ГЛАВА ОСМА

На следващата сутрин закуската във Вила Чандлър представляваше мълчалива, тържествена церемония. Само Хюстън и Дънкан си вземаха от всеки поднос, който беше сервиран, и изядоха по половин пържола, порция бъркани яйца с шунка, елдена питка и сладкиш с праскови. Оупъл само за една нощ беше отслабнала с два килограма, Блеър гледаше е гневно стиснати зъби в чинията си, докато Дънкан се колебаеше между яростта и безпомощното смайване.

Хюстън размишляваше върху онова, което тази сутрин й беше разказала Сюзън. Вчера Блеър излязла на разходка с приятен на вид, непознат рус мъж в езерото на парка Фентън, когато внезапно се появил Леандър и загребал към тях. В следващия миг непознатият рус мъж паднал във водата, а Лий издърпал Блеър в своята лодка и я отвел на брега. Там Блеър за голямо удоволствие на присъстващите взела едно гребло, блъснала Лий в тинята, спасила младия мъж от удавяне и двамата се върнали на пристана за наемане на лодки.

Хюстън си казваше, че би трябвало да се разгневи и да ревнува Лий, който с такова старание доказваше, че предпочита значително повече новата си годеница пред бившата. Многото цветя, които той ежедневно изпращаше във Вила Чандлър, също би трябвало да я натъжат. Но мислите й бяха заети единствено с проблемите, които я очакваха в къщата на мистър Тагърт: кой ще й помага при окачване на завесите, открити в няколко грижливо надписани пакета; къде да постави уникалното бюро от времето на Яков I… А на първо място я занимаваше самият мистър Тагърт. Надяваше се днес да не й пречи на работата, както беше правил вчера.

— Бих желал да поговоря с теб на четири очи, Хюстън — каза Дънкан след закуската и Хюстън толкова се изплаши, че за малко не преобърна стола си. Той я отведе в предния салон, който се използваше само за гости — и за сериозни разговори.

Хюстън безмълвно се настани в едно кресло. Този мъж беше неин втори баща от времето, когато беше още малко момиченце, и тъй като винаги беше изпълнявала нарежданията му и се държеше като истинска дама според неговите строги представи за жените, между тях никога не беше имало разногласия.

— Както чувам, ти си се съгласила да се омъжиш за него — започна Гейтс, застанал до прозореца с гръб към нея.

— Да — отговори кратко тя и се подготви вътрешно за надигащата се буря. Как да защити своето решение? Можеше ли да му каже, че е питала Кен и той я е уверил, че не е убивал и не е карал да убиват вместо него? Или беше по-добре да му обясни до каква степен мистър Тагърт има нужда от нея.

Дънкан се отпусна на едно кресло, като че носеше двойна тежест върху раменете си.

— Хюстън — каза той с глас, който едва ли беше по-силен от шепот. — Знам, че тази къща никога не стана отново това, което е била, докато твоят баща е бил жив, но не бях и помислял, че ще предприемеш толкова крайни мерки, за да се освободиш от нея.

Хюстън изобщо не беше очаквала подобно нещо.

— Нима смяташ, че се омъжвам за мистър Тагърт само за да напусна твоята къща?

Той се изправи.

— По тази и поради други причини. — Дънкан отново отиде до прозореца. — Това, което ти стори Леандър, е страшно и унизително преживяване и момиче на твоята възраст сигурно си мисли, че е дошъл краят на света. — Той се вгледа умолително в нея. — Но повярвай ми, Хюстън, това не е истина. Ти си най-хубавата млада дама в този град, а може би и в целия щат и скоро ще си намериш друг мъж. Ако си съгласна, ще те взема с мен в Денвър и ще ти представя няколко симпатични млади господа.

Хюстън стана от креслото, отиде при него и го целуна по бузата. До този момент никога не беше помисляла, че вторият й баща я обича. Въпреки че отдавна живееха под един покрив, те строго спазваха светските правила и днес тя го целуваше за пръв път в живота си.

— Много ти благодаря за предложението. Ти, разбира се, ми мислиш само доброто — каза тя, докато Дънкан смутено се извърна настрани. — Но аз не съм убедена, че се омъжвам за мистър Тагърт само защото се е оказал изгодна партия.

