Скритият пожар

Глава 40

Тони и Карол се бяха съсредоточили изцяло върху сцената, която се разиграваше от другата страна на огледалния прозорец. Измина доста време, докато се върнат от фермата на „Ди Пи Ес“ до централата на брадфийлдската полиция. Първо се наложи да изчакат линейката, а после парамедиците трябваше да потвърдят, че Юан Макалпайн е достатъчно добре, за да го откарат в „Брадфийлд Крос“ под полицейска охрана. После пък трябваше да изчакат да премине истеричният пристъп на Даян Патрик. Когато я въведоха в ареста, тя се беше съвзела достатъчно, за да изиска присъствието на адвокат. А всичко това даде време на Карол и Тони да подготвят разпита.

— Мисля, че трябва да пуснеш Пола първа — каза Тони, без да чака тя да го попита.

— Първа трябва да бъда аз, аз съм старшият офицер, който води разследването, това придава тежест на позициите ни и смущава хората, независимо от това дали са невинни или от виновни по-виновни. — Карол отвори вратата на малкото помещение и подвикна: — Ей, има ли някой? Ние тук имаме нужда от кафе.

Тони започна да крачи из стаята.

— Именно защото си старшият офицер, трябва да се държиш настрани. Очевидно е, че Даян Патрик е играла някаква роля в извършването на тези престъпления. Може да е била принуждавана, но може да е била и активен съучастник. Ако второто е вярно, тя ще се подразни, че не я приемат достатъчно сериозно, за да я разпита лично шефът. А за нас е добре тя да е раздразнена, сама знаеш. Предпочитаме да са раздразнени, защото така се увеличават шансовете да се издадат поне отчасти.

— Можеш да ми вярваш, че ще намеря и други начини да я подразня — отвърна Карол.

— Ако пък е била принуждавана, много по-вероятно е да е склонна да разговаря с човек, когото не възприема като заплаха. С други думи, някой младши служител. Ако оставиш Пола първа да си опита късмета с нея, успехът е почти гарантиран. Не казвам, че ти няма да имаш възможността да говориш с нея, но нека Пола бъде първа.

— Няма ли да седнеш? Ще ме побъркаш, ако продължаваш да се щураш насам-натам из това тясно пространство — изфуча Карол.

Той седна на най-близкия стол.

— Това ми помага да мисля.

На вратата се почука и се чу гласът на Кевин, който каза:

— Кафето.

Карол отвори, пое двете чаши от него и затвори вратата с хълбок.

— Ще си сложа слушалката и ти може да ме инструктираш в процеса на разговора.

— Знаеш, че няма човек, който да се справи с тази работа по-добре от Пола — ясно му беше, че си играе с огъня, но трябваше да го каже.

— Искаш да кажеш, че Пола умее да води разпит по-добре от мен? — тя побутна рязко чашата с кафе към него. Тони имаше чувството, че едва се е отървал да не плисне кафето в лицето му. Рядко я беше виждал толкова напрегната след арест. Предполагаше, че това се дължи на съзнанието, че Уорън Дейви все още е на свобода.

— Сега не е моментът да си доказвате един на друг кой е по-велик, и ти го знаеш — каза той. — Нямаш никакви основания да се съмняваш в професионалните си способности. Нали именно благодарение на твоето ръководство постигнахте резултат. Екипът функционира, защото ти ги оставяш да вършат онова, в което са най-добри, дори ако самата ти умееш да вършиш същото.

— Не разбирам — отвърна смръщено и заинатено Карол.

— Вземи например Сам — каза Тони. — Знаеш, че е единак. Знаеш, че не обича да споделя с никого за находките си, защото е убеден, че ще се справи с тях по-добре от всички останали. Готов е да постъпи некоректно с всеки, ако прецени, че това ще му помогне да се издигне — но само в случай, че тази постъпка не би навредила на разследването. Много старши офицери не биха приели Сам в екипа си, защото не умее да работи в екип. А ти го държиш при себе си. Оставяш го да развива специалните си умения.

