Сърце от лед

ГЛАВА ДЕСЕТА

Хюстън плака през цялата нощ. Причина за злощастието й беше нейното объркване. Беше прекарала голяма част от живота си под господството на своя втори баща, а Дънкан Гейтс имаше строги представи за това, какво не може да прави една дама. Хюстън се беше старала да живее според установените от него норми. Всеки път, когато ги нарушаваше, това ставаше колкото се може по-тайно.

С Леандър беше по-друго: тя просто се съобразяваше с него. Той имаше нужда от изискана съпруга и Хюстън беше станала такава. Пред обществото и в частния си живот тя винаги си оставаше дама. Държанието й във всички случаи беше безупречно.

Но в действителност Леандър се беше стремил към връзка с човешко същество, което няма нищо общо с изисканите дами. Пламенните му уверения колко чудесна е била Блеър през онази нощ все още изгаряха сърцето й.

Но скоро в живота й се появи Кен, а той беше толкова различен: без шлифовката на Лий, без неговото чувство за собствено достойнство. Но Кен също искаше дама и ако тя не беше такава…

Никога нямаше да забрави израза на отвращение по лицето му, след като се беше търкаляла с него по пода.

По какъв начин би могла да задоволи един мъж? Мислеше, че Лий желае да се ожени за дама, но се оказа, че не е така. Смяташе, че се е поучила от този случай и че в действителност мъжете желаят страстна жена. Но не и Кен. Той желаеше лейди.

Колкото повече мислеше, толкова по-силен ставаше плачът й. Когато през деня Блеър влезе в стаята на Хюстън, тя видя зачервените и подути от плач очи на сестра си и седна до нея на леглото. Известно време и двете мълчаха, но скоро Хюстън отново избухна в плач.

— Толкова ли е ужасен животът ти? — попита Блеър.

Хюстън кимна и зарови глава в рамото й.

— Тагърт? — попита Блеър.

Хюстън кимна отново.

— Не мога да разбера какво иска от мен…

— Най-вероятно всичко, което може да получи — заяви Блеър. — Не бива да се омъжваш за него. Никой не те принуждава да го сториш. Ако само кажеш ясно и определено, че искаш Леандър, можеш да си го получиш обратно. Така поне мисля аз.

— Леандър иска теб — отговори Хюстън и седна в леглото.

— Иска да ме има само защото аз му дадох онова, което ти не поиска да му дадеш — каза Блеър. — Хюстън, ти обичаш Леандър. Господ знае защо, но ти го обичаш, обичала си го години наред. Помисли си какво ще означава бракът с него. Ще живееш в къщата, която той е купил за теб, там ще родиш деца и…

— Не — прекъсна я Хюстън и извади носна кърпичка от чекмеджето на нощното шкафче. — Леандър ти принадлежи по начин, по който никога не ми е принадлежал. Той иска само теб.

— Не, не ме иска! Ти нищо не разбираш. Тази сутрин в болницата ме нарече куклен доктор, който нанася повече вреда, отколкото полза. — Блеър също започна да хълца.

— Може би не те харесва като лекар, но той обича твоите целувки — каза гневно Хюстън. — О, Блеър, извинявай, моля те! Просто съм изморена и объркана. Може би причината са нервите преди сватбата.

— Какво ти е направил Тагърт?

— Нищо — каза Хюстън и скри лицето си в носната кърпа. — Винаги е бил честен спрямо мен. Може би лъжа самата себе си.

— Това пък какво означава?

— Нищо не знам. Знам само, че трябва да работя — каза тя и стана от леглото. — Има да се свърши още толкова много работа до деня на сватбата.

— Все още ли имаш намерение да се омъжиш за него? — попита тихо Блеър.

— Ако още ме иска — прошепна Хюстън, обръщайки гръб на сестра си. Може би след снощната вечер е променил намеренията си, помисли си тя. Перспективата да се лиши от променливите настроения на Кен и от неговите целувки я натъжи.

Видя се да седи безмълвно в един люлеещ се стол с игли за плетене в ръцете, самотна и унила.

— Би ли искала да ми помогнеш в приготовленията за сватбата? — запита Хюстън и отново се обърна към сестра си. — Или предпочиташ да оставиш това на мен?

— Изобщо не искам ла мисля за тази сватба, нито за моята с Леандър, а още по-малко за твоята с Тагърт. Лий само е разгневен от това, което се случи, и аз съм сигурна, че ако ти поискаш…

— Леандър и аз сме мъртви един за друг! — изсъска Хюстън. — Защо най-после не го разбереш? Лий иска теб, а не мен. Кен е този, който… — Тя отново се обърна е гръб към Блеър. — Аз ще се омъжа за мистър Тагърт след десет дни.

