Сърце от лед

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Хюстън вдигна очи към Кен от леглото в колибата, видя го да се облича и разбра, че това означава край на краткия им меден месец.

— Очевидно трябва да напуснем това прекрасно място — промълви тъжно тя.

— Очаквам посетители днес следобед и не мога да си позволя тази среща да се провали. — Той се обърна към нея. — Бих искал да остана по-дълго тук, но няма как…

В гласа на Кен също се усещаше съжаление и Хюстън реши, че ще бъде по-добре да му помага, отколкото да се противи. Скочи бързо от леглото и се зае с костюма си за езда. Кен трябваше да й помогне да затегне корсета си.

— Как, за Бога, дишаш с това проклето нещо?

— Не мисля, че дишането е важно в случая. Нали видях колко цениш заобленостите по тялото на жена си. А без тези „проклети неща“ талиите ни в скоро време биха достигнали шестдесет и седем или шестдесет и осем сантиметра. Освен това корсетът подпира гърба на жената. Поначало да се носи корсет е много здравословно.

Кен измърмори нещо неразбрано и натъпка остатъка от хранителните им припаси в дисагите. По вида му личеше, че с мислите си вече беше в кабинета, където го очакваше много работа.

Двамата мълчаливо продължиха подготовката за спускането в долината. Хюстън не беше сигурна какво става в главата на Кен, но за себе си знаеше, че никога в живота си не е била по-щастлива. Страхът й, че е безчувствена, беше изчезнал, а пред нея се разкриваше дълъг живот с мъжа, когото обичаше.

Когато напускаха колибата, Кен спря още веднъж на прага и погледна назад към малката стая.

— Тук никога не ми е било толкова хубаво — промълви тихо той, преди да заключи вратата и да тръгне към оседланите коне.

Хюстън тъкмо понечи да се качи на коня си, когато Кен я прихвана през талията и я вдигна на седлото. Тя се опита да скрие учудването си, когато погледна надолу към него. Това ли беше мъжът, който я мъкнеше по хлъзгавите скали с тънките и неудобни ботуши?

Кен сведе глава.

— С този костюм за езда отново изглеждаш като лейди — измърмори той.

Двамата мълчаливо се спуснаха по тясната пътечка надолу по стръмния склон. На няколко пъти Кен спираше на особено опасните места, за да може в случай на нужда да й окаже помощ.

Чак когато наближиха до града и се клатеха с бързината на охлюви по изровения от дъждовете път, Хюстън отново го заговори.

— Кен, нали знаеш какво най-вече ме занимаваше през последните дни?

Той я погледна и се ухили безсрамно:

— Разбира се, че знам, съкровище, и намирам, че всичко беше чудесно.

— Но аз не говоря за това — каза нетърпеливо Хюстън. — Искам да взема твоята братовчедка Джоан да живее при нас.

Когато се обърна към Кен, той седеше на седлото с отворена уста и я зяпаше смаяно.

— Тъй като се съмнявам, че би приела пряка покана да живее у нас, защото вие, Тагъртови, сте пословични с вашата гордост и не позволявате да ви дадат нещо даром, съзнателно отлагах толкова дълго време назначаването на икономка. Помислих си, че тази работа ще й хареса. Първо, така най-после ще се махне от миньорския лагер и, второ — не смяташ ли, че тя и Идън ще бъдат чудесна двойка?

Кен продължаваше да я зяпа.

— Е, какво ще кажеш?

Накрая той успя да затвори устата си и да добие сравнително нормален вид.

— Когато казах на Идън, че възнамерявам да се женя, той ме запита дали съм готов да деля живота си с една жена. Щеше да си умре от смях, когато му отговорих, че не възнамерявам да си променям живота заради някакъв си брак. Постепенно започвам да разбирам защо ми се е присмивал. Имаш ли намерение да настаниш още хора в моята къща? Може би скитниците на Чандлър? Но ако вземеш и някой проповедник, тогава аз изчезвам, разбра ли! Духовниците понасям още по-малко, отколкото децата. Между впрочем, изглежда, няма никакво значение какво обичам аз и какво не, защото ти… — Той прекъсна, когато Хюстън му обърна гръб и подкара коня си напред.

За момент Кен остана на мястото си, загледан след нея, но после пришпори коня си и я настигна в галон.

— Да не би сега да ми се разсърдиш, мила? От мен да мине, вземи у дома когото си искаш. Това не ме смущава… Наистина не… — Кен за пръв път през живота си се опитваше да успокои разгневена жена и това го караше да се чувства неловко.

Бързо посегна към юздите на коня й.

— Но аз изобщо не познавам тази жена. Как изглежда тя? Може би е толкова грозна, че да не смея да погледна към нея, когато я срещна по коридора? — Повярва, че е открил следа от усмивка в ъглите на устните й и се обнадежди. Аха, хуморът беше правилният метод.

— Джоан носеше виолетов шифон върху пурпурна долна фуста, малки брилянти по раменете и…

— Един момент — прекъсна я той. — Да не би да имаш предвид онази дребна, чернокоса и зеленоока личност с изящни глезени и хубаво задниче? Видях я, когато слизаше от каретата, и трябва да ти призная, че прасците й също не бяха за изхвърляне.

Хюстън го изгледа с искрящи от престорен гняв очи.

— Нима си се заглеждал по чужди жени в деня на собствената си сватба?

— Само когато не бях зает да се възхищавам на умението ти да се катериш сред розите. Честно казано, с долното си бельо ти ми хареса повече от всички други жени, взети заедно. — Той протегна ръка и погали нейната.

Пред тях се възправяха цивилизацията и градът с неговите хора, които в бъдеще щяха да отнемат голяма част от времето им. Това беше последният им шанс за свободна и непринудена интимност.

Сякаш беше прочел мислите й, Кен я свали от коня и я сграбчи в обятията си. А когато телата им се сляха, човек би могъл да си помисли, че това е последната любовна прегръдка в съвместния им живот.

Когато два часа по-късно пристигнаха в къщата на Тагърт, по дрехите им лепнеше кал, в косите им се бяха заплели репеи, а лицата им пламтяха. Кен държеше Хюстън за ръка, докато се появи Идън.

Русият мъж хвърли само един поглед върху двамата и когато отново възвърна способността си да говори, каза на Хюстън:

— Както виждам, успели сте да го намерите. — После се обърна към шефа си: — Кен, в кабинета те чакат четирима мъже и половин дузина телеграми, на които трябва спешно да отговориш. Освен това, Хюстън, мисля, че наетите от вас прислужници не се разбират особено добре помежду си.

Хюстън усети как Кен за последен път стисна ръката й и забърза с Идън по коридора. Тръгна към стълбите, за да се преоблече в спалнята си. Цивилизацията отново изискваше своето.

Десет минути по-късно Кен надникна през вратата на спалнята й и каза, че му се налага спешно да замине по работа. Като се уредяло всичко, щял веднага да се върне.

Върна се след три дни.