Той замълча. Въпросът „Прав ли съм?“ се беше изписал на лицето му.

— Разбира се, че го държа в екипа. Той е изключително способен.

— Това е само една от причините. Другата е, че виждаш у него нещо от себе си — нещо от някогашната Карол Джордан, в началото на кариерата й, по времето, когато още не се беше издигнала до заслужено висока позиция. Такова е отношението ти към всеки от тях — той направи гримаса. — Е, може би Стейси е изключение. Но ти знаеш, че Пола е страхотна, когато води разпит. Знаеш го, защото ти също си страхотна и затова си в състояние да разпознаеш същото умение у нея. Остави я да се заеме с това, Карол.

Той забеляза изписалото се по лицето й колебание.

— Понякога имам чувството, че все на мен се пада да върша тежката работа, а интересната част винаги се пада на някой друг — каза тя нацупено.

Той се усмихна.

— Харесвам умерените дози самосъжаление. Това е много великодушно от твоя страна. Пък и ако новото гадже на Пола не беше на подходящото място в подходящия момент, и не разполагаше с необходимите познания, сглобяването на отделните елементи вероятно щеше да ни отнеме доста повече време. Така че Пола си е заслужила един миг на слава.

Карол го изгледа мрачно.

— Ужасно мразя да ме караш да се държа както трябва.

— Затова пък утре сутринта ще имаш повод да изпиташ самоуважение — той отпи малко от кафето и изкриви лице. — Хайде, ела да видим как ще се справи Пола.

Пола остави Даян Патрик и адвокатката й да я чакат двайсет минути. Взе това решение, когато научи, че адвокатката е Бронуен Скот, доайен на адвокатите по углавни дела от брадфийлдската колегия. За Скот се знаеше, че не само успява да доказва невинността на несправедливо обвинените, но и да постига отменянето на присъдите на виновните, поради което не можеше да се очаква, че ще бъде харесвана в полицията. На всичкото отгоре тя държеше да им натрива носовете, когато постигнеше успех. Карол изобщо не криеше ненавистта си към Скот, а екипът й я поддържаше безрезервно.

Разликата между двете жени, които седяха срещу Пола, не би могла да бъде по-драстична. Скот изглеждаше безупречно в костюм, чийто плат и кройка демонстрираха недвусмислено, че не е от служебните адвокати, които разчитат на държавно заплащане. Изражението й открай време си беше високомерно, но днес лицето й изглеждаше направо като вкаменено. Пола подозираше намесата на ботокс или операция за стягане на лицевите контури, което се е оказало малко прекалено. За разлика от Бронуен Скот, дрехите на Даян Патрик бяха раздърпани, по лицето й личаха следи от сълзи. Косата й беше рошава, тъмните й очи бяха зачервени и подпухнали. Тя гледаше жално Пола, долната й устна трепереше. Пола не се впечатли нито от едната, нито от другата.

Произнесе пред микрофона стандартното предупреждение към арестуваната, после отвори папката пред себе си.

— Даян, днес следобед вие упоихте и отвлякохте едно четиринайсетгодишно момче. Когато влязохме в къщата, където живеете с приятеля си Уорън Дейви, ви намерихме сама с Юан Макалпайн. Той беше в безсъзнание. На масата пред вас имаше прозрачен найлонов чувал, ролка лепенки и скалпел…

— Ще дочакаме ли най-сетне някой въпрос? Всичко това ни е известно. Имаме достъп до протокола — прекъсна я Скот.

Пола не се повлия от предизвикателното й поведение.

— Просто напомням на вашата клиентка колко сериозно е положението й. Както казвах, вещите на масата съвпадат с материалите, ползвани при извършването на убийствата на четири четиринайсетгодишни деца през последните две седмици. Трудно е да не се стигне до заключението, че сте се канели да убиете Юан Макалпайн.

