Мери Хигинс КларкСърце назаем

На Джон Конхийни — съпруг-съкровище и на нашите прекрасни деца и внуци.

С любов!

Благодарности

Живеем във времена на медицински чудеса. Всеки ден спасяват хора, които само допреди едно поколение щяха да умрат. Няколко пъти съм писала романи, докосващи се до тази тема, и определено обичам да описвам подобни случаи.

Винаги с радост започвам своите благодарности към дългогодишния си редактор и приятел Майкъл Корда, който, заедно със старши редактора Аманда Мърей, ме напътства и насърчава от първата до последната страница. Много благодаря.

Благодарности на заместник-директора на „Джипси да Силва“, на моя издател и съпътстващите ме читатели Ирен Кларк, Агнес Нютън и Надин Петри. Страхотен екип работи за мен.

Много благодарности на доктор Стюарт Джефнър, началник на отделението за бъбречни и панкреасни трансплантации към медицинския център „Сейнт Барнабас“ в Ливингстън, Ню Джърси, за любезността, с която отговаряше на въпросите и питанията ми относно трансплантациите на сърце.

Специални благодарности на Лъки, обична малка малтийска болонка, която принадлежи на дъщеря ми Пати и внука ми Джери. Лъки ме вдъхнови за образа на кучето Бес в този роман. Дължа й почерпка.

А сега е време вие, моите приятели и читатели, да започнете да прелиствате страниците. Както биха казали ирландските ми предци: „Надяваме се да се забавлявате“.

Загрузка...