Блеър скочи от леглото.

— Ти може би си мислиш, че си се провалила при Леандър, но това не е вярно. И в никакъв случай не трябва да се самонаказваш с този надут дръвник. Той не може дори да държи чиния със салата, а камо ли…

Блеър не можа да довърши, защото Хюстън й залепи оглушителна плесница.

— Това е мъжът, за когото ще се омъжа — заяви гневно тя. — Няма да търпя ти или някой друг ла засягате неговата чест.

Блеър се улови за бузата и очите и се напълниха със сълзи.

— Това, което направих, сега ни разделя — прошепна тя. — Никой мъж на този свят не е по-важен от обичта между две сестри — прибави тя, преди да напусне стаята.

За момент Хюстън остана безмълвна на мястото си. Искаше й се да утеши Блеър, но не знаеше как. Какво правеше с нея Кен, та заради него удари шамар на сестра си…

Но следващият въпрос, който изискваше незабавен отговор, беше: Кен все още ли иска да се ожени за нея?

С разтреперани ръце тя седна зад писалището си и написа следното писмо на своя годеник:

Запечата писмото и нареди на Сюзън да го предаде на Уили, който незабавно да го достави на адреса. Когато Кен го получи, той само изфуча.

— Лоши новини? — попита Идън.

Кен понечи да му подаде писмото през масата, но размисли и го пъхна в джоба на жакета си.

— Писмото е от Хюстън. Никога досега не съм срещал жена като нея. Ти нали смяташе по-късно да слезеш то града?

Идън кимна.

— Влез в някой бижутериен магазин и й купи една дузина пръстени в различни цветове. Нареди да и ги изпратят във Вила Чандлър.

— Няма ли да и пишеш?

Кен хитро се усмихна.

— Не. Смятам, че пръстените са достатъчни. И така, докъде бяхме стигнали?

В четири часа мистър Уедърли от магазина за бижута и подаръци вече бързаше нагоре по стълбите към Вила Чандлър.

— Трябва да предам на мис Хюстън едно пакетче — каза той възбудено на Сюзън, която му отвори входната врата.

Сюзън го въведе в салона, където на масата седеше една мрачна Хюстън, заобиколена от безброй списъци на всичко онова, което трябваше да свърши до сватбата.

— Приятен следобед, нали, мистър Уедърли? — посрещна го Оупъл. — Мога ли да ви предложа чаша чай?

— Не, благодаря ви — отговори търговецът и изгледа Хюстън със светнали очи. — Това е за вас. — Той постави на масата голяма плоска кутия, облечена в кадифе, и почтително я побутна към Хюстън.

Смутена, но с проблясваща искра на надежда в сърцето, Хюстън пое кутията. През целия ден се чувстваше нещастна, тъй като подготвяше една сватба, която може би изобщо нямаше да се състои. И като капак на всичко мистър Гейтс поверително й беше съобщил, че се е свързал с Марк Фентън и е уговорил среща с него за утре сутрин. Явно не възнамеряваше да я освободи от обещанието й да събере информация за Кен.

Когато Хюстън отвори кутията и видя пръстените, тя едва удържа напиращите сълзи на облекчение.

— Прекрасни са — промълви тя с подчертано спокойствие, докато ги разглеждаше един след друг: два със смарагди, пръстен с голяма перла, един със сапфир, един с рубини, три пръстена с брилянти, един с аметист, един с три опала, един с камея от нефрит и един с гравирани корали.

— Стори ми се, че не чувам добре — разправяше мистър Уедърли, — когато онова русо момче, което придружава мистър Тагърт на всяка крачка, дойде преди час при мен и поиска една дузина пръстени. Всичките са за мис Хюстън, каза той.

— Значи мистър Тагърт не ги е избрал сам — каза малко разочарована Хюстън.

— Идеята била негова. Така ми каза русият.

Хюстън бавно се надигна, стиснала в ръка кутията.

— Благодаря ви, мистър Уедърли, че лично сте се потрудили да дойдете тук. Искаш ли да видиш пръстените, мамо? — добави тя и подаде кутията на Оупъл. — Сигурна съм, че ще имат нужда от някои поправки. Довиждане, мистър Уедърли.

