Рени

Глава 15

Два дни след късното нощно посещение на Пинкни г-жа Джон Макензи Уърт бе почетена с величествена мемориална служба, на която присъстваха почти всички изтъкнати жители на Ню Йорк. Джей Мак приемаше съболезнованията на приятелите и колегите си с най-голяма признателност. От време на време усещаше острите погледи на опечалените, които сякаш го обвиняваха за тайнствената смърт на Нина. Щеше да бъде още по-зле, ако знаеха за неговото искане за развод няколко часа преди самоубийството й. Неговата собствена съвест не му даваше покой.

Той би желал Мойра да бъде до него, но, разбира се, това беше невъзможно. Тя обаче го успокои и му вдъхна сили, когато бяха сами, извън вниманието на обществото. Дъщерите му не го изоставиха и не бяха учудени от дълбоката му печал. За разлика от другите, които не го познаваха толкова добре, те разбираха, че скръбта му бе искрена и че нямаше лицемерие в изявленията му, че дълго ще чувства отсъствието на Нина, а може би и завинаги. Никой не мислеше, че той обича по-малко Мойра заради това признание, най-малко Мойра. Два дни след погребението на Нина Уърт Джей Мак събра семейството си в дневната и обяви, че той и Мойра ще отидат във вилата в Хъдзън Вали.

— Това ще е само за няколко седмици — им каза той. — Достатъчно време да събера мислите си.

Меги, Скай и Мери Франсис бяха въодушевени. Рени се въздържа от изявления.

Джей Мак бе прегърнал Мойра през раменете. Той каза на Рени:

— Мълчанието ти ми казва достатъчно, Мери Рене. Загрижена си за Североизточната железница, защото заминавам.

Рени за момент не каза нищо. Попита с очи Джарет.

— Кажи им — каза той. — Или аз ще кажа. Не желая да чакам, докато родителите ти се завърнат.

Мойра гледаше с очакване Рени, а след това погледът й се насочи към Джарет. Видя ги да разменят с очи съобщения без думи помежду си. Мойра потупа ласкаво ръката на Джей Мак.

— Това няма нищо общо със Североизточната железница — каза тя. — Абсолютно нищо.

Рени поглади материята на гълъбовосинята си рокля. Свиваше и отпускаше ръце. Знаеше, че необикновената й възбуда тревожи семейството й, но, изглежда, не можеше да намери подходящите думи. Отново погледна към Джарет. Най-после проговори:

— Джарет ме помоли да се омъжа за него.

Мери Франсис се засмя.

— Това ли е всичко? — попита тя. — Всички очаквахме това, Рени.

Нейната прекрасна и искрена усмивка повяхна, тъй като Рени продължаваше да е разтревожена. Мери Франсис докосна броеницата си.

— О, не очакваш дете, нали?

Рени се изчерви, когато погледна сестра си.

— Трябва ли да говориш точно каквото ти дойде на ум? — попита тя. Погледна с досада встрани към Джарет, тъй като той едва сдържаше смеха си. — Не очаквам дете. Поне не точно сега или в непосредствено бъдеще. Това, което искам да кажа, е, че аз ще се омъжа за Джарет.

Тишината бе пълна, а след това всички заговориха изведнъж. Джарет вдигна ръка и ги прекъсна:

— Мисля, че Рени иска да ви каже, че ние вече сме говорили с епископ Голдън. Тази сутрин бракът на Рени е официално анулиран. Искаме веднага да се оженим.

Отново настъпи тишина, след което всички започнаха да говорят. Този път Джарет се отпусна на дивана до Рени и ги остави да говорят. Рени прие най-добрите пожелания на семейството. Джей Мак потупа Джарет на връщане от бюфета, откъдето бе взел напитки, за да се почерпят. Разля херес и бърбън и се чукна с Рени и Джарет.

— Даже да бях планирал това сам, нямаше да съм по-доволен — каза той и вдигна чашата си.

Рени погледна баща си над ръба на чашата си.

— Татко — каза тя сухо, — ти сам планира това.

Джей Мак помисли малко.

— Да, планирах го — каза той. Неговото широко лице изглеждаше по-младо, тъй като бе озарено от широка горда усмивка. — Браво на мен.

Те се ожениха три седмици по-късно в малката църква „Сейнт Грегъри“. Присъстваха семейството и близки приятели. Мери Майкъл и Итън изпратиха с телеграма своите най-добри пожелания. Същата вечер Мойра и Джей Мак заминаха за вилата си в долината. Мери Франсис се върна в манастира. Меги и Скай бяха доволни, че имат възможността да наемат луксозен апартамент в хотел „Сейнт Марк“, като се наслаждаваха на изключителната независимост, която рядко им се позволяваше. Обратно на традицията, младоженците останаха в къщи.

Рени и Джарет бяха седнали на килима пред камината в кабинета. Камината бе запалена и в две високи чаши бе налято малко шампанско. Бутилката бе поставена в купа с лед. Семейство Кавано се бяха оттеглили за през нощта в къщичката си. Огънят и шампанското съскаха. Всичко друго бе тихо.

Рени изтегли няколко от фибите, които придържаха прибрана дългата й коса. Разтърси глава. Освободените къдрици се спуснаха по раменете й и обкръжиха лицето й. Тъмночервените кичури падаха с изключителна лекота върху корсажа на сватбената й рокля с цвят на слонова кост. Тя постави фибите на полицата на камината и разреса с пръсти косата си.

— Нека аз да направя това — каза Джарет. Той се премести до нея, така че можеше да я притисне до тялото си.

Тя се разположи между присвитите му колене и облегна гръб на гърдите му. Пръстите на Джарет играеха с края на косите й. Ръката му докосваше гърдите й.

— Какво мислиш, че ще направи Холис, докато Джей Мак го няма? — попита тя.

Джарет гладеше косата й.

— Това е сватбената ни нощ — прошепна той в ухото й. — Нека не се занимаваме с работите в Уърт Билдинг.

— Добре.

Нейната капитулация бе твърде бърза за Джарет. Той знаеше, че мисълта й бе все още там.

— Може да направи много малко — каза той. — Още снощи преместих всички счетоводни документи и отчети от офиса на Джей Мак тук. Така няма да се безпокоя, че по някакъв начин Холис може да подправи нещо, докато Джей Мак е извън града.

Рени се намръщи.

— Защо аз не зная, че си направил това? Къде съм била?

— Точно тук, в кабинета. Работеше с баща си по проекта Куинс Пойнт.

— Нищо не съм чула. — Това я учудваше. През последните седмици Джарет бе пренесъл истинска планина от счетоводни книги в личния офис на Джей Мак. Задачата по пренасянето им в къщата не можеше да се изпълни бързо или тихо.

— Трябваше да кажеш. Щях да ти помогна.

— Меги и Скай ми помогнаха. — Той я целуна по слепоочието. — Все пак ти работеше. Не съм изненадан, че не си чула.

Тя постави ръцете му върху талията си и сложи своите върху тях.

— Мислиш ли, че тук е безопасно?

Джарет усети безпокойство в думите й. Независимо че се опитваше да бъде безразлична, Рени не можеше да се почувства в безопасност в къщата, след като разбра, че странните й сънища отпреди почти месец са били наркотизирана действителност. През цялото това време тя не бе оставала сама в никоя от стаите.

— Никой няма да влезе тук отново — каза той. Стисна я леко, като се стараеше да я убеди. — Трябваше да се срещна с него на другия ден след случилото се, а не да те оставя да ме разубедиш.

Тя поклати глава.

