Сърце от лед

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Хюстън стоеше посред спалнята на Памела, без да обръща внимание на нищо край себе си.

— Най-напред ще те пъхна в горещата вана, а след това ще ми разкажеш как се стигна дотук.

Хюстън остана да стои неподвижно в стаята, когато Памела я остави сама, за да приготви банята. Не беше сигурна дали всичко, случило се през тази вечер, беше успяло напълно да проникне в съзнанието й. Единственото, което знаеше, бе, че обичаше мъж, който я беше използвал като инструмент за своето отмъщение.

— Ваната е готова — извика Пам и побутна Хюстън към облицованата с розови плочки баня. — Сега се съблечи, а аз ще проверя какво е състоянието на баща ми. И недей да стоиш пред ваната с такова лице, като че ли в следващия миг светът ще рухне, Хюстън!

С години я бяха обучавали на послушание и затова сега изпълни нареждането на Памела като добре дресирано животно. Когато Памела се върна, Хюстън лежеше във ваната, покрита до шията с ароматна сапунена пяна.

— Доктор Уестфийлд най-после успя да успокои баща ми — съобщи Пам. — Той е твърде стар за подобни вълнения. Във всеки случай има само една тема, която действително би могла да го засегне — Закариа. Да не би Кен да му е казал, че има намерение да ми отнеме сина? В такъв случай би трябвало да се подготвя за битка…

— Не — промълви уморено Хюстън. — Не е тръгнал да се занимава със сина ти. Нищо толкова благородно.

— Смятам, че спокойно можеш да ми довериш какво се е случило и какво те накара да напуснеш Кен.

Хюстън вдигна очи нагоре към жената, която, реално погледнато, изобщо не познаваше. Бяха се сближили до известна степен само благодарение на нейния син. Но от друга страна, Памела беше единствената любов в живота на мъжа й.

— Защо всъщност ми помагаш? Нали все още го обичаш?

Памела я изгледа е присвити очи.

— Значи той ти е разказал, че в деня на сватбата бях при него?

— Каза ми, че е отказал да приеме твоята… покана да тръгне с теб.

Памела се засмя.

— Как тактично само се изразяваш! Вероятно е забравил да спомене, че аз бях тази, която стигна до заключението, че ние двамата не сме в състояние да живеем заедно продължително време. Разделихме се с взаимното убеждение, че най-късно три месеца, след като се съберем, щяхме да се хванем за косите. А сега ми разкажи какво се случи между теб и Кен. Всичко ще си остане между нас, ако имаш колебания в това отношение. А аз и без това рано или късно ще го узная.

Ако Кен реши да отнеме състоянието на Фентън, тъй като според закона то му принадлежи, скоро ще го разбере целият град, разсъждаваше Хюстън.

— Знаеш ли коя е майката на Кен? — попита тихо тя.

— Нямам понятие. Никога не ми е хрумвала мисълта, че той изобщо би могъл да има майка. Вероятно защото винаги се държеше като тиранин и, изглежда, не усещаше нужда от нещо толкова просто като една майка. Вероятно съм приемала, че е дошъл на този свят някак от само себе си.

Хюстън се отпусна в топлата вода и започна да разказва историята на Чарити Тагърт. Опита се да я предаде съвсем безпристрастно и да не я оцветява със своите собствени чувства.

Памела беше седнала до ваната на трикрако столче от месинг, тапицирано в розово, и слушаше внимателно.

— Нищо не съм знаела за тези събития — промълви тихо тя, когато Хюстън завърши разказа си. — Казваш, че всичко, което принадлежи на баща ми, според закона е собственост на Кен. Тогава няма нищо чудно, че той иска да си отмъсти, както не е чудно, че баща ми трепери от страх. Но ти не си напуснала Кен само защото се е появил на белия свят като бедно дете. Какво стана между вас?

Беше й значително по-трудно да разкаже за самата себе си, да признае, че е била само резервен вариант — след Памела; а сега, когато е изпълнила своето предназначение, вече е станала ненужна за Кен.

