Сърце назаем

77.

След срещата в кабинета на прокурора Емили си отиде право вкъщи. Налага се да съм изключително предпазлива, разсъждаваше тя, а също и напълно сигурна. Страница по страница и дума по дума ще съпоставя докладите, донесени от Били преди две години и половина, с цялото досие за убийството на Джами Ивънс, с което разполагам сега.

Скиците нямат нищо общо една с друга. Стийв Мърфи потвърди, че по време на разследването е бил направен само един портрет и това е онзи, който видях сутринта. Какви други доклади е „забравил“ да донесе Били? Какво ли още ще открия?

Завивайки към къщата, видя жълтата лента, която още опасваше дома на Маделин Кърк. Беше свалена обаче от нейната къща и тази на Зак. Нямам търпение да видя кой ще е новият наемател, помисли си тя уморено. Все ще е за предпочитане е пред досегашния.

Махна на полицая в служебната кола на ъгъла и въздъхна с облекчение. Ключарят и техниците за алармата щяха да дойдат по-късно през деня. Разполагаше с два часа спокойствие да прегледа делото „Олдрич“, преди те да се появят.

Снощното обаждане на Ричард промени всичко, помисли си тя, докато паркираше. Преди това и през ум не й минаваше, че сутринта ще бъде в кабинета на Тед Уесли, а после ще се занимава с освобождаването на Грег Олдрич под гаранция.

А когато отидох до Ню Йорк, определено не допусках, че един от моите следователи е фалшифицирал улики, помисли си тя.

Влезе в къщата и беше посрещната шумно и радостно от Бес.

— Лай колкото си искаш, Бес — каза й Емили и я взе на ръце. — Но няма да излезем на разходка. Ще те пусна в задния двор и толкова.

Отвори вратата на верандата и застана на прага, докато Бес хвърчеше из двора и ноктите й драскаха по нападалите листа. Преди обяд беше слънчево, но сега небето се смрачаваше и очевидно щеше да вали.

Емили изчака пет минути, преди да се провикне:

— Искаш ли нещо за хапване, Бес?

Този номер действа безотказно, помисли си тя, защото кучето охотно се прибра в къщата. След като пусна резето, възнагради Бес с обещаната купичка храна и сложи чайника на печката.

Ако не изпия едно голямо кафе, ще заспя права, а и съм гладна, рече си тя. Снощи така и не хапнах. Обаждането на Ричард сложи край на едва започнатата вечеря.

След пазаруването в неделя хладилникът беше добре зареден. Реши да си направи сандвич с шунка и кашкавал. Приготви го, наля си кафе и седна на кухненската маса, за да обядва набързо. Втората чаша кафе я ободри напълно и избистри главата й. Запита се какво да предприеме нататък.

Предвиждаше последиците, ако поиска обяснение от Били за скицата, донесена от Ню Йорк. Ще избухне и ще твърди, че не е същата, която е поставил в досието „Олдрич“, и явно някой глупак е объркал нещата. Но тогава как се е появила втора скица със същата дата преди близо двайсет години, ако Били не я е донесъл?

Ще се съгласи, че скицата, с която разполагам сега, има известна прилика с него, но също и с редица други хора. Ще напомни с унищожителен тон как е работил художникът: по описание на жена, която никога не е срещала този човек.

А Тед, така ядосан сега заради бъркотията около Джими Истън, най-вероятно ще ме обвини, че аз съм объркала скиците.

Премислих всички възможности, прецени Емили. Поради неизвестна причина Били е извадил оригиналната скица от документацията от Ню Йорк и я е подменил с нова. Това се казва подправяне на улика. Не е очаквал да отида до Ню Йорк да се запозная лично с делото, но го направих.

Каквото и да се окаже, щом приключа с този случай, ще прегледам всички дела, с които той се е занимавал и при които са постъпвали оплаквания срещу него. Това ще стане, независимо дали допада на братовчед му.

На входната врата се звънна.

Бес се разлая бясно. Емили я взе на ръце и отиде да отвори. Оказа се ключарят шейсетгодишен мъж с джинси и тениска с надпис „Джайънтс“.

— Разбрах, че желаете да проверя всичко, мадам. Вратите и прозорците.