Очите на Даян Патрик се отвориха толкова широко, колкото позволяваха подпухналите й клепачи. Изражението й беше ужасено.

— Не бях аз! Не! — изпаднала в паника, тя повиши глас. — Не съм убивала никого! Трябва да ми повярвате. Уорън беше, чаках Уорън. Той ме караше да правя тези неща — от гърдите й се изтръгна ужасно, раздиращо стенание. — Ненавиждам се, иска ми се да бях умряла — и тя зарови лице в ръцете си.

Пола чакаше. След малко Даян отново вдигна глава. Сълзи се стичаха по бузите й.

— Следователно вие твърдите, че Уорън Дейви е убил Дженифър Мейдмънт, Даниъл Морисън, Сет Вайнър и Нийл Куонтик? И че е подготвял убийството на Юан Макалпайн?

Даян преглътна и изхълца. После кимна.

— Да. Той уби и четиримата. Принуждаваше ме да му помагам. Казваше, че ще ме убие, ако не му се подчинявам.

— И вие му вярвахте, че ще го направи? — Пола се постара гласът й да прозвучи недоверчиво.

Даян я изгледа така, като че ли Пола внезапно се беше побъркала.

— Разбира се, че му повярвах. Той вече беше убил бебето ми. Как да не му повярвам?

— Убил е бебето ви? Кога се е случило това?

Даян потрепери.

— Миналата година. Тя живя само няколко часа — въздъхна дълбоко и сякаш тази въздишка отпуши потока на думите й. — През последните няколко седмици от бременността Уорън ме държеше практически като затворничка. Родих у дома. Той казваше, че няма нужда от болници и лекари, че поколения наред жените са раждали вкъщи. И се оказа прав, всичко мина добре. Нарекох я Джоуди. Тя беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало някога. Не исках нищо повече от живота. А после той я взе от мен и притискаше носа и устата й с ръка, докато тя спря да диша. — Думите започнаха да излизат накъсано от устата й, като звук от плоча, по която диджеят мести умишлено иглата. Тя обгърна с лице тялото си. — Той я уби. Уби я пред очите ми. — После започна да се поклаща напред-назад, пръстите й се впиха в плътта на ръцете й над лактите.

Пола изчака да отмине и тази буря. Знаеше, че Скот иска разпитът да бъде прекратен, но и че държи Пола да даде причина за прекратяването. А Пола беше твърдо решена да не създава подобни поводи на адвокатката.

— Но защо би направил такова нещо? — попита тя, когато Даян се поуспокои.

— Навремето е извършил нещо нередно, не знам за какво точно става дума, така и не намери сили да ми каже. Нещо свързано с личните данни на клиент. Направил нещо, в резултат на което умрял човек. — Тя като че ли се вслушваше в себе си, преживяваше наум отново някаква сцена от миналото. — И тогава у него нещо сякаш се пречупило — тя срещна спокойния поглед на Пола. — Знам, че звучи невероятно, но точно така беше. Той непрекъснато повтаряше, че носи в себе си злото, както се пренася вирус. И после каза, че моята Джоуди не бива да живее, за да не се пренесе злото в следващото поколение. Когато я уби, плачеше — тя притисна ръка към устата си и отново започна да се поклаща напред-назад.

Пола очакваше Даян да прехвърли вината изцяло на партньора си, особено като се имаше предвид, че той беше успял да се измъкне и не присъстваше тук, за да представи своята версия на събитията. Започна разпита от позициите на скептицизма, но с напредването на времето съмненията й бяха започнали да се топят. Имаше нещо ужасяващо убедително в разказа на Даян Патрик. При това отчаянието на жената беше съвсем истинско. Трудно бе да си представи човек, че тя би могла да изиграе това цялостно рухване.

— Съжалявам за загубата ви — каза тя. — Но не намирам връзката между събитията. Как така след убийството на собственото си дете той е решил да започне да убива тези тийнейджъри?

