Сърце назаем

63.

В понеделник следобед, след като изслуша произнасянето на присъдата на Джими Истън, Майк Гордън отиде веднага в кабинета си. Бяха заснели как Истън заплашва прокуратурата и намеква, че знае още много неща. Предаването довечера ще бъде страхотно, мислеше си Майк. Дали Истън блъфираше и стреляше на посоки, защото не получи условна присъда? Или наистина е на път да съобщи сензация? Гостите в предаването щяха да имат над какво да разсъждават.

Секретарката му Лиз го последва в кабинета и докладва, че откакто е обявена награда от двайсет и пет хиляди долара, в уебстраницата са регистрирани петдесет и едно включвания.

— Двайсет и едно бяха от психари, Майк — уточни тя, застанала пред бюрото. — Две — от хора, които сякаш гледаха в кристално кълбо. Говореха за тъмен мъж в тъмни дрехи. Видели го да проследява Натали Рейнс сутринта, когато се върнала вкъщи в понеделник. — Лиз се усмихна неволно. — Нататък направо няма да повярваш. Виждали го как я причаква с пистолет в ръка. Там видението изчезвало. Явно, като получат наградата, ще придобият способността да видят лицето му и да го опишат подробно.

Майк сви рамене.

— Очаквах да получим всевъзможни налудничави обаждания.

Лиз продължи:

— Десетина души твърдят, че Джими Истън ги е измамил или ограбил. Никой от тях не искаше да повярва, че съдебни заседатели са обявили Грег Олдрич за виновен въз основа на неговите показания. Някои съжаляват, че не са присъствали при произнасянето на присъдата, за да кажат на съдията, че Истън е патологичен лъжец.

— Радвам се да го чуя, но не ни помага особено. Какво стана с жената, която звънна в петък да пита има ли награда? Обаждала ли се е?

— Запазих най-хубавото за накрая — усмихна се Лиз. — Тази сутрин се обади отново. Твърди, че разполага с неопровержими доказателства къде е работил Джими и защо е бил в апартамента на Олдрич. Питаше дали може да прехвърлим наградата в защитен влог, за да не я отмъкне някой друг.

— Остави ли име и номер, на който да се свържем с нея?

— Не, не пожела. Иска да разговаря лично с теб. Не се доверява на друг, да не би да й открадне информацията. Освен това се интересуваше дали Грег Олдрич ще излезе от затвора въз основа на нейната информация и ще я поканиш ли за гост в предаването си заедно с него. Казах й, че ще си тук около това време и да звънне отново.

— Ако някой ни даде неоспорими доказателства, разбира се, че ще е гост на предаването. Моля се само да не е поредната откачалка.

Разтревожен, Майк се сети как по време на обяда предния ден разказа на Алис и Кати за първото обаждане. Те много се развълнуваха.

— Е, толкова дотук — обяви Лиз ведро. — Ще видим какво ще излезе.

— Задръж всички разговори известно време, в случай че жената отново звънне. Веднага ме свържи, ако се обади.

Лиз едва стигна до бюрото си и телефонът иззвъня. През отворената врата Майк я чу да обяснява:

— Да, току-що влезе и ще говори с вас. Изчакайте секунда, моля.

Майк се пресегна към слушалката в очакване обаждането да бъде прехвърлено.

— Майк Гордън — представи се той. — Разбрах, че разполагате с информация относно случая „Олдрич“.

— Казвам се Рини Слинг, господин Гордън. Чест е да разговарям с вас. Много харесвам предаването ви. Никога не съм мислила, че ще съм участник в един от случаите, но…

— В какъв смисъл сте участник, госпожо Слинг? — прекъсна я Майк.

— Разполагам с важна информация къде е работил Джими Истън по времето, когато Натали Рейнс е убита. Но искам уверение, че никой няма да измъкне наградата под носа ми.

— Госпожо Слинг, лично ви гарантирам и съм готов дори да се подпиша под това, че ако сте първият човек, дал ни тази важна информация, и тя доведе до нов процес или отмяна на обвиненията, вие ще получите наградата. Предварително трябва да ви уведомя, че ако информацията ви се дублира с друга, която ще доведе до същия резултат, ще се наложи да си поделите наградата.

— А ако моята информация е много по-важна? Тогава какво ще стане? О, момент, моля. Съпругът ми иска да ми каже нещо.

Майк чу приглушени гласове, но не различи думите.

— Съпругът ми, Руди, каза да ви се доверим, че ще постъпите честно.

— Въпросът ви е справедлив — призна Майк. — Ще разпределим наградата пропорционално на стойността на получената информация.

— Звучи добре — съгласи се тя. — С Руди ще дойдем, когато ви е удобно.

— Какво ще кажете за девет часа утре сутринта?

— При вас сме.

— И, моля, донесете всякакви писмени материали или документи, които ще подкрепят думите ви.

— Непременно — увери го Рини ентусиазирано.

Вече не се опасяваше, че ще я измамят с наградата.

— До скоро тогава — сбогува се Майк. — Отново ще ви свържа със секретарката си, за да ви даде адреса и да ви обясни как да стигнете.