Сърца в пламъци

ГЛАВА 26

Празненството продължи през целия следобед и вечерта. Запалиха огньове на двора, зад замъка, за да изпекат по-големите животни — елена, който ловците бяха донесли сутринта, една овца и младо, крехко теленце. По-дребният дивеч бе приготвен вътре, на огнището, с пресни зеленчуци от градините на имението. От избата бяха донесени пити кашкавал заедно с току-що откъснати плодове. Бяха приготвени торти, сладкиши и сосове.

За Кристен празненства като това не бяха новост. Дори бе помагала в приготвянето на храната и преди, защото у дома посред зима не бе необичайно един или повече от слугите да легнат болни и за готвенето трябваше допълнителна помощ. Но имаше една основна разлика: у дома никога не бе помагала за празненствата през летните месеци.

През зимата, когато в затворената готварница станеше прекалено топло, задната врата можеше да бъде отворена, за да влезе хладен облекчаващ полъх. Тук, независимо от отворения прозорец до пещта, Кристен се чувстваше сякаш е вътре между медените пити.

Днес жегата й се струваше най-голяма. Беше от препълнената зала, от това, че бе препълнена през целия ден. Беше и от дългите ръкави на новата, залепнала на гърба й дреха, които протъркваха ръцете й. Косата й, преди вързана на плитка, отдавна се бе разплела и висеше на мокри кичури край лицето й.

Макар и здрава и силна, Кристен бе останала на края на силите си. Останалите жени се възползваха от всяка възможност да изтичат навън да си отдъхнат. Тя не можеше. Можеше и да не е окована вече, но я наблюдаваха непрекъснато. Постепенно тя разбра, че на мъжете им е наредено да не свалят очи от нея, дори и когато си почиват. Толкова за пълното доверие, което й бе гласувал Ройс!

Това можеше и да не я накара да забушува от гняв, ако не беше жегата. Кристен бе станала сопната като останалите жени. Скоро по-старите жени щяха да започнат да сипят остри укори и плесници на младите. Дори Еда плесна едно момиче по ушите, задето само за секунди бе оставило работата си, за да се поразходи.

Сервитьорите, нападани постоянно с поръчки, започваха да губят самообладание. На масите настроението се бе повишило. Гостите се забавляваха. Някои от тях потанцуваха в центъра на ограденото от масите пространство и Кристен ги погледа, изпълнена с копнеж — нищо, че саксонските танци бяха толкова различни от танците на нейния народ. Имаше бардове и разказвачи на истории за дракони и вещици, за великани и елфи. Един менестрел с арфа пя песни за стари герои от още по-стари времена, но най вече за крал Егберт, дядото на Алфред, който беше променил историята на своето кралство — от признаване на първенството на Мерсия като върховен господар на Уесекс, до разгромяване на два пъти на войските й и, в крайна сметка, до освобождаване на кралството му от нейната власт.

„Колко ли от тези приказки са истина“ чудеше се Кристен, но беше чувала също така как този дядо на Алфред разбил и уелсците, мъжете на север от Хумберт и великаните келти от Корнуол, които непрестанно се съпротивлявали на неговата власт. Всички бяха възхитени от песните и увещаваха менестрела да пее още и още.

Така денят напредна. Благородниците се забавляваха, разточително обсипвани с хубава храна и напитки, а слугите превиваха гръб, за да им ги осигурят. По едно време Кристен бе извикана от двама благородници, които искаха тя лично да им сервира. Еда вече й беше казала, че тя няма да сервира, макар че сега можеше да се движи свободно. На онези двамата просто не им обръщаше внимание, докато не се предадоха и не извикаха друго момиче да ги обслужва.

С изключение на този инцидент тя остана незабелязана. Или поне така си мислеше. Щеше да почувства известно смущение, ако знаеше, че в действителност е възбудила любопитството на всички присъстващи, включително и на краля. Благородниците я сочеха, разменяха забележки, но никой не прояви благоволението наистина да се поинтересува от една робиня, за каквато я смятаха, съдейки по облеклото и работата й. Единствено Алфред не се почувства неудобно да попита Ройс за нея.

