Скритият пожар

Глава 37

Алвин Амброуз закъсняваше. Пола беше изпратена да го посрещне и да му разясни последните развития, но той току-що се бе обадил, за да съобщи, че ще се забави поне с четиридесет минути заради спукана гума. Тя получи съобщението на паркинга на „Брадфийлд Крос“, когато двете с Карол си тръгваха след безплодна среща с лекарката консултант от клиниката за оплождане „инвитро“.

— Ще отида да поговоря с Блейк — каза Карол. — Трябва да издаде разрешение за следенето, ако Стейси успее да открие потенциална жертва. Защо не идеш да хапнеш нещо, докато чакаш сержант Амброуз? Събитията се развиват така, че вероятно това ще е последната ти възможност за деня.

Идеята беше добра, но Пола знаеше как да я направи още по-добра. Тя изпрати съобщение до пейджъра на Елинор: „Чакам те в «Старбъкс». Кафетата са от мен“. Не беше сигурно, че Елинор ще дойде, но все пак щеше да бъде по-приятно да не се храни сама. Купи две кафета и един сандвич и седна край витрината — но с гръб към болницата. Не й се искаше да създава чак такова впечатление за нетърпеливо очакване.

Единайсет минути по-късно — не че Пола ги броеше — Елинор се появи, забързана, с развяваща се бяла престилка над черните джинси.

— Имам само двайсет минути — каза тя, наведе се и залепи топла целувка на бузата на Пола.

— И аз не разполагам с много повече — отвърна тя и побутна едно от кафетата към Елинор. — Не знаех дали ще искаш да ядеш.

— Не, така е добре. Как вървят нещата при теб?

— Горе-долу. Останах в офиса до четири, после трябваше да се явя пак там в седем сутринта. Това, което ти откри в ДНК-профилите, ни даде съвсем различна гледна точка. Благодаря ти. — Пола се ухили. — Макар че станах обект на безмилостни подигравки.

— Добре че Стейси беше там, за да ни осигури някакво алиби — отбеляза сухо Елинор.

— Но въпреки майтапите бях звездата на сутрешния брифинг. Това поне е радостно, като се има предвид, че оттам нататък събитията не се развиха много приятно — тя разказа на Елинор за разговора си с Майк Морисън.

— Мога да си представя колко е отчаян — каза Елинор. — Как може човек да се върне към нормален начин на живот, като е изгубил по такъв начин сина си, а веднага след това и жена си?

Пола въздъхна.

— Удивително е, като си помислиш след какво се възстановяват понякога хората.

Тя срещна проницателния поглед на Елинор.

— Можеш да ми разкажеш за това някой ден.

Пола се усмихна.

— Жалко, че всички лекари не са така добронамерени като теб.

— Какво искаш да кажеш? — Елинор започна да разбърква кафето си и загледа изпитателно Пола.

Пола се изкиска.

— Не почвай сега и ти — току-що приключи мъчителната ни среща с вашата госпожа Левинсън.

Елинор направи ужасена гримаса.

— Тя не е моята госпожа Левинсън. За щастие избегнах опасността да работя под нейно ръководство. В сравнение с нея доктор Денби изглежда смирен. Знаеш ли какво говорят за специалистите по оплождане „инвитро“? — Пола поклати глава. — Всички лекари обичат да се мислят за Господ, но специалистът по оплождане „инвитро“ знае, че е Господ. Ние, останалите, можем единствено да се противопоставяме на смъртта. Госпожа Левинсън и хората като нея разполагат с властта да даряват живот. И си личи, че имат пълното съзнание за това.

— Мисля, че това може само отчасти да обясни нежеланието й да ни помогне — каза Пола. — Струва ми се, че в този случай и законът е на нейна страна.

— Какво се опитвахте да научите?

— Ами нали установихме, че четирите жертви са свързани с кръвно родство и че най-вероятно имат един и същи баща. В три от случаите майките са се подложили на изкуствено оплождане в „Брадфийлд Крос“. Искахме да разберем дали може да се узнае кой е донорът.