— Не, по-добре е, че постъпи както ти казах. Във всеки случай нямахме истинско доказателство. Ако не беше ми казал какво се е случило, щях да мисля, че това е сън. Нищо добро не би излязло от твоята среща с Холис. Спомняш ли си, че Нина току-що се бе самоубила? Той едва ли би бил разумен. Все пак какво спечели той, като накара Теди и другите да ме измъкнат от тук, даже за малко? Ти и Джей Мак продължавате разследването, а аз получих анулирането на брака. Той не успя в нищо.

Джарет не беше толкова сигурен. Рени бе уплашена както никога досега. Ако такава е била целта на Холис, тогава той бе успял. Джарет не спомена нищо от тайните си мисли. Вместо това каза:

— Още не сме доказали, че Холис е този, който е разрешил всички тези разходи. В действителност повечето свидетелства показват, че това е самият Джей Мак. Изглежда, че след като е пуснал в ход плана си за действие, Холис просто се е оттеглил.

— Но Джей Мак е подписал това, което Холис му е казвал да подпише. Той вярваше на Холис.

Джарет въздъхна.

— Зная, но това не променя фактите, според които излиза, че Джей Мак е замислял да ограби собствената си компания.

Гърбът на Рени се вцепени.

— Това е възмутително! — Тя се наведе напред и се обърна, за да погледне Джарет. — Казвал ли си това на Джей Мак?

— Говорихме за това. — Той взе чашата шампанско и отпи. — Той винаги е знаел, че това може да предизвика проблеми. Знаеше веднага след като публично се конфронтира с Холис. Джей Мак рискува много, като направи това. Той мисли, че аз ще разкрия нещо.

Рени се поотпусна малко.

— Ще го направиш — каза тя, като се намести срещу него. Тя вдигна ръката му, която държеше шампанското и отпи от чашата му. — Ти знаеш това, нали?

— Зная, че вярваш в това — каза той. Той вдигна още веднъж чашата си и я остави да я изпие докрай. Когато я отдръпна, устата й бе влажна от шампанското. Джарет остави чашата встрани, тъй като Рени се обърна в ръцете му. Устата му бе близо до нейната. Очите му потърсиха лицето й.

Малкото пространство помежду им изчезна. Устните им се докоснаха и притиснаха. Той опитваше шампанското и Рени, и вкусът бе опияняващ. Ръцете на Джарет плъзнаха по гърба й. Сатенената й рокля бе затоплена от тялото й и почти толкова гладка, колкото чувствителната кожа на тила й. Той повдигна настрани косата й и я целуна по врата.

Дъхът му бе топъл, устата влажна. Тя чувстваше движението на нежните устни върху кожата си, възбуждащото засмукване и грубия влажен връх на езика му. Извърна глава и устните й срещнаха неговите. Целувката сякаш взе дъха й.

Пръстите на Рени галеха тила му, разрошваха кичурите тъмноруса коси и пак ги приглаждаха. Прекара линия около врата му, точно над яката му, и когато кръгът се затвори, прекъсна целувката им и започна да разкопчава копчетата на ризата му. Устните й докосваха неговата плът, така както се показваше под ризата му, и той й позволи да го стори бавно, наслаждавайки се от очакването толкова, колкото и на допира на нежните й пръсти.

Джарет свали сакото си. Рени му помогна да съблече ризата си. На светлината на огъня кожата му запазваше бронзовия си тен. Тя го погледна и очите й потъмняха, докато се движеха по раменете и гърдите му. Когато се спуснаха към плоската равнина на корема му, тя видя, че кожата му се свива, сякаш го бе докоснала там. Струваше й се, че не го бе докосвала от много отдавна. Беше нетърпелива и в същото време свенлива.

Той наблюдаваше играта на чувствата върху лицето й. В съзнанието си знаеше какъв ще е резултатът, но очакването имаше собствена еротична мощ. Когато най-после тя се наведе напред и допря устните си до неговата кожа, той щеше да излезе извън нея. Гледаше приведената й глава, разкошната й коса. Ароматът й, трайният мирис на портокалов цвят и лавандулов сапун стана част от спомена му за тези мигове. Пръстите му разрошиха копринените нишки на косата й. Тя се завиваше около пръстите му и по ръката му като ручейчета топла вода и оставяше следите на нежността и Мириса си запечатани върху кожата му.

На гърба на роклята й имаше дванадесет копчета, покрити с тънък плат. Корсетът и дългите ръкави прилепваха плътно, паяжина от бродерия и коприна върху кожата й. Джарет опита да откопчее едно от копчетата. Не успя. Придвижи дланта си от талията до лакътя й и до рамото.

Той въздъхна. Рени погледна нагоре. Момчешкото разочарование върху лицето му я караше да го обича, непринуденото желание върху лицето му я вълнуваше.

— Можеш да повдигнеш полите ми — прошепна тя. Тя обви ръце около врата му и го зацелува бързо по брадичката и точно под ухото. Притискаше носа си във врата му, дразнеше го с приглушения си смях и натиска на тялото си.

Джарет обхвана хълбоците й и започна внимателно да повдига роклята й с върха на пръстите си.

— Мисля, че ще го направя — каза той дрезгаво.

Тя натисна раменете му. Паднаха заедно на килима, защото той не желаеше да я изпусне. Косата й се спусна напред, като образува завеса около главите им. Тя погледна надолу към него. Ръката му още я държеше за хълбоците. Бедрата му бяха обхванали нейните.

— Да не си посмял — каза тя. Целуна го по устата. Носовете им се удариха, когато отново го целуна. Те се засмяха и последните остатъци от нервност изчезнаха в заглъхващото ехо на този звук.

Рени седна и му обърна гръб, като повдигна косата си. Пръстите му разкопчаваха малките копчета. Той не бързаше и покриваше с целувки мястото на разделящата се материя. Неговото търпение бе влудяващо, но приятно. Когато завърши, той стана и изправи Рени. Взе я за ръка и я изведе от кабинета нагоре по стълбите. Бавно се движеха към стаята й. Той я целуна в началото на стълбището и на всеки няколко стъпала след това. Всяка следваща целувка траеше малко повече, а корсажът на роклята й се спускаше малко по-надолу. Когато достигнаха площадката на втория етаж, той се бе навил около талията й и извивката на гърдите й се издигаше над корсета й. Устата на Джарет следваше очертанията им.

Точно пред вратата на стаята й той вдигна Рени. Ръцете й обвиха врата му. Целувката им бе дълга, бавна и дълбока, и в следващия момент бяха пред леглото, свалиха дрехите си с пълно безразличие към изяществото им. Рени се отърси от бялата си рокля. Седна на края на леглото, за да свали обувките и чорапите си. Погледна настрани към Джарет и се усмихна бавно. Той я гледаше като омагьосан.

— Сирена — каза той. Усмивката му стана порочна, когато попи с поглед очертанията на тялото й. Изрита настрани панталоните си.

Рени усети, че дишането й стана малко по-бързо. Тя неумело развързваше корсета си.

— Нужна ли е някаква помощ? — попита той.

Стоеше точно до нея и тя не знаеше как се бе озовал там. Тя кимна. Бе трудно да се говори точно сега.

Пръстите на Джарет издърпаха връзките. Целуна голото й рамо и врата й. Ръцете му гладеха следите, оставени върху кожата й от стегнатия корсет от китова кост. Тя се обърна и го целуна право в устата. Той отметна завивките, докато тя се освободи от последната си дреха. С края на очите си.

