Рени

Глава 10

Смрачаваше се, когато Рени се събуди отново. Този път вагонът бе празен. Тя седна и наметна най-дебелото одеяло на раменете си. Подът на вагона бе студен под босите й крака, но въздухът бе топъл. Тя се приближи до печката, хвърли малко дърва, затопли ръцете си на огъня преди да затвори решетката. Като се изправяше, улови с поглед някакво движение.

Здравите стъкла на фургона бяха замръзнали, така че образът бе неясен. Рени постави дланта си на замръзналото стъкло и стопи леда. Погледна през ясното, влажно очертание на дланта си.

Пръстите на Джарет бяха вкочанени от студ. Той изстискваше водата от мократа нощница на Рени, след което я постла на скалата. Наведе се отново над бързотечащия поток, за да хване една от своите ризи, преди да бъде отнесена от водата. Изплакна я бързо, изстиска я, след това събра купчината замръзнало пране и тръгна към вагона.

Над товара си с пране той видя Рени, която стоеше на платформата на железопътния вагон и поклащаше глава от учудване.

— Влизай вътре — каза й той.

Тя влезе, но само дотолкова, че да държи вратата отворена за него. Той влезе във фургона, изтупа снега от обувките си и остави прането върху масата. Рени затвори вратата и започна да простира дрехите на въжето, което опъна напречно на вагона.

— Трябва да лежиш — каза той. Погледна босите й крака. — Обуй някакви чорапи.

Рени спря заниманието си, за да му отдаде пъргаво чест.

— Много забавно — каза сухо той, но нямаше нищо против дръзката й усмивка. Считаше се за щастлив, че е вдигнал на крака някого толкова бързо, макар това да беше някаква нахалница.

Рени порови в чекмеджетата, вградени под леглото, докато Джарет потриваше ръце над печката. Обу чифт чорапи и започна да работи отново. Капките вода от прането образуваха забавни фигури върху пода.

— Как се чувстваш? — попита Джарет.

— Малко схваната — каза тя. — Малко уморена. Но нищо повече. Организмът ми е здрав. Възстановявам се бързо.

Лека усмивка заигра по устните му.

— Бързо се оправи — каза той и се отдръпна от печката.

Рени подпря увисналото въже с високата облегалка на един от столовете.

— Като теб — каза тя и хвана замръзналата си нощница.

— Рени — каза ласкаво той, — аз бях зле по-малко от двадесет и четири часа.

Тя кимна и простря нощницата си на въжето.

— Зная.

Джарет улови погледа й и го задържа:

— Това беше преди седмица.

Ръцете на Рени престанаха да простират ризата й.

— Не може да бъде. — Но тя знаеше, че казва истината. — Седмица — повтори тя тихо. — Как е възможно?

— Шест и половина дни — каза той. Пристъпи към нея. — Добре ли си? Няма да припаднеш сега, нали?

— Никога не съм припадала. — Видя как той се мъчи да подтисне усмивката си. — Добре де, никога преди да те срещна. И ако си спомняш, и в двата случая ти едва не изстиска живота от мен.

Независимо от думите за доброто си състояние, Рени се мушна под завесата от пране и седна на края на леглото. Подви пети под рамката на леглото и скромно придърпа края на ризата на Джарет на коленете си.

— Нямах представа, че е толкова дълго. — Тя погледна към него. — Съжалявам, не исках да съм ти толкова в тежест.

И двете му вежди се повдигнаха. Той прокара ръка през снопчето руси коси на слепоочието си.

— В тежест? Аз нямаше да направя такава система и да те вкарам във вагона, и не бих откачал вратата на товарния вагон, за да правя шейна. Ти беше подредила почти всичко, когато дойдох на себе си. — Той седна до нея. — Разбира се, остави на мене да изправя фургона. Трябваше да използвам груба сила.

— Не много елегантно, но ефективно решение. Аз мислех за система от лостове и опорни точки. — Тя го погледна и се усмихна тъжно. — Елегантно, но вероятно непрактично.

— Вероятно.

Той би искал да я види как щеше да го направи. Когато се занимаваше творчески с практически неща, никой не можеше да се мери с нея. Само когато пресичаше пътя му изглежда, не можеше да намери своя.

Раменете на Рени се отпуснаха, като разбра още колко много време е било загубено.

— Пак вали, нали?

— Само тази сутрин. През по-голямата част от седмицата беше топло. Ходих малко на лов, разузнах пътищата. Пообиколих планинския склон. — Той посегна към джоба на ризата си. Шепата му се затвори около предмета, които извади. — Рени, не искам да подхранваш надеждите си, даже не зная дали това означава нещо, но ги намерих на половината път до планината. Блясъкът им привлече вниманието ми.

Погледът на Рени се отпусна към стиснатата ръка на Джарет, когато той я вдигна към нея. Пръстите му се разтвориха бавно.

— Какво е то… — но тя спря, защото видя какво е.

В дланта си Джарет държеше усуканата рамка и извадените стъкла на очилата на баща й. Едва дишаща, доста поуплашена, тя си спомни за тяхното съществуване. Рени внимателно ги повдигна. Пръстите й трепереха, когато проследяваше кривите и крехки рамки и изпъкналостта на лещите.

— Може да са на всекиго — каза Джарет, като я гледаше отблизо. Къдрави кичури коса падаха по раменете й, докато бе навела глава и изучаваше очилата. Бе пребледняла, а костите на китките й изглеждаха невъзможно крехки. Доколкото зная, те могат да бъдат и на Бен Джъглър.

Рени поклати глава.

— Сигурна съм — каза тя твърдо. — Те са на Джей Мак. Тя разтвори дръжките и повдигна очилата, така че Джарет да може да види. — Аз имах такива, същите имаше и Майкъл. Всички имат тази фина диамантена гравировка на рамката, това е марката на бижутера. Колко пътници във влака мислиш, че купуват рамките на очилата си от нюйоркски бижутер? Или биха ги загубили точно на това място в планината?

