Свят на смъртта III

22.

Когато „Боец“ се спусна от небето, Рес вече чакаше — едва забележима фигура до совалката. Кацането бе извършено с всички степени на двигателите и при двайсеткратно ускорение. Мета нямаше време за губене. Рес си проправи път през разтопения и димящ пясък и люкът се отвори да го посрещне.

— Бързо ни разкажи всичко! — подкани го Мета.

— Няма много за разказване. Темукин спечели войната, както предвиждахме. Постепенно завземаше град след град. Тук нито обикновените хора, нито дори войските можеха да го спрат. След последната битка аз избягах заедно с всички останали, тъй като нямах никакво желание палците ми да увиснат на някое варварско знаме. И тогава получих съобщението ви. Кажете ми какво е станало на Пиръс.

— Край — отговори Кърк. — Града го няма, няма ги и жителите му.

Рес усети, че са излишни всякакви думи. За миг се умълча, но Мета пресрещна погледа му и той продължи.

— Джейсън има… или е имал… радио и малко след като стигнах при совалката, от него дойде съобщение. Не можех да му отговоря, а и съобщението му остана недовършено. Не бях включил записващото устройство, но си го спомням съвсем ясно. Съобщаваше, че рудниците могат да се открият скоро и че сме спечелили. Пирийците са спечелили, точно това му бяха думите. Понечи да каже още нещо, но предаването внезапно бе прекъснато. Сигурно в този момент са го хванали. Чух по-подробно за това, което се е случило после.

— Какво искаш да кажеш? — бързо попита Мета.

— Темукин е превърнал Еоласаир, най-големия град на Ам, в своя столица. Там държи Джейсън… в клетка, окачена пред двореца. Най-напред са го измъчвали, а сега са го оставили да умре от глад.

— Защо? Поради каква причина?

— Номадите вярват, че приелият човешки образ демон не може да бъде убит. Обикновените оръжия не могат да му сторят нищо. Но ако се остави да гладува достатъчно дълго, човешкото в него ще излинее и ще лъсне демонската същност. Не зная дали Темукин вярва на тази глупост, или не, но точно това прави. Джейсън виси в клетката повече от петнайсет дни.

— Трябва да отидем при него! — скочи на крака Мета. — Трябва да го освободим.

— Непременно — успокои я Кърк. — Но е задължително да го направим както трябва. Рес, можеш ли да ни намериш дрехи и моропи?

— Разбира се. Колко ще ви трябват?

— Със сила не можем да проникнем там, не и при владетеля на цяла една планета. Ще отидем само двама. И ти ще дойдеш — да ни показваш пътя. Аз ще отида да проверя какво може да се направи.

— И аз идвам — заяви Мета и Кърк кимна в знак на съгласие.

— Тогава ние тримата. Веднага. Не знаем колко време може да издържи при тези условия.

— Всеки ден му дават чаша вода — добави Рес, като избягваше погледа на Мета. — Вдигни кораба. Аз ще ти покажа пътя. Вече няма значение дали хората в града знаят, че не сме от тази планета.

Беше още преди обед. Натъпкаха моропите с приспивателни, натовариха ги в багажното отделение и по този начин си спестиха доста яздене. Град Еоласаир се намираше край една река сред хълмиста местност, а наблизо имаше и гора. Те приземиха кораба колкото може по-близо и по-незабелязано и потеглиха с моропите веднага щом ги съживиха. В града влязоха късно следобед и Рес подхвърли на едно момче малка монета, за да им покаже пътя към двореца. Той беше с дрехите си на търговец, а Кърк бе с всичките си доспехи и оръжия. Мета беше забулена според местния обичай и стискаше здраво седлото, докато си пробиваха път през препълнените улици.

Само пред двореца имаше празно пространство. Дворът беше застлан с мрамор, изпъстрен със златни нишки, излъскан и бляскав. Пазеше го взвод войници с брадясали номадски лица — заграбените доспехи им стояха като чужди. Но оръжията им бяха в ред и те изглеждаха също толкова страховити, колкото и по високите равнини. Ако не и по-страховити — топлият климат в никакъв случай не беше облагородил нрава им.

През горната част на две от високите колони, които обграждаха двора, беше прокарана верига, а от нея, на близо два метра височина над земята, висеше клетка с дебели решетки. Тя нямаше врата и очевидно бе построена около затворника.

— Джейсън! — промълви Мета, когато вдигна поглед към отпуснатата фигура. Той не помръдна и по нищо не личеше дали е жив, или мъртъв.

— Оставете на мен — скочи Кърк от моропа си.

— Почакай! — извика след него Рес. — Какво ще правиш? Едва ли ще помогнеш на Джейсън, ако им се оставиш да те убият.

Кърк не го слушаше. Твърде много загуби и страдания бе преживял напоследък, за да разсъждава. В този момент цялата му ненавист бе насочена към един-единствен човек и нищо не можеше да го спре.

— Темукин! — изрева той. — Излез от позлатеното си скривалище! Излез, страхливецо, да застанеш лице в лице с мен, Кърк от Пиръс! Покажи се… страхливец такъв!

Насреща му се втурна Аханк, който беше на пост, но Кърк го отблъсна с опакото на ръката си, без да откъсва поглед от палата. Аханк се свлече и се затъркаля, докато най-сетне спря, загубил съзнание или мъртъв. По-скоро мъртъв, иначе главата му нямаше да се извие под такъв ъгъл.

