Сърце назаем

38.

— Днес стана много лошо — обясни мрачно Бел Гарсия на съпруга си Сал. — Миналият петък Майкъл обяви, че смята Грег за невинен, а тази вечер призна, че никак не му е харесало представлението му.

— Представление? — Сал я погледна над очилата си. — Мислех, че актьорите изнасят представления.

— Разбираш какво искам да кажа. Той не приличаше на човек, който не го е извършил. Говореше объркано и усукано. Разплака се, когато Емили го подхвана за Джими Истън и скърцащото чекмедже. Обзалагам се, че сега съжалява, дето не го е смазал. Стана още по-лошо, когато се разрида и трябваше да направят почивка. Съжалих го, но понеже съм съвършено неутрална, ще ти кажа какво мисля: днес той приличаше на човек, който се разкайва, защото е убил съпругата си.

Бел очевидно бе настроена за сериозно обсъждане на процеса и Сал се видя принуден да остави вестника. Зададе й въпрос, който изискваше продължителен отговор, и съвсем незначително участие от негова страна.

— Бел, ако ти беше сред съдебните заседатели, как би гласувала в момента?

Тя поклати замислено глава и подхвана с угрижен вид:

— Ами… Много е трудно… Всичко е толкова тъжно. А и какво ще стане с Кати? Но, Сал, ако аз бях съдебен заседател, принудена съм да призная, колкото и да ми се къса сърцето, че щях да гласувам „виновен“. В петък наистина мислех, че Грег обяснява разумно онова, което за мнозина би се сторило подозрително. Скърцащото чекмедже ме притесняваше, но всеки вижда в лицето на Джими Истън роден лъжец. Но сега, докато гледах кадрите с Грег в „Съдилища“, имах чувството, че виждам човек, готов да направи самопризнание.

„Джими Истън“, замисли се Сал.

Бел не откъсваше поглед от него. Той се надяваше тревогата, обзела го при споменаването на Истън, да не личи. Не беше казал на Бел за обаждането на Руди Слинг същия следобед. Преди близо три години неговият екип хамали преместиха вещите на Руди и Рини от апартамента им на Източна десета улица в Йонкърс.

— Здрасти, Сал. Случайно да гледаш „Съдилища“ за онази важна клечка, дето застрелял жена си в Ню Джърси? — беше попитал Руди.

— Не го следя особено, но Бел не го пропуска. После ми разказва всичко до най-малката подробност.

— Този Джими Истън беше в бригадата ти, когато ни премести в Йонкърс преди три години.

— Нямам спомен. Наел съм го случайно, ако сме имали повече работа — отвърна Сал предпазливо.

— Казвам ти го заради нещо, което Рини подхвърли днес сутринта. Напомни ми, че когато ни местеше, ти ни посъветва да залепим чекмеджетата на мебелите с тиксо, за да не се налага да ги изпразваме всичките.

— Точно така.

— Е, чуй сега: докато онзи Истън свалял лепенките от чекмеджетата на мебелите в спалнята, Рини го заловила, че ги претърсва. Нищо не липсвало, но е сигурна, че е търсил нещо, което си заслужава да бъде откраднато. Именно затова и двамата се сетихме за името му. Ти не беше с нас тогава. Нали помниш — звъннах ти да те предупредя да внимаваш с него?

— Руди, никога повече не го наех. Затова сега мога да кажа само: „Какво от това?“

— Нищо. Но е интересно, че тип, работил за теб, сега да ни гледа от първите страници на вестниците и дава показания, че бил нает от Олдрич да убие жена му. Рини се питаше дали не е доставял нещо в апартамента на Олдрич, докато е работил при теб, да е отворил чекмеджето и затова да знае, че е скърцало.

Истън е един от многото, на които съм плащал, без да го отразя в счетоводната книга, помисли си Сал нервно.

— Руди, направих ти добра отстъпка, като те местех, нали?

— Сал, страхотен беше. Премести ни без никаква надценка и изчака два месеца, докато ти се издължим.

— И никога не съм доставял нещо на Парк Авеню, където живее Олдрич — тросна се Сал. — Ще ми направиш огромна услуга, ако не споменаваш пред никого за Истън. Ще ти призная честно: плащах му на ръка. Не е отразено във ведомостите. Може да закъсам.

— Ясно — отвърна Руди. — Ти си ми приятел. Пък и едва ли има нещо в тази история. Мислех, че ти се удава възможност да станеш герой и дори да получиш награда, ако докажеш, че Истън е правил доставка в апартамента на Олдрич. А и знаеш колко ще се развълнува Бел, ако снимката ти се появи във вестника.

Снимката ми във вестника, помисли си ужасен Сал. Само това ми липсва!

Сега този разговор с Руди се въртеше в главата му, докато Бел приключваше с обяснението как Емили, прокурорката, направо съсипала Грег на свидетелската скамейка.

— Беше като раздаващ възмездие ангел — отбеляза Бел. Направи пауза, въздъхна и продължи: — Понякога камерите се спираха върху Алис Милс, майката на Натали. О, забравих да ти кажа, Сал. Истинското име на Натали е Милс, но смятала, че не звучи добре за шоубизнеса, затова го сменила на Рейнс. В памет на Луиз Рейнър, актрисата. Прочетох го днес в списание „Пипъл“. Не взела същото име, но искала да е близко по звучене.