Щети

43.

В неделя сутринта Франи Харди се върна вкъщи, докато нейният съпруг Дизмъс похапваше своята бърканица с мляно телешко и яйца. Беше си я сготвил в десетпаундовия чугунен тиган, който държеше закачен на куката за марлин над готварската им печка.

— Къде беше? — попита той. — Почти се разтревожих.

— Точно това обичам в теб, тези „почти“ чувства.

— Давам го по-умерено — каза той. — Човек не трябва да се преуморява и да се безпокои излишно. — Той посочи към чинията. — Искаш ли от това? Направил съм доста.

— Не, продължавай. — Тя седна срещу него на масата.

— Къде беше все пак — попита той. — И не казвай нещо невъзможно, като Украйна или островите Галапагос.

— На църква — отговори тя.

— Казах ти, не се бъзикай.

— Не се шегувам. Бях на църква. Мога дори да ти кажа в коя точно, ако те интересува.

Дизмъс Харди остави вилицата и погледна към жена си.

— Добре е да се ходи на църква, особено в неделя сутрин, но сега аз съм малко уморен. Наред ли е всичко?

— Всичко е наред. Ние, здравето, децата, всичко върви добре.

— Обаче…

— Обаче, спомни си нощта, когато вие с Ейб седяхте тук и правехте словесна аутопсия на цялата тази лудост с Роу Къртли. Ейб ти разказа как този път всичко е започнало с огнената смърт на онази бедна жена Фелисия Нунйес, която очевидно е била също и сред първите жертви на неговите насилия, нали?

— Спомням си много добре всичко. И какво?

— Виж, по някаква причина, аз не мога да прогоня от главата си мисълта за нея. Представям си как едно момиче идва в тази страна от Гватемала, изпълнено с надежди. Бива изнасилено от сина на своите господари. Прави това, което е справедливо и свидетелства срещу него. След това отива да работи във фирма за химическо чистене. Живее сама, може би никога не е имала приятел, заради срама от изнасилването. И накрая Роу излиза от пандиза и фактически първото нещо, което прави, е да я убие и да изгори тялото й. — Франи дръпна престилката на Дизмъс и подсуши краищата на очите си. — Това е толкова нечестно, неприемливо.

— Ей. — Харди стана, обиколи масата и я обгърна с ръце. — Браво — добави той по-тихо, целуна върха на главата й, а тя се облегна в него.

След минута тя въздъхна.

— Не знам защо, но това просто ми дойде в главата посред нощ. Тогава, когато Ейб казваше, че тук няма кой да скърби за нея. Никой дори, който да дойде и да вземе тялото й. И това направо ме удави в тъга. Така че реших да отида на църква, да запаля свещ и да прочета молитва за нея. Знам, че това е твърде малко, може би е суеверие, може би е просто глупаво, но аз си помислих…

— Това е чудесно, Фран — каза Харди. — И ти си един прекрасен човек.

— Е, не чак толкова, но… най-малко, нещичко за някой, който никога нищо не е имал, отишъл си е без дори и най-малък шанс в живота. Разбираш ли какво ти казвам? Чувствах, че трябва да направя нещо. Така че тя поне да може да почива в мир, ако има такова нещо. Разбираш ли?

Харди притисна ръцете си към гърба на жена си.

— Амин — каза той.

Тъй като подаръкът за четвъртия рожден ден на Закари Глицки беше една сравнително голяма йоника, в ранния неделен следобед Харди остави Франи с него пред стъпалата на Глицки. После продължи да кара наоколо, търсейки място за паркиране. Когато накрая се върна пеша към входната врата на дома, той натисна звънеца, чу приближаващите се отвътре стъпки и гласа на Глицки.

— Кой е?

— Великденското зайче.

— Подранило си с няколко седмици.

— Правя скок към празника и наминавам при вас.

— Добър скок — каза Глицки.

— Ще отвориш ли вратата?