Дънкан погледна към нея.

— Сигурна ли си? Може би това е само проява на упорство от твоя страна, за да покажеш на целия град: вижте ме — винаги, когато поискам, мога да си намеря друг мъж. Ти наистина можеш да имаш всекиго. Затова вземи човек, който не е толкова богат и няма такава голяма къща като Тагърт, но поне познаваш семейството му. Знаеш ли дали в семейството на Тагърт няма душевноболни? Един от чичовците му подстрекавал миньорите към бунт — поне така ми казаха.

Хюстън рязко вдигна глава.

— Чичо?

— Раф Тагърт. Живее в лагера на въглекопачите. Този човек е трън в очите на Джейкъб Фентън, но той въпреки това не го уволнява, все едно какво върши.

Хюстън извърна лице настрани, защото не искаше Дънкан да види вълнението й. Името Тагърт не беше необикновено и по тази причина тя никога не беше свързвала приятелката си Джоан с Кен Може би тя го познаваше А ако двамата имаха родствена връзка, Джоан би могла да гарантира за него и за това, че в семейството им няма душевноболни.

Тя отново се обърна към Дънкан.

— Не вярвам, че семейството е наследствено обременено.

В погледа му се четеше разочарование и мъка.

— Как е възможно за толкова кратко време коренно да се промениш? Беше така разумна в отношенията си с Леандър, прие да се сгодиш за него чак след като го опозна напълно. А този мъж познаваш едва от няколко дни, но вече си дала съгласието си да останеш да края на живота си с него.

Срещу тези думи не можеше да се възрази нищо. Той беше напълно прав. Логиката твърдеше, че не бива да се омъжва за този чужд човек. Само че на нея дяволски много й се искаше да се омъжи за него! Тя вдигна ръка, за да прикрие усмивката, която се появи върху устните й. В никакъв случай не биваше да усвоява изразите на мистър Тагърт!

— Бракът е сериозно нещо — продължи Дънкан. — Помисли си добре какво правиш.

— Вече дадох съгласието си — каза тя, като че ли това беше някакъв отговор.

— Блеър е доказателство за това, какво може да се случи, преди венчалният пръстен да бъде поставен на ръката на жената — продължи горчиво той. — Не позволявай нейната… нейната необмислена постъпка да разруши живота ти. Разучи що за човек е този Кен Тагърт. Говори е хора, които го познават. Срещни се с Марк Фентън; може би той помни времето, когато Тагърт е работил в тяхната конюшня. Аз опитах да поговоря с Джейкъб Фентън, но той само клати глава още щом чуе името му. Това е за цял живот, Хюстън. Разпитай колкото се може по-подробно за този мъж, преди да се свържеш за цял живот с него.

Хюстън трябваше да признае, че молбата му е разумна. Но се поколеба дали да я възприеме. Може би изобщо не искаше да знае що за човек е Кен. Може би й харесваше точно тайнствеността около него. Този мъж я завладя устремно, преди тя да успее да го огледа критично. Вероятно още не беше готова да се върне от авантюрата в трезвата реалност.

Но Дънкан говореше разумно, а и Хюстън беше свикнала да се подчинява. Бегло си помисли какво ли би направил Дънкан, ако му разкаже за нахалството на Кен миналата сутрин и как успя да се защити само с помощта на глинената кана. Навярно щеше да я заключи в стаята й. Тя въздъхна и заговори:

— Ще разпитам някои хора. Ще се осведомя толкова подробно, колкото е възможно, и ако не науча нещо действително лошо, на двадесети този месец ще се омъжа за него.

Дънкан изпъшка.

— Вероятно не бих могъл да искам нещо повече от теб. Само че кажи ми още нещо, Хюстън: парите винаги ли са били толкова важни за теб? Животът, който водеше в тази къща, ти се струва прекалено беден, така ли?

— Защо мислиш, че парите са причина да се омъжа за него?