По лицето на Даян Патрик се изписа откровено удивление. Това вече бе толкова безспорна проява на искреност, че хвърли известно съмнение върху видяното от Пола досега.

— Защото и те бяха негови деца. Нима не знаехте?

— От къде бихме могли да знаем? — възрази Пола. — Знаехме, че са заченати от един и същи донор на сперма, но не бихме могли да знаем, че донорът е Уорън. Никой няма достъп до този вид информация, дори полицията, дори ако разполагаме със съдебно решение.

Даян я гледаше втренчено — очевидно не намираше какво да каже.

Пола се усмихна.

— Което води до следващия ми въпрос. По какъв начин Уорън е узнал кои са тези деца?

Настана дълго мълчание. Пола беше готова да се обзаложи, че Даян се опитва да прецени дали ще я заловят, ако излъже. Накрая тя проговори. Бавно, сякаш опипваше почвата.

— Той ме принуди да го направя. Заплашваше, че ще ме убие.

— Да, разбрах това. Убил е бебето ви, после заплашил и вас. Не ви ли е минавало през ум да избягате?

Даян се позасмя горчиво.

— Очевидно е, че не познавате особеностите на съвременния свят. Когато става дума за киберпространство, може да се каже, че Уорън е един от повелителите на вселената. Бих могла вероятно да избягам, но никога нямаше да успея да се укрия от него. Щеше да намери начин да се добере до мен.

— Но нали сега проговорихте — възрази Пола.

— Да, но вие ще го заловите и ще го държите далеч от мен — отвърна Даян — за първи път от началото на разпита говореше съвсем спокойно.

— Е, къде е той? Къде според вас ще го открием?

— Не знам. Още след първото убийство престана да нощува у дома.

— Казали сте на моя колега, че е в Малта.

Даян погледна към адвокатката.

— Страхувах се — поясни тя.

— Чухте какво каза клиентката ми — намеси се Скот. — Страхувала се е за живота си. Действала е под принуда.

— Принудата не може да служи за защита при обвинение в убийство — каза Пола.

— А досега никой не е намекнал дори, че клиентката ми е извършила убийство, не става дума дори за опит за убийство или държавна измяна, които са единствените познати случаи, в които принудата не може да послужи за защита — заяви Скот. Гласът й беше леден като изражението й.

— Искам да се върнем малко назад — каза Пола, поглеждайки право в очите Даян, която сякаш не беше обърнала внимание на размяната на реплики с адвокатката. — Как успя Уорън да открие имената на децата, на които е бил биологичен баща?

Даян отклони поглед. Тя започна да чопли ръба на масата с нокътя на палеца си и се вторачи в ръката си.

— Агенцията за фертилизация ползва услугите на фирма за съхранение на данни — при тях държат копия на архивите си. Ние сме малко, затворено общество, в което всеки познава всекиго. Уорън откри хората, които съхраняват данните на агенцията и просто ги подкупи. Каза, че ние ще съхраняваме тези данни и че ще им плащаме същата сума, която получаваха за труда си от агенцията. Така че на практика щяха да получават двойно повече пари срещу никаква работа.

— А те не си ли зададоха въпроса защо искате да се доберете до данните? Не се ли притесняваха, че ще се компрометират като фирма, гарантираща безопасност на данните?

— Когато имаш работа с фирма, която също се занимава със съхраняване на данни, не може да се говори, че има опасност от компрометиране.

Пола си каза, че това звучи крайно неубедително и си обеща да се върне отново на тази тема по-късно.

— И така, Уорън отиде в Агенцията, за да се заеме с тяхната база данни?

Даян загриза една кожичка до нокътя на палеца си.

— Отидох аз. Той реши, че една жена би събудила по-малко съмнения.

— И вие се добрахте до данните, благодарение на които можеше да се разбере кои жени са оплодени със спермата на Уорън?

— Нямах избор — каза Даян, вече заинатено.

