Следовател Били Трайън се върна в съда в осем и половина вечерта в понеделник, за да донесе част от уликите, намерени в къщата на Маделин Кърк. Цял ден бе кръстосвал между трите къщи, за да наблюдава сбирането на уликите. Повечето време прекара в дома и гаража на Кърк.
След като разговаря с Емили в кухнята на Ланинг, нямаше желание да се среща отново с нея. Когато тя излезе около шест, той попита Джак Розен къде е отишла. Имала нужда да се махне за известно време, обясни му Джак.
Били не се съмняваше, че е отишла в кабинета си. От братовчед си Тед знаеше, че след избухването на Истън в съдебната зала Емили се е заканила да прегледа отново цялото дело.
Тед разпалено заяви на Били, че е бил на косъм да й забрани да го прави, но се притеснил да не подаде оплакване срещу него за неспазване на етиката.
— Направи ли го, уверявам те, че няма да съм следващият главен прокурор — изропта той.
От наблюдателния си пост в къщата на Кърк Били изчакваше да види кога ще се прибере Емили. Върна се към седем и половина видя я да разговаря с Джак Розен на алеята. Не му харесваше, че двамата се разбират така добре. После видя как Джак отнесе два тежки сака в къщата й.
Щом той излезе, Били го извика и доста безцеремонно попита:
— Какво имаше в саковете?
— Емили ще си остане вкъщи няколко дни и си е донесла дела да работи. Теб какво те засяга?
— Не ми харесва нищо, което прави — тросна се Трайън. — Както и да е — изчезвам оттук. Ще оставя уликите в службата и се прибирам.
Докато шофираше към вкъщи от съда, Били Трайън беше бесен. Ще се опита да отмени решението и да ме натопи, каза си той. Няма да го допусна.
Тя няма да ме унищожи!
Няма да унищожи и Тед!