Джарет видя, че тя прелетя, извита като дъга, над края на леглото. Порочната му усмивка се загуби в падината между гърдите й. Почувства биещото й сърце.

Гърдите на Рени се повдигаха от допира на Джарет. Той описваше спирали с пръстите си. Зърната й се втвърдиха. Покри ги с устата си, попиваше изгарящата им топлина с езика си. Удоволствието я накара да се задъха. Ръцете му се плъзнаха между техните голи тела и погалиха вътрешната страна на бедрата й. Тя си мислеше, че никога няма да овладее дишането си. Цялата й кожа се бе превърнала в ненаситно сетиво.

Пръстите на Джарет опипваха, дразнеха. Бедрата й се разтвориха. Тя галеше гърба му от раменете до бедрата и чувстваше възбудата му, топлината и твърдостта му срещу себе си. Той шепнеше в ухото й. Тя едва ли разбра дрезгавото му разпореждане и отговори както на своите, така и на неговите желания. Повдигна бедрата си и го насочи в себе си. Устата му намери трапчинките на шията й. Тя изви врата си, а в следващия момент и тялото си. Петите й се забиха в леглото. Пръстите й оставиха малки отпечатъци върху плътта му.

Влезе силно в нея, цялата му твърдост я изпълваше. Тя се притискаше около него навсякъде. Краката й притискаха хълбоците му, а ходилата галеха бедрата му. Ръцете го прегръщаха, бедрата й го обгръщаха.

Течната топлина в центъра на Рени преля и се разпространи към върха на пръстите й. Тялото й тръпнеше от зараждащото се напрежение, което стягаше плътта й. Джарет чувстваше топлината й, нейното освобождение, и я прие като прилив на енергия. Чувстваше я като необходимост.

Тя наблюдаваше лицето му, чертите, които бяха се втвърдили от желанието му. В дълбоката синева на очите му имаше всичко. Имаше известна строгост в линията на устата му. Той я остави да види колко е желана, колко е обичана. Не се страхуваше да й го покаже, и в очите на Рени неговата разголена страст бе неговата сила. Тя го подтикваше и умоляваше с пресипнал шепот. Тласъците му станаха по-слаби и по-бързи. Той се притисна към нея, докато пръстите й се вплетоха в неговите. Кокалчетата на пръстите му побеляха. Той беше част от нея, изпълваше я. Горещата му уста бе върху нейната, когато тя прие семето му.

Малко по-късно Джарет хвърли чаршаф върху запотените им тела. Дишането им вече се бе нормализирало. Клепките на Рени бяха натежали, усмивката й бе сънлива. Когато той се наведе през нея, за да изгаси лампата, тя целуна лакътя му. Той обичаше това.

Джарет постави две възглавници под главата си така че да вижда по-добре Рени. Тя се обърна на една страна. Пръстите й леко галеха гърдите му. Кожата й изглеждаше блестяща даже в затъмнената стая.

— Мисис Съливан — каза той.

— Да?

Той се засмя.

— Само проверявах дали ще отговориш.

Тя го ощипа и каза важно:

— Ще отговарям, ако това ми харесва, мистър Съливан.

Джарет се наведе към нея. Той наклони глава, така че устата му се оказа точно над нейната.

— Така ли? — попита той. Гласът му успя да прозвучи достатъчно заплашително. Смехът в очите му разваляше това въздействие.

— Да.

Стегнатата, сериозна форма на устата й го интригуваше. Тя явно подтискаше усмивката си. Той я изчака, опря нос в нейния, целуна я в ъгълчето на устата и по слепоочието.

— Мисис Съливан — каза той.

Тя се усмихна блестящо.

— Точно това ми харесва. — След това разтвори уста и го целуна страстно.

Джарет я притегли по-близо. Ръката му почиваше на бедрото й, палецът му премина по гладката й кожа. Целувката им стана по-спокойна, почти летаргична. Той се отдръпна, като я гледаше, и се засмя бавно, когато натежалите й клепки се затвориха.

— Женени сме само от един ден — прошепна той — и вече любовта ти доскучава.

— Не ми доскучава — каза тя, без да направи усилие да отвори очи. — Само съм изморена… шампанското е причината за това. Знаеш, имам слаба глава за пиене. — Тя се намръщи, когато той целуна върха на носа й и леко се усмихна. — Това беше хубава церемония, нали? — Тя пъхна стъпалата си под неговите крака, за да ги затопли. Постави леко ръката си на гърдите му. — Мисля, че ми харесва да съм омъжена за теб, мистър Съливан.

Той хвана ръката й.

— Добре. Защото хич не ме интересувам кого познаваш — няма да ми се измъкнеш. — Забеляза, че Рени не се засегна от изявлението му. Вместо това сънливата й усмивка стана по-широка, когато тя се настани по-близо до него, успокоена, а не разтревожена от думите му.

Рени бе силно учудена, когато се събуди и не намери Джарет до себе си. Навън беше тъмно. Лунната светлина проникваше през прозорците там, където нямаше пердета, и осветяваше пода. Рени седна, като се ослуша за шум в съседната стая и банята. Не се чуваше нищо. Вече нямаше огън в камината, само догаряща жарава. Сенките на стената изглеждаха зловещи. Рени почувства, че я облива първата вълна от тревога, и се опита да не се поддаде на нарастващата паника. Съзнателно успокои дишането си, като седна на края на леглото. Роклята лежеше на близкия стол. Облече и завърза колана здраво около талията си. Той не беше на терасата или в съседните стаи. Рени запали лампата и излезе в коридора. До стълбите тя се ослуша внимателно за шум долу. Обикновеното поскърцване и шумовете на къщата сега не звучаха успокояващо. Рени се завъртя на първото стъпало, след това се върна, като не можеше да се застави да слезе по стълбите. Облегна се на стената, лампата трептеше в ръцете й, а сърцето й беше чак в петите.

— Страхливка — каза си тя. Това бе достатъчно, за да се придвижи по-напред в коридора. Не се стараеше да търси Джарет във всяка стая; търсеше светлина в пролуките под вратите. Най-после я откри под вратата на своята бивша стая. Рени загаси лампата и я остави в коридора.

Имаше намерение да му покаже, че е сърдита за това, че я бе изоставил, но когато влезе в стаята и го видя, разбра, че той бе забравил за присъствието й. Гневът и страхът й просто се стопиха. Сърцето й се устреми към него.

Той бе седнал на стол с твърда облегалка, раменете му надвесени над малкото секретарско бюро, което бе пренесено наскоро в стаята. Столът бе твърде малък, за да побере тялото му, бюрото бе твърде миниатюрно, за да събере всички счетоводни книги и папки. Лежаха на пода в краката му и под бюрото, разпръснати и неподредени в един ъгъл и натрупани в безпорядък на леглото. Една папка лежеше отворена пред Джарет. Той я разглежда дълго, след това въздъхна. Облегна се на стола, опъна крака и разтри очите си.

Рени се приближи зад него. Видя, че се вцепени, когато почувства нечие присъствие, след това се поотпусна малко когато разбра, че това е тя. Рени постави ръцете си на схванатите му рамена и започна да ги разтрива. Тръпка премина през мускулите му. Тя премахваше болката и напрежение с върха на пръстите си. Рени се наведе напред и целуна слепоочието му. Той посегна и постави ръката си върху нейните.

— Много е късно — каза тя нежно. — Трябва да си легнеш.

Той поклати глава:

— Няма да мога да заспя.

Рени започна да разтрива раменете му отново, като го разтоварваше от напрежението.