— Естествено, че те са причината. — Той изглеждаше искрено изненадан. — Какво друго би могло да те съблазни да се омъжиш за този грозен великан? Ако той нямаше пари, никой не би разменил и една дума е него. Щеше да си остане неизвестен работник в мините като другите членове от неговото семейство. Надали някой би му отговорил, дори когато попита колко е часът…

— Смяташ, че щеше да си остане неизвестен слуга? — промълви замислено тя. — Забрави ли, че е започнал като коняр, а междувременно е спечелил милиони? Никой не му ги е подарил. Може би ми харесва именно мъжът, който е скрит дълбоко в него, който се е издигнал от мръсотията в конюшнята и е постигнал нещо в живота. А аз през целия си живот не научих нищо друго, освен да се обличам добре.

Но този човек има нужда именно от моите знания, продължи тя вече мислено и по гърба й полазиха топли тръпки.

— Какво друго се изисква от една дама? — попита учудено Дънкан.

— В днешно време жените пишат книги. Те… — Тя млъкна и с движение на ръката отклони тази тема. — Чудно ми е защо никой не се запитва по каква причина един толкова богат човек като мистър Тагърт се жени за момиче от планините на Колорадо. Той би могъл да поиска някоя принцеса.

— Ти си повече от принцеса — заяви раздразнено Дънкан.

Хюстън му се усмихна и тръгна към вратата.

— Сега трябва да вървя. Мистър Бъгли ме очаква. Трябва да осигуря гардероба на бъдещия си съпруг. Освен това смятам да поръчам втора сватбена рокля, която да подхожда на моята. Сигурна съм, че Блеър още не е помислила за това.

— Не, тя положително не мисли за такива неща — отговори Дънкан и бръкна в джоба на сакото си. — Директорът на банката вчера беше тук и остави това за теб.

Той й подаде някакъв документ. Беше извадка от нейната сметка с вчерашна дата. Двеста и петдесет хиляди долара бяха внесени на нейно име в Националната банка на Чандлър.

Ръката на Хюстън трепереше малко, когато натисна дръжката на вратата.

— Много благодаря — прошепна тя. — Много благодаря за всичко. Ще направя това, за което ме помоли. — И с усмивка напусна стаята.

Едва когато стигна стълбата, дишането й се успокои. Спря и още един път разгледа извлечението от банковата си сметка. Кен беше казал, че ще внесе на нейно име малко пари. Каквито и недостатъци да имаше този човек, липсата на щедрост със сигурност не беше от тях. Тя затисна устата си с ръка, за да не се изсмее на глас, и побърза нагоре по стълбите. Трябваше да се облече за излизане.



След час Хюстън вече седеше в малкото ателие на мистър Бъгли, заобиколена от кройки и мостри на платове. Между нещата, които бе научила в своето училище за бъдещи дами, беше и изкуството правилно да се облече един мъж дори ако това водеше до непрекъснати спорове с камериера на съпруга относно неговите костюми.

— Нужни са му дузина костюми за работа — обясняваше тя на мистър Бъгли, докато помощникът трескаво записваше. — От този светъл вълнен плат, от оксфорда на сиви карета, от ангората и тежкия син шотландски туид… на първо време.

— А за официален костюм?

— Този черен камгарен плат и жилетка от бяло пике. Тя започна да избира костюми за свободно време и спорт, спря се и на клин за голф, но бързо се отказа. След това дойде ред на костюмите за следобедни приеми, а накрая и на сватбения — строг черен жакет и панталон от същия плат.

След като приключиха с костюмите, започна подбирането на ризи, шалове и ръкавици. После голям запас долно бельо от памучна материя, носни кърпички от бял лен, чорапи от Балбриген, Ирландия.

— Да почакаме ли с шапките?

— Да — отговори Хюстън, — и с бастуните също. — Тя погледна малкия златен часовник, закрепен на корсажа й. — Време е да вървя. Мога ли да взема костюма?

Мистър Бъгли сръчно опакова новия костюм заедно с цял комплект принадлежности към него и няколко чифта обувки. Хюстън уговори час за проба на Идън, който също имаше нужда от нов костюм за сватбата, и си тръгна.

— Много щастие! — извика след нея мистър Бъгли, когато новата елегантна карета потегли. — Ще имаш нужда от него, бедно дете — промърмори той, когато Хюстън изчезна от очите му.

