Сърца в пламъци

ГЛАВА 2

Кристен изчака в кухнята майка си да слезе от горния етаж. Селиг щеше да отплава рано на другата сутрин, по времето което в другите страни наричаха зазоряване, но тъй като толкова на север слънцето се скриваше само за няколко часа, тук не казваха зазоряване.

Екипажът щеше да се състои от трийсет и четири души заедно със Селиг. Неколцина бяха братовчеди, но повечето бяха приятели и техните синове, до един влюбени в морето. Товарното отделение щеше да е пълно с кожите, които всеки от мъжете трябваше да продаде, както и с други ценни стоки, приготвени през тъмните зимни месеци. Семейството на Кристен бе събрало петдесет и пет кожи тази зима, включително две извънредно ценни от бяла полярна мечка, които струваха доста скъпо на изток.

Пътуването щеше да е доходоносно за всички и Кристен трябваше да опита поне още веднъж да се включи. Селиг бе казал, че няма нищо против, но, разбира се, той не можеше да й откаже нищо. След като баща й бе казал не още три пъти тази седмица, единствената надежда да го накара да промени решението си оставаше майка й.

Прислужниците приготвяха вечерята. Всички те бяха чужденци, пленени по време на викингските походи в южните земи и на изток. Тези, които служеха на семейство Хаардрад, бяха купени, тъй като Гарик не бе участвал в поход от младежките си години, нито пък Селиг, откакто започна да плава вместо баща си. Това често ставаше повод за спорове между родителите на Кристен, тъй като майка й, преди да се омъжи, бе точно такава робиня, пленена от бащата на Гарик и дадена на сина през 851 година. Разбира се, гордостта на Брена не й позволяваше да признае, че е била собственост на Гарик.

Кристен не можеше да си представи, че родителите й могат да бъдат скарани. Е, разбира се, понякога възникваха случайни кавги и тогава Гарик поемаше на север, за да се успокои. Но щом се върнеше, те се заключваха в стаята си с часове и когато най-после излезеха, никой от тях не помнеше за какво са се карали. Всичките им кавги завършваха в стаята им, която за тях бе източник на забавление и на спокойствие за останалите членове на семейството.

Отегчена от чакането, Кристен досаждаше на Айлин с молби за малко от сладките ядки, които готвачката слагаше в хляба. Девойката ласкаеше Айлин на нейния галски език, което обикновено караше жената да омекне. Покрай многото слуги, дошли от различни земи, Кристен бе научила множество езици. Тя притежаваше активен, винаги жаден за знания ум.

— Остави Айлин на мира, скъпа, преди любимият хляб с ядки на баща ти да се превърне в обикновена стара питка.

Кристен виновно преглътна последната ядка, която дъвчеше, и с усмивка се обърна към майка си:

— Помислих си, че никога няма да слезеш. Какво прошепна на татко, за да го накараш да те отнесе горе по този начин?

Брена се изчерви и като хвана дъщеря си през кръста я поведе към празния хол. Всички мъже бяха долу на пристана, където товареха стоката на кораба.

— Бива ли да говориш такива неща пред слугите?

— Да ги говоря? Всички те видяха как го направихте.

— Няма значение — усмихна се Брена — Освен това нищо не му прошепнах.

Кристен остана разочарована, защото се надяваше да чуе изповедта на майка си, която обикновено много обичаше да говори на всякакви теми. Като видя разочарованието изписано на лицето й, Брена се засмя.

— Не беше нужно да му шепна нищо, скъпа. Само го погъделичках с нос по врата. Знаеш ли, Гарик има изключително чувствителен врат.

— И това го прави толкова страстен?

— Изключително страстен.

— Тогава ти си го предизвикала. Засрами се, мамо! — пошегува се Кристен.

— Да се засрамя? След като току-що прекарах един изключително приятен час с баща ти посред бял ден? Понякога жената трябва да поеме нещата в свои ръце, особено когато мъжът й е толкова зает.

Кристен издаде звук, който много приличаше на кикот.

— А той разсърди ли ти се, задето го откъсна от толкова забавното товарене на кораба?

— Ти как мислиш?

Кристен се усмихна, понеже знаеше, че баща й не бе имал нищо против.

