Скритият оазис

59.

Кайро

Романи Гиргис остави безжичния телефон, скръсти ръце и се загледа към градините зад имението си.

— Това е, вече са излетели.

До него Бутрос Салах се покашля хрипливо и дръпна от цигарата.

— Сигурен ли си, че искаш да го направим, Романи? Защо просто…

— Не съм чакал двайсет и три години, за да остана сега на втория ред. Искам да съм там и да видя нещата със собствените си очи.

Салах кимна и отново дръпна от цигарата.

— Тогава ще съобщя на Осман и Касри.

— А близнаците?

Салах изсумтя:

— Играят си билярд. Ще ти ги пратя. А има ли новини от…

— Въпросът се решава в момента — прекъсна го Гиргис. — Скоро ще се оправим с това.

Салах кимна и изчезна в къщата. За миг Гиргис остана на мястото си, мислеше си за разстоянията, които бе изминал, за да стигне дотук, за трудностите, които бе преодолял от ужасното си детство в клоаката Маншиет Насър досега. После, с усмивката на човек, чиято мечта най-после ще се осъществи, се спусна по стъпалата на терасата към хеликоптера, който чакаше на моравата.