Два часа по-късно Хюстън беше готова за градинското увеселение. Облече рокля, която подчертаваше фигурата й, изработена от бял муселин на точки върху жълт сатен, с широка жълта лента напреки през корсажа, която завършваше на талията с голяма панделка. По някакъв начин тази сутрин Сюзън успя да стегне корсета й почти с два сантиметра повече. Дишането при такова стягане беше възможно само с горната част на дробовете, но Хюстън понасяше с радост подобни малки неудобства. Държеше при първото официално появяване със своя годеник да изглежда колкото се може по-добре.

Когато каретата й спря пред къщата на Тагърт, тя се огледа с въздишка наоколо. Не биваше да забравя още утре да наеме няколко прислужници. Надяваше се, че наоколо няма никой, когато повдигна роклята си почти над коляното и бързо слезе от каретата. В този миг някъде отляво прозвуча тихо подсвиркване.

— Най-хубавото нещо, което виждам днес — засмя се Кен и се показа иззад ъгъла на къщата. — Краката ти са по-красиви от тези на една танцьорка, която навремето предизвикваше възхищението ми в Ню Орлеан.

Хюстън се постара да не се изчерви.

— Донесох ти новия костюм и тъкмо имаш време да се преоблечеш.

— Защо да се преобличам?

Хюстън още не беше свикнала да го гледа без брада. Лицето му беше покрито с тъмни косъмчета, защото днес не се беше избръснал, но въпреки това изглеждаше чудесно. Каква щастлива случайност, помисли си тя, че дадох съгласие да се омъжа за един мечок-гризли, за да го превърна след това в прекрасен принц.

— За градинския прием в два часа — отговори строго тя.

— О, за това ли? — каза той през рамо, докато отиваше към входната врата и я остави при каретата.

— Да, затова. — Тя повдигна роклята си и изтича след него чак до кабинета му. — Искам да ни остане време за няколко урока, преди да тръгнем за увеселението. Ще ти дам някои съвети, за да се чувстваш добре. И, разбира се, ще имаш нужда от достатъчно време, за да можеш да се облечеш и приготвиш.

Кен остана прав зад бюрото си и посегна към лист хартия.

— Страшно много съжалявам, но нямам никакво време. Трябва да работя. Но ти би могла да отидеш, след като вече си облечена. Можеш да си избереш цветя от моята оранжерия.

Хюстън пое дълбоко въздух.

— Не е ли най-добре да им раздам по няколко долара?

Той я погледна изненадано над документа.

— Мислиш ли, че ще се зарадват на това?

— Не — отвърна ледено тя. — Няма да им хареса. Но съм сигурна, че ти ще се зарадваш. В такъв случай няма да има нужда да се показваш пред тях.

— Нима твърдиш, че се страхувам от няколко наконтени сноби, които са се събрали да пият чай? Да знаеш, че мога да ги купя всичките и…

Погледът й го накара да замлъкне.

— Няма да ходя на увеселението — заяви упорито той и седна зад бюрото си.

Хюстън отиде при него. Много й се искаше да сложи ръка на рамото му, но не го направи.

— Няма да е толкова страшно, колкото си мислиш. Досега си виждал само най-лошите хора от този град. Но днес с удоволствие ще те представя на моите приятелки и ти обещавам, че никоя от тях няма да припадне в краката ти.

— Искаш да кажеш, че нито една госпожица няма да припадне, като ме види без брада?

Тя с усмивка отстъпи крачка назад.

— Да не би да се опитвате да изтръгнете от мен признание, че ще бъдете най-хубавият мъж на забавата?

Той посегна към ръката й, но тя беше по-бърза от него.

— Нека да останем двамата тук — прошепна Кен. — Все ще намерим нещо, с което да си убием времето. Знаеш ли, че тази рокля много ми харесва.

— О, не, мистър Тагърт — засмя се тя и си помисли дали не би могла да стегне с още един сантиметър корсета си. — Не искам да ме… да ме изкушавате да правя такива неща, за които си мислите в момента. Вървете да се облечете за градинското увеселение. — Тя се отдръпна от него и застана долепена до стената.