Хюстън тръгна нагоре към стаята си с леко сърце. Самите пръстени не означаваха нищо за нея, но Кен беше прочел писмото й и беше решил, че въпреки всичко ще се ожени за нея. Само това беше от значение. Наистина не беше я помолил да го посети, но скоро щяха да бъдат женени и тогава щяха да се виждат всеки ден.

Отиде в стаята си и започна да се преоблича за вечерята.

Хюстън с усмивка погледна Марк Фентън, който седеше насреща й в спокойната, обзаведена в розово и бяло чайна на мис Емили. Оупъл беше заела място недалеч от тях, но се стараеше да остави двамата да разговарят необезпокоявани. Мистър Гейтс беше настоял Оупъл да придружи Хюстън на срещата, тъй като, както изрично подчерта, нямал вече никакво доверие в морала на младите американци.

Марк беше представителен млад мъж, широкоплещест, рус, с раздалечени сини очи и заразителна усмивка.

— Както чух, вие сте направили удара на сезона, Хюстън — каза Марк, докато си вземаше още едно парче кейк със стафиди. — Всички шушукат за това, че той е наполовина варварин, наполовина рицар на бял кон. А какъв е Кен Тагърт в действителност? — попита със смигване той.

— Смятах, че вие ще ми кажете това. Нали мистър Тагърт по-рано е работил за вас.

— Но той напусна къщата, когато аз бях на седем години! Почти не си го спомням.

— Все пак ще ми разкажете нещо, нали?

— Страхувах се до смърт от него — засмя се Марк. — Управляваше конюшнята, сякаш беше негова собственост, и никой, дори баща ми, не смееше да се противопостави на неговите нареждания.

— Даже и вашата сестра Памела? — попита Хюстън, въртейки в ръка лъжичката за чай.

— Ето какво искате да знаете — засмя се отново той. — Нямах понятие какво става между двамата. Един ден и Тагърт, и сестра ми изчезнаха. А аз до ден днешен треперя, когато трябва да взема от конюшнята кон, без преди това да съм поискал разрешение.

— Защо сестра ви е трябвало да напусне къщата? — продължи да настоява Хюстън.

Баща ми побърза да я омъжи. Мисля, че той не искаше да рискува дъщеря му още веднъж да се влюби в някой работник от конюшнята.

— Къде е сега Памела?

— Рядко я виждам. Тя се премести с мъжа си в Кливланд, роди детето си и остана да живее там. Мъжът й почина преди няколко месеца, а детето дълго време беше много болно. Не й беше лесно през последните години…

— Дали тя е…

Марк се облегна на масата и се ухили затворнически.

— Ако искате да узнаете нещо повече за мъжа, за когото сте решили да се омъжите, би трябвало да поговорите с мис Лавиния Ла Рю.

— Не мисля, че познавам дамата.

Марк се дръпна назад и се усмихна.

— Разбира се, че не я познавате. Тя е играчката на мистър Тагърт.

— Неговата какво?

— Неговата любовница, Хюстън. А сега е време да си вървя — каза той, стана и остави пари на масата.

Хюстън също се изправи и сложи ръка върху неговата.

— Къде бих могла да намеря тази мис Лавиния?

— Казва се Лавиния Ла Рю. Попитайте за нея на Крисчън стрийт.

— Крисчън стрийт? — Очите на Хюстън се разшириха. — Никога не съм била в тази част на града.

— Изпратете Уили. Той ще се справи. Уговорете с нея някое тайно място за среща. Не бива да се показвате пред хората с жена като нея. Желая ви много щастие в брака, Хюстън! — извика през рамо той и напусна чайната.

— Успя ли да научиш това, което те интересуваше? — попита Оупъл дъщеря си.

— Струва ми се, че научих повече, отколкото бих искала да зная.

Хюстън прекара останалата част от петъка и цялата събота в разпореждания относно приготовленията за двойната сватба: поръча цветя за украса на стаите и състави менюто, което трябваше да бъде сервирано на гостите.

— От колко дни не си виждала Кен, миличка? — попита я Оупъл.

— Това са само часове, майко — отговори Хюстън, но се обърна настрани, защото не искаше майка й да види лицето й. Нямаше да се хвърли за втори път на шията му. Такава глупост се правеше само веднъж.

В съботата се случиха още някои неща. Мистър Гейтс събуди цялата къща в пет часа сутринта с крясъци, че Блеър цяла нощ не се е прибирала. Оупъл го уверяваше, че е била с Лий, но това само влоши положението. Той се развика, че Блеър ще загуби окончателно доброто си име и настояваше Лий да се ожени за нея още днес.