— Точно така. Искам най-здравите ключалки, които може да ми предложите.

— Не се учудвам. Хората имат нужда от тях напоследък. Това е сигурно. Вижте какво стана със съседката ви отсреща. Горката жена. Чух, че онзи, който я е довършил, се е вмъкнал през прозорец отзад без никакъв проблем, а тя дори нямала алармена система.

— Аз ще си слагам нова днес — отвърна Емили. — Техникът ще пристигне всеки момент. Исках и двамата да се запознаете с кучето ми Бес, за да не ви безпокои, докато работите.

Ключарят погледна Бес.

— Едно време се смяташе, че за безопасността е достатъчно едно лаещо куче. — Посегна и погали животното по главата. — Здравей, Бес. Не ме е страх от теб.

Емили се върна в кухнята и сложи чиниите от обяда в съдомиялната. После, понеже не искаше да се върти около бъбривия ключар, отиде в спалнята и затвори вратата. Докато се преобличаше с панталон и пуловер, продължаваше да се чуди доколко Били Трайън е замесен в случая „Олдрич“ и в смъртта на Джами Ивънс.

Възможно ли бе той да е тайнственото гадже на Джами? Определено приличаше на мъжа, описан от Натали на полицейския художник. Развеждан е два пъти. Носеха се слухове за протестите на двете му съпруги по повод безкрайните му похождения. Джами Ивънс е била млада актриса. Клюката твърдеше, че приятелките му са все от шоубизнеса. За Бога, та миналата седмица се запознах с една от тях!

От самото начало определиха Били да се занимава с разследването на случая „Натали Рейнс“. Именно тогава стана ясно, че съквартирантката й е убита преди много години. Били уреди именно той да отиде в Ню Йорк за досието.

Ако е убил Джами Ивънс, явно се е паникьосал, когато е видял скицата. Затова е решил да я подмени, преди да донесе папките в Ню Джърси.

На входната врата отново се звънна. Този път бяха техниците за алармата. След като ги запозна с Бес, Емили прецени, че е изключено този следобед да свърши някаква работа. Всичко ме боли, помисли си тя. Дали да не отида на масаж?

Не знам какво да предприема нататък. Поне ще се опитам да разбера дали Били някога е имал прякора „Джес“.

Ще свърша и още нещо, помисли си тя. Може ли Натали Рейнс да е шофирала до Кейп Код след последното представление на „Трамвай Желание“, защото е била така изплашена, както Грег Олдрич я описа в показанията си? Не само за да остави всичко зад гърба си, но и защото е бягала от някого?

Само един човек ще ми помогне да намеря отговор на този въпрос, помисли си Емили. Майката на Натали. Така и не я попитах дали се е изненадала от внезапното решение на дъщеря си да замине за Кейп Код.

Мобилният й телефон иззвъня, преди да успее да се свърже с Алис Милс. Беше Джак Розен.

— Емили, току-що ни се обадиха от Нюарк. Джими Истън е мъртъв.

— Джими Истън е мъртъв?! Джак, какво е станало?

Емили си спомни как само преди двайсет и четири часа Джими обясняваше на съдията колко го е страх да се върне в затвора, защото там ненавиждат издайниците.

— Почти са убедени, че е отровен. Аутопсията ще покаже. — След пауза Джак продължи: — Емили, знаеш колко много проблеми ще ни създаде това. Някои хора ще го възприемат като затворническа справедливост заради сътрудничеството му. Други ще решат, че някой се е погрижил за него, защото не си е държал устата затворена по случая „Олдрич“.

— И ще са прави — обади се Емили. — Мнозина обвиняеми сътрудничат, за да получат по-кратки присъди, но не ги убиват. Джак, убедена съм, че в тази работа е замесен Били Трайън.

— За Бога, Емили, внимавай. Не бива да правиш такива изявления! — шокиран и разтревожен отвърна Джак.

— Добре, смятай, че не съм го казала. Но не можеш да ми забраниш да го мисля. Дръж ме в течение за всичко, което научиш. Сигурно е редно да отида в кабинета си, но няма да го направя. Ще свърша много повече работа тук. Довиждане.