— Щом настояваш…

Около десет минути по-късно Харди още стоеше на горното стъпало, когато Уес Фаръл и Саманта Дънкан се появиха.

Фаръл носеше малка, опакована като за подарък, кутия. Той вдигна поглед и видя своя бивш партньор, който висеше в очакване, облечен в джинси и спусната риза.

— Ей, Диз. Какво правиш тука? Ейб не е ли си вкъщи? Не трябваше ли партито да бъде тука?

— Той си е вкъщи, разбира се. — Харди стисна ръката на Фаръл и прегърна Сам. — Но се оказа мързелив човек. Виж дали ще ти отвори вратата. — И Харди натисна звънеца. Отново се чуха стъпките, идващи отвътре.

— Кой е?

— Не казвай великденското зайче — прошепна Харди.

Фаръл му хвърли присмехулно-изпитателен поглед.

— Ще устоя на изкушението. — После викна през вратата: — Уес Фаръл, окръжен прокурор.

— Той обича да го казва — усмихна се Сам. — Звучи като екшън герой.

— Ей, аз наистина съм екшън герой — каза Фаръл.

Вратата се отвори. След усмивките и поздравите Глицки погледна зад двойката Уес-Сам и каза с престорена изненада:

— Ей, Диз, кога се появи?

— Току-що, с останалите от компанията.

Франи се появи откъм кухнята и застана зад Глицки. Виждайки Харди, тя каза:

— Ей, миличък! Започнах да се безпокоя. Къде намери място за паркиране?

— На няколко мили оттук — каза Харди.

Двайсетина минути по-късно тримата мъже стояха заедно в крайния ъгъл на задния двор. А шест жени, Нат, бащата на Глицки и тайфа деца бяха здраво увлечени в безмилостна игра на „Забоди на магарето опашката“36.

— Ти си дяволски прав, че не може да има пускане под гаранция в случая на Новио — каза Фаръл.

— Въз основа на кой член?

— Изчакване в засада с цел убийство. Това означава специални обстоятелства.

— Той е изчаквал Джанис в засада в къщата й?

— Това е моето становище.

— И колко време я е чакал?

— Достатъчно дълго.

— Идеален отговор на ченге — отвърна Харди с усмивка. — Но как разбра, че той не е чукал на вратата, както стотици пъти преди, знаейки, че Дърбин е тръгнал за работа?

— Не, този път е било различно. Ейб го разпита лично и той призна, че е чакал в засада. Недвусмислено.

— Ти си го изиграл, Ейб.

— Не бих го направил — каза Глицки. — Би било неетично.

Харди огледа другите двама.

— Вие, господа, внимавайте да не дадете на това приятелче основания за обжалване. Това ще ви кажа.

— Прилежно си записахме — каза Фаръл. — Но не смятам да се безпокоя, че възможно обжалване може да засегне ефективността на моето обвинение. Затова хората са ме избрали и по този начин аз ще водя шоуто оттук нататък.

— Най-после звучиш като истински окръжен прокурор — каза Харди.

Фаръл замълча за момент, сякаш обмисляше отговора си.

— Дяволски правилно — каза той. — Точно това съм.

Другите подаръци скоро бяха отворени. Фаръл взе своя и прекоси дневната, където Закари седеше, заобиколен от плячката за деня — преносимо пиано, футболна топка, Геймбой, от който Ейб очевидно не бе твърде доволен, няколко книги, последното DVD на Дисни.

— Ела, Зак. Чичо Уес запази най-хубавото за накрая!

Закари отвърза панделката, отстрани лентата и разкъса опаковката. Виждайки формата и размера на кутията вътре, Сам каза:

— Нали не си…

— Той ще хареса това — каза Уес. — Със сигурност. Давай, момче, извади я и я носи с гордост.

Закари още не можеше да чете, което не беше най-лошото в случая. Надписът на тениската гласеше: ПАЗЕТЕ ЖЕНИТЕ И ДЪЩЕРИТЕ СИ.