Трупът в библиотеката

I

Конуей Джеферсън бе поканил в своя апартамент всички участници в разследването. Имаше шампанско, разменяха се любезности, но накрая любопитството победи.

Пръв не издържа сър Хенри Клидъринг.

— Ще вляза в ролята на Уотсън, верния спътник на Шерлок Холмс, мис Марпъл. Искам да науча повече за вашите методи.

Главният инспектор Харпър не остана по-назад:

— А аз искам да знам в кой момент се досетихте за пръв път?

Дойде ред и на полковник Мелчет:

— Боже мой, отново постигнахте успех и за пореден път дадохте добър урок на полицията! Разкажете ни всичко от игла до конец.

Мис Марпъл приглади червеникавокафявата коприна на своята най-хубава вечерна рокля. Тя се изчерви и се усмихна с притеснен вид.

— Страхувам се, че моите „методи“, както сър Хенри се изрази, са ужасно аматьорски. Знаете ли, истината е, че повечето хора — в това число и полицаите — са прекалено доверчиви за този жесток и зъл свят. Те са готови да вярват на почти всичко, което им се казва. Аз никога не вярвам. Трябва да ви кажа, че никога не се доверявам на това, което ми се казва. Винаги се опитвам сама да проверя дали всичко се потвърждава.

— Точно такъв е и научният подход — каза сър Хенри.

— Да, но много зависи как се прилага — вметна полковник Мелчет.

Мис Марпъл продължи:

— В този случай още от самото начало някои неща бяха приети за верни, без да се отсяват твърденията от чистите факти. А фактите, така както аз ги определих за себе си, бяха следните: жертвата бе съвсем младо момиче, което е имало навика да си гризе ноктите и зъбите й бяха леко изхвръкнали — зъбите на малките момиченца често стърчат, освен ако не се коригират със специални скоби (а децата пък ги свалят веднага, щом се изплъзнат от родителския поглед.) Но аз се отклоних от темата. Докъде бях стигнала? О, да — докато оглеждах мъртвото момиче, изпитах огромно съжаление, защото винаги е много тъжно, когато нечий млад живот бъде прекъснат насилствено. Мислех, че който и да е бил извършителят на това злостно убийство, едно е сигурно — той е жестока, безмилостна личност. Разбира се, фактът, че беше намерена в библиотеката на полковник Бантри — случаят твърде много напомняше сюжет на криминален роман — беше много объркващ, дори бих казала — невероятен. В действителност този факт въобще не се вместваше в порядъка на останалите събития. Това, което толкова ни обърка бе, че този факт бе извън замисъла на убиеца. Действителният план е бил трупът на убитото момиче да бъде подхвърлен в дома на клетия Базил Блейк — много по-вероятен извършител на това гнусно престъпление. Постъпката на Блейк — да пренесе тялото в библиотеката на полковника, значително е забавила развоя на събитията и със сигурност е била повод за силно притеснение и раздразнение за истинския убиец. Виждате ли, сметката на убиеца е била много проста. Щом трупът бъде открит в неговата къща, Базил Блейк е щял да бъде първият заподозрян и най-вероятен извършител на престъплението. След съответната проверка в Дейнмът следствието е щяло да установи, че той познава Руби Кийн, а след това, че в момента се е обвързал с друго момиче, и са щели да решат, че Руби е дошла да го изнудва или нещо от този род, и че той я е удушил в пристъп на ярост. Просто едно обикновено мерзко престъпление — такова престъпление аз наричам „престъпление а ла нощен клуб“! — На това място тя се усмихна. — Но, както много често се случва в живота, всичко се обърква, и интересът на следствието прекалено бързо бе фокусиран върху семейството на мистър Конуей Джеферсън. Това се оказа изключително неприятно за една определена личност. Както вече казах, аз съм изключително подозрителна. Моят племенник Реймънд много често ми казва — на шега, разбира се, и винаги с най-добри чувства — че моят мозък работи като сифон на кухненска мивка. Твърди, че мозъкът на повечето викторианци бил от този тип. На това мога само да отговаря, че ако действително е така, то хората от викторианската епоха са познавали отлично човешката природа. Та, както казах, този мой нехигиеничен — или точно обратното — прекалено хигиеничен ум, веднага се насочи към финансовата страна на нещата. Имаше двама души, които печелеха от смъртта на момичето — това не можеше да се отрече. Петдесет хиляди лири са много пари — особено когато си във финансово затруднение, какъвто беше случаят и с двамата. Разбира се, те изглеждаха много приятни, симпатични хора, почти невероятно беше някой от тях да е убиецът. Но човек никога не може да бъде абсолютно сигурен, не е ли така? Например, младата мисис Джеферсън — всички я харесваха. Но на всички стана ясно, че през това лято тя се бе променила, че се бе отегчила от досегашния си начин на живот, живот на пълна зависимост от нейния свекър. Тя е знаела от лекаря, че мистър Джеферсън няма да живее още дълго — така че е можела още малко да потърпи — моля да извините грубостта ми, за да бъде по-точна — би могла да потърпи, ако не се беше появила Руби Кийн. Мисис Джеферсън е силно привързана към своя син, а някои жени твърдо вярват, че всяко престъпление, извършено в името на децата им, е морално оправдано. В селото на няколко пъти съм се натъквала на подобно поведение: „Вижте, госпожице, туй е заради малката Дейзи, не разбирате ли?“ — казват, като че ли това е причина, която може да извини и най-съмнителното поведение. За мен това е недостоен начин на мислене.

