Скритият пожар

Глава 35

Найджъл Барнс седеше край масата, скръстил ръце на гърдите си, и явно не беше в особено добро настроение. Според сержанта, който приемаше арестантите, бил много вбесен, защото отговарящият за криминалните дела партньор в юридическата кантора, чиито услуги Барнс ползваше, отказал да дойде в ареста след десет вечерта и вместо това изпратил някакъв наскоро завършил младши служител на фирмата. Адвокатът приличаше на човек, който се опитва да намери опора под краката си, но не успява.

Сам и Карол още не бяха успели да заемат местата си, когато той започна да каканиже:

— Не разбирам изобщо защо клиентът ми се намира тук, за възможен арест пък дума да не става. Доколкото разбирам, сте открили телата на жена му и дъщеря му, които са изчезнали преди четиринайсет години. Вместо да оставите клиента ми насаме със скръбта му, вие сте го довлекли тук по някакво скалъпено обвинение…

— Засега не сме обвинили клиента ви в нищо — поде Сам и включи диктофона. Когато се разнесе сигналът за начало на запис, той започна да изрежда имената на присъстващите. — По-рано тази седмица…

— Държа да се протоколира, че възразявам срещу отношението към моя клиент, който е трябвало да бъде оставен на спокойствие след тези ужасни новини, а не да бъде третиран като престъпник.

— Възражението е регистрирано — каза Карол отегчено.

Сам започна отново:

— По-рано тази седмица останки от три човешки тела бяха извадени от езерото Уостуотър в Езерната област. Оказа се, че става дума за останки на мъж, жена и малко дете. Телата бяха открити в резултат на информацията, намерена в компютър, скрит зад облицовъчна плоскост в къща, която е била ваша собственост, господин Барнс. Къщата, в която сте живели със съпругата си Данута и новородената си дъщеря Линет.

Барнс поклати глава.

— Нямам никаква представа за какво говорите.

— Сравнението със зъболекарския картон доказа, че жената е вашата съпруга, ДНК анализът идентифицира детето като дъщеря й Линет. Други материални доказателства сочат, че третото тяло принадлежи на мъж на име Хари Сим. Мъж, който е работил с вас и със съпругата ви в банка „Кортънс“.

Лицето на Барнс остана безизразно.

— Не ми изглеждате особено разстроен, господин Барнс — каза кротко Карол. — Говорим за вашата съпруга и за детето ви. Единствената емоция, която проявихте досега, беше пламенно нежелание да дойдете с нас в участъка.

— Оттогава измина много време, госпожо главен инспектор — отвърна учтиво Барнс. — Свикнах с мисълта за претърпяната загуба.

— Като че ли не ви е много интересно да узнаете как така жена ви и дъщеря ви са се озовали на дъното на Уостуотър заедно с някакъв мъж — отбеляза Сам.

Барнс сведе поглед към ръцете си.

— Както обясних навремето на вашите колеги, Данута ме беше напуснала. Остави ми бележка, в която пишеше, че между нас всичко е свършено и че обича друг. Нямах представа кой може да е любовникът й, нито пък къде може да е отишла. Сега вече ми е ясно, че въпросният мъж е бил Хари Сим — той срещна за миг погледа на Сам. — Навремето бях дълбоко наскърбен, наистина дълбоко. Но трябваше да преодолея случилото се и да продължа да живея.

— Значи нямахте представа, че са мъртви?

Лицето на Барнс се изкриви в гримаса, която вероятно трябваше да изобразява страдание. Не беше много убедителен.

— Не — каза той.

— Но Анджела Форсайт е била на такова мнение — думите на Сам сякаш увиснаха във въздуха между тях.

Барнс не съумя да се въздържи да не стисне по-здраво сключените си ръце. После въздъхна дълбоко.

— Анджела не е от най-уравновесените жени. Тя никога не ме е харесвала. Винаги съм се питал дали тя самата не е влюбена в Данута.

— Обаче се оказва, че е била права. А може и втората половина от теорията й да отговаря на истината.

Адвокатът се приведе напред, сякаш внезапно се сети, че е тук по работа.

— Като въпрос ли да разбираме това, сержант?

Сам се усмихна.

— Стремя се да стигна до въпроса, сър. Анджела е била убедена, че Данута не ви е напуснала. Тя счита, че вие сте убили и нея, и Линет.

Барнс издаде някакъв звук, който наподобяваше смях.

— Това е налудничаво. Тялото на Хари Сим в езерото доказва, че тя ме е напуснала.

— Не — провлече лениво Карол. — Присъствието му там доказва единствено, че Хари Сим е бил убит по същото време, когато са били убити Данута и Линет.

