Сърца в пламъци

ГЛАВА 29

В Уиндхърст пристигнаха нови гости. Лорд Авърил дойде да види краля. Той доведе със себе си само сина си, Уилбърт и трите си дъщери.

Кристен едва ли би обърнала голямо внимание на новодошлите, ако една от тях не беше лейди Корлис Рийдудска, което Едреа, работеща близо до Кристен, не закъсня да изтъкне. Кристен би могла да се досети и сама по огромното усърдие, с което Даръл приветстваше новопристигналата дама.

Значи това беше годеницата на Ройс. Кристен не бе изненадана от невероятната красота на Корлис, но възможността сама да се убеди в това я накара да се почувства нещастна. Корлис беше дребничка, деликатна и грациозна — всичко, което Кристен не беше. И тя смяташе да спечели Ройс! Господи! Беше по-глупава, отколкото си мислеше!

Беше благодарна единствено за това, че Ройс го нямаше, за да приветства годеницата си. Не би могла да понесе да види как Ройс дарява тази жена с цялото нежно внимание и галантност, за които самата тя копнееше. И бездруго й се натрапваше уважението, с което Даръл, слугите и пристигналият по-късно Алдън се отнасяха с Корлис.

Наистина държанието им бе изискано, но и толкова характерно. Дори да не харесваха дамата, трябваше да се отнасят с внимание, защото скоро тя щеше да стане лейди Уиндхърст и да замести Даръл, която засега се наслаждаваше на това положение като единствената роднина на Ройс от женски пол.

Все пак в домакинството имаше и един човек, който не правеше никакви опити да си спечели благоразположението на дамата. Меган. Разбира се, едно дете не можеше да съобразява всичко — че един ден тази жена щеше да поеме всички грижи, дори и за него. Но Кристен мълчаливо се зарадва на Меган, когато я видя да отказва ласките на Корлис, а после да се плези на дамата. Кристен едва не се изсмя на глас. Не искаше слугите да се питат какво толкова смешно е видяла. Знаеше, че Даръл щеше да накаже Меган, ако я беше видяла. Корлис се ядоса и стисна устни, но не повика Меган. Кристен не видя, че Алдън също стана свидетел на сценката и самият той се извърна, за да прикрие усмивката си.

Няколко секунди по-късно някой дръпна лекичко полата на Кристен. Тя погледна назад и видя Меган, която беше прекосила залата и сега стоеше зад нея. Въпреки това, детето не вдигаше очи към нея.

— Още… още ли си ми сърдита?

Кристен се почуди:

— Защо да съм ти сърдита, мъничко?

— Разказах на брат ми какво ми беше казала преди, но Алдън каза, че съм издала тайна. — Меган надзърна към нея изпод вежди. — Не знаех. Честно!

— И помисли, че ще ти се разсърдя?

— Беше ми сърдита — рече Меган. — Видях те на другия ден и ти беше много ядосана.

Кристен си припомни случая и се засмя.

— Но не бях ядосана на теб, миличко. Това, което си казала на брат ти, за мен няма значение. — Това беше лъжа. Именно нейните думи го бяха накарали за пръв път да се люби с нея, но Кристен не можеше истински да съжалява за случилото се.

— Значи съм се крила от теб за нищо? — възмути се Меган.

Кристен се закиска и привлече вниманието на Еда.

— Какво правиш тук, малката? — сгълча старата жена.

— Говорим си — оперено отвърна Меган.

Еда строго изгледа Кристен.

— Имаш да вършиш работа, момиче.

— И си я върша.

— Може ли да ти помогна? — попита Меган.

Като чу това, Еда поклати глава и се върна към собствените си задължения. Кристен не знаеше какво да каже на Меган, която очакваше отговора й и я гледаше с надежда. Тя погледна към групичката жени в далечния край на залата, а след това очите й се върнаха на Меган. Въздъхна.

— Тук ли ти е мястото, Меган?

Меган също погледна към дамите и упорито каза:

— По-добре да съм тук, отколкото там, при тях.

Кристен потисна още една усмивка.

— Защо не харесваш лейди Корлис?

Меган изненадано я погледна.

— Откъде знаеш?

— Видях какво направи.

— О! — Малкото момиченце се изчерви и наведе глава, а след това се заоправдава: — Тя всъщност не иска да ходя при нея. Говори и върши разни неща, които не мисли. Сега е пълна със сладки приказки, ама преди годежа не беше такава.

— Разбирам.

— Наистина ли? — обнадежди се Меган.

— Значи не смяташ, че не съм права, като не я харесвам?

— Твоите чувства са си лично твои и никой не може да се разпорежда с тях. Но след като брат ти я харесва, може би и ти трябва да опиташ.

— Опитах — малко злобно призна Меган, — докато Ройс не ме заведе в Ридууд. Тя ме ощипа, за да се махна и да ги оставя сами.

