Сърце назаем

62.

В понеделник, след четири следобед, Том Шварц, изпълнителният продуцент на „Издирване на беглеца“, звънна в прокуратурата на окръг Бергън. Свърза се със секретарката на прокурора и съобщи, че е наложително да говори с него за сериен убиец, който вероятно живее в околия Бергън.

След десет секунди Тед Уесли беше на телефона.

— Господин Шварц, какви са тези приказки за сериен убиец?

— Имаме основание да вярваме, че наскоро получена информация ще доведе до разкриването на сериен убиец. Запознат ли сте с нашето предаване?

— Да, но напоследък не съм го гледал.

— Ако проявите търпение, ще ви осветля накратко.

Шварц набързо описа историята на убиеца, последно подвизавал се под името Чарли Мюр. После каза за съобщението, че той и Зак Ланинг са едно и също лице. Тед Уесли вече си представяше колко положителни отзиви в пресата ще получи, ако поверената му служба успее да залови този издирван престъпник.

— И този тип живее в Глен Рок? Знаете ли адреса му? — попита той Шварц.

— Да, но сутринта Ланинг е звъннал на шефа си, за да му съобщи, че напуска. Заминавал за Флорида. Така че вече може да е изчезнал.

— Ще изпратя веднага хората си там. Пак ще се чуем…

Уесли затвори и натисна интеркома.

— Изпрати ми Били Трайън незабавно. И ме свържи с прокурора в Де Мойн.

— Добре.

Докато чакаше, Тед потропваше нервно с очилата си по бюрото. Глен Рок беше тихо, луксозно предградие. Там живееше Емили, както и мнозина други от службата. Пресегна се и взе от лавицата зад себе си указателя с имената на служителите. Информаторът съобщи, че Закъри Ланинг живее на Колониал Роуд номер 624.

Очите на Уесли се разшириха, когато прочете адреса на Емили: живееше на Колониал Роуд номер 622. Боже, ако това е същият тип, значи тя е живяла до убиец, помисли си той.

Точно в този момент прокурорът на Де Мойн звънна, а Били Трайън се втурна в кабинета му.

Двайсет минути по-късно Трайън, Джак Розен и дежурните коли от полицейския участък в Глен Рок вече бяха пред къщата на Зак Ланинг. Никой не отвори. Един от полицаите намери телефона на брокера, дал под наем къщата на Зак, и поиска разрешение да влязат.

— Можете да влезете, разбира се — отвърна брокерът. — Ланинг ми се обади сутринта и каза, че ще окачи ключовете на куката в гаража. Вече не е наемател. Защо го търсите?

— Не мога да ви доверя тази информация в момента, сър — отвърна младият полицай. — Благодаря.

Взеха ключовете от гаража и с извадено оръжие влязоха предпазливо вътре. Разпръснаха се и обиколиха всички стаи, дрешници и килери. Не откриха никого.

Били Трайън и Джак Розен обходиха повторно всички стаи: търсеха нещо, което да им подскаже къде е отишъл Ланинг, но не намериха.

— Криминалистите да свалят отпечатъци — нареди Трайън. — Трябва да се уверим, че сме попаднали на нашия човек.

— Стига да успеем да вземем отпечатъци — отбеляза Розен. — Този тип изглежда доста прибран. Не се вижда и прашинка. Погледни как са подредени чашите в шкафа.

— Може да е завършил „Уест Пойнт“ — саркастично подметна Трайън. — Джак, изпрати момчетата от Глен Рок да обиколят квартала. Може някой да знае нещо. Колата му да се обяви за издирване.

Трайън се огледа. Малко устройство на перваза на прозореца в кухнята привлече вниманието му. В следващия момент се смая, защото чу кучешки лай. Идваше от устройството, което действаше като интерком.

Погледна през прозореца. Тед Уесли бе казал, че Емили живее в съседство. В момента тя бързаше от паркираната си на алеята кола към къщата. Затова лае кучето, прецени той.

Тя отвори вратата и влезе вътре. В следващия миг той я чу да говори на домашния си любимец.

— Джак — извика Били, — ела да видиш това. Този тип Ланинг е поставил микрофон в дома на Емили и я е подслушвал.