— Може би аз не искам да го правиш.

Уморена, но разбираща усмивка се появи на лицето на Джарет.

— Обаче не бих могъл да правя нищо друго.

Пръстите й стискаха раменете му и леко го щипеха. Тя го пусна, когато той се престори, че потръпва от силна болка.

— Не трябваше да правиш това тази вечер — каза тя по сериозно. — Тези счетоводни книги ще са тук и утре.

Джарет се изви в стола и отмести успокояващите го ръце.

— Няма значение колко дълго ще са тук — ден, седмица, месец, — отговорът няма да дойде по този начин. Аз не съм добър в този вид работа, Рени, или поне не съм толкова добър колкото Холис. Не мога да открия нищо в тези сметки, което да го уличава. Или той напълно е прикрил следите си, или пък не е имало никакви следи за прикриване.

Рени отстъпи крачка назад.

— Как е възможно? — каза тя. Отиде до камината и поразрови горящите въглища. — Трябва да има нещо. Не мислиш, че Холис е невинен, нали?

Той сви рамене.

— Може би — по някакъв начин.

Пръстите й стиснаха силно ръжена.

— Не разбирам.

— Зависи от обвинението. От тези счетоводни книги не можем да докажем нищо за катастрофата при Джъглър Джъмп. Винаги сме знаели, че дори Холис да е отговорен за катастрофата, той не е изтеглил болтовете сам.

— Той е платил на някого — каза тя. — Може би даже на повече от един човек.

— Но не от сметките на Североизточната железница. Това ни води в задънена улица. — Той отгърна страницата и прокара пръста си през сметките. — Твърде много пари са отишли за договаряне на оборудване в Денвър. Предполага се, че тази компания е ръководила проекта в Куинс Пойнт и е отговаряла пряко пред Холис.

— Тогава — каза тя, като остави ръжена — аз ще се обзаложа, че когато се опиташ да намериш контрагента, ще откриеш, че такъв няма. Холис е отклонявал пари за доставчици, заплати и кой знае още за какво към компания, която в действителност не съществува. Тези пари най-вероятно са на банкова сметка в Денвър на името на Холис.

— Вече открих контрагента. Ти си права, това е фасада.

Очите на Рени се разшириха.

— Но това е прекрасно, Джарет. Как може да си толкова обезкуражен, когато вече си научил толкова много. Знае ли нещо Джей Мак засега?

— Да. Казах му веднага щом открих това. Преди няколко седмици.

Рени се намръщи. Тя не можеше да разбере защо Джарет не й беше казал по-рано или защо не бе споделил вълненията си.

— Тогава това е почти уредено, нали? — попита тя. Потъна бавно в големия, богато тапициран фотьойл и скромно оправи роклята си около краката си. — Трябва само да покажем, че Холис е получавал пари чрез фиктивната компания.

Джарет се наведе и взе една папка от пода до краката си. Подаде я на Рени.

— Тук е кореспонденцията от фирмата контрагент до Североизточната железница. Част от нея е писмена, но в по-голямата си част това са телеграми. Съдържа много информация за изпълнението на проекта. Някои от тях са искания за отпускане на допълнителни средства. Можеш да видиш, че всичко това е адресирано до Холис като отговорен за операциите тук в Ню Йорк.

— Всичко това изглежда съвсем законно.

Той кимна.

— Сигурен съм, че Холис ще се защити с това, че и той е мислил, че всичко е законно. — Той продължи спокойно, когато Рени го погледна учудено. — Подозирам, че Холис ще се опита да докаже, че той е жертва, Рени. Ако може да накара другите да повярват, че Джей Мак е препоръчал тази компания контрагент, тогава той няма да има защо да се безпокои.

Тя се намръщи още повече, когато отново запрелиства папката с кореспонденцията, като този път гледаше по-внимателно имената на контрагента и компанията.

— Аз казах, че съм открил контрагента — каза Джарет. — И почти открих сметката, в която се държат парите, но никога не съм казал, че Холис Банкс е свързан с някоя част от фирмата.

Лицето на Рени побледня, когато разглеждаше папката в ръцете си.

— Сетън Контрактинг… Сетън (Seton). — Тя погледна към Джарет. Това е анаграма за Стоун (Stone). Лицето от другия край на всички тези пари е Итън, нали?

Джарет кимна и весело се засмя.

— Той не знаеше за това, докато не му изпратих телеграма и не го информирах. Действително откри, че в денвърската федерална банка има открита сметка на Сетън Контрактинг и че той е посочен за неин собственик. Там има малко повече от триста хиляди долара.

— О, Боже мой.

— И баща ти е подписвал преводите, Рени — каза той спокойно. — Холис е отивал при баща ти с писмата, които държиш в ръцете си, като доказателство как работата напредва и баща ти е отпускал средства за проекта. Виждаш как изглежда това, нали? Сякаш Джей Мак е работил с Итън, за да ограби Североизточната железница. Това показват тези сметки.

— Никой няма да повярва на това — каза тя. Но даже в собствените й уши думите й не звучаха убедително. Тя хвърли папката така небрежно, че съдържанието й се разсипа. Някои документи се оказаха в опасна близост до огъня. — Ние трябва да ги изгорим — каза тя и започна да става. — Няма да има нищо, което…

Джарет стана и прегради пътя й. Той нежно натисна раменете й и я накара отново да седне. Коленичи и събра документите.

— Ще съм изненадан, ако Холис няма някакъв опис на цялата тази кореспонденция — каза той. — Или поне някакво доказателство за съществуването й. Ако изчезне изведнъж, това ще е още по-дискредитиращо обстоятелство за Джей Мак. — Той остави папката на фотьойла на Рени. — И двамата знаем, че няма конспирация между Итън и Джей Мак, но всички доказателства сочат обратното. И двамата сме убедени, че Холис Банкс е отговорен, обаче нямаме доказателства, които да подкрепят това убеждение.

— Холис знае това, нали?

— Планирано е по този начин.

Рени замълча. Разтри носа си с палеца и показалеца си.

— Триста хиляди долара — каза тихо тя. — Всичко на името на Итън. Но щом Холис не иска пари, тогава какво…

— … иска той? — завърши изречението Джарет. — Той иска компанията. Холис планира да стане шеф на Североизточната железница.

— Джей Мак първо ще разпусне компанията — каза тя гневно.

Джарет я остави да помисли малко върху това, което бе казала, преди да й обясни внимателно.

— Не, няма да го направи. Не може. Баща ти е много богат човек, Рени, но Североизточната компания има огромни задължения, много по-големи, отколкото Джей Мак може да плати от джоба си. Кредиторите на Североизточната железница, банките, частните инвеститори няма да позволят на баща ти просто да затвори компанията, тъй като ако тя продължи да работи, това означава връщане на заемите и инвестициите им. Знаеш добре как стават тези неща.

Рени повдигна към Джарет очи, изпълнени с болка.

— Джей Мак обмисля оттеглянето си, нали? — попита тя спокойно. — Ето защо отиде на вилата с мама. Не само смъртта на Нина е причината, за да поиска да прекара известно време извън града. — Джарет не трябваше да отговаря. Тя видя истината изписана на лицето му. — Той трябваше да ми каже… ти трябваше да ми кажеш.