— Темукин, страхливецо, излез! — извика Кърк отново. Когато втрещените войници се хванаха за оръжията, той се обърна към тях и изръмжа.

— Кучета… нима ще ме нападнете? Мен, върховния вожд, Кърк от Пиръс, победителя от Пролуката? — Те отстъпиха пред пламтящия му гняв и той се извърна към двореца, тъй като главният вход зейна широко отворен. Оттам наперено излезе Темукин.

— Прекаляваш с дързостта си — каза той не по-малко разярен от Кърк.

— Ти прекаляваш — отвърна му Кърк. — Нарушаваш племенните закони. Взимаш човек от моето племе и го измъчваш безпричинно. Ти си страхливец, Темукин, и аз ти заявявам това пред твоите хора.

Темукин замахна назад и сабята му блесна на слънчевата светлина, остра като бръснач, от калена стомана.

— Стига приказки, пириецо! Можех да заповядам да те убият на място, но искам да запазя това удоволствие за себе си. Още в мига, в който те видях, ми се прищя да те убия — и трябваше да го направя. Заради теб и тази твар, която се нарича Джейсън, загубих всичко.

— Нищо не си загубил… Все още — отвърна му Кърк и сабята му се насочи право към гърлото на пълководеца. — Но сега ще загубиш живота си, тъй като аз ще те убия.

Темукин стовари сабята си надолу с такава сила, че би разцепил човек на две, но тя само отскочи със звън от острието на Кърк. След това между двамата се завърза двубой, лишен от всякакви правила и изкуство — просто едно варварско налагане със саби, при което на удара се отвръщаше с удар, докато накрая спечели по-силният.

Стоманеният звън отекваше в тишината на двора, не се чуваше нищо друго освен запъхтяното дишане на противниците. Нито един от двамата не се предаваше, по нищо не си отстъпваха един на друг. Кърк бе по-старият, но и по-силният. Темукин имаше зад гърба си дългогодишен опит със сабята и толкова много сражения, че не изпитваше никакъв страх.

Двубоят продължаваше с бърза размяна на удари, която внезапно бе прекъсната от едно остро иззвънтяване — сабята на Темукин се пречупи на две. Той се хвърли назад, за да избегне удара на Кърк, но вместо да го изкорми, пириецът само го резна по бедрото и леко го рани. Варваринът се просна на земята в цял ръст, кръвта бавно взе да се просмуква в златистата коприна, с която бе облечен, а Кърк вдигна с две ръце сабята си за последния, съдбовен удар.

— Лъковете! — извика Темукин. Нямаше толкова лесно да се даде на смъртта.

Кърк се изсмя и захвърли сабята.

— Не ще се отървеш толкова лесно, страхливецо. Предпочитам да те убия с голи ръце.

Темукин нададе нечленоразделен, изпълнен с ненавист рев и скочи на крака. Те се нахвърлиха един върху друг с животинско настървение и влязоха в ръкопашен бой.

Нямаше размяна на удари. Кърк хвана с огромните си ръце врага за гушата и застиска. Темукин си послужи със същата хватка, но мускулите на врата на пириеца бяха като стоманени въжета. Кърк стисна още по-здраво.

Темукин за пръв път показа, че не изпитва само ярост… Изведнъж облещи очи и се загърчи под натиска на сближаващите се пръсти. Задърпа Кърк за китките, но без никакъв резултат. Пириецът затягаше хватката си все така неумолимо, сякаш беше някаква машина.

Темукин се извъртя, пъхна ръка отзад в колана си и измъкна кинжал.

— Кърк! Има нож! — извика Рес.

Темукин замахна светкавично напред и с все сили заби острието отстрани в тялото на Кърк, под долния край на нагръдника му. След това отдръпна ръката си, но дръжката на кинжала остана там.

Кърк изрева от ярост, ала не отпусна хватката си. Вместо това впи палци под брадичката на Темукин. Пълководецът дълго се гърчи, докато най-сетне върховете на ботушите му почти се откъснаха от земята и очите му изскочиха от орбитите си.

В следващия миг се разнесе остро хрущене и тялото му се отпусна безжизнено.

Кърк разтвори пръсти и великият Темукин, Първият властелин на високото плато и низините, се свлече мъртъв в краката му.

Мета се втурна към него, тъй като червеното петно отстрани на тялото му се увеличаваше.

— Остави ножа! — спря я Кърк. — Запушва дупката. Забит е в мускулите, ако е пробил някое и друго черво, ще ги зашием по-късно. Свалете Джейсън.

Стражите не направиха опит да попречат на Рес, когато дръпна от едного алебардата му, закачи с нея дъното на клетката и я свали с трясък на земята. Джейсън се търкулна безжизнено от удара. Очите му бяха хлътнали в черни ями, а кожата на лицето му бе залепнала за костите. През висящите по тялото му дрипи се виждаха незарастнали рани от изгаряния и други следи от мъчения.

— Да не би да е…? — промълви Мета, но не можа да продължи. Рес хвана две от пръчките, напрегна мускули и бавно огъна дебелия метал встрани, за да разшири отвора.

Джейсън отвори едното си кръвясало око и вдигна поглед към тях.

— Доста се забавихте — изрече той и отново затвори око.