Това бе един вид потвърждение, което той се надяваше, но не очакваше да получи. Но това не бе достатъчно:

— Къде държеше баща ти очилата си, когато не ги носеше?

— В джоба на сакото си. Трябваше да ги държи там, иначе би ги загубил.

— А нощем?

— До леглото си, предполагам. Джей Мак наистина не можеше да вижда добре без тях.

— Тези вагони кога изскочиха от релсите, през деня или през нощта?

— Бе рано вечерта, по време на вечеря. Ето защо не бяха убити повече хора. Имаше много пътници във вагон-ресторанта, който се намираше по-напред от тези, които изскочиха от релсите.

— Така че баща ти би трябвало да е с тях, или да ги носи в джоба си?

— Точно така.

Това бе достатъчно за Джарет, за да вземе решение. Джей Мак и очилата му бяха изхвърлени от излезлия от релсите вагон. Може би той е стоял на платформата, любувайки се на гледката в момента на бедствието, може би бе паднал през прозореца. Каквото и да се бе случило обаче, изглеждаше, че Джей Мак не можеше да се раздели лесно с очилата си по време на катастрофата. Това можеше само да означава, че той ги е загубил по-късно. Освен очилата нямаше други следи от Джей Мак по склона на планината, нямаше кръв, нито кости. Сякаш просто бе напуснал мястото на трагедията.

Съществуваше слабата възможност Джон Макензи Уърт да е още жив.

Джарет взе внимателно очилата, зави ги в кърпа и ги остави настрана.

— Рени? — Тя беше още бледна. — Рени, защо не си легнеш?

— Не — каза тя и докосна слепоочието си с върха на пръстите си. Разтри го леко и се замисли. — Не, трябва да ти помогна.

— Да ми помогнеш за какво? Няма нищо за правене.

Тя посочи мокрите дрехи на масата.

— Прането. Вечерята. Нещо. Аз трябва да правя нещо. — Рени започна да става, но Джарет я хвана с две ръце през кръста и я върна обратно в леглото. Тя не протестира и го остави да я завие с одеалата и да пъхне възглавницата под главата й.

— И недоносените имат повече сили от теб — каза той като я погледна. — Точно сега трябва да се възползваш от факта, че се отнасям към тебе като към принцеса. — Той започна да простира дрехите. — Имаш само два дни да се радваш на това. Дотогава мисля, че ще си готова за път, и няма да правя никакви отстъпки. Знаеш това.

Тя кимна бавно, почти не вярваше на ушите си.

— Ще търсим Джей Мак?

— Ще го търсим — отговори той.

Тогава той почувства пълната сила на прекрасната и усмивка.

— Съмнявам се дали някъде по света се отнасят толкова добре към принцесите — каза Рени.

Тя беше коленичила над ръба на медната вана на Джей Мак. Ваната бе потъмняла и поочукана, но шевовете и държаха. Сега бе пълна с малко топла вода и с много от Джарет Съливан. Той се наведе напред, докато Рени изтриваше гърба му.

— Не съм искал да носиш водата — каза той. Притвори очи, докато тя разтъркваше с кръгообразни движения гърба му. Всеки твърд и стегнат мускул се разтапяше под нежното докосване. — Всъщност, ако си спомняш, предложих да се изкъпя в потока.

Това беше смешно предложение.

— Толкова е разумно, колкото и предложението ти да спиш на перваза на прозореца в хижата ти — каза тя.

Рени спря да го трие за по-дълго време, за да оправи кърпата, с която бе завила мократа си коса. Тя подпъхна краищата, закрепи ги, след това отметна кичур коса от челото си.

— Кога ще тръгнем сутринта? — попита тя, като движеше кърпата по раменете му.

— Влаковете вървят по разписание, Рени.

— И хората.

— В Ню Йорк, може би. Не и тук. Ще тръгнем, когато се събудя.

— Добре, че не работиш в железницата.

Той взе кърпата от нея, когато тя започна да трие белега на рамото му. Не направи това нарочно, така че тя не можеше да го попита защо. Нямаше физическа болка в докосването им, болката беше от съвсем друго естество и той не искаше да я споделя.

— Добре, че не си прислужничка. Много лесно се разсейваш.

И действаше разсейващо. Той нарочно си намери работа извън вагона, докато Рени се къпеше. Предложи да се изкъпе в потока по причини, които имаха малко общо със скромността и приличието. Ако останеше, това несъмнено би се изяснило на Рени.

— Защо не легнеш в леглото? — каза той, като погледна босите й крака. — И си обуй чорапи. Няма да позволя да ме доближиш с тези замръзнали пръсти.

Рени въздъхна и му обърна гръб, след като изпълзя в леглото. Изсуши с кърпа и среса косите си. Нагласи се удобно под завивките и се обърна отново към него. Бе се обул и навел над печката, за да добави дърва. Светлината на огъня придаваше розов оттенък на стегнатия му профил. Капките вода на раменете и гърдите му отразяваха блясъка на пламъците. Гладката и хлъзгава извивка на гърба му привлече погледа й и тя се загледа в играта на мускулите и стегнатата плът, докато той слагаше още дърва.

Джарет затвори печката и няколко минути изпразва ваната, преди да се пъхне в леглото.

— Отмести се малко.

— Вече съм до стената.

— В палатката ми има повече място — оплака се той.

— Тук е по-топло. — Тя го докосна с ледения се крак, като се протегна.

— Така казваш ти. — Той се обърна към нея и леко повдигна коленете си. Те се сблъскаха с нейните. — Поне в палатката обуваше чорапи.

Рени мълча доста дълго и Джарет помисли, че тя заспива. Той също затвори очи. За него утрото нямаше да дойде много скоро.

— Джарет?

Той отвори едното си око.

— Да?