Емили затвори, а после набра 411. Знаеше, че номерът на Алис е в телефонния указател на Манхатън, но беше по-лесно да звънне на „Справки“, отколкото да слезе долу и да го извади от папката. Докато набираше, си мислеше: „Чакай малко! Помня го! 212-555-4237!“ Мислено се похвали за паметта си и реши, че този път надмина дори себе си. От друга страна, ако се окажеше, че е сбъркала номера?

Телефонът иззвъня три пъти и се включи телефонен секретар. „Тук е Алис Милс. Ще ме откриете на 212-555-8456“. Вероятно е при Кати в апартамента на Олдрич, помисли си Емили.

Сети се за деня, когато Алис Милс дойде в кабинета й беше съкрушена, но овладяна. Прегърнах я през раменете, преди да си тръгне, спомни си тя.

Толкова много исках да й помогна, да я успокоя.

Даде си сметка каква ирония е да се обажда в апартамент на обвиняем, когото току-що е изправила пред съда и чието дело е още отворено. В това време механичен глас съобщи, че вкъщи няма никого.

— Алис, обажда се Емили. Искам да говоря с теб. Грег, твърдеше, че Натали му се е сторила много изплашена. Ти никога не си го споменавала, вероятно защото не смяташ така. Току-що се запитах защо след последното представление е отишла веднага в Кейп Код. Разполагам с показанията на хората, с които е работила, но смятам отново да се насоча в тази посока. Надявам се да открием важни неща.

Всъщност по заобиколен начин й съобщи възможността Били Трайън да е имал гадже актриса от „Трамвай Желание“ и случайно да се е сблъскал с Натали при последното представление. Ами ако го е разпознала, макар и след толкова много време?

Мобилният й телефон звънна. С изключително нервен тон секретарката на Тед Уесли й съобщи:

— Емили, прокурорът те иска в кабинета си веднага. И да донесеш всички папки, които си взела от службата.

Четирийсет и пет минути по-късно Емили, Били Трайън и Джак Розен седяха в кабинета на Тед Уесли. Пребледнял от бяс, той ги гледаше с открито презрение.

— Трябва да ви кажа, че никога не съм виждал по-мърлява, дезорганизирана, небрежна и безсмислена поредица от събития, от тази, която вие тримата сътворихте. Били, помагал ли си по някакъв начин на Джими Истън да измисли историята, която така убедително поднесе от свидетелската скамейка?

— Не, Тед, не съм — отвърна кротко Били. — Но чакай. За да съм точен, признавам, че когато Истън ми разказа как писал на Олдрич, че не може да изпълни уговорката им, но няма да върне петте хиляди, подметнах нещо в смисъл да гледа на тях като на невъзвръщаем аванс. Той се засмя, а после повтори фразата в съда.

— Не за това говоря! — скастри го Уесли. — Питам те дали е негова цялата история, която разказа. Той ли съобщи всички подробности?

— Напълно — увери го Били. — Тед, премисли фактите, нищо че Емили си затваря очите пред тях. Когато хванали Истън след обира, той съобщил на местните полицаи, че разполага с информация по случая „Олдрич“. Звъннаха тук и аз веднага отидох. Всичко, което разказа, се потвърди. Срещнал се е с Олдрич в бар, той му е звънял на мобилния, описа и апартамента. Знаеше дори за скърцащото чекмедже.

— Точно така, знаел е за скърцащото чекмедже — повтори Емили. — А сега господин Гарсия се появи и заяви, че е правил доставка с Истън в апартамента на Олдрич и в даден момент Истън е останал сам във всекидневната. Може да се е опитвал да открадне нещо, отворил е чекмеджето и е чул, че скърца. А какво ще кажеш за писмото, което току-що спомена? — продължи тя. — Твоя идея ли беше? Придаваше по-благонадежден вид на Джими, а и правеше показанията му по-правдоподобни.

Преди Били да успее да отговори, Уесли попита Джак Розен:

— И ти си отишъл, когато Истън е бил арестуван. Какво ще добавиш?

— Сър, почти през цялото време на първия разпит бях в полицейския участък в Олд Тапън — отвърна Джак. — Били не го е насочвал. — Погледна Емили и продължи: — Ще говоря направо. Вие с Били никога не сте се спогаждали, но наистина мисля, че си несправедлива към него сега.