Кен опря ръце на стената от двете страни на главата й и се приведе напред.

— Всъщност ние още не сме се опознали както трябва. Искам да кажа, че годениците трябва поне няколко часа да бъдат сами, преди да се явят пред олтара, не е ли така?

Хюстън ловко се промъкна под дясната му ръка.

— Мистър Тагърт — заяви твърдо тя, — със сладки приказки при мен няма да постигнете нищо. Вие просто се страхувате да посетите това увеселение. Вероятно сте от мъжете, които хукват да бягат само щом видят събрани на едно място няколко дами. В такъв случай вие не сте мъжът, за когото искам да се омъжа.

Пламнал от гняв, Кен се завърна зад писалището си.

— Понякога си направо зла. Да не мислиш, че ме е страх от това проклето тържество!

— Докажете го, като се облечете и ме придружите.

Докато го наблюдаваше, тя разбра, че той вътрешно се бори със себе си, и й се дощя да му каже, че ще си остане с него в къщи. Не се поддавай, укори се тя. Той точно това иска да постигне.

Кен ядно запрати документите на писалището.

— Добре, ще дойда — каза троснато. — И се надявам, че няма да ти се наложи да съжаляваш за това. — С тези думи той изхвръкна навън от кабинета и тръгна към спалнята си.

— Аз също се надявам — каза тихо тя и изтича да донесе костюма, който лежеше забравен в каретата.

Докато Кен се преобличаше, Хюстън разглеждаше мебелите, струпани в салона, и разсъждаваше как най-добре би могла да ги подреди. След час и половина, когато беше почти уверена, че Кен е скочил през някой прозорец на първия етаж, се обърна и го видя застанал в коридора в тъмно сако с дълги пешове, сиви панталони и бяла ленена риза. В ръката си държеше бяла вратовръзка.

— Нямам представа как се връзва това нещо…

Хюстън за момент не можа да помръдне от мястото си.

Ушитият по мярка костюм превъзходно изтъкваше забележителната разлика между широките му рамене и тънката талия, а тъмният плат подчертаваше косите и веждите му. Мисълта да се яви под ръка с този мъж на предстоящото увеселение я изпълни с гордост. Дълбоко в себе си непременно искаше да докаже на града, че веднага може да си намери друг мъж, и то не какъв да е. Положително би могла да попадне и на по-лош от него — о, да, би могла!

— Знаеш ли как се връзва вратовръзка? — повтори той.

— Да, разбира се — отговори машинално тя, идвайки отново на себе си. — Но трябва да седнеш, защото в противен случай не бих могла да достигна врата ти.

Той седна на едно от малките позлатени кресла като осъден на смърт.

Докато връзваше сложния уиндзорски възел, Хюстън реши да започне с уроците:

— Забавата ще бъде в дома на една от моите приятелки. Казва се Тиа Манкин. Храните и напитките ще бъдат поставени върху дълги маси, подредени в градината. А ние ще обикаляме наоколо и ще разговаряме с гостите. Ще се старая да бъда винаги близо до теб.

Кен не казваше нищо.

Когато възелът беше готов, тя го погледна в очите. Това ли беше мъжът, в чиято глава бе строшила глинената кана?

— Няма да трае дълго — добави тихо тя. — После ще се върнем тук и ще вечеряме заедно.

Внезапно той я прегърна и бурно я целуна — сякаш искаше да почерпи кураж от нея.

— Хайде да свършим с тази работа — промърмори той и закрачи към входната врата.

— Какво чакаш? — повика я нетърпеливо, застанал в рамката на вратата.

— Ето ме, идвам — отговори е усмивка тя и се почувства млада и жизнена.

Докато Кен управляваше каретата — до къщата на Тиа бяха само няколко минути, — тя продължи да му дава наставления.

— Ако искаме да убедим хората, че наистина сме сгодени, трябва да проявиш известно внимание към мен — каза предпазливо тя. — Стой близо до мен, предлагай ми ръката си и тъй нататък. И много те моля, помогни ми, когато слизам от каретата.

Той кимна, без да я погледне.

