На Кристен й се стори, че лорд Елдред само я бе чакал да се появи. Веднага щом влезе в готварницата и Еда й тикна паница каша в ръцете, той стана от мястото си в другия край на залата и се приближи. Не изпита никакво вълнение, когато го видя да идва, и седна на един стол в края на работната маса до прозореца, за да закуси.
Залата беше възвърнала обичайния си вид: слугите работеха тихо, няколко от мъжете на Ройс се разтакаваха наоколо. Всичко щеше да е нормално ако не бяха жените, наобиколили лейди Даръл в нейната част от залата. Гостенките. Чу откъслечни разговори за лов и предположи, че говореха за краля и благородниците му. Всички освен лорд Елдред ловуваха.
— Закъсняваш за работа, слугиньо.
Беше седнал на края на дългата дървена маса, която щеше да остане, докато не си тръгнеха гостите. Близкият й край беше на около пет-шест фута от масата на Кристен, на която работеха още две жени. Без да го поглежда, тя му отвърна:
— Така е.
Последва тягостно мълчание.
— Виждам, че вече не си наказана.
— Оковите ми бяха за друго — спокойно отвърна тя и продължи да се храни.
— Да, знам. Сама каза, защото си била опасна. — Тонът му бе подигравателен. — След вчерашната сутрин можеше дори и да ти повярвам, но ако беше истина, сега нямаше да си свободна.
Тя сви рамене.
— Може би лорд Ройс усеща, че сега тук има по-голяма опасност от мен.
— Каква опасност? Дяволите да те вземат, гледай ме, като ти говоря!
Очите й бавно се вдигнаха и най-после се втренчиха в разгневените му черти. Лицето му бе червено. Устата му бе извита грозно. Не беше толкова красив в гнева си.
Погледът й го подмина, сякаш не заслужаваше внимание и колкото едно бездомно псе. Тя продължи да яде, преди да отговори.
— Вие сте опасността, милорд. Свободна съм да се защитавам. Лорд Ройс знае, че умея това много добре.
Тя отново го пренебрегваше. Никога в живота на Елдред жена не се беше отнасяла така с него. Жените му се умилкваха, те го обичаха, биеха се за неговото благоволение. Тази се отнасяше с него сякаш той бе по-долу. Една робиня! Можеше да я убие заради това. Ако бяха сами, щеше да я налегне, скъпо щеше да си плати за пренебрежението.
— Ройс те окова — презрително продума Елдред, — също както е оковал онези диваци в двора, дето му строят стената. Кажи ми, слугинче, и към леглото си ли те приковава с вериги?
Жените до нея ахнаха от грубостта му, но онази за която, тя бе предназначена, изобщо не беше засегната от думите му. Седеше си там, ведра и спокойна, и си хапваше. Идваше му да я удуши за това. Как беше успяла да го изкара извън нерви?! Искаше само да я осмее с подигравките си, да я накара да си плати за онова, което бе извършила вчера сутринта.
Ако не си тръгнеше и не я оставеше на мира, щяха да тръгнат клюки — като тези, които чу сутринта: че Ройс дори не е дочакал да останат насаме, за да я вкара в леглото си. Излезли от залата заедно! Бе обявил предпочитанията си към една робиня по просташки шумно — робиня! — и то пред краля!
Елдред съжаляваше, че не е присъствал, за да види с очите си това безразсъдство. Но не му се искаше да се изправя очи в очи с Ройс в присъствието на Алфред, след като Алдън му бе дал ясно да разбере, че тази робиня е нещо особено за домакина им. Със сигурност щеше да стане въпрос за онова, което Елдред се е опитал да направи, а Елдред никога не печелеше когато споровете засягаха Ройс. Беше се трудил твърде упорито да спечели уважението на Алфред, за да го загуби в препирни, заради някаква си робиня.
Но още не можеше да си тръгне. Беше прекалено ядосан. Единствено нейното унижение можеше да уталожи яда му.
— Донеси ми бира, слугиньо — грубо нареди той и се озъби, когато една от другите жени понечи да изпълни заповедта му: — Не, робинята ще свърши това.