— Той не искаше това да попречи на сватбата ни — каза Джарет. — А и аз не исках. До тази нощ предполагах, че ще открия нещо, така че да оправдая доверието ти. Но това няма да стане, Рени. Холис вероятно ще спечели. Джей Мак все още може да предпочете да се бори, но скандалът ще дискредитира Североизточната железница, даже може да предизвика паника. Кредиторите ще поискат заемите обратно. Баща ти ще загуби всичко. А ако предаването на властта стане гладко, тогава Североизточната железница ще продължи да получава печалба, инвеститорите ще са доволни, банките също и компанията ще продължи за се ползва с обществено доверие. Джей Мак също няма да стане за смях.

— Той ще загуби дялове за сметка на Холис.

Джарет кимна.

— Сигурно. Холис ще е глупак, ако не поиска процент от тях в замяна на това, че ще поеме железницата. — Гласът му бе сух, примирен. — Мисля, че и двамата знаем, че Холис не е глупав.

Рени сложи глава на ръката на Джарет. Ръкавът на подплатения му халат бе студен и гладък под бузата й.

— Щом Холис е планирал всичко това, за да получи контрол върху компанията, тогава защо се опита да убие Джей Мак?

— Имам някои предположения, но ако искаш да узнаеш истината, трябва да попиташ Холис.

Рени се отдръпна назад, малка бръчка се появи между веждите й и тя се намръщи, дълбоко замислена.

— Джарет — каза тя бавно, — ако преследваш някого в планините и загубиш следата му за малко, какво ще направиш? Тя вдигна ръце и за момент задържа отговора му. — Имам предвид, ако знаеш къде би отишъл той най-напред.

Джарет сви рамене. Това едва ли беше сложен въпрос.

— Ако имам добра представа къде отива, следата действително няма значение. Ще го изпреваря и ще чакам. Ако не мога да го изпреваря, ще го настигна и ще го заплаша.

Рени седна малко по-изправена, с тържествуващо лице. Смарагдови й очи бяха пълни с очакване.

— Добре — каза тя, като посочи счетоводните книги и папки. — Ти сам каза; отговорът не е в счетоводните сметки. Тук няма следа, която да ни отведе някъде. Но ти и без следа си представи всичко. Знаеш какъв е планът на Холис. Знаеш какво цели с него. — Тя се усмихна бавно, почти тържествуващо. — Всичко, което трябва да направим, е да намерим мястото, където да го причакаме.

— Рени — каза Джарет, — не мисля…

Тя не го слушаше.

— Спомняш ли си, когато търсихме подслон в изоставената мина? Изплашихме се доста от малкото мече. Тъкмо си говорихме помежду си, правехме планове, а то излезе, защото бе любопитно?

— Холис не е малко мече.

— Не е, но е любопитен. Освен това е много горд. За него не е достатъчно да е умен; той трябва да е сигурен, че другите знаят, че е умен.

Джарет не трябваше да се убеждава в това. Той отново огледа стаята, натрупаните счетоводни книги върху леглото, купчината в ъгъла, купчината до бюрото.

— Да го изплашим, а? — попита той замислено — Може и да успеем.

Тя кимна, направи му малко място във фотьойла и той се настани в него. Притиснаха се удобно един към друг, като тя седна в скута му. Роклята й се разтвори. Преди да може да я затвори, ръката на Джарет се плъзна под сатена и се задържа на извивката на бедрото й.

Той наведе главата си така, че челата им се докоснаха.

— Ти си много умна жена, мисис Съливан.

Тя го докосна с носа си.

— Ти ме вдъхновяваш.

Пръстът му се движеше напред-назад по бедрото й.

— Мисля, че това ми харесва.

Рени го целуна нежно.

— Нека си легнем.

— Тази нощ си пълна с добри идеи.

Холис Банкс стоеше на прозореца на офиса си и наблюдаваше улицата долу. Трафикът изглеждаше по-оживен, когато го гледаше от петия етаж. Това му даваше чувство на власт, почти като че ли контролираше намаляването му, нарастването му и променящия му се ритъм. Той го правеше наистина. Североизточната железница движеше страната, а той бе част от нея. Бе само въпрос на време да я контролира изцяло.

Това направи съобщението на бюрото му по-смущаващо. Рени желаеше да го види. Като се оттегли от прозореца, той отново взе бележката. Тя бе написана набързо, толкова настъпателно и победоносно, че Холис в началото се съмняваше, че бе написана от ръката на Рени. По-внимателното й изучаване действително го убеди в автентичността на писмото, ако не в съдържанието му.

— Блъфираш, Рени — каза той тихо. Смачка хартията в голямата си ръка и я пъхна в джоба на сакото си. — Не знаеш и половината неща.

Той се отпусна тежко на стола и се обърна назад, за да погледне отново през прозореца. Ранното пролетно небе бе чисто, изпълнено със слънце и нещо обещаващо. Остави топлината му да загрее лицето му, като се облегна назад и опря крака на перваза на прозореца. Няма да е лошо да я види. Джей Мак бе извън града. Трябва да е осъзнала, че контролът върху Североизточната железница се изплъзва от ръцете й. Съобщението й не изглеждаше толкова спешно, колкото отчаяно.

Холис повика секретарката си.

— Плановете ми се променят. Отложи срещата ми със Стрингър. Тази вечер ще си отида рано.

Тъй като не оставяше нищо на случайността, Холис пристигна в църквата тридесет минути преди срещата с Рени. Широката дъбова врата на „Сейнт Грегъри“ се отвори леко. Вестибюлът бе празен. Обувките на Холис леко потропваха по полирания дървен под, макар че той едва ли мислеше за шума. Отиде до страничната стая и надзърна вътре. Нямаше никой. Доволен, той бързо затвори вратата.

Богомолка погледна през рамото си, когато той влезе в църквата. Холис потопи пръсти в купела, коленичи и седна на последния ред от пейките. Не след дълго коленичилата жена стана, запали няколко свещи в дъното на църквата и си тръгна. Веднага щом тя си отиде, Холис се качи на горния етаж, определен за органа, и се огледа. Нямаше никой. Коленичи на пода и огледа под пейките, както при площадката на хора, така и в църквата. Редовете бяха чисти.

Нямаше никой скрит около олтара или в ризницата. Като влезе в това помещение, Холис си помисли за времето, когато Джарет го бе съборил тук на пода. Това не беше приятен спомен. Той се върна отново в църквата и се огледа. Бе сам. Цареше пълна тишина, която покриваше всичко, сякаш самият въздух поглъщаше, а не произвеждаше звук. Тъй като вън стана по-тъмно, цветните стъклени прозорци загубиха своите блестящи цветове и станаха почти толкова тъмни, колкото и преградите между паната.

Холис регулира някои от газовите лампи. Тяхната светлина се отразяваше в полираното дърво на трите кабини за изповед. Съобрази, че имаше още места, където не бе проверил. Тръгна към тях.

Вратата на средната кабина, тази на свещеника, се отвори. Холис се спря. Свещеникът излезе и затвори вратата. Той се прозина широко, като не се постара да прикрие устата си. Забеляза Холис едва когато се обърна, за да отиде в дъното на църквата.

Свещеникът повдигна очилата си нагоре и се опита да изглежда разтревожен. Там, където се беше облягал на вътрешната стена, докато бе спал, косата му се бе разрошила, а бузата му се бе набръчкала. Закръглените му и нежни черти пламтяха в румен оттенък.

— Почти ме заварихте да спя, нали, синко? — попита той, усмихвайки се малко виновно. — Обикновено не дремя в изповедалнята.

Холис се усмихна широко и леко.

— Вярвам ви, отче.

— Има ли нещо, което да мога да направя за вас?

— Не, влязох само за малко.

Свещеникът огледа църквата и кимна, доволен от отговора.