— Това исках да чуя, Джак. Благодаря. Можеш да си вървиш — отсече Уесли.

Вратата се затвори след Джак, а Уесли погледна Емили.

— Очевидно Били не е помагал на Истън да съчини показанията си. Не се е нуждаел от помощ — казал е истината за случилото се между него и Олдрич. А сега той е мъртъв, защото ти не прецени правилно страха му да се върне в затвора, след като ни е сътрудничил. Да не говорим, че Олдрич е пуснат под гаранция, и нашият случай е разбит на пух и прах. Защо не пледира за условна присъда? Така всичко това щеше да се избегне.

— Защото е рецидивист и щеше да продължи да ограбва домовете на хората — отвърна Емили твърдо. Изправи рамене и продължи: — Има и още нещо, което определено не искаш да обмислиш. Съдебните заседатели чуха, че ще лежи четири години. Ако по-късно бях пледирала за условна присъда, Мур щеше да внесе възражение и да поиска процесът да се поднови. Щеше да настоява, че съм се договорила с Джими за условна присъда, без да съобщя това на съдебните заседатели, за да го имат предвид, докато преценяват показанията му. Щеше да изтъкне още, че Истън е бил готов да каже всичко, ако е знаел, че ще бъде пуснат на свобода. Съдията непременно щеше да се вслуша в доводите му.

— Трябвало е да помислиш за това, докато си преговаряла с него преди процеса — сряза я Уесли. — Знаеше, че е непредвидим и може да се обърне срещу теб. Защо не му обеща условна присъда от самото начало? Неговите показания доста ни помогнаха. Сега компетентността на службата ни ще бъде не само поставена под въпрос, но и направо оплюта. Пресата ще ни разкъса.

Когато идваше на тази среща, Емили нямаше представа дали ще използва двете скици, но ги взе. Сега ги извади и ги постави пред Уесли.

— Може ли следовател Трайън да даде задоволително обяснение за това? Вчера открих в нюйоркското досие за убийството на Джами Ивънс тази скица. Различна е от онази, която той донесе в нашата служба. Датата е онази, но само това съвпада. — Макар Уесли и Трайън да я гледаха изпепеляващо, Емили продължи: — Очаквам Били да твърди, че е станало объркване. Но детективът в прокуратурата на Манхатън, който ми даде папката, е категоричен: имало е само една скица. Заявявам, че Били съвсем съзнателно е извадил истинската скица от делото. — Емили направи пауза, защото се колебаеше дали да продължи. Пое дълбоко дъх. — Искам също така да обърна внимание, че оригиналната скица доста прилича на Били Трайън и това навярно обяснява защо така отчаяно не е искал тя да попадне при нас.

Тед Уесли взе скиците и внимателно ги разгледа.

— Емили, отправените от теб обвинения са не само сериозни, но цинични и истерични. Правилно ли разбирам, че Натали Рейнс никога не се е срещала с този човек и скицата е рисувана по описание на снимка, която тя е зърнала веднъж?

— Не очаквах да ми отговориш друго — заяви Емили предизвикателно. — Моето мнение е, че човекът на тази скица прилича поразително на Били. Той я е подменил, за да укрие нещо много важно. Няма да спра, докато не разбера какво е то.

— Престани! — извика Уесли. — Писна ми да хулиш най-добрия ми следовател! Писна ми от опитите да провалиш делото „Олдрич“. Не ти ли хрумна вероятността детективът в Ню Йорк да греши? Нареждам ти да оставиш документацията в кабинета ми и никога повече да не се докосваш до нея. Върви си вкъщи и стой там, докато реша какви санкции ще ти наложа. Забранявам ти да говориш с журналисти. Обажданията да се прехвърлят директно в моя кабинет. — Уесли се изправи: — Сега си върви!

Емили се изненада, че направо не я уволни.

— Тръгвам си, Тед, но ще добавя само още нещо: поразпитай дали следовател Трайън не е използвал прякора Джес. Помисли дали и ти не си го чувал. Все пак ти е братовчед.

Известно време двамата останаха вторачени един в друг, без да разменят дума. После, пренебрегвайки напълно Били Трайън, Емили напусна кабинета на Тед.