— Кажи ми какво се случи с рамото ти?

Сега отвори и двете си очи. Бе го ударила толкова ловко и чисто, че изминаха няколко секунди, преди да почувства уловката от въпроса й.

— Знаеш какво е станало — каза той. — Спомняш си Ди Кели? Ножиците?

— Спомням си — каза ласкаво тя. — Но след като лекарят видя раната, ти каза, че всичко е наред. Знаех, че имаше болки, но никога не съм знаела, че това е нещо, което няма да оздравее. Какво наистина ти каза д-р Търнър?

— Каза да я пазя и да не я натоварвам известно време.

— Но ти не я пазиш. Нали?

— Повече или по-малко. — Той пъхна ръка под възглавницата си и надигна леко глава. — Защо ме питаш сега?

— Сега започнах да разбирам.

Това го изненада. Той отговори внимателно:

— Така ли?

— До тази вечер не бях мислила за това. — Тя дръпна назад влажните си коси и се приближи малко. — Нямам предвид, че съм забравила какво се случи с теб, а само, че може да се е получило някакво трайно увреждане. Преглеждал ли те е лекар, след като напусна Ню Йорк?

— Рени — каза той, като показваше, че е изморен, — ходил съм при половин дузина доктори. Нищо не може да се напрани.

Под одеялото ръката й безпогрешно намери белега на рамото му. Усети, че той трепна, но не отмести ръката си. Кожата му бе топла, докосването й леко.

— Толкова малък е — каза тихо тя. — Прилича на малка звезда.

Джарет се обърна и легна по гръб. Отстрани ръката й, но само за миг. Показалецът на Рени очерта малките набраздени лъчи на белега.

— Наистина ли е толкова очарователен? — попита той.

Пръстът й спря.

— Съжалявам — каза тя. — Накарах те да се чувстваш неудобно.

— Не трябва да ме докосваш, за да не ме караш да се чувствам така. — Той не очакваше, че ще бъде толкова откровен. Думите, изглежда, се изплъзнаха от устните му независимо от неговото намерение.

— Тогава това няма значение. — Върхът на пръста й се движеше напред и назад по белега. — Едва ли е възможно нещо толкова малко да може да те направи толкова лош. Трябваше да занеса заредена пушка в управлението на Джоунс Стрийт. Дитра заслужаваше да бъде убита.

Яростната й решителност го накара да се усмихне мрачно.

— Ди вече ме бе намушкала — припомни й той. — Но желанието ти за отмъщение е подобаващо отбелязано.

— Подиграваш ми се.

— Малко. — Сега Джарет отмести ръката й и нарочно я постави далеч от себе си. Ако го докоснеше още веднъж, чувстваше, че ще излезе извън кожата си. Бе твърд като скала.

— Свършено е с това, Рени. Казах, че никой нищо не може да направи.

Независимо от неговия скърцащ глас, тя настоя:

— Какъв точно е проблемът?

Джарет обърна глава към нея и въздъхна. Чертите на лицето му се изопнаха от загриженост. Тя отвърна спокойно на погледа му. Джарет осъзна, че никога няма да може да я преодолее и отблъсне по този начин.

— Упорита си — каза той. — Знаеш ли това?

Тя кимна:

— Така казват всички. Джей Мак казваше, че Майкъл е решителна, а аз упорита. Тя знае кога да остави нещата както са и да отстъпи, а аз съм склонна да хапя и да дращя.

Тя със сигурност го правеше, помисли си той тъжно. Беше сигурен, че има следи от зъби по себе си, с които да докаже това.

— Какво искаш да знаеш? — попита той.

— Боли ли те рамото?

— Не.

— Но понякога не можеш да държиш разни неща — каза тя. — Например поводите на Зили. Нали затова падна.

Джарет трепна, като си спомни. Не искаше да си спомня за неловкия си опит да запази равновесие. Наложи се да не й отговаря.

— Затова паднах, но причината не е защото ме боли рамото. Понякога едва чувствам ръката си. Пробождат ме болки в пръстите, а след това изтръпват. Не винаги мога да държа нещата добре.

Рени намери ръката му под завивките. Той най-напред се съпротивяваше, но след това й позволи да я вземе в двете си ръце. Пръстите й галеха неговите. Тя повдигна по-високо коленете си и придвижи ръката му по-близо до гърдите си. Едва съзнаваше какво прави. Рени изследваше пръстите му с леко, нежно докосване.

— Тези мъже, които наех за водачи — каза тя, — говореха нещо за това, но аз не разбрах тогава… нещо за тебе, че не можеш да държиш оръжие.

— Повечето хора наоколо знаят, че нещо не е наред с едната ми ръка. В случая с Том и Кларънс малкото, което знаеха ги накара да изглеждат глупави.

Тя кимна. Ръката му се отпусна малко под нейния допир.

— Затова ли изостави преследването?

— Защо казваш това?

— Джоулин ми каза, че от месеци не си преследвал някого.

Джарет имаше няколко специални думи за Джоулин и не сподели нито една от тях с Рени.

— Добре, тя е права за това, че съм го изоставил. Не излизам толкова често, както по-рано. Сега търся някого заради теб, нали?

Рени съзнаваше истината в думите му и лъжата, която те прикриваха. Нямаше интерес да наранява гордостта му. Причината за нежеланието му да я доведе в Джъмп сега бе ясна.

— Да, наистина — каза тя. Изчака малко, преди да продължи. — Когато още бяхме в хижата, ти изпусна наръча с дърва, който носеше. Това стана, защото ръката ти изтръпна нали? — Тя си спомни ясно колко ядосан бе, как бе ритал дървата и разярен, излезе от хижата. Бе отишъл до „Бендърс“ да се напие по този случай. — Затова ли бе толкова ядосан?

Юмрукът на Джарет се сви здраво и той почти го изтръгна на от ръцете на Рени.