— Той какво направи?

— Той не видя.

Кристен се намръщи.

— Трябвало е да му кажеш.

— Не, щеше да се ядоса.

А Меган никога нямаше да направи нещо, което ще го ядоса. Кристен въздъхна. Горкото дете! Наистина трябваше да я накарат да разбере, че гневът на брат й не е толкова ужасно нещо… поне за нея. Кристен беше виждала с какво внимание и нежност се отнася той към Меган. Една вечер, когато детето беше заспало в залата, той пренесе Меган по стълбите. Спомни си как това й беше напомнило за собствения й баща. Гарик правеше същото с нея. Ройс нежно обичаше това мъничко момиченце и въпреки това Меган все още се боеше от него.

Собствените й мисли накараха Кристен да поклати глава. Меган, която я наблюдаваше, се отчая.

— Искаш да си отида?

— Какво? О, не, миличко, остани, ако искаш. — Кристен разбра, че вероятно в момента тя представляваше по-малката от двете злини в представата на момичето. — Но сигурна ли си, че няма да ти се карат, ако останеш тук?

Меган бързо поклати глава.

— Има толкова много гости. Никой няма да разбере къде съм.

— Тогава седни на този стол, а аз ще ти покажа как да приготвиш орехови пити. Те са любимите на баща ми.

— Той обича хляба с орехи?

— Разбира се. — Кристен й намигна и бръкна в импровизирания джоб на роклята си, който беше направила с помощта на въжето около кръста си. Извади шепа орехи. — Отмъкнах ги от Еда, преди да успее да натъпче кокошките си с тях. Ще си направим две специални пити, само за нас. Искаш ли?

— О, да, Кристен! — Лицето на Меган светна от детска възхита. — Ще бъде нашата тайна.

Меган не позна, че никой няма да забележи къде е. Ройс я видя веднага щом влезе в залата. Очите му винаги търсеха първо Кристен. Нямаше как да не забележи Меган, която седеше до нея. Главите им бяха събрани една до друга и те се смееха на нещо, може би на всичко около тях.

За момент той спря. Удоволствието го заля като топла вълна, докато ги наблюдаваше — неговата сестра и неговата жена. В началото, когато всички се отнасяха предпазливо към Кристен, той мислеше, че Меган, която по начало се боеше от непознати, ще е най-уплашена от нея. Явно не беше така. Двете очевидно се харесваха и това го радваше.

Ако Даръл не го беше извикала, щеше да отиде при тях. След това видя Корлис и се вцепени. Как можа да забрави, че ще дойде? Лорд Авърил беше дошъл на тренировъчния плац, където Алфред беше предизвикал благородниците си да покажат своите умения. А когато Авърил идваше в Уиндхърс, и дъщерите му идваха с него. Би било прекалено много да се надява, че този път няма да е така.

Той скръцна със зъби и се отправи към дамите, за да поздрави годеницата си.

Ройс и Корлис седяха заедно на дългата маса. Кристен ги наблюдаваше през цялата вечер. Опитваше се да не обръща внимание на буцата, която стягаше гърдите й. Вместо да си каже, че това няма значение, че така или иначе Ройс не бе неин, част от нея все така се чувстваше предадена, чувстваше, че той е неин. Само че не можеше да се бори за него, не можеше да го обсипе с хули, не можеше да направи нищо, за да го откъсне от другата жена.

Болеше. Болката я накара ясно да разбере положението си тук. Бе понасяла изпитанието си леко, защото бе вярвала, че накрая ще получи това, което искаше. Всеки неуспех я бе карал да губи търпение, да губи самообладание, но не и надежда.

Колко беше наивна! Това че баща й се бе влюбил в робиня и се бе оженил за нея, не означаваше, че същото ще се случи и тук, в Уесекс. У дома семейството беше техният закон. Чичо й Хъг беше ярл, разполагаше със същата власт, която Алфред имаше тук. Но въпреки това първо е трябвало да освободят майка й и едва тогава Гарик е можел да се ожени за нея. Норвегия си имаше свои закони за робите, които любовта не можеше да пренебрегва. А тук имаше толкова много лордове, толкова закони! И нима Ройс не я бе нарекъл луда, когато му спомена за женитба?

Като го гледаше с годеницата му, Кристен разбра, че наистина е била луда да мисли, че някога той може да бъде неин. Нито веднъж не бе погледнала на всичко от гледната точка на Ройс. Веднъж я бе нарекъл по-нисша и от най-нисшия крепостник. Вярно, думите бяха изречени в гнева му, но колко близо бяха те до истинските му чувства към нея? Тя бе робиня. Той имаше много като нея. Сега топлеше леглото му, но скоро за това щеше да си има съпруга. Вниманието и грижите, които отделяше на Кристен, не бяха повече от това, което би сторил за всяка притежавана от него вещ.