— Което създава известни проблеми — продължи Сам. — И преди да сте се опитали да ни обясните, че това е някакво ексцентрично самоубийство по взаимно съгласие, или че лудият Хари е преследвал и отвлякъл Данута и Линет, убил ги е и после е убил и себе си, ми позволете да ви обясня, че доказателствата са категорични в едно отношение — както и да са се озовали тези трима души в езерото, със сигурност не са влезли живи във водите му. Някой е опаковал телата им, завързал ги е за мрежа, пълна с камъни, и ги е потопил. И това сте били вие, нали, Найджъл?

— Това е възмутително! — възрази адвокатът. — Имате ли намерение изобщо да представите някакъв доказателствен материал? Или ни докарахте тук по някакви свои садистични съображения?

Сам отвори папката, която бе поставил пред себе си.

— Преди малко споменах намерения компютър. Въпреки че очевидно са били положени усилия за заличаване съдържанието на хард диска, нашите експерти успяха да изтеглят от него доста данни. Една част от тях е посветена на възможностите за отравяне с въглероден окис. Друг файл съдържа описание на пътя до Уостуотър и сведения за неговата отдалеченост и дълбочина. Както вече казах, този компютър е бил скрит в някогашния ви дом.

— Всеки би могъл да го скрие там — Барнс се опитваше да съхрани невъзмутимостта си.

— А защо му е било на някой да го прави? — попита учтиво Карол, с тона на човек, който наистина се интересува от обяснението.

Барнс отпусна ръце, после ги прокара през гъстата си коса.

— За да прехвърли вината върху мен, разбира се.

— Не разбирам обаче защо, ако някой е искал да прехвърли вината върху вас, би си дал толкова труд да подхвърли лъжливи улики, а после не би съобщил никому за тях — отбеляза Карол. — Струва ми се малко безсмислено.

— Открихме по компютъра следи с вашето ДНК — каза Сам.

— Проверяваме архива на компанията, от която е купен. Данните от архива ще докажат, че компютърът е бил ваш, Найджъл. От това няма как да се измъкнете.

Последва продължително мълчание. После Барнс каза:

— Може да е дело на самата Данута. Тя не беше на себе си след раждането на бебето — той повдигна леко едното си рамо. — Нали знаете, какво ли не правят жените, когато имат проблеми с хормоните.

— А сега аз ще ви кажа как са се развили събитията според мен — поде Сам.

Адвокатът поклати глава.

— Не, не мисля, че сте в състояние да го сторите, сержант. Нямате никакви улики. Просто се опитвате да измъкнете нещо. Достатъчно дълго търпим тази история. Или предявете обвинение на клиента ми, или ще станем и ще напуснем участъка.

— Не — Барнс докосна ръката на адвоката. — Оставете този човек да говори. Искам да узная каква фантастична история е съчинил. „Да бъдеш предупреден е все едно да си въоръжен“, нали така казват.

Сам се мобилизира, припомняйки си съвета на Тони. „Един-единствен шанс“. Само един.

— Мисля, че вие сте убили и тримата. Дали сте им приспивателно, а после сте ги отровили с въглероден окис — такова е моето предположение. После сте се отървали от телата. Хари ви е бил необходим, за да си осигурите евентуално измъкване от затвора. Ако телата бъдели открити, неговият труп е щял да послужи за доказателство, че Данута е имала любовник. Това е трябвало да потвърди правотата на думите ви.

— Ако съм такъв хитрец, какво ми е пречело да представя смъртта им като убийство и самоубийство? — попита Барнс.

Сам кимна.

— И мен този въпрос ме озадачи в началото. А после, когато разговарях с Анджела, осъзнах, че дори тъпи ченгета като нас биха се поколебали да приемат такъв сценарий, след като веднъж узнаят какъв жалък смотаняк е бил Хари Сим. Данута не би избягала с такъв като него за нищо на света — дори и под влиянието на постнатални хормонални смущения. Затова се върнах към план Б.

— Много увлекателно — отбеляза Барнс. — И какво представлява този план Б?

Сам се ухили.

— Смятате да си признаете, че вие сте потопили телата в езерото, нали? Ще ни обясните как сте подозирали, че Хари може да е отвлякъл жена ви и дъщеря ви, и че затова сте отишли в караваната му, където сте установили, че и тримата са умрели от отравяне с въглероден окис, изтекъл от повреден отоплителен уред. Ще ни обясните, че тогава сте се почувствали в безизходица, защото сте нямали доказателства за отвличането. Вече сте били обяснили в полицията, че тя ви е напуснала. Страхували сте се, че ще предположат, че сте отишли там и сте ги убили всички в пристъп на ревност, а после сте нагласили нещата така, че да изглежда като злополука. И ще ни кажете, че не ви е дошло на ум нищо друго, освен да се отървете от телата.

Барнс се разсмя силно, но смехът му прозвуча фалшиво.

— Никога не съм чувал по-абсурдно нещо.

Адвокатът избута стола си назад.

— Добре, стига толкова. Това е нечувано. Отказвам да слушаме подобни измислици и минута повече.