Устните на Елинор добиха формата на буквата О. Тя си пое дъх и каза:

— Ама вие май наистина не познавате страха.

— Опитваме се да го прикриваме.

— И тя ви каза, че не съществува начин да разберете?

— Точно така. Инспектор Джордан заплаши, че ще се върне със съдебно решение, а тя ни се изсмя в лицето. Казвам ти, никой не се е осмелявал досега да се държи по такъв начин с Карол Джордан.

— Но е права. Не би имало никаква полза от съдебното решение, защото дори самата госпожа Левинсън няма достъп до такива сведения. Навремето, когато всичко е било анонимно, на донорския материал е бил даван уникален идентификационен номер. Единственото място, в което номерът може да бъде сверен с личните данни на донора, се намира на територията на Агенцията по ембриология и „инвитро“ фертилизация при хората. Данните се съхраняват в компютър, който не е свързан с мрежата. Дори Стейси да успее да проникне в базата данни на агенцията, пак не може да се добере до тях. Необходим е физически достъп до компютъра. Няма друг начин хакерът да влезе в него.

— От къде знаеш всичко това? — попита Пола. — Нали току-що каза, че никога не си работила за госпожа Левинсън.

— Дипломната ми работа за бакалавърска степен беше посветена на достъпа до медицинска информация в ерата на компютърните технологии — каза Елинор. — Аз съм амбициозен младши специалист и винаги съм обичала да повишавам квалификацията си в различни области.

— Трябва да има копие от тези данни някъде — каза Пола. — Никой не би разчитал на един-единствен компютър за такова нещо.

— Убедена съм, че има, но нямам представа къде може да се намира, и не вярвам това да е известно на някой друг освен на екипа от компютърни специалисти, работещи за Агенцията по фертилизация — Елинор отново започна да разбърква замислено кафето си.

— Тя можеше да ни каже всичко това, но не го направи — оплака се Пола. — Просто ни прати да вървим по дяволите. Дори не пожела да ни каже как е станало така, че сперма на същия донор се е озовала в Бирмингам — тя захапа ожесточено сандвича си.

— Аз мога да ти кажа, това не е кой знае каква тайна. Лекарите имат инструкции да избягват раждането на повече от десет живи деца от един и същи донор. Официалната причина е да не се обременява генния пул чрез създаването на стотици деца със сродна наследственост. Но всъщност на никой не му се иска да има десет деца на приблизително еднаква възраст и с един и същ баща в един и същи град, тъй като психолозите твърдят, че е по-вероятно да се влюбим в човек, с когото имаме обща кръв, отколкото в някой, с когото не ни свързва нищо.

— Сериозно? Това ми звучи много странно.

— Странно, но вярно. Така че, ако дарителската сперма се отличава с особена фертилност, след пет-шест успешни забременявания тя обикновено се прехвърля в клиника на друг град. Предполагам, че това е станало и в този случай.

— Има логика — Пола отправи към Елинор поглед, изпълнен с открито възхищение. — Ти започваш да ставаш незаменима.

— Това ми е целта — Елинор си оставаше замислена. — Знам, че това, което ще кажа, може да прозвучи малко необичайно… Права ли съм, като предполагам, че според вас убиецът може да е донорът?

Питайки се накъде ли бие с този въпрос, Пола каза:

— Според нашия профайлър съществува такава вероятност.

— Не разбирам много от тези неща, но ми се струва, че човек, който обикаля насам-натам и убива хора, може и преди това да е привлякъл вниманието на полицията по някакъв повод — каза Елинор. — А ако е така, нали неговото ДНК ще е регистрирано в общонационалната база данни?

— Предполагам — каза Пола. — Но неговото ДНК е различно.

— Знам. Само че си спомням смътно, че съм чела как разследващи студено досие успели да заловят убиеца двайсет години по-късно, защото племенникът му получил присъда за нещо друго и в базата данни забелязали сходството. — Елинор извади айфона си и влезе в интернет, като обърна екранчето така, че да го виждат и двете.

