Сърце назаем

5.

— Грег, казвал съм ти го преди и ще продължа да го повтарям през следващите шест месеца, защото ти е необходимо да го чуваш. — Адвокат Ричард Мур не поглеждаше към клиента си, седнал до него. Шофьорът бавно си пробиваше път през тълпата журналисти, които подвикваха въпроси и насочваха камерите си към тях на паркинга на окръжния съд в Бергън. — Случаят се гради върху показанията на лъжец с криминално досие — продължи Мур. — Жалка работа.

Предишния ден голямото жури се произнесе. От прокуратурата уведомиха Мур и се договориха Олдрич да се предаде тази сутрин.

Преди броени минути излязоха от съдебната зала на съдия Калвин Стивънс, призовал Грег по обвинение в убийство. Определената гаранция в размер на един милион бе внесена незабавно.

— Тогава защо голямото жури предяви обвинение? — попита Грег Олдрич с монотонен глас.

— Правистите имат лаф: „При желание прокурорът може да предяви обвинение и срещу сандвич с шунка“. Много лесно се стига до предявяване на обвинение, особено при нашумял случай. Обвинението означава едно: уликите са достатъчно, за да позволят на прокурора да задвижи нещата. Пресата не откъсва поглед от случая. Натали беше звезда. Всяко нейно споменаване гарантира продажбата на вестникарския тираж. Същевременно дългогодишният крадец Джими Истън, заловен при поредния грабеж, твърди, че си му платил, за да убие съпругата ти. След като мине процесът и те оправдаят, широката публика бързо ще загуби интерес.

— Както загуби интерес към О. Джей, след като го оправдаха за убийството на жена му? — подхвърли Олдрич с ирония. — Ричард, и двамата сме наясно, че дори съдебните заседатели да ме обявят за невинен — а ти си далеч по-оптимистично настроен от мен в тази насока, — случаят няма да бъде приключен, докато убиецът на Натали не потропа на вратата на прокурора и не направи пълни самопризнания. Междувременно аз съм пуснат под гаранция, предал съм паспорта си — следователно не мога да напускам страната — и някои от конкурентите ми са много зарадвани от това. Няма да споменавам, разбира се, за четиринайсетгодишна си дъщеря, която ще вижда баща си по първите страници на вестниците, по телевизията и в Интернет неопределено дълъг период от време.

Ричард Мур се въздържа от по-нататъшни успокоителни слова. Клиентът му Грег Олдрич, изключително интелигентен реалист, не би ги приел. От една страна, Мур знаеше, че обвинението има сериозни проблеми и зависи от свидетел, когото той смяташе да разбие на пух и прах при кръстосан разпит. От друга страна, Олдрич имаше право: беше обвинен в убийството на съпругата си и в съзнанието на някои хора завинаги ще остане заподозрян, независимо от решението на съдебните заседатели. Но, помисли си Мур мрачно, по-добре така, отколкото да лежи цял живот в затвора, ако го намерят за виновен.

Той ли беше убиецът? Мур не се съмняваше, че Грег Олдрич премълчава нещо. Не очакваше признание, но обвинението бе повдигнато само преди ден и той се питаше дали премълчаното от клиента му няма да изскочи ненадейно по време на процеса.

Мур погледна през прозореца: мрачен мартенски ден, съвсем в унисон с настроението им. Бен Смит, частен детектив и понякога шофьор, който работеше за него от двайсет и пет години, седеше зад волана. По леко наклонената му глава Мур съдеше, че долавя всяка тяхна дума. Често се допитваше до Бен, след като е провел разговор с клиент в колата.

Последваха четирийсет минути мълчание. Накрая спряха пред жилищната сграда в Манхатън, на Парк Авеню, където живееше Олдрич.

— Е, това е засега. — Олдрич понечи да отвори вратата. — Ричард, много мило от твоя страна, че дойде да ме вземеш и ме върна у дома. Както ти казах — можехме да се срещнем някъде и да ти спестя пътуването из града.

— Не е никакъв проблем, а и до края на деня ще остана в офиса в Ню Йорк — увери го Мур делово. Протегна ръка. — Грег, не забравяй какво ти казах.

— Няма да забравя — увери го Олдрич все така безизразно.

Портиерът бързо прекоси тротоара, за да задържи вратата на колата. Когато му благодари, Грег забеляза в очите му прикрито вълнение — някои хора изпитват такова, когато са близки свидетели на сензационна криминална история. Дано ти е забавно, помисли си той с огорчение.

В асансьора, на път към апартамента си на петнайсетия етаж, той се запита: как се случи всичко това? Защо последва Натали до Кейп Код? Наистина ли е отишъл до Ню Джърси през онова понеделнишко утро? Помнеше, че се прибра силно объркан, изморен и сърдит. В това беше сигурен. После излезе за обичайния си крос из Сентрал Парк, а по-късно остана смаян от констатацията, че е тичал почти два часа и половина.

Истина ли беше това?

Вече не бе сигурен.