Сърца в пламъци

ГЛАВА 17

Работата за деня бе завършена и Кристен вече мечтаеше за сламеника си. Горещото време и жегата на пещта, до която бе прикована, я бяха изтощили до краен предел.

Искаше й се да целуне Еда, когато старицата се наведе, за да свали новата верига, която трябваше да носи, но се въздържа. Еда все още се сърдеше на девойката за грубото й държание онзи ден. Кристен се бе извинила по-късно същата вечер, но това не умилостиви старицата. Еда бе единственият човек, с когото тя можеше да разговаря и студеното мълчание на старата жена направи деня на Кристен още по-труден.

Тази вечер Еда не поведе девойката към стаята й на горния етаж, а хладно я уведоми, че трябва да се изкъпе. Въпреки умората си Кристен не възрази. Това щеше да бъде втората й баня, откакто я доведоха в сградата. Девойката знаеше, че Даръл се къпе често през седмицата, както и Ройс, за разлика от слугите. Малкият съд с вода, който и даваха ежедневно, за да се измие с гъба, съвсем не бе достатъчен да поддържа хигиената, с която бе свикнала.

Мисълта, че отново цялата ще бъде чиста повдигна духа й. Разбира се, нямаше да може да се наслади на банята, защото другите слуги чакаха, за да използват същата вода. Хубавото бе, че щеше първа да влезе във ваната. Този път водата бе гореща и доста по-чиста. В малката стаичка остана само Еда.

Докато Кристен се къпеше, старицата изпра единствения й кат дрехи. Дадоха й за през нощта една роба от груба, тънка вълна, която приличаше на палатка. На сутринта дрехите й щяха да са сухи. Робата представляваше просто един дълъг правоъгълник от сив плат с дупка в средата, през която трябваше да вкара главата си. Като се стегнеше с колана отстрани, тя наподобяваше дреха, макар естествено да бе прекалено къса. Въпреки това отдолу девойката бе гола и се чувстваше гола. Единствената причина да не възрази срещу това, да носи дреха, която не е зашита отстрани, бе, че отиваше направо в стаята си.

Противно на очакванията си, Кристен не се прибра веднага. Когато се качиха на горния етаж, Еда я побутна покрай вратата на стаята й и не спря, докато не стигнаха края на коридора, където бе спалнята на господаря. Девойката разтревожено се отдръпна.

— Защо? — попита тя, когато Еда почука на вратата.

Старицата дори не я погледна, но Кристен я видя как сви рамене.

— Правя каквото ми е наредено. Никой не ми е обяснявал причините.

— Каза, че иска да ме види?

— Каза да те доведа тук. И аз те доведох.

Еда отвори вратата и изчака Кристен да влезе. Девойката се поколеба, но само за миг. Тя не изпитваше страх, но не можеше да разбере защо я водят тук посред нощ. Ако Ройс искаше отново да я разпитва, би трябвало да направи това през деня.

Девойката пристъпи в стаята, като правеше по навик малки крачки, макар че Еда не й бе сложила оковите след банята.

Ройс стоеше до един от отворените прозорци с лице към нея. Тя вече познаваше тази стая, така че този път не се огледа, а спря очите си направо върху мъжа в очакване да разбере защо са я довели тук. Сега се сети за робата си. Трябваше да възрази, когато я накараха да я облече. Ако коланът се разхлабеше, тя щеше да остане практически гола. Не това бе начинът да се яви пред този мъж. Няколко дена по-рано тя щеше да приеме подобна практика като начин да пречупи самоконтрола му, но сега вече не бе сигурна дали го желае. Не, всъщност това не бе вярно. Все още го желаеше. Само не бе сигурна дали идеята да вземе онова, което искаше, е толкова добра.

— Казаха ми, че дрехите, които са ти дали, не са съвсем подходящи по размер.

Това бе последното нещо, което Кристен очакваше да чуе от него. Това, че той мислеше за дрехите й я накара да се засмее.

— Чак сега ли забеляза?

Ройс се намръщи на сарказма й.

— На леглото ми има една рокля. Виж дали ти става.

— Искаш да я пробвам сега?

— Да.

— Ще излезеш ли, или ще останеш да гледаш?

Тази подигравка ядоса Ройс. Разбира се, за нея нямаше значение дали ще гледа или не. Без съмнение тя бе свикнала мъжете да я виждат гола. Той усети, че гневът му се надига и не можа да се сдържи.

— Нямам желание да те гледам съблечена, кучко. Ще се обърна с гръб към теб, докато облечеш роклята.

„Мерзавец“, каза си тя наум, а на него отвърна:

— Колко благородно от твоя страна.