— И се усмихвай — каза тя. — Бракът не е толкова лошо нещо, колкото ти изглежда.

Хората, събрани в градината на семейство Манкин, с нетърпение чакаха момента да се запознаят с новия годеник на Хюстън. Разбира се, опитаха се да не забравят доброто възпитание, но буквално хукнаха към каретата, когато тя спря пред къщата, и застанаха там със зяпнали уста. Миньорът е рунтавата брада бе подменен от някакъв непознат джентълмен.

Кен, изглежда, не забелязваше реакцията на хората, за сметка на това Хюстън веднага я усети. Тя гордо сложи ръце върху широките му рамене, когато й помагаше да слезе от каретата, после пъхна ръката си под неговата и той я отведе то събраните в края на градината гости.

— Мога ли да ви представя моя годеник, мистър Кен Тагърт — заговори официално тя.

Двадесет минути по-късно, след като го беше представила на всички присъстващи, тя усети, че той започва да се отпуска.

— Не е толкова лошо, колкото очакваше, нали?

— Не е — промълви небрежно той. — Желаеш ли нещо за ядене?

— Искам чаша пунш. Ще ме извиниш ли за момент. Трябва да поговоря с един човек.

Тя го проследи с поглед, когато той се запъти към бюфета, и забеляза, че много жени се спираха и гледаха подире му. Мередит Лехнер пристъпи към него и го заговори, като първо погледна с усмивка към нея, сякаш искаше разрешение.

Моят годеник, превърнал се от жабок в принц, помисли с истинска нежност Хюстън. И за тази промяна беше достатъчна само една цицина. Покашля се деликатно, защото не искаше да я чуят, че се киска.

Докато Кен беше зает около бюфета, тя отиде при преподобния Томас, застанал встрани от останалите гости.

— Той е неузнаваем — промълви пасторът и кимна по посока на Кен, който стоеше до бюфета, заобиколен от три жени. — Променила си го изцяло.

— Може би само външно — отговори Хюстън и понижи глас. — Исках да поговоря с вас. Когато миналата седмица бях в миньорския лагер, Джоан Тагърт каза, че знае коя съм. Какво всъщност знае?

— Всичко — отговори преподобният Томас.

— Но как така? — смая се Хюстън.

— Аз й казах. Имах нужда от съюзник, от истински приятел вътре в лагера.

— Но какво ще стане, ако ме заловят? Джоан би могла да изпадне в още по-трудно положение, когато знае за мен. И без това нещата са достатъчно лоши.

— Хюстън — каза пасторът, вперил очи в нейните, — ти не можеш сама да носиш цялата отговорност. Джоан още преди месеци дойде при мен и поиска да узнае истината. С удоволствие я споделих е нея.

Хюстън помълча малко, наблюдавайки как Кен се смее за нещо, и видя как едната от трите жени пристъпи към него, прикована от погледа му.

— Значи аз не съм единствената, която е завладяна от чара му, помисли доволно тя.

— Знаете ли дали Джоан и Кен имат някакви родствени връзки? — попита тя.

— Първи братовчеди. — Той се усмихна на изненадата й. — Щом научих за твоя годеж, отидох при Джоан. О, пазачите първоначално не искаха да ме пуснат в лагера, но моят господар стои по-високо от техния. Нито Джоан, нито който и да е друг член на семейството познават лично Кен. Има някаква тайна, свързана с раждането му. Джоан предполага, че майка му е била… ами, дама за една нощ, и бащата на Кен се е съмнявал, че бебето е от него. Това обяснява защо Кен е работил в конюшнята на Фентън, а не е бил отгледан от семейство Тагърт в миньорския лагер.

— Знаете ли какво е станало с неговите родители?

— Джоан беше почти сигурна, че двамата отдавна са починали. Хюстън! — Пасторът постави ръка върху нейната. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за този човек? Знам, че Леандър много те наскърби, но…

Хюстън не искаше повторно да изслуша тазсутрешната проповед на Дънкан, макар че и тази очевидно беше с добри намерения.

— Сигурна съм — прекъсна го твърдо тя. — А сега бихте ли ме извинили? Трябва да се погрижа за годеника си, докато някоя не ми го е откраднала.