— Хайде, Бес — говореше Емили, — ще те пусна за малко. Нещо става в съседната къща при онзи откачен, който те разхождаше.

— Господи! — възкликна Джак, докато слушаше Емили. Надигна щорите. — Виж, Били, имал е пряка видимост към кухнята й. Знаеш ли какво си мисля? Като гледам къщата, този тип е свръх организиран. Не е забравил да вземе устройството със себе си. Оставил го е, та полицията да го открие и Емили да разбере за съществуването му.

Чуха как вратата на верандата се отваря и Емили извика на кучето да се прибира.

Полицай от Глен Рок влезе в кухнята.

— Деветдесет и девет процента сме сигурни, че Ланинг е нашият тип — обяви той, като се стараеше да прикрие вълнението в гласа си. — Гледах предаването онази вечер. Една от споменатите улики беше, че Чарли Мюр обожавал да засажда жълти хризантеми. Току-що открихме три градински чувала, пълни с такива. Сигурно и той е гледал предаването и се е уплашил.

През прозореца видяха как Емили пресича алеята. Дойде при тях в кухнята.

— Тед Уесли ми звънна и каза, че проверявате този тип. Разказа ми някои подробности. Току-що говорехте за хризантеми в гаража. Зак ги засади преди около седмица, в събота, но ги изкорени двайсет и четири часа по-късно и засади нови цветя. Стори ми се доста странно, но пък, от друга страна, той самият беше странен.

— Емили — подхвана Джак предпазливо, — вече сме доста сигурни, че Зак Ланинг е серийният убиец Чарли Мюр. Трябва обаче да ти кажем още нещо и ти доста ще се разстроиш.

Емили замръзна.

— Не може да е по-лошо, от това, което вече чух — промълви тя. — През юни предложи да разхожда Бес вместо мен следобед. През деня я държах на остъклената веранда отзад и му дадох ключ само за тази част от къщата, но не и за вратата към кухнята. Една вечер се прибрах късно и го заварих в другата част на верандата. Това ме изплаши и незабавно се отказах от услугите му. Измислих извинение, но той определено не ми повярва и се разстрои. — Очите й се разшириха, а лицето й пребледня. — Сега съм убедена, че е бил в къщата ми миналата седмица. Една вечер забелязах, че от най-долното чекмедже на скрина в спалнята ми стърчи част от нощница. Уверена съм, че не съм я оставила така. — Спря и се замисли. После продължи: — Боже, знам какво ме тормозеше вчера, докато отделях нощниците, за да ги раздам! Една липсваше! Джак, кажи ми какво се канеше да ми съобщиш.

Той посочи към прозореца.

— Емили, поставил е подслушвателно устройство в дома ти. Преди малко те чухме как говориш на кучето.

Като разбра колко арогантно Зак е нахлул в интимния й живот, й прилоша. Стомахът й се сви, а коленете й се разтрепериха.

В този миг нахълта полицай от Глен Рок.

— Имало е обир от другата страна на улицата. Мрежата на един от задните прозорци е срязана, а старата дама, която живее там, не отваря. Ще влезем.

Трайън, Розен и Емили хукнаха бързо след полицая. Разбиха вратата и след минути стана ясно, че Маделин Кърк не е в къщата.

— Проверете в гаража — нареди Трайън. — Видях ключ за там в панерчето в кухнята.

Следвайки полицаите по петите, Емили забеляза, че завивката за крака на Маделин Кърк е хвърлена на пода. Ахна, когато видя бележника до стола. На най-горния лист пишеше „Издирване на беглеца“. До него лежеше химикалка. Вече убедена, че нещо лошо е сполетяло съседката й, тя последва полицаите в гаража. Претърсваха колата на старицата.

— Отворете багажника — нареди Били Трайън.

Капакът се вдигна и ги заля воня на гниеща плът.

Трайън внимателно развърза канапа, който опасваше найлоновите чували. Внимателно повдигна един, за да надникне. Върху лицето на мъртвата възрастна жена беше изписан ужас.

— Боже Господи! — простена Емили. — Горката старица. Този Зак е истинско чудовище.

— Емили — погледна я Джак предпазливо, — имаш късмет, че ти не свърши така.