Кристен се обърна към леглото, за да вземе роклята но направи само една стъпка и спря. Зеленото кадифе бе разстлано върху покривката и тя можеше да го види ясно, както и бисерните нанизи. Но дори да ги нямаше, девойката пак би познала плата на тази рокля. Това бе любимата й дреха, защото майка й я бе ушила специално за нея, въпреки че мразеше да шие. Брена бе прекарала много часове над роклята предишната година, за да я даде на дъщеря си за празника на зимното слънцестоене.

— Какво чакаш?

Кристен погледна през рамо и видя, че той не се бе обърнал, а стоеше с лице към нея и я гледаше. Тя усети клопката. Съществуваше само една причина той да иска да я види в тази рокля — мъжът смяташе, че тя бе нейна. А нито една проститутка не можеше да притежава такава дреха. Сигурно това бяха мислите му.

Тя имаше всички основания да се съмнява в благородството на мотивите му. Глупаво беше да крие, че е наясно с намеренията му. Те бяха очевидни.

Девойката реши да нападне.

— Какво означава това?

— Кое какво означава?

Тя го погледна с присвити очи.

— Защо трябва да искаш от мен да обличам такава хубава рокля, милорд?

— Казах ти защо.

— Да, за да видиш дали ми е по мярка. И ако ми стане, ще ми я дадеш ли? Мисля, че не. Така че, каква е целта?

— Не е твоя работа да обсъждаш мотивите ми, кучко.

Раздразнението й изби на повърхността.

— Кажи това на робите си, които са родени роби. Забравяш коя съм аз!

— Не! — изкрещя й той. — Точно това е въпросът!

— Пак ли? — тя направи гримаса на учудване, но вътрешно трепереше — Какво общо има роклята?

— Твоя е, нали?

Искаше й се да го прокълне, задето беше толкова съобразителен, но вместо това му се усмихна:

— Така ли мислиш? След малко ще кажеш, че съм и девица.

— А не си ли?

— Искате ли да разберете пръв, милорд? — запита тя дръзко и предизвикателно, но в същото време се молеше да не я усети, че играе. Както и преди, мъжът се ядоса на подигравката, а девойката се засмя и добави: — Хайде, милорд. Как можеш да допуснеш, че някоя като мен може да притежава такава красива дреха. Това е рокля за принцеса или за жена на търговец.

— Или за курва с богат любовник, който е и доста щедър! — не се предаде той.

Кристен му се усмихна тъжно:

— Надценяваш ме, саксонецо. Ако трябва да бъда честна, направо ме ласкаеш. Уверявам те, че ако имах толкова богат любовник, никога не бих му позволила да ме напусне.

— Добре, ти отрече, че роклята е твоя. Въпреки това ми направи удоволствието да я облечеш.

— Няма да го направя. Жестоко е да искаш това от мен.

— Защо?

— За мен ще бъде огромно удоволствие да усетя допира на кадифето до кожата си, след като досега носих дрипите, които даваш на своите роби. Но колко време ще мога да я нося? Само докато задоволиш смешните си желания. После отново ще трябва да облека дрипите. Това не е ли жестоко?

Ройс й се усмихна. За първи път тя го видя да се усмихва. Това смекчи гневното му изражение и накара сърцето й да затупти още по-силно.

— Ти умееш да боравиш с думите и имаш готов отговор за всичко. Но сега забравяш каква си. В твоето положение нямаш право на избор. Ще правиш каквото ти се нареди, без значение какво е то и дали ти се струва жестоко или не. Достатъчно ясно ли се изразих?

— Да.

— Тогава облечи роклята.

Досега Ройс говореше тихо, но в последните му думи можеше да се долови предишната твърдост. Той бе решил да я накара да облече тази рокля. А това, което щеше да види, бе, че дрехата й е съвсем по мярка. Щеше да разбере, че е нейна и че тя е излъгала. Щом тази вечер я попита дали е девствена, значи се съмнява в легендата й. Сега явно търсеше доказателство и твърдо бе решил да го получи.

Ройс грешеше само в едно. Девойката имаше избор. Тя можеше да облече роклята и да види как той побеснява от жажда за мъст и я изнасилва, защото бе казал, че така ще постъпи с викингска девица. И можеше и да го накара да я люби страстно със същото желание, каквото изпитваше и тя.

Във всеки случай девойката разбра, че моментът е настъпил. Тази нощ тя щеше да изгуби невинността си. Изборът бе прост. Кристен не искаше да си спомня с отвращение за своята първа среща с мъж. Ройс я желаеше, макар да не искаше да признае това. Тя също го желаеше. Сливането им в едно цяло щеше да е красиво. Девойката нямаше да позволи друго, поне не първия път. Щом трябваше да разбере, че е девствена, то това трябваше да стане впоследствие. Какво щеше да се случи след това нямаше да има значение. Ако тя имаше късмет, това нямаше да има значение и за него.