Сега го гледаше. За Бога! Но Елдред изпита само моментно задоволство от това, че най-после беше успял да привлече цялото й внимание, защото в очите й блещукаше смях!
— Ако наистина искате бира, милорд, най-добре ще е да оставите Едреа да я донесе. Ако не го стори тя, ще трябва да си я вземете сам.
— Отказваш да ме обслужиш?
Кристен едва се удържаше да не се разсмее.
— Не, милорд — спокойно каза тя. — Изпълнявам заповедите на лорд Ройс — когато ми харесват. А ми харесва, че ми е забранил да сервирам на гостите му.
Бе отишла твърде далече. Трябваше му само секунда, за да я стигне. С едната си ръка я вдигна на крака, а с другата замахна, за да я удари. Тя го бутна и не му даде тази възможност.
Елдред отново налетя, но този път бе спрян от остър глас, който се разнесе откъм гърба му:
— Не я докосвайте, милорд!
Той се извъртя и свирепо се втренчи в Селдън — васал на Ройс. Току зад гърба му стоеше още един от неговите приближени. И двамата държаха ръцете си на дръжките на мечовете си.
— Не, този път няма да ме спрете! — изръмжа Елдред. — Слугинята ще бъде наказана.
— Не и от вас. Заповедите на лорд Ройс са категорични — никой да не докосва тази жена.
Неочаквано Кристен се разгневи от тези думи.
— Не ми е нужна помощ, за да се справя с този простак. Щях да го накълцам със собственото му оръжие.
Преди някой да разбере какво е намислила, тя измъкна камата на Елдред от канията на кръста му и я заби презрително в масата. Унижението го накара да забрави предупреждението, което току-що му бе отправено и той я зашлеви с опакото на ръката си. Кристен стисна двете си ръце в юмрук и му отвърна с удар в челюстта. Ударът запокити Елдред към масата и той едва не се просна отгоре й. Хората на Ройс му помогнаха да се изправи, но не го пуснаха, въпреки че той се бореше и сипеше заплахи.
Сред шума, който Елдред вдигаше, Кристен чу, че Даръл пищи и като вдигна очи, я видя да се втурва към входа на залата. Тя погледна натам и безмълвно простена. На входа стоеше Ройс, и не бе сам. До него стоеше Алфред. Ройс изглеждаше готов на убийство. Той отпрати Даръл с една единствена рязка дума.
Елдред чу Ройс и престана да се бори. Двамата мъже също го видяха и пуснаха Елдред. Нито един от тримата не помръдна, когато Ройс и кралят прекосиха залата и се приближиха.
В изражението на Кристен не можеше да се долови нищо. Външно бе спокойна, но в себе си трепереше. Тя беше виновна за всичко. Нарочно беше предизвикала лорда. Беше се надявала да го вбеси и бе успяла. И сега щеше да си плати обидата. Ройс изглеждаше достатъчно разярен, за да се ограничи само с повторно оковаване.
Елдред видя възможност да си отмъсти и се възползва от нея, като отправи молба към Алфред, преди Ройс да успее да отвори уста.
— Милорд, искам възмездие за тази робиня. На два пъти тя вдигна ръка срещу ваши благородници. Лорд Рандолф е на легло със счупено ребро от веригата, с която тя го удари. Сега си позволи да ме удари и…
Селдън прекъсна декламацията му, за да обясни на Ройс:
— Той беше предупреден, милорд, че вашата воля е никой да не я докосва.
— Вярно ли е това, Елдред? — спокойно запита Алфред.
— Тя ме предизвика! — настоя Елдред.
— Това няма значение — отвърна Алфред. — Тя не е твоя, за да я биеш, а си бил предупреден за това. Внасянето на такъв смут в дома на домакина ти е достатъчно прегрешение. Ще ни оставиш и няма да се връщаш в двореца, докато не бъдеш повикан.
При това съобщение Елдред пребледня. Понечи да протестира, но изглежда размисли, защото само кимна отсечено и се оттегли.
Ройс не откъсваше очи от Елдред, докато той вървеше към изхода на залата. Ръцете му висяха покрай тялото му, свити в юмруци.