— Това пък откъде го знаеш? Да не е във връзка с някоя друга дипломна работа? — попита шеговито Пола, докато Елинор влизаше в „Гугъл“ и изписваше в прозорчето „ДНК убийство роднина студено досие“.

— Мозъкът ми е като боклукчийска кофа. Главата ми постоянно се пълни с огромно количество ненужни факти. Ако решиш да участваш във викторини по кръчмите, аз съм човекът, който ти трябва — тя започна да превърта на екрана резултатите. — Ето, за това ставаше дума.

— „Мъж уличен в престъпление четиринайсет години по-късно заради ДНК на роднина“ — прочете Пола. Продължи да чете и се ухили. — Установявам с радост, че не си непогрешима.

— Четиринайсет години, не двайсет.

— И става дума за изнасилване, а не за убийство — допълни Пола. — Но разбирам какво имаш предвид. — Допи кафето си и стана. — Сега ще трябва да отида да поговоря със Стейси. — Тя погледна часовника си. — И да посрещна един колега от Устър.

Елинор я изпрати до вратата.

— И моите двайсет минути приключиха. Благодаря ти.

— За какво? Защото най-безсъвестно използвам познанията ти?

— Защото ме измъкна от отделението и ми напомни, че съществува живот и извън болницата — тя се притисна към Пола и я целуна. Топлият й дъх погъделичка ухото на другата жена. — Върви да заловиш вашия убиец. Имам планове за теб и мен, когато всичко това приключи.

Когато Карол най-сетне успя да се добере до офиса на екипа, откри там Тони, седнал на посетителския стол в кабинета й. Беше се облегнал назад, сключил пръсти зад главата си, подпрял крака на кошчето за боклук, очите му бяха затворени.

— Радвам се да видя, че поне някой тук успява да поспи — заяви тя, докато смъкваше палтото си и изритваше настрани обувките си. Спусна със замах щорите, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади оттам малка бутилчица водка.

Тони изправи гръб.

— Не спя, а мисля.

Видя как тя отвори водката, погледна го, после завинти отново капачето и пъхна бутилката обратно в чекмеджето. Тъй като го гледаше мрачно, той вдигна ръце в умиротворителен жест и възрази:

— Не съм казал нищо.

— Не е необходимо. Можеш да се правиш на лицемерен праведник, без да помръднеш и веждата си.

— Как мина разговорът с Блейк?

— В този офис очевидно вече няма никакви тайни — Карол се отпусна на стола си. — Нашата работа предлага понякога мигове на чиста наслада. Беше прекрасно да го наблюдаваш как се разкъсва между пламенното си желание да пести пари и дивия копнеж да започне мандата си тук с блестящ старт. А още по-прекрасно е това, че взе правилното решение. Ако успеем да разберем коя ще е следващата жертва, имаме разрешение за цялостно наблюдение.

— Браво. Разбрах също, че сержант Амброуз ни е предложил заподозрян.

Карол беше имала време да обмисли казаното от Патърсън по телефона.

— Е, най-малкото е открил някаква възможност. Но теорията му разчита на прекалено много предположения. Първо, че географският профил на Фиона Камерън е точен. Второ, че убиецът е ползвал собствената си кола. И трето, че Уорън Дейви не е решил просто да се измъкне нанякъде с любовницата си.

— Трите съображения са основателни. Но аз все пак считам, че имаме сериозни основания да подозираме Дейви. Ако Стейси успее да открие коя е следващата набелязана жертва, това вероятно ще ни покаже по-ясно накъде да се насочим. Още ли нямаме никакви новини за Дейви?

Карол активира монитора си и погледна списъка на неотворените съобщения. Имаше едно от Стейси.

— Няма досие в полицията. Има само една кредитна карта, която явно използва единствено във връзка с работата си. Не са му издавани клиентски карти от магазини. Според Стейси това е типичен профил на човек, който работи в тази сфера. Знае колко лесно се пробиват всякакви защити, затова свежда присъствието си до минимум. Телефонът му не е включван дни наред. За последен път е бил включен в деня, когато Сет изчезва от централната гара. И тогава най-близката ретранслаторна кула, до която е изпратил сигнал, е онази на… опитай се да познаеш.