Най-после Оупъл и Хюстън успяха да го убедят да седне заедно с тях на масата за закуска. Едва бяха започнали да ядат, когато в салона буквално нахлуха Блеър и Леандър.

Но какъв вид имаха двамата! Блеър беше с някаква особена рокля в морскосин цвят, чиято пола едва стигайте до глезените. Косата й беше разпусната и висеше по раменете й, цялата покрита с кал, репеи и петна, които изглеждаха като засъхнала кръв.

Лий не изглеждаше по-добре: облечен само в риза и панталони, а по ръкавите и на крачолите на панталоните личаха няколко дупки.

— Лий — обади се задъхано Оупъл, — нима това са дупки от куршуми?

— Вероятно — отговори той, хилейки се добродушно. — Както виждате, доведох ви я жива и здрава в къщи. Трябва веднага да се прибера и да поспя няколко часа. Днес следобед имам дежурство в болницата. — Той се обърна към Блеър и я помилва по бузата. — Лека нощ, докторе.

— Лека нощ, докторе — усмихна се тя и Лий устремно изхвърча от салона.

За момент никой не беше в състояние да се помръдне. Всички стояха и втренчено гледаха мръсната фигурка насреща си. Въпреки че, ако се съдеше по вида й, тя беше преживяла най-малко три катастрофи с кола, очите й светеха с някакъв див, въодушевен пламък.

Хюстън стана от масата и когато доближи сестра си, усети и миризмата й.

— Какво е полепнало по косите ти?

Блеър се ухили идиотски.

— Предполагам, конски тор. Но за щастие само по косите, не и по лицето.

Мистър Гейтс тежко пристъпи зад тях.

— Качвайте се горе! — заповяда той.

Хюстън заведе Блеър в банята, пусна двата крана над ваната и започна да я съблича.

— Откъде имаш този ексцентричен костюм?

Когато Блеър започнеше да говори, нищо не беше в състояние да я спре. Хюстън разкопча копчетата на гърба на роклята, развърза възела на едната обувка, докато.

Блеър събуваше другата; изми косите на сестра си с шампоан, докато Блеър изстъргваше мръсотията от кожата си. През цялото това време Блеър разказваше какъв чудесен ден прекарали двамата с Леандър: описа страхотни истории за някакви червясали рани, стрелби между каубои, прерязани артерии, бой с някаква селянка. И във всяка от тези истории Леандър играеше главната роля, спасяваше живота ту на този, ту на онзи, един път дори на самата Блеър.

Хюстън просто не можеше да повярва, че този Леандър, от когото Блеър толкова се възхищаваше, беше същият онзи улегнал, винаги държащ се на разстояние мъж, когото тя беше познавала е години. Според описанията на Блеър Леандър не само бликаше от живот, но и беше същинско чудо, що се отнася до качествата му като лекар.

— Онзи мъж имаше четиринадесет дупки в червата си! И Лий ги заши всичките! — обясняваше трескаво Блеър, докато Хюстън изплакваше косите й и за втори път ги натри с шампоан. — Четиринадесет!

Колкото повече говореше Блеър, толкова по-нещастна се чувстваше Хюстън. Леандър нито веднъж не беше я погледнал така, както гледаше Блеър тази сутрин. Освен това никога не я вземаше със себе си, когато посещаваше пациенти. Не че тя беше проявила желание да види как работи човешката храносмилателна система отвътре; но да преживее нещо заедно е него — това за нея щеше да бъде от огромно значение.

Само след няколко дни Блеър притежаваше Леандър по начин, по който той никога не беше принадлежал на Хюстън. А в този момент тя не притежаваше и Кен. Дали да не отиде при него?

Трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата, за да обсъдят протичането на този ден. Хюстън си представяше как отива при него в къщата. Без съмнение той ще каже:

— Бях сигурен, че ще отстъпиш. Не можа да издържиш дълго далеч от мен.

През целия съботен ден, докато Блеър спеше, Хюстън се надяваше, че Кен ще я посети. Но той не го направи.

В неделя тя облече пола от сив серж, тъмнозелена блуза от плисирана коприна и сив жакет и слезе в града, за да присъства с родителите си на божествената служба. Когато енориашите насядаха по пейките и отвориха своите псалми, цялата църква внезапно утихна.

— Помести се малко — каза Кен на Хюстън.