— Нима ще си спомниш всички случаи, когато съм изглеждал глупав пред теб? — попита той.

— Не — каза тя бързо и умоляващо. — Моля те, Джарет това не е…

Той едва я чу и не й обърна въобще внимание.

— Ти вече спомена моето позорно падане от Зили и изпускането на дървата. Трябва да си щастлива, че ръката ми не ми отказа, когато се прицелвах в преследвачите ти. Както казах на Том, това беше глупав изстрел. — Той продължи с горчивина в гласа си. — После… правенето на любов, но аз разбирам нежеланието ти да споменаваш това. Сигурен съм че спомените ти не са по-приятни от моите. Не би трябвало първото ти любовно преживяване да бъде развалено от мъж, който едва не те премаза от ярост.

Този път, когато Джарет започна да се отдалечава от нея Рени се постара да го задържи до себе си, като притегли ръката му към гърдите си и я притисна към кожата си. Не можеше да се освободи — и двамата знаеха това.

— Рени — каза той, като изричаше името й с напрегнато търпение. Обърна се към нея. Можеше да усети ускорения ритъм на сърцето й под уловената си ръка. — Какво искаш?

— Искам да зная какво имаш предвид. — Тя притисна ръцете си под неговите и продължи сериозно: — Не зная за какво говориш… за това, че си ме смазал, когато ние… когато.

Той използва груб израз.

— Това ли е думата, в която се препъваш?

— Не. Знаеш, че не. Знаеш, че това не беше така. — Гласът й се повиши малко. — Ние се любехме — каза тя. — Когато всичко свърши, ти си тръгна разярен. Никога не си ми казвал в какво сбърках. Тогава защо се учудваш, че повече не ти позволих да ме докосваш? Можеш ли да ме упрекнеш, че не желая да понасям такъв вид унижение втори път?

Джарет присви очи. Той гледаше строго и подозрително Рени.

— Защо да си била унижена? — попита той.

Рени затвори за малко очи, отбягвайки вторачения му поглед.

— Джарет, моля те…

— Не — каза той. — Сега не можеш да ме пренебрегнеш, не и след като ме доведе до това положение. Кажи ми защо си се чувствана унижена?

Тя гледаше надолу към ръката, която държеше.

— Ти не можа да избягаш от мен достатъчно бързо — каза тя. — Никога не пожела да ме докоснеш пръв. Аз бях тази, която го търсеше. Упорита, нали помниш? — Нервният й смях беше горчив. — Държах на тебе и ти най-после се предаде. За малко всичко изглеждаше както трябва. Но зная, че не ти харесвах. Не съм толкова наивна, че да не разбера, че не ти доставих удоволствие. Как мислиш, че би ме накарало да се чувствам това?

Сега Джарет поклати глава:

— О, Рени — каза той. Юмрукът му се отвори. Пръстите му докосваха нейните. Той разтърси леко ръката й, защото искаше тя да го слуша. — Не си виновна ти. Ако не вярваш в нищо друго, което съм ти казал, повярвай поне в това. Аз бях този, който се оттегли, този, който реши, че няма удовлетворение и за двама ни. Ръката ми отказа и аз паднах върху тебе…

— Ти не ме нарани.

— Това е слабо успокоение.

— Даже не съм знаела, че се е случило нещо лошо.

— Това е защото си наивна — каза той. Нейните пръсти галеха отново ръката му. — Не трябваше да стане така. Тогава малко обезумях. Вече знаех, че не мога да разчитам на ръката си, да нося пушки и да преследвам целта си. Някои сутрини не мога да нося не куп дърва, а чаша кафе. Съсредоточих се върху две неща: пиенето и проститутките. Опитът ми с тебе скъси значително списъка на удоволствията ми. — Склонността му към хумор спадна рязко. Коментарът му бе доста близо до истината. Рени се доближи до него.

— И така, в хижата — каза тя бавно — ти ме целуваше защото трябваше да докажеш нещо на себе си.

— Не — каза той. — Не беше така. Целувах те, защото устата ти бе влажна, очите ти бяха затворени и кожата ти бе блестяща. Ако исках да докажа нещо на себе си, можех да си платя за удоволствието при Бендър.

— Ти плати — каза тя. Споменът все още имаше горчив вкус на предателство. — Помниш ли? Тази нощ ти беше с Джоулин.

Той се поколеба. Накрая каза:

— Да, бях с Джоулин, но не по начина, по който си мислиш. Играхме карти, говорихме. Пихме малко. Тя е добра за компания и още по-добър приятел. По-рано съм бил с Джоулин точно по начина, по който си мислиш, но не и откакто ти дойде в Икоу Фолс.

Той направи това признание, сякаш го откъсна от себе си. Рени наведе глава и целуна пръстите на Джарет. Тя се наведе през малкото пространство, което ги разделяше, и целуна голото му рамо.

Дъхът на Джарет се спря в гърлото му. Той затвори очи.

— Рени, недей…

— Позволи ми — прошепна тя. — Моля те, позволи ми.

Дъхът й бе като още една целувка върху плътта му. Все пак каза:

— Нямам нужда от съжалението ти. Устните й докоснаха бялата звезда на белега.

— Разбира се, нямаш. Не ти предлагам това.

Устата й беше на извивката на врата му. При движението й той можеше да усети топлината й през памучната и нощница. Пълните й гърди докосваха неговите. Повдигна ръце и прекара пръсти през косата й. Устните й пиеха от кожата му, за да усетят вкуса й, и изпращаха огнени мълнии по гърба му.

— Какво предлагаш? — попита той дрезгаво.

— Себе си — каза тя. Тя повдигна глава и целуна ъгълчето на устата му. — Предлагам ти себе си.

Той се обърна внезапно и покри прекрасната й уста със своята. Ръката му държеше неподвижно главата й. Целувката просто продължаваше и продължаваше. Когато натискът на ръката му поотслабна, Рени повдигна за малко уста и пое задъхано въздух. Сърцето й биеше силно. Тя гледаше към него, към тъмните му влажни зеници и лъчистите сапфири, които ги обграждаха. Бе увлечена от желанието му.