— Колко дълго смяташ да ме караш да чакам? — грубо прекъсна мислите й Ройс.

— Цяла нощ, милорд — тихо отвърна Кристен. — Няма да участвам в тази глупост.

Мъжът гневно тръгна към нея.

— Осмеляваш се да ми отказваш?

Тя посрещна разярения му поглед с невинно изражение.

— Сигурна съм, че не си изненадан. Ние викингите сме известни със своята смелост и дързост, а и самият ти ме нарече нахална. Такава съм. Ако искаш да ме видиш в тази рокля, ще трябва ти да ми я облечеш.

— Мислиш, че няма да го направя?

— Да.

Ройс не можеше да отхвърли това предизвикателство. С едно единствено движение той отвори колана, издърпа робата през главата й и я хвърли настрани.

Мъжът я гледаше в лицето. След миг, без да сваля очи надолу, той се обърна рязко, отиде до леглото и сграбчи кадифената рокля.

Когато се обърна с роклята в ръка, Ройс я видя в цял ръст. Ако бе успял да задържи погледа си само върху лицето й, може би щеше да постигне целта си. Сега просто замръзна на мястото си.

Кристен стоеше в средата на стаята горда, без да изпитва свян от погледа му и без да прави опит да се покрие. Той я гледа дълго и съсредоточено, за да се наслади на действителността, който надминаваше всичко, което си бе представял досега. Тя бе толкова красива.

Ройс не усети как отиде до нея. Кадифената рокля се изплъзна от пръстите му и леко се свлече на пода. Сякаш насън той вдигна ръце, нежно ги сложи на страните й и се наведе, за да опита нектара на устните й. Отначало започна бавно и като че ли несигурно, за да се отдаде след миг на страстта си.

В този момент Ройс бе така силно обзет от желанието си, че не би забелязал, ако Кристен се съпротивляваше. Но тя не направи това. Както и преди, девойката отвръщаше на целувката му в забрава. Една част от нея се страхуваше, че той може да спре, както бе направил и преди, но всичко останало жадуваше за насладата, предизвикана от непознатото усещане.

Нямаше защо да се бои. Ройс не бе в състояние да спре това, което бе започнал. Макар да не го осъзнаваше, но той бе изгубил битката със самоконтрола си още преди девойката да влезе в стаята. Мъжът вече не бе господар на действията си, но за първи път това не го интересуваше. Ръководеше го единствено страстта, тази чудна лудост, която нямаше да стихне, преди да се оправдаят надеждите му.

Кристен простена, когато устните му се отделиха от нейните, но това бе само за миг. Той се наведе, за да я вдигне на ръце. За момент я обзе паника — не заради това, което предстоеше, а защото се почувства странно и несигурно на тази височина. Не я бяха вдигали така от малка, а след това израсна твърде голяма и баща й не смяташе, че е оправдано да я отнася на ръце до леглото, когато заспеше в залата. Но сега теглото, което съответстваше на ръста й, явно не правеше впечатление на Ройс.

Той я бе прегърнал здраво и не бързаше да я свали. Вместо това мъжът отново допря устните си до нейните. Кристен бе обгърнала врата му с ръце и го притискаше още по-плътно към себе си. Те продължиха да се целуват още по-страстно, докато той я отнасяше към леглото.

Ройс я положи на леглото много бавно и внимателно, за да не отдели устните си от нейните. После легна до нея и облегнат на лакътя си продължи да я целува. Това не бе достатъчно за Кристен. Тя се обърна към Ройс и изви тялото си като лък, за да се притисне до неговото и да усети всеки милиметър от кожата му. И това не бе достатъчно. Дрехите му я дразнеха.

Ройс осъзнаваше смътно какво прави девойката. Контактът с нея го бе накарал да се разтрепери от вълнение, но той не престана да я целува, докато тя леко се отдръпна и се зае припряно с токата му. Когато коланът падна, мъжът разбра целта й. Тя го бутна назад и възседна хълбоците му.

Той видя как девойката дърпа туниката му и леко надигна гърба си от леглото, за да й помогне. Ройс дори не се замисли за това, колко странно бе, че го съблича жена. Той бе хипнотизиран от гледката пред себе си. Тя седеше върху него и гърдите й, устремени напред, сякаш молеха за ласките му. Мъжът пое твърдите куполи в ръцете си и започна да ги гали.