Тя стреснато се дръпна към края на пейката, за да му направи място до себе си. През цялата служба той седеше мълчаливо и поглеждаше със скучаещи очи нагоре към преподобния Томас. Едва изпяха последния химн, когато сграбчи Хюстън за ръката.

— Искам да говоря с теб!

Той буквално я измъкна от църквата и не обърна никакво внимание на хората, които се опитваха да разменят няколко думи с него. Вдигна я на седалката на старата си карета, метна се на капрата и така силно подкара четирите коня, че Хюстън едва задържа шапката си да не падне.

— Слушай — заговори той, след като рязко спря под тополите край помпената станция, — каква работа си имала с Марк Фентън?

Каквото и да мислеше Хюстън за Кен, действителността винаги беше по-различна. И този път той реагира неочаквано за нея и много по-буйно, отколкото си го представяше.

— С Марк се познаваме от деца — отговори хладно тя. — Мисля, че ми е позволено да се срещам с приятели, ако имам желание. Освен това майка ми през цялото време беше до мен.

— Да не мислиш, че не знам? Майка ти е разумна жена.

— Нямам представа какво целиш е това. — Тя се заигра с чадърчето си.

— Каква работа имаше с Марк Фентън? — повтори той и се приведе заплашително над нея.

Хюстън реши да му каже истината.

— Вторият ми баща поиска да му обещая, че ще разпитам за теб толкова хора, колкото мога да открия за такова кратко време. Мистър Гейтс уреди тази среща с Марк, за да получа някои сведения. Първо се обърнах към стария мистър Фентън, но той отказва да говори за теб. — Тя го погледна е искрящи очи. — Освен това възнамерявам да поговоря с мис Лавиния Ла Рю.

— Вини? — сепна се той, но веднага след това се ухили. — Гейтс ли ти даде този съвет? Доста умно. Питам се защо още не е забогатял… Но почакай! Какво ще стане, ако попиташ някого и той — или тя — ти кажат, че съм негодник?

— Тогава още един път ще си помисля, дали да се омъжа за теб или не.

Хюстън съвсем не беше подготвена за това, което последва.

— Венчавката е обявена за понеделник, но ти в последната минута ще я отмениш, така ли? Само защото някой си е казал, че не му харесва кройката на ризите ми! Чуйте, мис Чандлър: питайте всеки мъж, е когото съм нравил сделки, питайте всяка жена, с която съм спал — и ако са честни, ще чуете от тях, че през живота си не съм измамил нито един човек.

Той скочи от капрата и отиде към едно дърво, отправил поглед далеч към хоризонта.

— По дяволите! Идън хиляди пъти ми е казвал, че една лейди няма да ми докара нищо, освен ядове. Кен, казваше той, вземи си селско момиче, иди на село и развъждай коне. Предупреди ме да не се захващам е дама.

Хюстън успя най-после със собствени сили да напусне каретата.

— Не исках да те разсърдя — каза тихо тя.

— Да ме разсърдиш! — изкрещя в лицето й той. — Откакто те познавам, не съм имал нито една спокойна минута. Имам достатъчно пари, не изглеждам чак толкова зле, правя ги предложение за женитба, а ти просто го отхвърляш. След това изчезваш и изведнъж разбирам, че сестра ти ще се омъжи за мъжа, в когото си безумно влюбена. Въпреки това ти не искаш да се омъжиш за мен. После казваш да. След това отново не. Идваш в моята къща и командваш хората наоколо — и мен включително, — но скоро внезапно изчезваш, като че ли някой от нас се е разболял от шарка и къщата е поставена под карантина. Събуждам се една сутрин, ти стоиш до леглото и ме гледаш, сякаш всеки момент ще скочиш отгоре ми. Но едва съм те докоснал, ти стоварваш глинената кана върху главата ми и крещиш, че трябва да те уважавам. Когато следващия път те прегръщам, ме сваляш на пода и почти разкъсваш дрехите по тялото ми. А аз те уважавам и ти оставям проклетата девственост, защото ти така искаш. Следващото нещо, което научавам, е, че ти се питаш дали да не ми върнеш пръстена, и в края на краищата пак сме там, откъдето започнахме — ти така и не знаеш със сигурност дали искаш да се омъжиш за мен! Тази сутрин при мен дойде майка ти, каза ми кой костюм да облека за църквата — той й хвърли поглед, изпълнен с укор, — и ме покани у вас на обяд.

Той продължи да я стрелка сърдито с очи.