Тя помълча малко.

— А сега — мистър Гаскел. За мен той беше много по-вероятен „състезател“, ако позволите да използвам този спортен израз. Той бе комарджия и, както разбрах, с не особено солидни морални устои. Ала аз имах известни причини да смятам, че това престъпление е дело на жена. Та както казах, от гледна точка на мотива парите бяха много важни. И затова фактът, че и двамата имаха алиби за времето, през което, съгласно медицинската експертиза, е била убита Руби Кийн, бе много смущаващ. Много скоро след това дойде откриването на изгорялата кола с трупа на Памела Рийнс и тогава цялата истина блесна пред мен. И, разбира се, алибитата загубиха своята стойност. В онзи момент аз разполагах с двете половини на престъплението, и двете много убедителни, всяка сама за себе си, но за жалост не се връзваха. Трябваше да съществува връзка, но аз не можех да я открия. Персоната, за която бях сигурна, че е извършител на престъплението, нямаше мотив. Беше много глупаво от моя страна — продължи мис Марпъл замислено. — Ако Дайна Лий не беше ме насочила несъзнателно, никога нямаше да се досетя — а това бе най-очевидната причина на света. „Съмърсет Хаус“!

Ами нали там се пазят всички документи от бракосъчетанията! Женитба! Вече не ставаше дума само за мистър Гаскел или мисис Джеферсън — ставаше дума за по-широките възможности на женитбата. Ако един от двамата бе женен, или се е готвел за това, то тогава неговият партньор автоматично влизаше в кръга на заподозрените. Реймънд Стар, например, може да е смятал, че е имал възможност да се ожени за богата жена. Той демонстрираше определено отношение спрямо мисис Джеферсън и аз мисля, че именно неговият чар я бе събудил от нейното продължително вдовство. До този момент тя е била щастлива и доволна да бъде само дъщеря на мистър Джеферсън — ако помните притчата за Рут и Наоми, само че Наоми се постарала да уреди подходяща сватба за Рут. Освен Реймънд съществуваше и мистър Маклейн. Тя много го харесваше и беше много вероятно да се омъжи за него. А той не бе особено заможен и освен това през въпросната нощ се е намирал недалеч от Дейнмът. Значи излизаше — заключи тя, — че едва ли не всеки би могъл да бъде убиецът. Но, разбира се, дълбоко в себе си аз вече знаех. Тези изгризани нокти нямаха друго обяснение.

Сър Хенри се зачуди:

— Ноктите? Но нали тя счупила единия си нокът и изрязала останалите, за да са еднакви по дължина?

Мис Марпъл се засмя.

— Глупости! — каза тя. — Има огромна разлика между изгризани и късо изрязани нокти! Никой, който знае нещо за ноктите на момичетата, които ги гризат — тези грозни, безформени нокти, както често повтарям на момичетата от моя клас — никой не би могъл да ги сбърка с късо изрязани нокти. А, разбирате ли, тези нокти бяха факт. И значението на този факт можеше да бъде само едно-единствено. Трупът в библиотеката на полковник Бантри въобще не беше този на Руби Кийн. И точно това бе насочващата улика — Джози! Джози идентифицира трупа. Тя е знаела, със сигурност е знаела, че удушеното момиче не е Руби Кийн. А е казала, че е. Била е озадачена, напълно озадачена, че са открили трупа на друго място. Дори на практика го показа. Но защо? Защото е знаела много добре къде е трябвало да бъде намерен трупът! Във вилата на Базил Блейк. А кой насочи нашето внимание към Базил? Отново Джози. Припомнете си как тя е подхвърлила на Реймънд, че Руби може би е излязла с онзи младеж от киното. А преди това е пъхнала неговата снимка в чантичката на Руби. Кой изпитваше такъв горчив гняв към мъртвото момиче, че не успя да го скрие дори пред трупа й? Джози! Джози, която беше хитра, практична, твърда като желязо в преследването на богатство. Това имах предвид, когато казах, че хората са прекалено доверчиви, в това число и полицаите. Никой дори за миг не помисли да се усъмни, че мъртвото момиче не е Руби Кийн, както твърдеше Джози. И то само защото в онзи момент никой е нямал причина да предполага, че Джози има интерес да излъже. От самото начало трудността идваше от мотива — за мен бе очевидно, че Джози е въвлечена, но на пръв поглед смъртта на Руби противоречеше на нейния интерес. Чак когато Дайна Лий спомена за „Съмърсет Хаус“, успях да направя връзката. Женитба! Ако Джозефин Търнър и Марк Гаскел бяха в действителност съпруг и съпруга, тогава всичко се изясняваше. А както вече знаем, те са били женени от цяла една година. Пазили са го в тайна, в очакване на смъртта на мистър Джеферсън.