Майка й не се държеше като останалите майки, пък и не изглеждаше като тях. Освен че се различаваше по гарваново черната си коса, наследена от келтите, и по топлите сиви очи, тя изглеждаше твърде млада, за толкова големи деца. Наближаваше четирийсет, но изглеждаше много по-млада.

Брена Хаардрад бе много красива жена и Кристен имаше щастието да наследи чертите на майка си, въпреки че високия ръст, тъмно-русата коса и очите с цвят на бистра вода, бе взела от баща си. Тя можеше да благодари на Бога, че не е висока колкото баща си и братята си. Брена често благодареше за това, въпреки че тук, на север, необичайната височина на Кристен не бе проблем, какъвто би била другаде, тъй като норвежците бяха високи. В земите на майката това би било недостатък, понеже там девойката би била по-висока от повечето мъже.

— Сигурна съм, че не си ме чакала само за да ми задаваш неудобни въпроси — каза Брена.

Кристен заби поглед в краката си:

— Надявах се, че може би сте поговорили с татко сега, когато той е в такова добро настроение, и си го попитала…

— …дали можеш да отплаваш с брат си? — завърши Брена, като стисна ръката й — Защо това пътуване е толкова важно за теб, Кристен?

— Искам да си намеря съпруг! — Сега тя каза честно това, което не можеше да признае пред баща си.

— И мислиш, че тук у дома не можеш да намериш?

Кристен погледна нежните сиви очи.

— Тук няма никой, когото да обичам, мамо. Особено по начина, но който ти обичаш татко.

— И си преценила всички, които познаваш?

— Да.

— Искаш да кажеш, че не можеш да приемеш Шелдън?

Кристен не искаше да обявява пред родителите си решението, което бе взела, но кимна с глава.

— Обичам го, но по начина, по който обичам братята си.

— Значи това, което искаш, е да се омъжиш за чужденец?

— Ти също си омъжена за чужденец, мамо.

— Но аз и баща ти се познавахме много време преди да признаем любовта си и да се оженим.

— Не мисля, че ще ми отнеме толкова време, за да разбера, че съм се влюбила.

Брена въздъхна:

— Добре съм те въоръжила със знанията, които самата аз не притежавах, когато срещнах баща ти. Много добре, скъпа, довечера ще поговоря с Гарик, но не се надявай да промени решението си. Аз също не искам да заминаваш с брат си.

— Но мамо…

— Остави ме да довърша. Ако Селиг се върне навреме, баща ти може да бъде убеден да отплаваш.

— А ако лятото бъде към края си, когато той се върне?

— Тогава ще трябва да се изчака до пролетта. Ако трябва да те изгубя заради някой мъж далеч на юг, то нека това стане напролет… ако не държиш да си намериш съпруг сега?

Кристен поклати глава. Не точно това имаше предвид. Тя искаше да замине сега, далече от заплахите на Дирк, но не можеше да каже това на майка си, защото самата Брена би подгонила младежа.

— Но тогава ще бъда с една година по-стара — изтъкна Кристен с надеждата да убеди майка си.

Брена се усмихна на дъщеря си, защото девойката не осъзнаваше колко красива е сега.

— Възрастта ти няма да има значение, скъпа, повярвай ми. Ще се сбият за теб, щом научат, че търсиш съпруг, както стана и тук. Още една година няма да има значение.

Кристен замълча. Те седнаха пред отворената врата, която пропускаше вътре топлия бриз и дневната светлина. Голямата каменна къща, построена от прадядо й, нямаше прозорци, за да не пропуска сковаващия зимен студ. Девойката помагаше на майка си в изработката на големия гоблен, тъй като Брена нямаше търпение да го шие сама.

Внезапно Кристен попита:

— Мамо, какво би направила, ако искаше да отплаваш с този кораб?

Брена се засмя, мислейки, че въпросът е разрешен:

— Щях да се промъкна на него и добре да се скрия в товара за ден или два, докато се отдалечим оттук.

Очите на Кристен се разшириха невярващо.

— Наистина ли би го направила?

— Само се шегувам, разбира се. Защо ще искам да отплавам без баща ти?