— Тогава ще ви оставя — каза той. — Моята прислужница прави лимонова торта тази вечер. — Той потупа едрия си корем и поглади усукания колан на расото си.

— Може и да я прибере, ако закъснея. — Той пристъпи напред, след това се спря, тъй като вратата на църквата се отвори. — Изглежда, че все пак няма да сте сам, сине мой. — Тъмните му вежди се повдигнаха малко. — Освен ако не сте планирали среща с тази дама.

Холис погледна над рамото му и видя Рени, застанала на прага. Тя, изглежда, се колебаеше, когато видя, че той не беше сам.

— Всичко е наред, отче. Не съм я виждал по-рано. Не използваме църквата ви като място за срещи.

Свещеникът кимна:

— Приятна вечер тогава.

Холис кимна вежливо с глава:

— Приятна вечер.

Седна на пейката и зачака. В дъното на църквата чуваше нежният глас на Рени, която разговаряше със свещеника. Минаха няколко минути, преди тя да седна до него.

В църквата бе хладно, затова Рени не съблече палтото си. Копринен шал с цвят на слонова кост покриваше напълно косата й. Тя гледаше право напред, а когато заговори, гласът й бе почти шепот.

— Не бях сигурна, че ще дойдеш — каза тя.

Холис трябваше да наведе глава, за да я чува.

— Аз ти изпратих отговор.

— Зная. Получих го. Но пак не бях сигурна.

— Трябва да говориш по-високо — каза той. — Едва те чувам.

Рени погледна неспокойно наоколо.

— Няма никой. Проверих вече.

Тя се намръщи и се обърна за първи път към него.

— Ти си проверил? Какво означава това?

— Това означава, че не ти вярвам, Рени. Не съм сигурен защо ме повика тук. О, зная какво пишеше в бележката, но да зная, че трябва да говориш с мен, не е същото като да зная за какво искаш да говориш.

Холис се опита да протегне дългите си крака под пейката пред тях. Не се чувстваше удобно. Приближи се до края на пейката и простря краката си в пътеката между редовете. Гледаше я подозрително, като почти я предизвикваше да се плъзне към него по пейката.

— Ние се оженихме в тази църква, Рени — каза той с иронична усмивка.

— Не бива да ми го припомняш. Ако не бяхме направили венчавка, нямаше да е необходимо да искам анулиране на брака в съда и църквата.

— Това не беше много голяма пречка — каза той, като я гледаше с ироничен, потаен поглед. Постави едната си ръка на облегалката на пейката. Пръстите му почукваха по дървото, като почти докосваха рамото на Рени. Той изчака, за да види дали ще се отмести по-далеч. Не го направи. — Имаш някои много влиятелни приятели. Срещал съм съдията Холси, разбира се, но кой беше този епископ, който ти даде толкова бързо църковния указ?

— Епископ Голдън. Моят кръстник.

— Мисля, че направих грешка, като предпочетох Нина пред тебе. — Смехът му заглъхна и тъмнокафявите му очи побледняха. — Не, това не е вярно. Аз исках Нина. Нейната смърт… — Гласът му стана далечен. Настъпи дълга тишина, докато Холис гледаше някъде в пространството. Той се обърна изведнъж към Рени и каза нетърпеливо: — Какво искаш, Рени?

— Същото като теб — каза тя. — Североизточната железница.

Едната от гъстите вежди на Холис се изви в дъга. Пръстите му спряха да почукват за малко, след това започнаха отново.

— Наистина ли? И как точно предполагаш, че ще ти помогна да постигнеш амбицията на живота си?

— Аз виждам написаното на стената, Холис. Ти ще отнемеш контрола на баща ми.

— Наистина ли?

Чертите на Рени бяха много сериозни, очите непоколебими. Тя кимна напрегнато, като го наблюдаваше отблизо.

— Освен ако Джарет не открие нещо в счетоводните документи, което да те уличава, ти си успял много добре да дискриминираш Джей Мак.

Широкото лице на Холис не издаваше нищо.

— Ти ми отправяш много сериозно обвинение, Рени. Не мисли, че ми е приятно.

Тя пренебрегна обидените му възражения.

— Ти предложи да ръководиш сам разследването, като много добре знаеше, че Джей Мак няма да го позволи, след това приветства назначаването на Джарет.

— Защо не? — попита той нехайно. — Нямам какво да крия. Обзалагам се, че разследването на съпруга ти ще докаже това.

— Това, което научих от Джарет, е, че аз сериозно съм подценявала силата, с която си се домогвал до Североизточната железница. Предполагам, че си планирал превземането й почти от момента на пристигането си в Уърт Билдинг.

— Амбицията не е престъпление, Рени. — Погледът му бе многозначителен. — Както добре знаеш. В действителност, ако и ти не беше толкова амбициозна, аз се съмнявам дали бихме се срещнали сега. Нали? — Тя не трепна под тъмния му поглед и кимна. — Какво очакваш тогава?

Рени си пое дъх и произнесе бавно:

— Очаквам да имам същото влияние в работата на Североизточната железница — каза тя без заобикалки.

Холис не мигна, като чу искането й. Обаче не каза нищо. Широките му рамене се разтърсиха от силата на безмълвния му смях. Той изригна от него като гръмотевица в празната църква. Сълзи се появиха в ъглите на очите му и накрая той извади кърпа, за да ги изтрие.

Тя спокойно го изчака и когато смехът затихна, каза ясно:

— В светлината на това, което си направил, Холис, това е разумно искане.

Той изтрезня.

— Какво съм направил? — попита той. — Какво съм направил, Рени?

— През нощта на сблъсъка ти с баща ми по време на заседанието на борда, ти изпрати приятелите си да ме отвлекат от собствения ми дом. Аз разпознах Теди и Холис и ги чух да говорят за тебе. Зная, че ако нещата се бяха развили лошо на срещата, ти щеше да ме разиграеш като коз, щеше да ме използваш, за да имаш време да избягаш.

— Не зная за какво говориш.

Рени не очакваше той да си признае, затова продължи, сякаш не бе казал нищо.

— Продължавах да мисля, че това е действие на уплашен човек и колкото повече мислех за това, толкова повече се изненадвах. Изглежда, ти бе сигурен, че нищо от счетоводните книги не може да те дискредитира, обаче действията ти тази нощ говореха за нещо друго.

Холис протегна краката си напред. Той наблюдаваше Рени с известна загриженост в тъмните си очи, но я подкани да продължи.

— Разказваш интересна история — каза той. — Ти ме заинтригува. Какво мислиш, че си открила?

Тя се усмихна.

— Нищо за проекта Куинс Пойнт, Холис. Тук си се покрил съвсем внимателно. И то много умно. Всичко насочва следите към Джей Мак и Сетън Контрактинг. — Рени измъчваше Холис с изразителните си зелени очи. — Сетън Контрактинг? Сетън… Стоун. Това е съвсем очевидно, но предполагам, че си искал да бъде така, нали?

Холис сви рамене и скръсти ръце пред гърдите си.

— Това е твоя теория — каза той. — Ти ми я казваш.

— Добре тогава. Това беше преднамерено очевидно. Ти искаше някой да забележи връзката. Така насочваше още един пръст към Джей Мак, като въвличаше съпруга на сестра ми. Ти обвърза и Джарет. Доказателствата подсказваха, че Джей Мак не само е виновен, но и че е в сговор с най-добрия приятел на Джарет.

— Трябва да кажеш това на директорите, Рени, не на мене. В действителност аз нямаше да зная нищо за това, ако не беше го споделила с мене. Мислиш ли, че няма да го използвам?