— Да върви по дяволите! — извика Памела, стана и започна да се разхожда напред-назад из банята. — Колко ли е бил горд със себе си, като ти е казал, че се е оженил за теб само с едно определено намерение. Той е най-разглезеният мъж, когото съм срещала някога през живота си.

Хюстън раздвижи глава и изненадано вдигна очи към Памела. За първи път даваше признаци на живот.

— Много му харесва да си въобразява, че е преживял тежко детство, но мога да ти се закълна, че именно той беше този, който даваше тон в нашата къща. Хората ме гледаха отвисоко, защото се влюбих в един ратай; но го правеха само защото никога не бяха имали в своите конюшни човек като Кен Тагърт.

Памела отново седна на своето трикрако столче и се приведе напред.

— Ти го познаваш — продължи ожесточено тя. — Изпитала си върху себе си неговата властна същност, неговия навик да командва всички около себе си. Мислиш ли, че като младеж беше различен само защото привидно беше слуга в конюшня?

— Не вярвам, че някога съм се замисляла по този въпрос — отговори едва чуто Хюстън. — Марк също спомена, че Кен е бил тиранин.

— Тиранин! — изфуча Памела и скочи като ужилена от столчето си. — Кен се държеше като господар на цялата къща. Баща ми е пропуснал не една делова среща, защото Кен заявяваше, че не може да получи карета или кон, тъй като не били готови за път. На вечеря трябваше да ядем само това, което харесваше той, защото готвачката предпочиташе да се съобразява по-скоро с вкуса на Кен, отколкото на баща ми.

Хюстън си спомни как мисис Мърчисън още от първия ден беше започнала да готви любимите ястия на Кен и винаги го вземаше под своя защита.

— Той беше красавец, а и знаеше много точно как да се държи е жените, за да изпълнят всяко негово желание. Прислужничките му чистеха стаята, перяха и гладеха бельото му, носеха му яденето горе. Вярно е, че не управляваше фирмата „Фентън — въглища и желязо“, но съвсем сигурно правеше това е нашето домакинство. Дори не искам да си помисля как ли би се държал, ако още тогава му беше известно, че всъщност собствеността на Фентън му принадлежи. Може би баща ми му е сторил добро. Може би животът в конюшнята е прибавил към характера му малко покорност и скромност, защото положително не е дошъл на бял свят с такива качества.

Памела коленичи пред ваната.

— Уверявам те, че можеш да живееш тук толкова време, колкото искаш. А ако моето мнение има някакво значение за теб, ето какво ще ти кажа: правилно си постъпила, като си го напуснала. Никому не е позволено да се ожени за една жена само за да осъществи плана си за отмъщение. Сега излез от ваната, а аз ще ти приготвя някакво питие, за да можеш да заспиш.

Хюстън отново се подчини като добре дресирано животинче, изсуши се с една от розовите хавлии на Памела и се облече в една от целомъдрените й нощници.

Пам се върна с чаша, която вдигаше пара.

— Ако не ти помогне да заспиш, поне ще ти олекне на душата. А сега се пъхни под завивките. Утрешният ден трябва да бъде по-добър от днешния.

Хюстън изпи почти цялата чаша и отварата подейства. Веднага заспа като пребита и когато се събуди, слънцето вече грееше високо в небето, а нея страшно я болеше глава. На долния край на леглото бяха проснати долното й бельо и една домашна роба. До тях имаше бележка от Памела, в която пишеше, че трябвало да слезе в града; Хюстън да закуси долу в салона, а ако има нужда от нещо, достатъчно е само да каже на прислужницата.

— Идън — промълви Джоан Тагърт, — нямам думи да ви се отблагодаря за това, което направихте тази нощ. Наистина не беше нужно да оставате буден заедно с мен.

Двамата стояха в коридора на хотел „Чандлър“ и по лицата им личеше, че цяла нощ не са мигвали. След като напуснаха къщата на Кен, отидоха на хотел. Ян веднага си легна, но Шъруин беше толкова развълнуван от събитията около тази паметна вечеря, че получи пристъп на астма и не му достигаше въздух. Непрекъснато обясняваше с хриптящ глас, че се страхува да не би Джоан и Ян отново да се върнат в миньорския лагер.