— И ето ме съвсем готов, облечен за обяда, а в това време ти ми казваш: може би ще се омъжа за теб, но може и да не го направя. Всичко зависи от това, какво ще ти разкажат хората за мен. Хюстън, тези глупави шеги ми дойдоха до гуша! Сега искам да чуя от теб: да или не. Настоявам да удържиш на думата си. Ако сега кажеш да, а в деня на сватбата — не, тогава ще те завлека за косите до олтара, ако се наложи. Бог ми е свидетел, че ще го направя. И така, за последно, да ли ще бъде или не?

— Да — отговори уверено Хюстън и сама се учуди на радостта, с която произнесе тази дума.

— А какво ще стане, ако някой ти каже, че съм негодник? Или че съм убил човек?

— Въпреки това ще се омъжа за теб!

Той се обърна настрани.

— Толкова ли се плашиш от този брак? Искам да кажа, знам, че ти желаеше да се омъжиш за този Уестфийлд, а аз не винаги се държах като джентълмен, когато се опитвах да те спечеля. Но досега ти честно спазваше своята част от договора. В обществото винаги си се държала така, като че ли нямаше нищо против да бъдеш омъжена за мен.

Облекчението на Хюстън, че не го е отблъснала с държанието си, беше толкова голямо, че тя цялата се разтрепери. Нямаше да бъде принудена да прекара целия си живот в люлеещия се стол с куките за плетене, а щеше да живее с този мъж, който беше толкова различен от всички останали.

Тя обиколи дървото и решително се изправи срещу него.

— В неделя следобед повечето годеници отиват в парка Фентън да се поразходят, да поговорят и да бъдат заедно няколко часа. Може би и ние трябва да отидем.

— Но аз имам работа… — започна той. — Добре де, ако все още искаш да се покажеш с мен, след като съм обядвал с твоето семейство, ще те придружа.

Тя пъхна ръката си в неговата.

— Трябва само да следиш какво правя аз. Не говори с пълна уста, не викай и най-вече не ругай сътрапезниците си.

— Ти наистина не изискваш много от мен — отбеляза сърдито той.

— Дръж се така, сякаш покупката на небостъргача на мистър Вандербилт зависи от този обяд. Може би това ще ти помага и ще ти напомня да се държиш добре.

Кен я погледна смутено.

— Това ме подсеща, че аз непременно… — Той впи очи в нейните. — Знаеш ли, все пак предпочитам да остана целия ден с теб. Следобед ще отидем в парка. Сигурно от години не съм имал цял свободен ден.

Обядът мина добре за Кен. Оупъл майчински му угаждаше, Дънкан търсеше съвета му по делови въпроси. Хюстън наблюдаваше всички. Домашните й очакваха на обяд едно чудовище, а то се оказа чудесен компаньон.

Блеър не каза нито дума през време на обяда. Хюстън се зарадва, че сестра й най-после лично се запозна с годеника й и може би се убеди, че той е мъж със замах. Кен великодушно позволи на мистър Гейтс да се включи в една от неговите сделки — закупуване на парцел земя, която той, както предполагаше Хюстън, щеше да получи на смешно ниска цена.

Когато напускаха заедно къщата, Кен каза:

— Сестра ти изобщо не прилича на теб.

Хюстън го попита какво иска да каже с това, но той не пожела да й обясни.

В парка тя представи Кен на други сгодени двойки. За пръв път той изглеждаше спокоен и не говореше непрекъснато за работата, която пропускаше да свърши заради нея. Когато една жена намекна за лошия късмет, който го беше сполетял на градинското увеселение, Кен се вцепени: но когато тя добави с въздишка колко романтично се е държал, като е отнесъл Хюстън до каретата, той веднага отрече да е сторил нещо кой знае колко необикновено.

Срещу парка имаше салон за сладолед, който беше отворен няколко часа и в неделя, и Кен покани всички двойки на крем-сладолед със сода и минерална вода.

Хюстън се прибра в къщи със сияещо лице. Не беше предполагала, че годеникът й може да бъде толкова очарователен.

— Никога не съм имал време за такива неща. Освен това си мислех, че те са чиста загуба на време. Обаче ми хареса. Смяташ ли, че се държах добре с твоите приятели? Много ли ми личеше, че съм работил в конюшня?

— Ни най-малко.

— Можеш ли да яздиш?

— Да — отговори тя с глас, пълен с надежда.

— Ще те взема утре сутринта и ще пояздим извън града. Би ли ти харесало такова нещо?

— Много.

Без да губи повече време, Кен сложи ръце в джобовете на панталоните си и тръгна, подсвирквайки си, през градината на Вила Чандлър.