— Бих предпочел да не бяхте правили това, милорд.
Алфред прояви достатъчно благоразумие и се усмихна.
— Зная. Ти би предпочел да извадиш меч срещу него. Но имай търпение, приятелю. В тези времена Уесекс има нужда от всеки мъж, дори и от такива като Елдред. Когато постигнем истински мир, можеш да уредиш спора си с него. — Ройс изгледа остро своя крал и част от напрежението му го напусна. Той кимна.
След това погледна Кристен. Пристъпи към нея и положи голямата си ръка на червеното петно на бузата й.
— Добре ли си?
За малко Кристен да се разпадне на части в краката му, толкова голямо беше облекчението й. Онзи поглед, изпълнен с черна ярост, не е бил предназначен за нея. За нещастие, веднъж почувствала облекчение, Кристен остави гневът й да вземе връх. Вече не се боеше от наказание и си спомни какво я бе накарало да изгуби самообладание преди малко.
— Нямам нужда от дворните ви кучета, милорд. — Тя посочи хората на Ройс с пръст.
Ръката му се спусна от бузата й.
— Видяхме!
Видели? Гневът й се смекчи от притеснението, което изпита. Много добре, видели са, но не са чули какво се случи. Тя погледна двамата васали, за да види дали ще кажат още нещо. Те също я гледаха. Селдън й се беше ухилил. Сега не продумваха, но можеше да кажат нещо по-късно. А това, което можеха да кажат на Ройс, бе, че е подтикнала Елдред с приказките си, че с обидите си е изпросила шамара му.
Гневът й утихна още повече. Остана само негодуванието и тя тихо го изрази на глас:
— Зная защо сте им наредили така, милорд. Не е за да ме защитават, защото знаете, ме мога да се защитавам сама. Те заместват букаите ми. Имат грижата да не избягам. Такова ли е Вашето доверие?
Ройс се намръщи. Нямаше да се опитва да я усмири в присъствието на Алфред, който слушаше разговора им. Не би могъл. Все пак, познаваше Кристен достатъчно добре, за да е наясно, че да излезе наглава с нея, когато е ядосана, е много трудно, а от това страдаше единствено той.
— Няма да обсъждаш действията ми, докато не сключим сделката си, свадливке.
Тонът му бе остър, а тъмният цвят на смарагдовите му очи — красноречив. Кристен си спомни за присъствието на Алфред твърде късно. Тя го погледна крадешком и видя, че спорът между робинята и лорда го забавлява. Господи! Как може да е такава глупачка да предизвиква Ройс в присъствието на неговия крал? А и наистина беше забравила за сделката, която Ройс беше споменал.
Не беше толкова горда да не признае грешките си. Тя отправи на Ройс колеблива усмивка и се опита да компенсира държанието си:
— Простете ми, милорд. Езикът ми често ме изпреварва. Съжалявам за инцидента. Лорд Елдред искаше да ме ядоса, а аз исках да ядосам него. И двамата успяхме, но аз се разкайвам за това, че трябваше да ставате свидетел на такава глупост.
Извинението й зашемети Ройс повече, отколкото признанието й. Но именно признанието й накара кралят на Уесекс да отметне назад лъвската си глава и да се разсмее.
— Милостиви Боже! Ройс, такава честност плаши. А аз бях на път да ти завидя. Не, сър, тя е прекалено откровена за двора, гъмжащ от изтънченост и фалшиви ласкателства.
— Тя не ви е била предлагана, милорд — изсумтя Ройс.
Дръзкото му изявление накара Кристен да ахне, но Алфред не се обиди. Той отново се разсмя.
— Както виждам, откровеността е заразителна. Добре ще е да държа другите си благородници далече от нея, инак никога вече няма да чуя какъв отличен ловец съм.
Беше ред на Ройс да се подсмихне.
— Тази вечер няма да страдате от липса на похвали и комплименти, милорд, не и когато лично вие сте се погрижили за вечерята ни.
Двамата продължиха пътя си, но преди това Ройс любопитно изгледа Кристен и се поусмихна леко. Бе успяла да успокои страстите му, както и възнамеряваше. По-късно щеше да успокои своите.