Идън се обади по телефона на доктор Уестфийлд, който пристигна за броени минути, тъй като след визитата при Джейкъб Фентън още не беше се събличал. След това Идън разбуди хората персонала на хотела и ги накара да донесат грейки и допълнителни завивки. Освен това изпрати едно момче да събуди аптекаря, за да може веднага да приготви рецептата, която беше дал доктор Уестфийлд.

Джоан през цялата нощ седя до леглото на баща си и се опитваше да го успокои, като непрекъснато го уверяваше, че тя и Ян няма да се върнат в лагера никога вече. Идън пое грижата за всичко останало, което беше в състояние да облекчи болния.

Най-после, когато слънцето вече се показваше над хоризонта, Шъруин задряма и двамата тихо излязоха в коридора пред стаята му.

— Не бих могла да ви се отблагодаря достатъчно за всичко — повтаряше за хиляден път Джоан.

— Тогава престанете да се опитвате. Бихте ли желали сега да закусите?

— Смятате ли, че по това време трапезарията вече е отворена?

Идън се ухили и отмахна кичур коса от челото й.

— След такава нощ персоналът на хотела е достатъчно стреснат от мен и ще направи всичко, каквото му кажа.

Това не бяха празни думи. Съненият нощен портиер отключи за тях залата за хранене, свали два стола от една маса до прозореца и веднага отиде да вдигне готвача от леглото. За нещастие последният живееше на четири мили от хотела, затова мина известно време, преди да стигне до кухнята. Но нито Джоан, нито Идън забелязаха, че чакаха цели два часа, преди да им поднесат закуската.

Разговаряха за младостта си. Джоан разказа как още от дете е трябвало да се грижи за всички мъже от семейството, тъй като майка й починала, когато тя била едва единадесетгодишна. Идън разказа как неговото семейство загинало при пожар и как по-късно Кен го взел под своя закрила.

— Кен ми подейства добре. Не исках никога вече да обичам някого, защото се страхувах, че той също може да умре. Страхувах се, че след това вече няма да понеса самотата…

Той остави салфетката за хранене настрани.

— Готова ли сте за излизане? Смятам, че междувременно са отворили и канторите в града.

— Да, разбира се — отговори тя, ставайки от масата. — Не искам да ви отклонявам от работата ви.

Той я хвана за лакътя.

— Нямах предвид себе си, а нас двамата. Сега ще отидем при някой посредник на недвижими имоти и ще купим къща. Трябва да бъде достатъчно голяма, за да има място за всички ни.

Тя се отдръпна крачка назад и го погледна.

— За всички ни? Не знам какво искате да кажете с това, но Ян, баща ми и аз не бива да живеем при вас. Аз ще си потърся някаква работа в града, ще помоля Хюстън да ми помогне. Ян ще тръгне на училище, а по-късно също ще работи, докато баща ми…

— Вашият баща би предпочел да се убие, отколкото да бъде в тежест на вас и Ян. Момчето вече е прекалено голямо, за да посещава общинското училище. Един частен учител ще свърши много по-добра работа. Освен това вие няма да печелите толкова, че да издържате и себе си, и двамата мъже. Не. Сега ще дойдете с мен и ще ми помогнете да изберем хубава къща, а след това ще водите домакинството.

— Невъзможно е да направя подобно нещо — отговори упорито тя. — Как ще водя домакинството на един неженен мъж?

— Вашият баща и братовчед ви ще имат грижата доброто ви име да не пострада. Те положително ще ме удрят през пръстите всеки път, когато понеча да се приближа до вас повече, отколкото е редно. Всъщност напоследък все по-често се улавям, че мисля за женитба. Особено след всичко, което преживях през последните месеци в къщата на Кен. Елате, Джоан. Замълчете най-после и нека заедно отидем на покупки. Вероятно трябва да купим и мебели, хранителни припаси и всякакви други неща, преди да помислим да напуснем този хотел. Повярвайте ми, прислугата ще е готова да ни помогне при пренасянето, след като научи, че така по-бързо ще се отърве от нас.