Кристен щеше да настръхне, ако можеше да чуе техния разговор. И без това настръхваше всеки път, когато чуеше, че обсъждат пленените викинги. Ройс получаваше похвали и биваше поздравяван, задето е заставил „диваците“ да работят на укрепленията му. Днес тези диваци бяха затворени в бараките си, който дори нямаха прозорци, защото цялото имение празнуваше. Тези диваци бяха нейни приятели и съседи!

Дори и да не беше дразнещата горещина, Кристен бе чула прекалено много забележки, унизяващи приятелите й — достатъчно, за да я докарат до ръба на експлозията, когато и най-малкият погрешен поглед или дума можеха да запалят фитила. Този поглед дойде от самия Ройс.

При едно затишие между песните тя бавно се промъкна към прозореца. Седна на перваза и започна да си вее с ръце. Пазачите й не можеха да я видят, тъй като жените около масата я скриваха от погледите им. Ройс обаче я виждаше ясно. Тя улови строгия му поглед и го изтълкува правилно: предупреждение да стои далече от прозореца. Смяташе, че ще избяга през него ли? Разбира се, че това си мислеше. Не й се разрешаваше дори и една мъничка глътка въздух.

Това беше прекалено. Тя се изправи. Яростно, бавно, с очи, които нито за миг не изпускаха неговите, тя отпра ръкавите си и ги захвърли през прозореца. Веднага усети прохлада. Изведнъж чу искрения, висок смях на Ройс.

Смехът му я спаси от извършването на нещо крайно, защото й помогна да погледне на притесненията си отстрани и да види смешното в своя жест на засегнато честолюбие. Раздразнението, което беше изпитвала през целия ден, изчезна. Тя дори се засмя, когато Еда загълча и я издърпа обратно до масата.

Това се бе случило преди по-малко от час. Сега залата постепенно притихваше. Храната се отсервираше от масите. Приготовленията за закуската вече бяха започнали.

Кристен предполагаше, че ще мине още много време преди да успее да полегне някъде. Грешеше. Ройс се изправи и се приближи до нея. Твърдо, без нито една дума, той я хвана за ръка и я поведе към стълбището.

Ако не беше толкова изтощена, сигурно щеше да протестира срещу грубостта му, защото отлично знаеше какво прави той. Беше й казал, че ще даде на благородниците на Алфред да разберат, че е под негова закрила с действията си. Какъв по-добър начин да го стори от това да провъзгласи пред всички, че тя споделя постелята му? Никой не можеше да сгреши относно намеренията му, ако ги видеше. Пред стълбището той дори се поколеба и лекичко я целуна. Странно, но Кристен ни най-малко не бе огорчена от постъпката му. Ако беше негова жена, точно така щяха да се оттеглят вечер. Но това, което я накара да прояви мълчаливо покорство, бе фактът, че Ройс оставя своя крал и всичките си гости на грижите на братовчед и Алдън, за да остане с нея.

— Добре направи, че не се сби с мен, Кристен.

Той каза това веднага щом затвори вратата на стаята си и пусна ръката й. От тона му тя разбра, че й благодари, задето му бе позволила да изиграе своята малка шарада1. Тя пристъпи към леглото. Не каза нищо. Седна, за да облекчи изтощените си крака.

— Не бих го направила пред други хора, милорд.

Той се приближи и застана пред нея. Челото му бе леко смръщено.

— Може би не си даваш сметка какво…

Тихият й смях прекъсна думите му.

— Вашият метод беше доста грубоват, но разбрах жеста, както, струва ми се, го разбраха и вашите гости. Залепихте ми етикет, както смятахте да направите.

— И ти нямаш нищо против?

— Явно, иначе щях да се ядосам. Или може би просто съм прекалено уморена, за да се ядосам. Не зная. Но защо се безпокоите? По-добре ли щеше да бъде, ако ме бяхте изнесли по стълбите пищяща и ритаща с крака?

— Това се очакваше — измърмори той.

Тя му се усмихна и поклати глава.

— Както ви казах, не бих посегнала да ви ударя или да се боря пред други хора.

— И защо? — поиска да знае той. — Инак не се чудиш много.

— Цял живот съм била заобиколена от мъже и познавам гордостта им. Никога нямаше да ми простите, ако ви бях повалила пред някого. Но тук, сами, това не би имало значение.

Той се засмя.

— Мисля, че това важи и за теб, свадливке.