— На централната гара — каза Тони.

— Позна. Така че той си остава неуловим.

— Някой разпитвал ли е приятелката му за него?

Карол поклати глава.

— Не ми се иска да я подплаша и тя да го предупреди. Той е във възможно най-изгодна позиция да фалшифицира или открадне нечия идентичност. Ако реши да побегне сега, ще ни бъде много трудно да го открием. Може да потъне къде ли не — тук или в чужбина.

Тони поклати глава.

— Той няма да изчезне. Има си мисия и няма да престане, докато не я изпълни. Освен ако, разбира се, ние не успеем да го спрем преди това.

— И каква е тази негова мисия?

Тони скочи от стола и започна да крачи из кабинета.

— Той счита, че носи лоша кръв. Случило му се е нещо, което го е изпълнило със самоненавист и го кара да се бои от самия себе си. Нещо, което според него може да се унаследи. Не ми се вярва, че е нещо лесно определимо като заболяване например, макар че не мога да изключа и такъв вариант. Но той е решен да изкорени порочното семе. Да постави край на кръвната линия. Той ще избие всички деца, на които е биологичен баща. А после ще се самоубие.

Карол го гледаше ужасено.

— Но колко може да са на брой тези деца?

— Не знам. Има ли начин да разберем?

— Доколкото разбирам, не. Според изключително неотзивчивата лекарка от „Брадфийлд Крос“, с която разговарях, всякаква информация за анонимните дарители на сперма е абсолютно недостъпна. Толкова шибано недостъпна, че човек започва да се чуди защо изобщо я съхраняват. Ако нямат намерение да ползват тези данни при каквито и да било обстоятелства, защо просто не ги унищожават? Така поне ще са сигурни, че никой няма да злоупотреби с тях — Карол отново извади водката от чекмеджето. Измъкна оттам и метална кутийка тоник и изля съдържанието на двете в празната чаша за вода на бюрото си, после попита с предизвикателен тон:

— Не искаш ли да пийнеш?

— О, не, не и аз. И без това съм достатъчно замаян от всичко, което се върти в главата ми в момента. Защото чувствам, че нещо в тази картина не е наред — отвърна той.

— Но нали тя обяснява всичко, което ни е известно. Не мога да си представя друга теория, която би отговаряла на всички факти — тя отпи от чашата и почувства как напрегнатите мускули на врата й започват да се отпускат.

— Аз също. Но това не означава, че съм прав — той се извърна рязко и застана пред бюрото й. — Ако тази информация е толкова недостъпна, той как се е добрал до нея? И какво се е случило, за да го накара да потегли на такъв кръстоносен поход? Трябвало му е много време, за да открие и подготви жертвите си. Как е успявал да се справи с всичко?

— Може да не е било толкова трудно. Може през това време приятелката му да е поемала неговата работа — тя изгълта докрай питието си и въздъхна доволно. — Е, така вече е по-добре.

— Иска ми се да можех да поговоря с нея — промърмори Тони.

— Знам. Но трябва да изчакаме, за да видим какво ще открие Стейси.

— Разбирам. И все пак, почти никога не съм попадал на сериен убиец, който да е в състояние да поддържа емоционална връзка. Ако предположенията ни за Уорън Дейви са основателни, тя би могла да ни даде много полезни отговори. Може да ни помогне да разберем толкова много неща — той въздъхна.

— Ще имаш тази възможност.

Той се усмихна.

— Ще се чувствам като малко дете в сладкарница.

Карол поклати развеселено глава.

— Голям чешит си.

— Чудя се как можеш да говориш такива неща, след като съществуват хора като Уорън Дейви. В сравнение с него аз съм въплъщение на представата за нормален човек.

Тя се разсмя на глас.

— Не бих заложила на такова твърдение, Тони.