Рени изследваше с устните и с върха на пръстите си равнините и ъгълчетата на лицето му. Устните й следваха челюстта, брадичката му. Тя допря носа си до неговия възбуждащо, след това го целуна по устата почти с дива страст.

На гърба си чувстваше, че ръцете на Джарет се плъзгат нагоре-надолу по гръбначния й стълб, като постепенно повдигат нощницата й по-високо. С характерна импулсивност тя стана внезапно, седна на него и с широко движение издърпа нощницата над главата си. Джарет я видя да пада встрани от леглото и като я погледна отново, се усмихна.

Най-напред светлината и сянката обхващаха горната и долната извивка на гърдите й. А след това Джарет. Усмивката му се стопи. Пръстите му бяха шепот по кожата й. В отговор гърдите й се повдигаха, чувствителните розови зърна се втвърдиха.

— Толкова си хубава — каза той.

Тя поклати глава. Тъмната й коса падна напред върху раменете й и се простря върху ръцете му.

— Не казвай това — каза тя тихо и сложи пръст на устните му. — Не разваляй очарованието на момента.

Джарет държеше китките й и я притегли надолу към себе си. Нежно я обърна по гръб. Бедрата й обхванаха възбуденото му тяло.

— Аз не бих го казал, ако не искаш, но това не означава, че не е вярно.

Нейната питаща усмивка само потвърди мнението му. Целувката му бе нежна. Докосна някаква струна у Рени и тя разтвори сърцето си.

Устата на Джарет изостави нейната и се задвижи надолу по чувствителната линия на врата, вълнуващо и възбуждащо. Върхът на гърдите му обходи ямичката на гърлото й. Тя изви врата си. Усмивката му се притисна в кожата й, след това изчезна, когато устата му се плъзна по ключицата й. Той се измести по-надолу. Устните му се плъзнаха по гръдта й и той подразни с език зърната й. Пръстите на Рени се свиха в косата му. Тя го галеше с върха на пръстите си. Ритъм й беше същият като движенията на езика му. Притискаше го по-силно, когато той смени дразненето с горещи засмуквания. Те, изглежда, извлякоха огън направо от повърхността на кожата й. Дланта му се плъзна по гръдния й кош до бедрата като докосна долната извивка на гърдите й, а след това дългия нежен овал на бедрото й. Устните му се притиснаха до влажната кожа точно над сърцето й, след това бавно поеха към другата й гърда. Той усети лекото спиране на дъха и когато устата му се затвори над зърното, а пръстите му придвижиха между бедрата й.

Краката на Рени се разтвориха леко, подтикнати от настоятелната интимна ласка на Джарет. Тя не беше уплашена от неговия допир там, но й се завиваше свят. Пръстите й се впиваха силно в рамото му под напора на движенията му. Тя се извиваше от напрежението, породено от ласките му. Устата му напусна гърдите й, спусна се към диафрагмата, корема, след това зае мястото на пръстите му, а ръцете му обхванаха хълбоците й.

Тя прошепна името му, нямаше желание той да спре. В забързаното й дишане имаше настоятелност и затова той продължи, както се очакваше. Петите на Рени се забиха и леглото, а пръстите се свиваха в чаршафите. Тя затвори очи и светлите искри зад клепките й оцветиха топлината, която обливаше кожата й. Ласките на Джарет я накараха да търси нещо извън нея, удоволствие, което оставаше подлудяващо неуловимо даже когато блестеше точно пред нея. Когато изглеждаше, че никога нямаше да го намери, той й го даде.

Джарет долови потрепването й, усети напрежението да преминава от нея към него. Той се намести до нея, обърна се по гръб и я качи върху себе си. Тя лежеше пламнала срещу него, главата й лежеше върху извивката на рамото му. Твърдата му мъжественост притискаше корема й. Той поглади косата й.

— Рени — каза той дрезгаво.

— Да?

— Може да ми върнеш удоволствието.

Тя леко наклони глава и целуна брадичката му.

— Кажи ми какво искаш? — прошепна тя. Ръцете й се движеха от едната страна на гръдния му кош. Тя се отблъсна надолу, целуваше го по средата на гърдите. Опита се да го събуе със зъби.

Движенията й бяха убийствено бавни за Джарет. Той събу панталоните си и ги захвърли със същата несдържаност, каквато бе показала Рени, след това я постави върху себе си.

Тя погледна учудено към него. Косите й се разпиляха върху раменете в блестящ водопад от къдри. Сърцето й се чуваше по-силно от гласа й.

— Помислих, че искаш устата ми — каза тя.

Джарет отмести встрани завесата от тъмни коси и обхвана сладките възвишения на гърдите й.

— Искам — каза той, — но тук. — Той показа устата си. Когато тя се наведе напред, за да го целуне, ръцете на Джарет се плъзнаха около гърба й и обхванаха бедрата й. Тя се повдигна по негово настояване и му позволи да влезе в нея. Целувката й бе твърда и жадна, а бедрата й се движеха, приемайки го. Устните й се отдалечиха от него, когато тя се изправи. Привлече отново ръцете му към гърдите си, като се извиваше от удоволствие.

Палците му преминаха през зърната й и болката прорязваше като с бръснач границата между удоволствие и болка. Рени погали бедрата му, стегнатата плоскост на корема му и напрегнатите му ръце. Наблюдаваше лицето му. Светлината на огъня отливаше чертите му в бронз. Бръчките в ъгълчетата на очите му се задълбочиха, когато изразът му се стегна от напрежение. Желанието бе обтегнало чертите на лицето му, втренченият му поглед бе толкова твърд и жаден, както всичко останалото в него. Тя се наведе над него, притискайки закръглените си гърди към неговите, а кръглите очертания на устните си към устата му. Целува го дълго и страстно, като се движеше върху него с чувствена котешка грация. Когато повдигането и падането на бедрата й увеличиха възбудата му, нейната целувка го прехвърли отвъд границите на реалното.