— Ти ще чуеш всичко все пак — каза тя. — Джарет има намерение да направи пълен отчет. Аз помислих, че времето е подходящо да се срещна с тебе. — Тя се огледа и показа с ръка, за да посочи обкръжението им. — И мястото е подходящо.

— Изповядване? — попита той, като се засмя. — Не мисля така. Когато трябва да се изповядам, това ще бъде направено там. — Той посочи изповедалните на няколко стъпки от мястото, където бяха седнали. — Той започна да става, завършил разговора си с Рени: — Беше ми интересно, но…

Рени не помръдна. Тя повдигна лице към него:

— Не желаеш ли да чуеш за Джъглър Джъмп?

Холис бе наполовина станал, наполовина седнал и напълно неподготвен. Той се поколеба за момент, след това бавно седна отново.

— Какво за Джъглър Джъмп?

— Холис, аз бях там. Видях катастрофата на място. Зная, че това, което се е случило, не е нещастен случай.

— Не е какво? — и двете му вежди се повдигнаха и той загледа Рени с нов интерес. — За пръв път чувам за това.

— Как е възможно, след като ти си отговорен за нея? — Тя вдигна ръка и спря отговора му, когато той започна да отрича.

— Винаги съм го подозирала, Холис, но трудността бе да докажа това. Зная, че не ти персонално си измъкнал съединителните болтове на № 412, но ти си наел мъжете, които са го направили.

Сега Холис стана. Той се извиси над Рени.

— Слушах те, защото това, което казваше беше занимателно. Повече не е. — Той започна да се обръща, но Рени го хвана за ръкава на палтото и го задържа. Той спря и погледна надолу към ръката й, готов да я отхвърли встрани.

— Чудех се как си им платил — каза тя бързо, като го пусна преди той да я удари. — Зная, че не си богат човек, Холис, сигурно поне не си в този отбор, който може да плати на хора, за да извършат престъпление, и след това да продължава да им плаща, за да си мълчат. Винаги в дъното на съзнанието ми оставаше открит въпросът за парите. Мислех, че си използвал Куинс Пойнт да отклоняваш пари за себе си, но отчетите доказват, че това не е така. Тристата хиляди долара, които си отпуснал, са на сметката на моя зет. Ако Джей Мак бе загинал при катастрофата, ти щеше да ги изтеглиш, но тъй като той не загина, трябваше да ги оставиш там. Джъглър Джъмп трябва да ти е струвал нещо обаче. И вероятно доста. — Усмивката на Рени бе хитра, нейното поведение — поведение на съзаклятник. — Тогава си спомних нещо, което Джарет ми бе казал за следобеда, когато е напускал Ню Йорк почти преди година. Ти си пратил Теди, Ричард и Уорън да го подредят и те са го направили великолепно. Счупили са му дясната ръка, с която се препитава и държи оръжие, и са му взели чека, който Джей Мак му бе издал. Чекът бе за десет хиляди долара, Холис. Това са достатъчно пари, за да се уреди масово убийство и да се прикрият следите.

Той се отдръпна от нея и стъпи на пътеката.

— Това е теория, докато не го докажеш.

— Ти си депозирал чека — каза тя. — Прегледах личните сметки на Джей Мак. Това не е чек, изтеглен от средствата на Североизточната железница, Холис. Той го е записал на личната си сметка и когато ти си го изтеглил от банката и си подправил подписа на Джарет, той се появява сред квитанциите на баща ми. Джей Мак никога не е знаел, че чекът е откраднат и подправен. Той мислеше, че Джарет си е взел отдавна парите. Само аз знаех, че не е така. Холис изтръпна.

— Значи съм обменил чека за пари. Това не доказва, че съм използвал парите, за да организирам катастрофата при Джъглър Джъмп.

— Обаче това е добро начало, не мислиш ли? Това е добро начало за членовете борда, които ще започнат да се питат какво друго си направил. Чекът те свързва с побоя, нанесен на Джарет на перона. Той те свързва с фалшификация. Страхувам се, че това не съвпада с тактиката ти, Холис. Това кара хората да си имат едно на ум, когато оценяват характера ти.

Той си тръгна. Рени този път не посегна към него. Тя вече забелязваше как гневът кипи под строго контролираните му емоции. Повиши глас и прикова вниманието му.

— Защо си използвал чека, когато си имал на разположение парите на Нина?

Холис се завъртя на пети. Едната му ръка се отпусна тежко на пейката. Върховете на пръстите му стискаха до бяло дървото.

— Парите на Нина? — попита той, като единият ъгъл на устата му се надигна насмешливо. — Тя нямаше пари, които баща ти да не контролира. Водеше всички сметки в къщата и той й даваше дребни пари.

Устата на Рени се отвори малко.

— О, точно както прави с майка ми. Това обяснява всичко. Парите нямаше да стигнат, за да се финансира убийството. — Тя отстъпи крачка назад, докато Холис я гледаше, сякаш искаше да я удари.

Той огледа още веднъж църквата, за да се увери, че са сами.

— Помниш ли какво е да чувстваш опакото на ръката ми — каза той. — Това е добре, Рени. Помни това и престани да отправяш безпочвени обвинения към мен.

— Помня юмруците ти — каза тя. — И аз ще кажа това, което мисля. Давам ти възможността да чуеш това пръв. Смятам да кажа всичко това на борда. — Тя спря малко. — Освен…

— Освен? — попита той.

— Освен ако не получа еднаква отговорност в управлението на Североизточната железница.

Тъмните очи на Холис се стесниха. Той пъхна ръцете си в джобовете и се залюля на петите си.

— И така, отново се връщаме към това.

— Това е целта на срещата ни — каза тя спокойно.

Той се замисли.

— Кой знае за чека? — попита той.

— Джарет знае, че той е изтеглен, и подозира, че ти си уредил кражбата, разбира се, но аз не съм казала, че съм го открила в сметките на Джей Мак. — Тя въздъхна. — Той беше толкова зает да намери връзката ти с Куинс Пойнт и аз се страхувам, че е пропуснал всичко останало.

— Но не и ти — каза той. — Ти си била винаги умна, Рени.

Усмивката й бе неискрена, както и комплиментът на Холис.

— Казала ли си на мъжа си, че си тук? — попита той.

— Мисля, че е по-добре да запазим това между нас.

— Еднаква отговорност в управлението на Североизточната железница — каза той замислено. — Не мислиш ли, че посягаш малко високо?

— Напротив. Може и да не посягам достатъчно високо. Ти се опита да убиеш баща ми, Холис. При дерайлирането умряха шестдесет души. Това е твоя отговорност.

Мускул заигра по квадратната челюст на Холис.

— Нека се разберем за нещо — каза той. — Джъглър Джъмп не беше моя идея. Измисли я Нина. Още от началото това беше глупав план и не бива да хвърляш върху мене отговорността за него.

Умът на Рени работеше яростно. Тя не беше подготвена за това, че Холис ще прехвърли обвинението на Нина.

— Ти я изпълни — каза тя. — Ти я финансира, макар че нямаше нужда да го правиш. Ти вече бе подготвил свалянето на Джей Мак, обаче си се съгласил с плана на Нина.

— Тази жена ме беше обвързала. — Веднага щом каза тези думи, той пожела да не ги е казвал. Видя изненадата на Рени и това го разгневи и го направи язвителен. — Ти не можеш да знаеш нищо за това, нали? Как някои могат да объркат така мисленето ти, че да правиш всичко за тях?