— Разбира се. Ако все пак решиш да поговориш с мен, аз съм тук целия следобед.

Когато Хюстън се отправи към Кен, по пътя непрекъснато я спираха.

— Изглежда толкова симпатичен, Хюстън. Ти си направила чудеса с него.

— Наистина ли се влюби в него още докато беше сгодена за Леандър?

— Лий сигурно беше много нещастен, когато му каза, нали?

— Вярно ли е, че си се измъквала тайно от къщи, за да се срещаш с мистър Тагърт?

— Хюстън, трябва да ни разкажеш всичко!

Задъхана, тя най-после успя да си пробие път до Кен и пъхна ръката си в неговата.

— Дяволски дълго те нямаше — каза тихо той. — Знаеш ли какво искат да им разкажа онези жени? — запита я след малко с възмутен тон.

— Мога да си представя — отвърна със смях тя. — Успя ли да вземеш нещо за ядене?

— Само няколко от онези малки филийки с разни неща отгоре. Можеш да изядеш цяла чиния от тях и след това си точно толкова гладен, колкото и в началото. Трябва ли да стоим още тук? Кой беше мъжът, с когото говореше?

— Преподобният Томас.

— Аха. Всяка сряда ти даваш уроци в пасторската къща — усмихна се той и докосна нослето й с върха на пръста си. — Не ме гледай толкова учудено. Знам много неща за теб. Защо не седнеш някъде, а аз ще ти донеса една чиния със салати и разни други работи. Както виждам, така правят и другите мъже за своите дами.

Лий щеше да знае точно какво е редно да се направи, помисли с неволен копнеж Хюстън. Ако беше посетила приема с него, в три и четвърт щяха да си тръгнат, защото всеки четвъртък той…

— Сигурно си мислиш, че щеше да е много по-добре да беше дошла на увеселение с човек, който знае какво се полага — проговори над главата й Кен, хвърляйки широка сянка отгоре й. В ръце държеше чиния, пълна до ръба с ядене.

— От къде на къде? Не мисля нищо подобно — отговори смутено тя, но не можа да продължи, защото в скута й внезапно се изля поток от салати, сосове и кой знае още какво.

Кен не се помръдна. Но лицето му издаваше, че са се сбъднали най-лошите му предчувствия.

Когато Хюстън чу, че една жена се опитва да сподави смеха си и забеляза, че всички гости ги наблюдават занемели, тя реагира светкавично.

Скочи на крака, така че салатите се изсипаха от роклята й, и прошепна:

— Вземи ме на ръце!

Той я изгледа с потъмнели очи, в които смущението се примесваше с гняв, и не помръдна от мястото си.

— Вземи ме на ръце, отнеси ме до каретата и препускай с всички сили — заповяда тя с тих глас.

Кен не беше свикнал сляпо да се подчинява на заповеди. Но този път го направи. Вдигна я в мощните си ръце, като че беше лека като перце, и я понесе.

Докато я носеше към каретата, Хюстън се притискаше към него. В четвъртък следобед Леандър вземаше уроци по фехтовка; но мистър Тагърт прекарваше своите четвъртъци в това, да носи на ръце бъдещата си жена.

Кен не каза нито дума, докато двамата не седнаха в каретата и не потеглиха към Вила Чандлър.

— Защо? — запита едва тогава той. — Какво спечели от това, че те занесох до каретата?

— Много малко от присъстващите мъже имат достатъчно здрав гръб, за да вдигнат жените си на ръце. Освен това всяка жена би позволила да изсипят сос в скута й, ако срещу това получи мъж, който може да я пренесе през градината, та чак до каретата.

— Но ти изобщо не си тежка — опита се да се усмихне той.

Хюстън се наведе към него и го целуна по бузата.

— Май за теб аз нямам никаква тежест — промълви замечтано тя.

Кен спря коня и учудено заговори:

— Ти си истинска, неподправена лейди, нали, мис Чандлър? Дама от глава до пети.

— Надявам се — промърмори тя и си помисли, че не е много сигурна дали е точно това, което Кен Тагърт виждаше у нея или искаше да види…

Загрузка...