Като преобърна изведнъж Рени, Джарет влезе твърдо в нея. Задъханото й дишане го възбуждаше, слабото спиране на дъха й, когато си поемаше въздух, го караше да навлиза по-дълбоко. Ръцете й се простираха над нея, търсещи опора в ъгъла на матрака. Чаршафите се плъзнаха настрани. Рени се извиваше. Мускулите на гърба на Джарет се свиха. Тя извика. Той прекъсна вика с устата си. Рени бе повлечена от огнена въртележка, след това Джарет, и той се освободи в нея.

Малки дразнещи целувки върху бузата и ъгълчето на устата й събудиха Рени. Тя бе обгърната от ръката на Джарет и с изключение на местата, покрити от него, бе гола. Също и той. Лежаха диагонално на леглото в положението, в което ги бе оставила любовната тръпка. В крайна сметка това бе задоволително положение.

Тя му се усмихна, обърна се така, че целувката му да попадне върху устните й. Тя бе дълга и увличаща, желана, но не и нетърпелива.

— Аз заспах — каза тя.

— И аз — ръката му лежеше точно под гръдта й. Той галеше долната й част с палец.

— Какво те събуди?

— Ти.

— Аз?

Той кимна. Повдигна ръка и погали част от лицето и с върха на пръстите си.

— Ти. Събудих се, защото те искам.

Тя се протегна. Пръстите й интимно го обхванаха, ласката й бе свенлива, но смела.

— Искаш ли ме? — прошепна Рени. — И аз те искам.

Свенливостта й изчезна, заменена от усмивка на сирена и нетърпеливо любопитство. Тя се придвижи надолу и го пое с уста. Джарет с мъка си пое въздух. Ловкото манипулиране на устните и езика й събудиха егоистичната му страст, правеше за него това, което той бе правил за нея, пренасяйки го повече от един път до ръба на пропастта, в очакване на прилива на удоволствието.

Коремът му се свиваше, когато се отдаде на желанието на Рени. Челюстите му се стегнаха. Дишането му бе накъсано неравно и когато Рени го целуваше по устата, изглеждаше че той поема въздух от нея.

— Боже мой — каза той, когато тя се сви до него преситена.

— Зная — каза тя със следа от безнадеждност в гласа. — По-умела, отколкото практикуваща проститутка.

Използва думите на Джарет и те прозвучаха като наказание. Той се затвори и почувства болката й като своя.

— Би трябвало никога да не съм казвал това. Пръстите му внимателно решеха косата й. — Прости ми.

Рени седна, като издърпа чаршафа в краката си толкова високо, че да покрие гърдите си.

— Няма нищо за прощаване — каза тя. — Не и когато знаеш мащаба на греховете ми. — Тя потърси лицето му. — Знаеш, че си единственият мъж, когото съм имала нали? Даже когато аз… — Тя се изчерви и погледна за момент встрани. — Никога не съм правила това с мъж.

— Зная — каза той ласкаво.

— Знаеш ли? Тогава ми вярваш?

— Защо е толкова важно това? — попита той. Той се пресегна встрани и потърси долу одеяло. Намери едно, седна и го уви около бедрата си.

— Знаеш, че аз нямам същите претенции.

Рени седна на колене, когато Джарет стана от леглото. Тя докосна лакътя му, а очите й молеха.

— Това е само… — каза тя. — Ти не можеш да знаеш… Джарет се намръщи и взе ръцете й.

— Защо е това, Рени? Смущаваш ли се от това, което направи? Да ми доставиш по този начин удоволствие?

Тя поклати глава.

— Не — каза тя бързо. — Но не искам да мислиш, че…

Той леко разтърси ръцете й.

— Това, което мисля, е, че ти си най-живата жена, която съм познавал. Няма нищо, за което да се оправдаваш. Нищо. Ти се опитваше толкова силно да си твърда, сдържана и сериозна, но когато тази стена се разчупи, всички задръжки се разрушават. — Той й се усмихна и предизвика нейната прекрасна усмивка. Откровено казано, Рени, аз не бих искал това по някакъв друг начин. Харесвам това, което стана, когато ти разруши преградите.

Тя се хвърли в ръцете му и почти го събори.

— Предполагам, че знаеш, че те обичам.

Прегръдката на Джарет стана по-силна. Бузата му се притисна към къдравата й коса.

— Имаше някакви признаци — каза той.

Рени си каза да не очаква ответна декларация, като си напомни, че тя не заслужава такава. Тя бе направила неща, които заплашваха тяхното щастие. Това бяха откраднати мигове. И все пак, когато думите бяха прошепнати в косите й, близо до ухото й, когато те топло достигнаха съзнанието й и докоснаха душата й, тя почувства сърцето си да се свива, да се задъхва и сълзи да напират в ъглите на очите й. Той, изглежда, разбра, че тя не може да говори, че самообладанието й се държеше на тънки копринени нишки, че трепери от вълнение и че най-доброто, което можеше да направи, е да я държи в страстната си прегръдка.

Това бе всичко, което тя искаше сега.

Рени лежеше до Джарет. Главата й бе положена в извивката на рамото му. Дланта й беше до сърцето му. Нощницата й се бе събрала около бедрата, а краката й бяха удобно разположени под прасците му. Няколко слоя одеяла ги предпазваха от студа. Огънят от печката гореше топло и светлината се промъкваше през желязната решетка. Оранжеви снежни ивици пресичаха завивките им.

Съжаляваше, че каза на Джарет, че го обича. Не бе честно. Би желала той да знае повече. Рени гледаше към отсрещната стена.

— Какво мислиш? — попита той.