— Така ли беше с тебе и Нина? — попита тя. — Мисля, че ти я използваше.

— Както използвах тебе? — попита той рязко. — Не, с Нина не беше така. Добре, може би в началото, но не и след това. Започнах да я обичам… или да имам нужда от нея… вече не съм сигурен какво изпитвах. В началото мислех, че нашите цели са еднакви, че и двамата искаме да измъкнем контрола на Североизточната железница от ръцете на Джей Мак. Това бе вярно донякъде. След това Нина стана неспокойна и пожела смъртта на Джей Мак, а не просто да бъде унижен.

Рени дишаше трудно.

— Нейният метод почти успя. Ти почти спечели Североизточната железница след Джъглър Джъмп. Имаше контрола на дяловете й в компанията. Все още бе женен за мене. Така че също контролираше и моите дялове. Аз почти работех за тебе.

— Това обаче не стана. Ти намери баща си. — Очите му се спряха настойчиво върху бледото лице и блестящите очи на Рени. — Не съжалявам за това, Рени. Аз харесвам Джей Мак. Той пръв ми даде шанс. Винаги съм знаел, че някой ден ще пожелая да седна на неговото място, но никога не съм искал той да е мъртъв, за да стане това.

— Как, предполагаш, мога да повярвам в това? — попита тя. — Някой се опита да го убие на гарата в момента, в който пристигнахме. Нима ще ми кажеш, че не си имал нищо общо с това.

— Това беше Нина.

— Тя го организира.

— Тя направи това. Джей Мак го знае. Той й е казал това през нощта, когато й е поискал развод.

Рени се навъси.

— Но откъде знаеш това? — попита тя тихо. — Нина се самоуби тази нощ. — Цялото й тяло замръзна, след това очите й се разшириха малко. — Ти си бил там, нали? Тя ти е казала какво й е говорил Джей Мак. — В този момент тя видя на лицето му изписана ужасната истина, която не бе подозирал никога досега. Коленете й се подкосиха и тя седна отново на пейката. — О, Боже мой, Холис. Ти си я убил.

— Това беше нещастен случай! — каза дрезгаво той. — Спорехме за ултиматума на Джей Мак. Нина не се безпокоеше, че ще е вдовица на Джей Мак, но тя не искаше да бъде бивша съпруга. Всичко, което можех да направя, бе да не й позволя веднага да тръгне след баща ти. Тя не искаше да се вслуша в нищо. Излезе на балкона на стаята си и започна да вика. Не можеш да си представиш на какво приличаше това. Нина никога не повишава тон. Изведнъж завика толкова високо, че съседите трябва да са чули.

— Така че ти я блъсна.

— Тя падна.

— Ти й помогна.

— Тя щеше да унищожи всичко. — Той извади ръце от джобовете си и се наведе напред. Постави ръцете си на облегалката на пейката, на която седеше Рени. — Целият ми план, цялата сложна работа върху проекта Куинс Пойнт. Това не бе просташка схема, Рени. Чаках години, за да намеря подходящ проект, и тогава трябваше да се боря, за да не позволя ти да го развалиш със своите карти и с настояването си за друг маршрут.

— Всичко това би било напразно наистина — каза тя ласкаво. — Ти трябваше да я убиеш.

— Нямаше друг начин.

— Правилно.

Той затвори очи за малко, раменете му се отпуснаха. Тръпка премина през него, докато се овладя.

— Тя ми липсва, Рени — каза той тихо. — Бих искал нещата да бяха се развили другояче.

— Зная, че би искал.

Холис кимна. Усмивката му бе тъжна, почти пълна със съжаление.

— Тогава — каза той — това, което трябва да направя, става по-лесно сега.

Рени се изви на пейката, за да го погледне по-добре.

— Какво ще направиш…

Думите й бяха прекъснати от широките, могъщи ръце, затворени на гърлото й. Рени ритна предната пейка и заби нокти в китките, които държаха врата й като в менгеме. Черни вълни затъмниха погледа й. Този път мислеше, че няма да припадне. Мислеше, че ще умре.

Изповедалните от двете страни на мястото за свещеника се отвориха едновременно. От едната излезе съдията Холси, следван от униформен сержант от управлението на Джоунс Стрийт. Джарет излезе от другата. Дясната му ръка се намираше над приклада на неговия ремингтон.

— Пусни я, Банкс — каза той. Гласът му бе съвсем равен и поради това напълно студен.

Очите на Холис се местеха от Джарет към съдията и полицая. Пръстите му освободиха гърлото на Рени, но той не я пускаше.

— Къде… как… — Той не можеше да повярва, че те са били тук през цялото време. — Аз проверих — каза той. Изви глава, когато чу, че от дъното на църквата се приближават стъпки. Свещеникът, който бе излязъл по-рано от изповедалнята, идваше към тях.

— Малко отвличане на вниманието — му каза свещеникът. — Полезно, като се има предвид как се развиха нещата. Ти беше много щателен при проверката за излишни уши в църквата. — Неговото учтиво поведение изчезна, когато видя, че ръцете на Холис все още стискаха врата на Рени.

— Ще постъпиш по-умно, ако пуснеш кръщелницата ми — каза той. — Мистър Съливан, изглежда, започва малко да се безпокои за безопасността й.

Холис разбра, че този, с когото бе говорил, бе епископ Голдън. Като усети, че капанът се затваря около него, той освободи врата на Рени, плъзна ръцете си под нейните и я дръпна извън скамейката пред себе си като щит. В този момент видя, че Джарет бе извадил пистолета си, но тялото на Рени, го предпазваше и той не се страхуваше.

— Няма да я нараня — каза той. — Поне ако ме оставите да си отида. Имам карета, която чака отвън. Щом се отдалечим достатъчно, ще я освободя.

— Колко далече е това достатъчно? — попита Джарет, като държеше здраво пистолета си. Отмести очи към Рени и бързо прецени състоянието й. Тя беше на себе си, уплашена, но не и парализирана от страх. — Искаш да напуснеш града ли? — попита той. — Щата? Няма такова място по света, което да е достатъчно далече, Холис. Предай се. Пусни Рени.

— Той е прав. — Напрегнатото изражение на епископа бе строго, гласът му настоятелен. — Ние чухме всичко. Къде мислиш, че можеш да отидеш сега?

Холис не отпускаше хватката си. Бързо огледа четиримата мъже. Нито съдията, нито епископът носеха оръжие. Сержантът имаше само палка. Очите на Холис се задържаха малко повече върху оръжието на Джарет. То трепереше леко, точно както ръката, която го държеше. Вниманието на Рени също бе привлечено от ръката на Джарет, която държеше оръжието. Тя видя опита му да успокои ръката си, след това изви рамото си, като се опита да възвърне чувствителността му. Разбра, че Холис също го е видял и е схванал какво означава това. Използвайки я все още като щит, той започна да отстъпва назад по пътеката.

— Съжалявам за ръката, Съливан — каза Холис. — Трябва адски да боли.

В леденото изражение на Джарет нямаше промяна, но треперещата му ръка се успокои изведнъж. Уверено вдигна ремингтона си и направи само един изстрел. Той засегна Холис в рамото и го повали назад. Хватката му се отпусна и той освободи Рени напълно. Още като падаше, Холис се мъчеше да коленичи, когато Джарет застана над него. Джарет прибра ремингтона и нареди на сержанта да задържи затворника. После сложи ръка на талията на Рени и я притегли към себе си. Тя гледаше Холис.

— Съжалявам за ръката — каза му тя. — Сигурно адски те боли.