Сърце назаем

80.

Трябва да поспя малко, помисли си Емили. Чувствам се напълно изтощена. Едва дишам. Прибързах с Били. Не разполагам с никакви доказателства. Дори и според Джак водя лична война с него.

Сега, след като Джими Истън е убит, Тед ще трябва да отговаря на много въпроси на медиите и най-вече как сме реагирали на заплахите, които Джими ни отправи в съда. Нужен му е обединен фронт, когато застане пред камерите, но определено няма да ме иска наоколо.

Стои и въпросът за репутацията на Джак. Може да е пропуснал повече от първата среща с Истън, отколкото признава, затова да го е страх да се обади. Разбирам опасенията му. Били е прекият му шеф, а прокурорът е неговият работодател.

Пристигна вкъщи ключарят се канеше да си върви.

— С новите ключалки и този ваш питбул, ще бъдете в безопасност — усмихна се той. — Но не забравяйте, че никоя ключалка не върши работа, ако не е добре заключена. И активирайте алармената система. Приятно ми беше да се запознаем. Всичко най-добро.

— Благодаря за ключалките и че се отзовахте така бързо.

„И благодаря, че си тръгвате“, добави наум тя. Почувства се гузна за последното, защото човекът просто се държеше любезно.

Беше пет и петнайсет. Докато ключарят тръгваше, техниците за алармената система се появиха от мазето.

— Всичко е нагласено засега — увери я по-възрастният. — Утре ще инсталираме камерите. Ако дойдете в кухнята, ще ви покажа как се включва и изключва. Може да блокирате отделни зони, ако искате да отворите прозорец.

Докато го следваше в кухнята, очите на Емили почти се затваряха. Изслуша го, опитвайки се да схване разликата между тази система и старата. Те си тръгнаха с обещанието да дойдат пак на другия ден, а тя пусна Бес да потича малко навън. После заключи задната врата и провери телефонния секретар. С разочарование откри, че Алис Миле не я е търсила.

Пак се опита да се свърже с нея в дома й и в апартамента на Олдрич.

— Алис, много ще съм ти благодарна, ако ми звъннеш. Сигурно не искаш да разговаряш с мен и те разбирам. Добре е да знаеш, че прокурорът ме отстрани от случая и очаквам да ме уволни. — Съзнаваше, че гласът й трепери, но продължи: — Сигурна съм, че ще открием убиеца, ако знаем защо Натали е била изплашена.

Емили отиде във всекидневната, седна в любимия си фотьойл и метна завивка върху коленете си. Едва ли ще остана будна, мислеше си тя, но искам да гледам „Съдилища“. Нагласи будилника за девет, затвори очи и мигом заспа.

Не я събуди будилникът, а настойчивото звънене на мобилния й телефон. Тя вдигна и промърмори дрезгаво:

— Ало?

— Емили, добре ли си? Звънях ти три пъти през последния половин час. Започнах да се притеснявам. На последното съобщение звучиш доста разстроена.

Обаждаше се Алис Милс.

От искрената загриженост в тона й очите на Емили се навлажниха.

— Добре съм, Алис. С риск да ти прозвучи налудничаво — впрочем и прокурорът ме смята за смахната, — мисля, че знам кой е убил Джами Ивънс и вероятно Натали. — Чу как Алис ахна и продължи: — Трябва да има някой от театъра — колежка, гримьорка или гардеробиерка, — който е чул или видял нещо онази нощ. Не ти ли се струва необичайно тя да хукне така внезапно за Кейп Код?

— Натали беше стресирана от предстоящия развод, а търсенето на нов импресарио я натоварваше, но не ми се струваше изплашена — отвърна Алис Милс. — Емили, не само заради нея трябва да бъде открит този убиец. Важно е за Грег и Кати. Гледа ли „Съдилища“ тази вечер?

— Възнамерявах, но съм заспала.

— С Грег и Кати бяхме сред гостите. Грег разказа колко е ужасно да живееш с мисълта, че си заподозрян в очите на полицията. Същевременно, разбира се, е на седмото небе, че не е в затвора. Кати се връща на училище утре, а аз се прибирам у дома.

— В чудесното си апартаментче, на няколко преки от Линкълн Сентър — допълни Емили.

— Аз ли съм ти го казвала? — изненада се Алис.

— Вероятно.

— Емили, мога да звънна сега на един човек, който със сигурност не спи. Джанет Стийл е главен гардеробиер на новата пиеса, която се играе в „Баримор“. Тя непременно ще знае нещо. Била е с Натали на последното представление.

— Ще съм ти много благодарна, Алис.

Донякъде разсънена, Емили стана и отиде в кухнята. Късно е да ям нещо обилно, помисли си тя. Препечена филийка с чаша вино ще ми стигне.

Погледна през прозореца към съседната къща, която вече се даваше под наем. Щорите бяха спуснати наполовина. Вън валеше обилно. Каква неприятна вечер, помисли си Емили и спусна щорите. А от онази къща ме побиват тръпки.

Преди да сложи хляба в тостера, отиде във всекидневната и погледна навън, за да се увери, че полицейската кола стои паркирана до бордюра.