Тя не можеше да му каже истината. Разтри гърдите леко, с кръгови движения.

— Как стана ловец на глави?

— Затова ли мислиш?

Рени обърна глава дотолкова, че да докосне с устни кожата му с мирис на мускус.

— Това е, което искам да зная — каза тя.

Джарет вдъхна сладкия аромат на косата й и каза тил.

— Това стана по-скоро случайно, отколкото нарочно. Когато убиха родителите ми, аз тръгнах след убийците им.

— Тогава си бил още момче.

— Не съвсем. Бях на двадесет и две. Според някои конституции това е мъжка възраст.

— Намери ли ги?

Той кимна.

— Това ми отне шест месеца, но ги намерих. Заведох единия жив, а другия мъртъв. Даниел Бордър бе първият човек когото убих. Бях болен три дни.

— Но не се отказа.

— Не бях привикнал към това все пак. Довеждах повечето мъже живи.

— А жени?

— Ди Кели бе първата жена, която съм преследвал. Следващия път ще съм по-умен. Жените не се бият честно.

Рени допря крак в неговия. Пръстите й тръгнаха да се разхождат по корема му и си поиграха с връзките на панталона му.

— Мисля, че харесваш това.

— Понякога — каза той, като сложи края на заниманието на ръката й. — Понякога не.

— Искал ли си понякога да правиш нещо друго? — попита тя.

Той трепна.

— Бях започнал да спестявам малко пари… за да се опитам да създам ранчо. Мислех за отглеждане на коне, добитък. — Джарет погали пръстите й. — А ти? Винаги ли си искала да управляваш железница?

Искаше ли? Тя се чудеше.

— Винаги съм мислела, че искам.

— Само че…

Тя се отмести и се настани по-удобно срещу него. Колената й се опряха в бедрата му.

— Само че по-късно стигнах до извода, че само съм искала да бъда близо до баща си.

Това беше самопризнание, помисли си Джарет и разбра, че Рени мислеше на глас, търсеше мотивите и причините за доживотната си преданост към железницата. Той продължаваше да мълчи, чакаше.

— Той бе винаги около мене — каза тя след малко. — Никога не забравяше рожден ден или празник. Бе внимателен и ласкав и никой не се съмняваше в това, че обожава майка ни. Но аз мислех, че Джей Мак има повече влияние в живота ни, отколкото присъствие. Той рядко искаше нещо от нас, Джей Мак бе склонен да издава директиви. — Сега Рени се усмихна на спомените си. — Мери Франсис винаги ги приемаше пред него, а след това правеше каквото й харесва. Тя беше толкова искрена в противопоставянето си, че Джей Мак не забелязваше нейното неподчинение, преди то да е свършен факт. Получи удар, когато тя отиде в манастир.

Джарет отгатна:

— Мойра ли се грижеше за него?

— Така е. — Тя погледна за малко нагоре към него, доволна, че той разбра. — Хората често мислят, че мама бе напълно под влиянието на Джей Мак, но това е много далеч от истината. Тя отстояваше яростно убежденията си и въпреки че остана с Джей Мак през всичките тези години, след като знаеше, че бракът им е невъзможен, мама изобщо не се е съобразявала с него по даден въпрос.

— Тя е дипломат.

Рени кимна.

— Винаги. Скай спореше много за колежа през последната година. Искаше най-напред да пътува. Съмнявам се, че татко би се противопоставял толкова непреклонно, ако Скай бе пожелала да пътува в страна, в която той считаше за разумно да се пътува. Вероятно би позволил пътуване до Европа, но Скай си бе втълпила, че желае да види Африка, и Джей Мак каза твърдо не. Разбира се, и Скай бе непреклонна в желанието си.

Джарет се усмихна доволно, като си представи Мойра между непреклонния Джей Мак и пламенната Скай.

— Така че майка ти преговаряше и с двамата.

— Точно така. Такива неща се случваха по всяко време. Меги по принцип правеше каквото си иска. Тя е по-тиха от нас, наблюдателка почти във всяко стълкновение. Желаеше, да стане доктор, но Джей Мак не я поощряваше много. Той винаги искаше да сме независими, но когато бяхме такива той се чувстваше малко недоволен от решенията ни.

— Той не е бил доволен от положението на Майкъл в „Кроникъл“.

— Не, за Бога — каза пламенно Рени. — Майкъл и татко винаги са се карали. Тя му беше почти толкова обидена, колкото и го обичаше. В много редки случаи го молеше за нещо. Едва когато срещна Итън тя започна да оценява донякъде какво чувства мама към Джей Мак. Преди това Майкъл прибързано съдеше и двамата. — Рени се усмихна леко. — Ти ги видя на сватбата на Майкъл. Всеки, който имаше очи, можеше да види колко се обичат.

Джарет се съгласи. Ако Джей Мак не беше женен, когато Мойра дойде да работи в дома му, ако тя бе протестантка или той бе католик, ако те не мислеха толкова много за някои предразсъдъци и малко повече за други, може би и двамата щяха да имат еднаква фамилия и пет дъщери, които нямаше да се борят с клеймото на незаконородените. Той си спомни, че неговите родители се бяха разделили, и се почувства обгърнат от някакво странно желание за постоянство и съпричастност се промъкваше в мислите му.

— А нещо за тебе и Джей Мак? — попита тихо той.

— Аз не съм като другите — каза тя. В гласа й имаше съжаление. — Мога да слушам спокойно, а след това да правя каквото си искам като Мери Франсис. Не зная как да се оттеглям като Меги. Не мога да го подвеждам като Скай и твърде много се старая да му се харесам, за да го обвинявам предварително като Майкъл.

— Аз видях как му се противопоставяш, Рени — каза Джарет. Пръстът му галеше бузата й. — Ти го предизвикваше по различен начин от сестрите си, но го правеше.

— Колебаех се, но имах собствена позиция.

