Сърце назаем

84.

На следващия ден Грег Олдрич и Алис Милс посетиха Емили в болницата в Хакенсак. Тя ги очакваше настанена в един фотьойл. Алис бързо прекоси стаята и я прегърна.

— Можеха да те убият! Слава Богу, че си добре.

— Стига, Алис. Редно е да разведряваш човек в болница — усмихна се Грег Олдрич. Държеше букет дългостеблени рози. — Емили, благодаря ти, че ми върна живота. Ричард Мур каза, че прокурорът е арестуван и ще бъде обвинен за убийството на Натали и Джами Ивънс.

— Точно така — отвърна Емили. — Загубих съзнание само за няколко минути, но после разказах на полицаите какво стана, а те изиграха Тед. Казали му, че Били е заловен в къщата ми и е признал, че е убил Натали и Джами заради него. Той се вцепенил от страх и това го довършило. Сринал се и признал всичко. Така че аз още имам работа, а той едва ли ще замине за Вашингтон.

— Никога няма да разбера защо се случи всичко това — поклати глава Олдрич. — Но, слава Богу, свърши. — Хвана ръката на Емили, наведе се и я целуна по бузата. — Трябва да ти кажа, че някак ми напомняш за Натали. Не съм сигурен защо, но е така.

— Тя трябва да е била чудесен човек — отвърна Емили. — Радвам се, ако ти напомням за нея.

— Съгласна ли си с мен, Алис? — попита Грег нежно.

— Разбирам за какво говориш — отвърна Алис и огледа усмихната Емили, преди да я прегърне отново. — Сега ще те оставим да си почиваш. Ще ти се обадя утре да проверя как се чувстваш.

Мили Боже, мислеше си Алис, естествено, че прилича на Натали! Сърцето на дъщеря ми бие в нейните гърди!

Спомни си как, поболяла се от скръб, даде съгласие на лекаря да вземат сърцето на Натали за трансплантация на млада вдовица на военен герой била негова пациентка и едва ли щяла да живее дълго, ако не получи ново сърце.

Нямаше нужда да чета във вестниците, че трансплантацията на Емили е била по същото време и в същата болница в Ню Йорк, където извадиха сърцето на Натали. Нямаше нужда да знам, че е оперирал същият лекар. Още щом видях Емили осъзнах, че Натали отново е с мен.

С насълзени очи, Алис се обърна да каже довиждане на Емили. Тя никога не биваше да узнае Грег — също. Всеки трябваше да продължи живота си. Алис съзнаваше, че ще вижда Емили само от време на време.

— Емили, надявам се да си дадеш кратък отдих, за да се съвземеш и да се позабавляваш — рече тя.

Емили се усмихна.

— Говориш като баща ми. В момента лети насам, за да ме види. — После, без да е съвсем сигурна защо споделя с Алис, продължи: — Ще ме изпишат утре, а в събота имам среща с хирург-ортопед. Нямам търпение да се запознаем.

Наистина е така, помисли си Емили, когато отново остана сама.

Вече съм готова.