— Всички ние имаме право на избор — каза Пола. — Вие сте предпочели да не ползвате това свое право, в резултат на което са загинали четири деца.

— Пет — каза Даян. — Мислите ли, че това не ми е ясно?

Скот се приведе и прошепна нещо на Даян. Тя кимна.

— Знаехте ли какви намерения има Уорън, когато откраднахте данните? — попита Пола.

— Точно по това време не бях способна да разсъждавам трезво на каквато и да било тема. Почти бях полудяла от скръб.

— Трябва да открием Уорън, Даян. Честно казано, на този етап трябва да помислите за собствената си защита. Госпожа Скот със сигурност ще ви обясни на драго сърце, че на принципа на съучастието вие ще рискувате да бъдете обвинена в четири убийства. Не мога да ви обещая нищо, защото ние не сме овластени да сключваме сделки, както правят ченгетата във филмите, които гледате по телевизията. Но ако вие ни помогнете сега, по-късно ние пък може да ви помогнем. Къде е той, Даян?

Даян примигна, за да пропъди избликналите наново сълзи.

— Не знам, бог ми е свидетел. Заедно сме от седем години и той никога не е изчезвал така. Отсъствал е само когато пътуваше по работа, а и тогава винаги знаех в кой хотел е. Никога досега не се е крил от мен.

— Какъв беше планът за тази вечер? Не трябваше ли той да се върне, за да убие Юан?

— Трябваше да се е върнал още преди да отида да взема Юан. Каза ми, че ще се постарае да разполагаме с достатъчно време. Когато дойде момента да отида на срещата с Юан, не знаех да тръгвам ли или не. Но се уплаших при мисълта какво би сторил Уорън, ако аз объркам нещо. Затова отидох и го взех — тя почти се усмихна. Пола долови в таса й тържествуващи нотки. — Той няма да отиде във фермата, след като там има ваши хора.

— Няма да ги види — каза Пола.

— Така си мислите. Той ще може да види абсолютно всичко, което направихте днес следобед. Има постоянен достъп до всичко, което се записва от камерите. Разбрал е какво става още в момента, когато вашите коли спряха пред портата. Знаеше за чернокожото ченге, което ме посети в неделя, още преди аз да му пиша за това. Където и да е, той винаги ще ви изпреварва с една стъпка.

— Говорите така, сякаш това ви радва — каза Пола.

— Ако долавяте нещо такова в тона ми, значи имате проблеми със слуха.

За първи път Даян проявяваше желание за противопоставяне и това събуди интереса на Пола.

— Ами семейството му? — попита тя. — Родители, братя, сестри, приятели?

— Живеехме затворено — отвърна Даян. — Той не се разбира с родителите си и не поддържахме връзка с тях.

— Правите си лоша услуга, Даян — каза Пола. — Вече разполагаме с всички ваши компютри. Вие твърдите, че Уорън е повелител на киберпространството. Е, ние работим с едно момиче, което е по-добро и от него. Тя сигурно вече се е добрала до всички ваши контакти.

— Не ми се вярва — каза Даян. — Ние сме специалисти по защита на данни. Ако се опита да влезе някъде, всички данни ще се превърнат в безсмислена бъркотия.

Пола се засмя.

— Не разчитайте прекалено много на това — тя избута стола си назад. — Щом нямате желание да ни помогнете, мисля да не си губя повече времето. Така или иначе имаме право, да ви задържим по обвинение в отвличане, насилствено задържане и опит за убийство.

— Тогава предявете обвинение или освободете клиентката ми. Нямате никакви доказателства. Момчето е тръгнало доброволно с нея, после е припаднало. Клиентката ми не може да бъде държана отговорна за вещите, които партньорът й е оставил на кухненската маса — Скот тъкмо започваше да се вживява в разиграното възмущение, когато Пола я прекъсна.

— Кажете това утре на магистратите. Засега аз приключвам. По-късно сигурно ще имаме още въпроси, затова ще бъде добре да сте на разположение, госпожо Скот.