Джарет се засмя.

— Обзалагам се, че Джей Мак не знае това. — Той дръпна малко кичурче коса от слепоочието, като го навиваше около пръста си. — Какво искаше от него?

— Исках да одобрява постъпките ми, моя избор, исках да уважава работата ми и да признава уменията ми.

Той спря да играе с косата й и остана замислен, със свъсени вежди.

— Рени, казвала ли си на баща си за проблема с полагането на релсите в Куинс Пойнт?

Рени стана по-внимателна.

— Не съм говорила за това.

— Не си ли? — попита той. — Какво каза той, когато му показа работата си и заключенията си.

Зад клепките очите на Рени бяха влажни от неприкрити сълзи. Гласът й едва можеше да се чуе.

— Каза, че най-напред трябвало да приведа в ред собствения си дом, преди да му казвам как да подрежда своя.

Ръката на Джарет се плъзна около рамото й.

— Разбирам — каза бавно. Той си спомни съвсем ясно обясненията за работата й по железопътната линия на Куинс Пойнт, нейната преценка, че експертите са сгрешили. Той си спомни също така, че тя не беше толкова сигурна в способностите си, колкото си мислеше, че не е подготвена да спори в подкрепа на собствените си заключения. — Той реши да се довери на Холис и експертите, нали? Релсите ще бъдат положени на неподходящо трасе.

— Вече се започна. Работата започна преди няколко месеца. — Тя чувстваше, че Джарет щеше да спори с нея, и продължи: — Той мислеше, че аз създавам прекалено много бъркотии, за да вярва на преценката ми.

— Но сигурно тези бъркотии са били лични, а не професионални. — Джарет не можеше да си представи, че Джей Мак щеше да успее във всяко делово начинание, ако смесваше двете позиции.

— Аз съм му дъщеря — каза Рени. — Има различни правила. За това се борим всички. Само че аз го правя по-грубо от другите. — Смехът й не бе весел. — Иронията, разбира се, е, че аз съм една от онези, които се опитаха да влязат в битката на негова страна. Мери Франсис избра манастира, Майкъл — „Кроникъл“, Меги някога ще бъде доктор, а Скай ще отиде на луната, ако си намисли. Аз смятах, че Североизточната линия ще свърже Джей Мак и мен. Вместо това ние непрекъснато спорехме.

— Всичките ти сестри правят каквото искат — каза Джарет. — Ти можеш ли да кажеш същото?

Рени не отговори веднага. Знаеше какво пита Джарет и не беше готова да отговори в същия дух. Вместо това смело обви ръце около Джарет и посрещна спокойно погледа му.

— Сега точно — каза тя — правя точно каквото искам.

А Джарет бе доволен от това, когато тя се наведе и го целуна право в устата.

— Буден ли си? — попита тя. Шепнеше, защото не искаше да пропусне зората. — Значи ли, че трябва да тръгваме скоро.

— Мисля за това.

Рени се протегна лениво, а след това се присви като доволна котка. Намести се удобно до Джарет.

— Мисли за това колкото искаш. Аз искам да спя.

— Ще разбереш дали наистина ти вярвам.

Той повдигна косата отзад на врата й и притисна носа си в нея. Тя промърмори доволно. Той се усмихна, вдишвайки аромата й, и я целуна нежно.

— Да…

— Така, нали?

— Да-а.

Ръцете на Джарет се плъзнаха около нея и обхванаха гърдите й през нощницата. Пръстите му галеха зърната, докато станаха твърди. Тя се придвижи, като триеше гърба си в него.

— Така, нали?

В отговор леко ухапа врата й.

— Има някои неща, които не могат да се скрият от тебе.

Рени се обърна в ръцете му.

— Няма да ме оставиш да спя, нали?

И докато тя говореше, Джарет повдигаше нощницата на бедрата й.

— Това казах преди няколко часа — припомни й той. — По тогава ти не ме слушаше.

— Така е, защото си много щастлив човек.

— Благодаря на Бога.

Той целуна устата й по един съвършен начин. Рени посегна към панталоните му и го взе в ръце. Малко нагласяне и смях и тя го насочи към себе си, вземаше всичко от него, наслаждаваше се на пълнота и топлината му и отговаряше на ритъма му.

Нетърпението ги увлече. Устата й се наклони към неговата езикът й обходи хребета на линията на зъбите му, както той го правеше. Устните му се движеха над нейните и той усещаше потребностите й, сякаш това бяха осезаеми неща, като сочен портокал или сладки и зрели череши. Вкусът на целувките й бе като аромата на косата й, възбуждаше го подсъзнателно.

Той бе в нея и навсякъде около нея. Чувстваше ръцете му на гърба си, краката му обхващаха нейните. Устата му докосваше врата й, раменете, гърдите й. Кожата му бе топла. Напрежението между тях нарастваше, въздухът стана сух и скърцащ. Тя помисли, че могат да се завъртят диво и неуправляемо.

И те се завъртяха.

Рени слушаше бавното им съчетано дишане.

Тя докосна тупкащото му сърце, като че ли можеше да го успокои с това. Погледна Джарет. Той я наблюдаваше, зениците на очите му бавно се отклоняваха в зависимост от движенията им. Помръкналата й усмивка се появи бавно.

— Това беше чудесно — каза тя малко учудена.

Той кимна. Никога не бе изпитвал нещо подобно на това, което бе преживял с Рени. Силата на удоволствието го бе увлякла силно.

— Не те нараних, нали? Той поклати глава.

— Не… съвсем не. — Тя докосна рамото му точно по подобния на звезда белег. — Мисля, че съм те ухапала — каза тя, също така изненадана и смутена.

Веждите на Джарет се повдигнаха, той обърна глава, за да погледне рамото си. Виждаше се малък отпечатък от зъбите й.

— Проклет да съм — каза той. Обърна се и широка усмивка преобрази лицето му. — Упорита си.