Скритият оазис

61.

Кайро

Лиърджетът имаше някакви проблеми със зареждането, така че когато Ангълтън най-после пристигна в Кайро, вече беше тъмно. За миг той се поколеба дали да не се отбие до посолството, за да вземе душ и да хапне — последно се беше нахранил нормално вчера следобед, — но времето този път не беше на негова страна и той реши да вземе такси право до къщата на Моли Кирнан в южните предградия. Нямаше признаци тя да е там, затова се качи отново на таксито и отиде до Агенцията за международно развитие на САЩ. Охранителят на гишето — Мохамед Шубра според табелката на ризата — му съобщи, че да, госпожа Кирнан все още е в сградата и работи в офиса си на третия етаж.

— Падна ми — изсъска Ангълтън, пъхна ръка под сакото си и тръгна към асансьорите. Мислеше за прекалено много неща, за да обърне внимание на охранителя, който вдигна телефона, набра някакъв номер и прошепна нещо.

Третият етаж беше тъмен, единственият признак на живот беше тънката ивица светлина, излизаща изпод една врата. Вратата на Кирнан. Ангълтън извади Миси от презраменния кобур, махна предпазителя и тръгна към светлината. По челото му бе избила пот, въпреки че климатикът в сградата работеше. Той стигна до вратата, провери отново предпазителя, вдигна ръка да почука, но се отказа. Вместо това сграбчи дръжката, рязко отвори вратата и вдигна Миси пред себе си, докато влизаше. Моли Кирнан започна да се надига от бюрото.

— С какво мога да…

— Затвори си глупавата уста и си дръж ръцете така, че да ги виждам — изквича Ангълтън, държеше пистолета насочен към гърдите й. — Мисля, че е крайно време двамата с тебе да си поговорим.