Звукът, който тя издаде, срещна погледите им и Ройс видя пламъка в ясните сини очи. Девойката продължи да го гледа, докато развързваше панталона му. След миг с рязко, неочаквано за него движение, тя го свали до хълбоците му.

Гледката на силната му мъжественост, която вече пулсираше към нея, прикова погледа й. Това накара кръвта му да закипи още по-силно. Тя вдигна поглед към лицето му с неописуема наслада, докато пръстите й го обгърнаха.

Ройс не можа да издържи повече. Със стон той рязко се изправи и като сграбчи раменете й, я накара отново да легне. Кристен не пожела да стои така. Докато той припряно сваляше останалите си дрехи, тя притисна гърдите си към гърба му, а ръцете й го обгърнаха и започнаха да галят силните мускули.

Ройс никога не се бе събличал толкова бързо. Щом свърши, той рязко се обърна, сграбчи косата й и притисна устата й в целувка, която бе събрала цялата страст, събудена от нея.

Мъжът я натисна надолу и щеше да възмезди мъчението си още в същия миг, ако гледката не го бе възпряла. Когато тя отново опита да се притисне към него, той я задържа долу и започна бавно да я разглежда. Ръцете следваха погледа му, за да открият кадифената мекота на гладката й кожа.

Това бе празник за усещанията на Ройс. За Кристен действията му бяха още по-приятни, защото предизвикваха толкова много непознати и божествени наслади, че тя не можеше да ги побере в себе си. Девойката не можеше да си представи, че е възможно да го желае повече от преди. Оказа се, че е сгрешила. Сега тя изгаряше за него, тялото и се извиваше и трептеше в неговия ритъм, а нежната кожа сякаш подскачаше с молба за ласки.

Когато пръстите му се спуснаха между бедрата й към влажното убежище, което го очакваше, за да възнагради болката на страстта, Кристен помисли, че ще полудее от щастие. Тялото й се скова, а от гърлото й излезе силен вик. Ройс също спря, защото не разбра реакцията на девойката. Той съвсем не бе искал да й причини болка, не и сега.

Кристен гледаше как голямата му длан бавно се движи нагоре по гладкия й корем. Пръстите му бяха дълги и силни. Тя погледна нагоре и срещна очите му. Той се наведе, за да я целуне нежно, сякаш за да я увери, че всичко е наред и че за нищо на света не би я наранил. Ройс се отнасяше с нея внимателно и нежно, макар да я смяташе за проститутка. Отношението му я трогна повече, отколкото можеше да си представи. Тя усети прилива на нова вълна от топли чувства към този мъж.

Кристен започна да му говори с тялото си. Ръцете й го потърсиха, за да го привлекат върху нея. Краката й се разделиха, за да го посрещнат. Девойката знаеше какво щеше да се случи, но не и какво щеше да почувства. Тя жадуваше да разбере това.

Ройс не се нуждаеше от повече насърчения. Той легна върху нея и остана учуден, че направи това, защото за първи път не му се налагаше да се държи на ръцете си от страх да не смаже жената с тежестта си. Това момиче идеално прилягаше на тялото му. Тя дори го притискаше към себе си и с наслада приемаше тежестта му.

Ройс започна да навлиза в нея бавно и се почувства щастлив, че има достатъчно търпение да удължи момента, за който мечтаеше от толкова време. Той се наслаждаваше и на стегнатото й гостоприемство, което го посрещна с влажната си топлина. Тогава срещна препятствието, което препречваше лесния път, и цялото му тяло замръзна.

Кристен бе подготвена за момента на истината. Коленете й бяха свити и тя бе стъпила на леглото за опора. Нямаше да му позволи да спре сега, за да започне отново, но по-друг начин. Щом усети, че мъжът се повдига на лакът, за да я погледне в очите, тя обгърна таза му и направи рязко движение с хълбоците си нагоре.

Тъй като Ройс не се бе изправил напълно, той нямаше опора, за да я спре, и с това й помогна да постигне целта си. Всъщност мъжът нямаше време да предприеме каквото и да било. Той се озова в нея напълно още преди да се закрепи стабилно на лакти. Успя само да види изражението й — очите бяха затворени, а чертите за миг отразиха болката. Тя дори не извика, а просто тихо въздъхна.

Девойката се отпусна и отвори очи, за да го погледне. Той не можа да овладее гнева, който изкриви собственото му лице.

— Ще свършиш ли и ти?

— Само ако ти искаш това.

При този отговор той простена, после се засмя и отново се спусна върху нея, за да я люби така, сякаш от това зависеше животът му. Сега не бе време да пита защо тя стори всичко това. Огънят, който пламна между тях, отблъсна всичко останало.