Тя сви рамене, след това се отпусна по гръб и го загледа през полупритворените си клепачи. Ройс преглътна задавено. Тя лежеше морна, очакваща — поканата й бе явна. В него избухна огън, но той не се поместваше. Страхуваше се, че ако мръдне, тя ще скочи. Не можеше да повярва на такъв обрат след бурния сблъсък от снощи.

Колебанието му я накара да се разсмее — дълбок, гърлен звук.

— Разбирам, милорд.

В него се надигна раздразнение, което се смесваше с желанието. Да си имаш работа с Кристен означаваше постоянно умствено изтощение. Никога не правеше това, което е нормално или можеше да се очаква.

— Какво разбираш? — Гласът му прозвуча грубо дори в неговите уши.

Тя се повдигна и се облегна на лактите си. Друга жена би се свила от тона на гласа му. Кристен му се усмихна.

— Просмукана съм от собствената си пот. Не е чудно, че не ме намирате привлекателна.

Ройс отново едва преглътна.

— Не те намирам привлекателна? — почти извика той.

Тя все така не обръщаше внимание на възбудата му.

— Да. Бих помолила за баня, ако не трябваше да минавам през залата, за да се изкъпя. Би било прекалено явно за гостите ви. Ще помислят, че това е ваша заповед, че не ме желаете такава, каквато съм. Аз също имам гордост.

Той я зяпна с изумление и след миг коленичи с единия крак на леглото и се наведе над нея.

— Жено… — подхвана той.

Тя постави ръцете си на средата на гърдите му и го спря.

— Недей, сигурно воня. Как можеш?

Той се изсмя.

— Мога, и то с удоволствие. Но ако наистина искаш баня, наблизо има малко езерце.

Очите й светнаха.

— Ще ме заведеш ли?

— Да.

Той се пребори и си открадна една целувка. Чувстваше странна наслада от доволния израз на лицето й. Тя още веднъж го завари неподготвен като изохка:

— Ох, не е честно! Да ме изкушаваш с плуване в студената вода, когато съм толкова уморена, че едва мога да вдигна ръката си от това легло!

— Имай милост, Господи! — изръмжа той и се отдръпна от нея. — Ще ме побъркаш, моме!

— Защо?

Той я погледна с присвити очи. След това му мина през ума, че може и да не го дразни. Беше сериозна.

— Наистина ли си толкова уморена? — Разочарованието го накара да извика.

Тя се усмихна леко.

— Боя се, че жегата във вашата зала изсмука силите ми. Работата не може да ме уплаши, но беше толкова претъпкано… — Тя отново се отпусна на леглото и въздъхна. — Хубаво е, че сега не ме желаеш. Не мисля, че упражненията ще ни харесат.

Той понечи да каже: „Говори от свое име“, но се спря. Преди седмици толкова безсрамно изявление би го шокирало. Може би свикваше с начина, по който тя се изразяваше, макар и да не можеше да свикне с нейната противоречивост.

— Още ли искаш тази баня?

Тя затвори очи, въпреки че усмивката й не слизаше от устните й.

— Би било прекрасно, но все пак няма да сляза в залата. Надявам се, няма да ме накараш да се раздвижвам, за да ти го докажа.

От гърлото му излезе звук на раздразнение. Щеше да се раздвижи, за да се инати, но не и за да се любят. А той все още я искаше, независимо от нейното състояние. Но трябваше да отстъпи. Без съмнение тя беше права. Щеше да се чувства излъган, ако тя отговореше на страстта му с мудност, при условие, че се наслаждаваше най-много на огнения й темперамент.

При звука, който Ройс бе издал, Кристен бе отворила очи само колкото да го погледне изпод миглите си. Умът й сигурно е не по-малко уморен от тялото й. Бе направила предположение на базата на собственото си състояние. А това не беше състоянието, в което се намираше той, както можеше да се досети от начина, по който я гледаше. Всъщност той я желаеше. Бе сигурна, но това не сгорещи кръвта й. Съмняваше се, че нещо би могло да се получи сега. Но все пак почувства едно голямо, необяснимо задоволство.

— Ако това ще ви достави удоволствие, милорд…

Видя как той се напрегна, но после се отпусна и чертите на лицето му също се смекчиха.