Карол се приведе напред и каза:

— Разпитът е приключен в десет часа и петдесет и седем минути вечерта — после изключи диктофон.

— Това не са измислици — и последната следа от любезност се беше изпарила от гласа на Сам. — Това са твърди, категорични факти. Ще започнем да търсим, Найджъл. Няма да оставим камък непреобърнат. Целият ви живот ще бъде проверен под микроскоп. Утре ще съобщим за нашето откритие, а Анджела ще разговаря с пресата. Тя вече е събрала един куп бивши колеги от „Кортънс“, които единодушно ще потвърдят, че Хари е бил жалък нещастник — доколкото разбирам, е имал дори лека форма на аутизъм. Всеки от тях ще обясни, че животът на Данута с вас е трябвало да бъде истински ад, за да предпочете да заживее в каравана с Хари Сим. Представете си само — колко ужасно е трябвало да бъде, за да може Хари да бъде за нея някакъв изход? А после ще последват и въпросите — възможно ли е наистина да е избягала с Хари? И кой е потопил телата в езерото?

Барнс стана, стиснал юмруци, невъзмутимостта му се стапяше като грим под светлината на прожектори.

— Не можете да направите това.

— Ние няма да го направим. Само ще се постараем всички, които са част от живота ви, да ви питат за отношенията ви с Данута — всички до един. Приятели, колеги, клиенти. Защото вие не сте чак толкова хитър, Найджъл. Измислили сте прекалено сложен план. Трябваше просто да ги оставите в караваната с развалената печка. Но не, държали сте да се покажете като мистър Всезнайко — завърши саркастично Сам.

Барнс се опита да се нахвърли върху Сам, но адвокатът му го бутна встрани, той залитна и извика:

— Нямате никакви доказателства срещу мен!

— Ще имаме — възрази Сам. — Защото всъщност не сте особено умен. А когато глупави хора се опитват да се правят на умни, те правят грешки — после се обърна към Карол. — Какво е карал той преди четиринайсет години? Хващам се на бас, че е била хубава кола. Беемве, мерцедес, нещо подобно. Като нищо колата още съществува. Тези качествени двигатели са много издръжливи.

Карол се престори, че размишлява.

— Квитанциите от кредитните карти, Сам. Все някъде е трябвало да налее гориво. Все ще успеем да открием къде.

— А може и да уведомим пресата, че сме разпитали съпруга й и не търсим друг във връзка с настъпилата при подозрителни обстоятелства смърт на Данута Барнс, Линет Барнс и Хари Сим. Искам да кажа, след като така или иначе не може да постигнем осъдителна присъда, бихме могли да се откажем да си губим времето.

— Заплашвате ли клиента ми? — попита адвокатът, но тонът му беше прекалено плах, за да притесни Сам или Карол.

— Как е възможно казването на истината да бъде заплаха? — попита Карол с възможно най-невинно изражение. — Сам е прав, това е най-подходящият вариант. Разпитали сме съпруга — това сте вие, Найджъл, в случай, че сте забравили през изминалите години — и сме прекратили търсенето. — Тя стисна ръката на Сам. — Решено. Понякога съдът на общественото мнение е достатъчен.

Барнс погледна като обезумял към адвоката.

— Трябва да спрете това! Това е възмутително! Това е преследване!

Сам знаеше, че адвокатът не би могъл да каже или направи кой знае какво. Двамата с Карол бяха внимавали да не прекрачат границата. Той остави мълчанието да натежи в стаята, докато Барнс ровеше с пръсти косата си. После, много тихо, произнесе:

— Разбира се, може изобщо да не се стигне до тези неща, ако признаете, че сте избрали план Б.

— Струва ми се, че такова предложение граничи с недопустимото — каза неуверено адвокатът.

— Предлагам ние със сержант Еванс да отидем да изпием по едно кафе, докато вие обсъдите съществуващите възможности — каза Карол и се упъти към вратата, а Сам я последва.

Двамата не проговориха, докато не се отдалечиха достатъчно от помещението, в което беше арестуваният. После Сам се отпусна и приклекна, притиснал глава в дланите си.

— Толкова исках да го закова — разнесе се приглушено гласът му. — Няма никакво съмнение, че е убиец.

— Знам. Но сигурно ще предпочете да бъде обвинен, че е потопил телата, възпрепятствайки по този начин работата на полицията. Ще му е по-лесно с яснотата на такова обвинение, отколкото да знае, че където и да отиде, хората винаги ще го сочат с пръст — Карол клекна до него и постави успокояващо ръка на рамото му. — И това е резултат, Сам.

— Не, не е. Това е най-много една четвърт от желания резултат.

— Ненавиждам такива положения, не по-малко от теб. Винаги съм ги мразела. Но понякога се налага човек да се примири с по-малко от очакваното. Случаят е приключен, Сам.

Той вдигна глава и въздъхна.

— Винаги казваш, че ние говорим от името на мъртвите. Но понякога не крещим достатъчно силно.