Джоан беше прекалено замаяна, за да успее да се възпротиви, когато Идън я отведе горе при баща й, за да го уведоми къде смятат да отидат. В края на краищата Ян, Джоан и Идън отидоха в града при посредниците на недвижими имоти.

Хюстън седеше на масата за хранене в столовата на Памела и унило побутваше кашата от овесени ядки, поставена в чиния пред нея.

В това време Памела нахлу като ураган в стаята и започна да сваля дългите бели ръкавици от шевро.

— Хюстън, целият град кипи! Носят се какви ли не слухове за случилото се тази нощ — извика тя, преди още да е успяла да каже добро утро. — След като си напуснала къщата, е станал скандал между Идън и Кен в салона на първия етаж. Една от прислужниците разказва, че са си крещели часове и Идън е изскочил от къщата като бесен.

— Значи Идън също си е отишъл? — промълви Хюстън с разширени от изненада очи.

— Не само той, но и тримата Тагъртови: Джоан, Ян и Шъруин. А след като те напуснали, Кен слязъл в приземния етаж и уволнил цялата прислуга.

Хюстън се облегна назад в стола си и въздъхна дълбоко.

— Той винаги казваше, че ние само му крадем времето. Предполагам, че сега ще може да работи колкото си иска… Или ще се върне в Ню Йорк да си работи там.

Памела свали широкополата си шапка и поправи щраусовите пера върху бялата италианска слама.

— Почакай, разправила съм ти още едва половината. Идън и Джоан отседнали в хотел „Чандлър“ и държали персонала цяла нощ на крак, тъй като Шъруин, доколкото можах да разбера, получил силен пристъп на астма и бил на косъм от смъртта. А тази сутрин двамата купили къща!

— Идън и Джоан? А как е Шъруин?

— Както приказват в града, тази сутрин бил много по-добре. А преди малко Мдън и Джоан купили точно Вила Страуд, на края на Арчър авеню. Нали я знаеш — голямата къща точно срещу болницата на Блеър. Идън заплатил вилата в брой, Джоан се прибрала в хотела, а той отишъл в магазина на Феймъс и купил оттам — надявам се, че правилно съм запомнила — три дамски блузи, две поли, една шапка, два чифта ръкавици и доста голяма партида долно бельо. Обслужвала го дръзката малка Натали и измъчила клетия мъж, докато той си признал, че тайнствената дама, за която набавял бельото, има същите размери като мис Джоан Тагърт. Ако след това разкритие Идън не се ожени за нея, свършено е с репутацията й в този град! Памела спря за миг да си поеме дъх.

— Освен това, Хюстън, искам още отсега да те подготвя за нещо, което и без това скоро ще прочетеш в „Чандлър Кроникъл“. Там са написали, че вероятно има друга жена в живота на Кен и тя е виновна за случилото се тази нощ в къщата му.

Хюстън вдигна чашата си с кафе. Местният вестник не я интересуваше. Мистър Гейтс от години се оплакваше, че той не е нищо друго, освен разпространител на клюки, в който от чужбина се съобщава само за страховити смъртни случаи и къде херцогските семейства на Англия прекарват зимата. Той се беше отказал от абонамента си за вестника, когато на втора страница поместиха интервю с някакъв италианец, който заявяваше, че англосаксонските жени целуват най-добре от всички жени в света.

— Къде успя да научиш всичко това? — попита със слаба усмивка тя.

— Къде бих могла да го науча! Разбира се, в чайната на мис Емили!

Хюстън почти се задави с глътка кафе. Сестринството! — помисли си тя. Беше длъжна да свика извънредно събрание и да уведоми членовете, че Джейкъб Фентън знае за техните посещения в миньорските лагери. Достатъчен беше само един дребен повод — например Кен още повече да го ядоса — и той можеше да повика полиция да арестува дамите от сестринството.

— Мога ли да използвам твоя телефон? — обърна се тя към Памела. — Трябва спешно да се обадя на няколко души.