— Да, ще ми достави, момиче, но вместо това ще направя нещо, което ще достави удоволствие на теб. Ела, ще получиш своята баня.

Тя простена, когато Ройс улови ръката й и я притегли.

— Ройс, недей. По-голямо удоволствие ще ми достави да спя.

Наистина бе уморена, щом допусна името му да й се изплъзне — досега от устата й не бяха излизали други обръщения освен саксонецо и подигравателното милорд. Стори му се забавно. Умората я бе накарала съвсем да свали гарда си.

— Ще трябва само да постоиш няколко минути — ухили й се той. — Аз ще свърша останалото.

— Да стоя?

— Да, тук.

Той я заведе до съда вода, оставен на масата. До него имаше сгъната кърпа и калъп сапун.

— Това не е нормално — намръщи се Кристен. — Ти винаги се къпеш долу.

— Банята ще я използват гостите ми. Когато имаме гости, ми донасят вода тук. Не си единствената, пострадала от горещината в претъпканата зала, макар че, мога да си представя, за теб е било по-зле.

— Можеш да си представиш — каза тя. — Но действителността е дори по-лоша.

— Наистина ли нашият климат чак толкова не ти понася, свадливке? — попита я той и започна да я съблича. — Досега не се бе отразявал на духа ти.

Той съжали, че я подразни. Гордостта й можеше да бъде наранена, можеше да се засегне от това, че той се присмива на страданието й. Каква беше изненадата му, когато тя изведнъж се развесели.

— Знаеш ли, струва ми се, че ако не се беше засмял, когато си скъсах ръкавите, щях да направя някоя глупост. Жегата ми докара лошото настроение. Защо постъпката ми ти се стори толкова забавна? — Той не направи опит да отговори и тя се усмихна. — На намусено дете ли ти напомних? Аз така се видях, след като чух смеха ти.

Той изсумтя. Беше много досетлива. Но сега определено не му приличаше на намусено дете. Какво ти дете! Направи груба грешка, като реши да я изкъпе сам. Разбра го в момента, когато тя остана съвсем гола. Очите й бяха затворени. Беше приключила с приказките. Направо беше заспала права.

Колебанието му продължи прекалено дълго.

— Не е необходимо да правите това, милорд. — Очите й все още бяха затворени.

Ройс се почувства предизвикан.

— Знам.

Той взе сапуна. Беше доволен, че тя не вижда как треперят ръцете му. Опита се да я насапуниса набързо и да държи погледа си настрана от местата, където преминаваха ръцете му. Не беше лесно. Нито пък имаше полза. Това, което не можеше да види, го чувстваше.

Трябваше ли сам да се подлага на такова мъчение при условие, че нямаше намерение след това да легне с нея. Щом се бе оставила той да я измие, значи тя действително бе преуморена. А вината за това беше негова. Не беше помислил как ще й се отрази допълнителната работа днес. Слугите му бяха привикнали. Но бяха привикнали и с летата в Уесекс. Кристен не бе свикнала нито с едното, нито с другото.

Той я изплакна с гъбата, като оставяше водата да попива в разхвърляните под краката й кърпи. На лицето й се изписа такова удоволствие, когато студената вода се процеждаше надолу по тялото й, че Ройс реши, че собственото му мъчение не е било напразно. Дори забави движенията си с гъбата, за да удължи нейната наслада.

Накрая той я подсуши с покривката, която, за собствено спокойствие, уви около нея, преди да я отведе обратно на леглото. Би я занесъл до него, но това щеше да е фатална грешка. Тя се опъна на леглото и доволното й мърморене го накара да простене.

Той метна тънкия чаршаф върху нея. Завивката остави в долния край на леглото.

— Утре сутринта можеш да спиш колкото искаш. — Без да иска гласът му прозвуча рязко.

— Глезите ме, милорд.

— Не, просто съм егоист.

Очите й се отвориха леко.

— Какво общо има това с…

— Заспивай, момиче.

— Ти няма ли да дойдеш в леглото?

Ройс отчаяно изруга и се извърна. Преди да излезе, вдигна дрехите й от пода. Щеше да ги даде на Еда да ги изпере, а след това да отиде на езерото да се поохлади. Съмняваше се, обаче, че тази нощ изобщо щеше да мигне.