— Накъде си се отплеснала?

На Кристен й трябваше известно време, за да фокусира погледа си върху Еда.

— Да, наистина.

Еда долови мъката в гласа й и я погледна с разбиране.

— Винаги очакваш прекалено много, момиче.

— Да, зная.

Еда поклати глава.

— Трябва да си благодарна за това, което имаш. Жива си, а можеше да бъдеш убита — ти и онези, които наричаш свои приятели. Той се грижи за тебе. Милостиви Боже, той дори те защитава от другите мъже! Тази вечер лордовете ще катурнат половината млади момичета тук, но не и теб.

— Няма нужда да ми казваш какъв късмет съм извадила.

— О, да — подсмихна се Еда, която не беше глуха за сарказма. — Ако това не ти харесва, винаги можеш да се огледаш за друг мъж. Виж ги колко са много. Не съм сляпа и забелязах как те гледат. Може би ако помолиш милорда и бъдеш мила и добра, ще те продаде, когато се ожени.

— Да, може и да го помоля.

— Какво? Недей, момиче. Само се пошегувах. Ако го направиш, ще предизвикаш буря, от която всички ще пострадаме.

— Не мога да те разбера, Еда.

— Ще ти кажа честно, той никога няма да те продаде. Не си глупава — нетърпеливо продължи Еда, — знаеш, че каквото и да направиш, то му се отразява директно.

— Не е точно така — възрази Кристен.

— О? А онази седмица, когато всичко му беше накриво, същата седмица, когато го изгони от стаята си? На това как му викаш? А, момиче? Всички знаехме, че ти си причината за черното му настроение, макар че само аз знаех защо. — Еда отново изхихика. — Но веднага щом те вкара в леглото си, настроението му се оправи.

Кристен наведе глава и извърна очи. Почувства как бузите й се обагрят от топлина.

— Е, значи сега ме иска. Няма да продължи дълго.

— Човекът винаги ще те иска, момиче. Разбирам го от начина, по който се отнася с теб. Бих могла да ти разкажа и някои други истории, които да те убедят, но не искам да ти пълня главата с глупави идеи. Имаш си ги достатъчно. Не, той никога няма да те продаде, нито пък ще те остави да си имаш друг. Но ще се ожени за своята лейди.

Кристен замръзна.

— Тогава защо ми разправяш всички тези работи, старо?

— Защото, освен всичко друго, той ще те пази. Защото не ми харесва да те гледам такава нещастна. Защото трябва да започнеш да се примиряваш с това, което имаш, и да престанеш да гледаш в облаците. Ако ти не си щастлива и той няма да е щастлив, а това засяга всички ни.

— Стига толкова, Еда. Не вярвам, че мога да упражнявам такава власт над него. Ако можех…

— Какво ако можеше? Да, зная. Щеше да пренебрегнеш всичко, което ти казах. Все още се целиш твърде високо, момиче.

— Не, разбирам те добре. Това, което ти не разбираш, е, че никога няма да приема нещата такива, каквито са. Навремето и майка ми е била робиня. Пленили са я по същия начин, както плениха и мен. В своята родина тя е била дъщеря на велик господар. Била е изпълнена с гордост. Никога не би позволила да бъде робиня на някого. Не би позволила това нито на човека, който я е притежавал, нито на себе си. Аз не съм чак такъв инат. Разбирам сегашното си положение. И все пак, аз съм нейна дъщеря. Не мога да остана робиня, Еда.

— Нямаш избор.

Кристен вдигна очи. Огледа притъмнялата зала, в която сега горяха само няколко факела. Докато беше седяла там, потънала в обезсърчението си, почти всички се бяха оттеглили по стаите си. Навсякъде бяха разстлани сламеници. Не само слугите и крепостниците на Ройс спяха тук, а и тези на гостите. Не бе видяла нито кога си е тръгнал Ройс, нито кога се е оттеглила дамата му.

— Тя ще остане ли да пренощува? — попита Кристен.

Старата жена изсумтя.

— Да, няма да яздят към дома си в тъмното я. И приказвах достатъчно, за да продължавам да си хабя думите за глухите ти уши. Ела, тази вечер ще спиш с мен.

Болката заля Кристен с нова вълна, но тя я потисна.

— Значи спи с него?

— Какви мисли! Срамота! — сгълча я Еда. — Знаеш, че горе имаме само шест стаи. Дамите са настанени при Даръл и Меган. Лорд Алдън отстъпи собствената си стая на краля и е нагъчкан заедно с лордовете.

— Тогава защо…

— Шшшт — изсъска Еда. — На милорд не му се понрави особено, но не можеше да запази собствената си стая само за себе си, при условие, че лорд Авърил е пристигнал със сина си. Просто нямаше повече място.

Кристен си представи как Ройс дели леглото си с бъдещите си сватове и почти успя да се усмихне. Но не съвсем.