Мис Марпъл деликатно отпи от чашата с шампанско, специално разляно за случая, и продължи:

— Трябва да призная, че ми бе много интересно да проследя събитията — да открия плана и неговото изпълнение. Сложен и същевременно елементарен. Преди всичко изборът на бедното дете, Памела, начинът, по който е била подмамена, като отново се е използвало киното. Пробни снимки — нищо чудно, че бедното дете не е можело да устои. И как да устои, щом Марк Гаскел е използвал цялата убедителност, на която е бил способен? Тя идва до хотела, той я чака, през страничната врата я завежда в стаята на Джози — несъмнено я е представил като специалистка по гримовете. Бедното малко дете, боли ме, като мисля за него! Представям си как се е оставила в ръцете на Джози — в своята баня Джози е изрусила косата й, гримирала е лицето й, лакирала е ноктите й — като ритуала преди жертвоприношение. Несъмнено по време на всичко това момичето е било упоено. Може би наркотикът е бил сложен в нещо, което са й дали да пие — най-вероятно някакъв сок. Изпаднала е в кома. Допускам, че са я скрили в една от празните съседни стаи — спомнете си, че те са били почиствани от прах само веднъж седмично. След вечеря Марк Гаскел излязъл с колата си — на разходка по брега на морето, както той твърдеше. Тогава е занесъл във вилата на Базил Блейк тялото на Памела Рийвс, облечена в една от старите рокли на Руби. Поставил я е на постелката пред камината във всекидневната. Тя е била все още упоена, но не мъртва, когато той я е удушил с коланчето на роклята… Ужасно, но се моля на Бога и се надявам, че тя не е разбрала какво става с нея. И ще ви призная — доволна съм, че той ще бъде обесен… Вероятно е било малко след десет часа вечерта. Той е карал много бързо и се е присъединил към останалите във фоайето. Руби Кийн, все още жива, е танцувала с Реймънд своя първи демонстрационен танц за вечерта. Мисля, че Джози предварително е инструктирала Руби какво да направи. Руби е била навикнала да изпълнява разпорежданията на Джози. Вероятно й е било наредено да се качи в стаята си, да се преоблече, след което да отиде в стаята на Джози и там да я чака. Вероятно тя също е била упоена, нещо е било сложено в кафето й след вечеря. Може би си спомняте, че се е прозявала, докато е била с младия Бартлет. По-късно Джози се е качила, за „да я търси“ — но никой, освен Джози не е влизал в стаята на Джози. Може би това е бил моментът, в който Руби Кийн е била убита — с инжекция или удар по главата. След това Джози слязла долу, танцувала е с Реймънд, заедно със семейство Джеферсън се е притеснявала за Руби и накрая си е легнала. В малките часове на нощта тя е облякла тялото на Руби в дрехите на Памела, пренесла е тялото до страничния изход на хотела — за мускулеста млада жена като нея това не е била трудно — откраднала е колата на Джордж Бартлет, откарала я до каменоломната, обляла е колата и тялото с бензин и ги е запалила. Върнала се в хотела пеша, може би появявайки се към осем-девет часа, за да създаде впечатление, че е станала рано, разтревожена от изчезването на Руби!

— Доста сложен и заплетен план — обади се полковник Мелчет.

— Не по-сложен и заплетен от стъпките на танц — обади се мис Марпъл.

— Права сте.

— Тя е била много методична и е обърнала внимание дори и на най-малката подробност — каза мис Марпъл. — Например, предвидила е противоречието с ноктите на двете момичета. Ето защо е съумяла да счупи един от ноктите на Руби, като го е закачила с шала си. Това е послужило като извинение и обяснение защо ноктите на трупа са били късо подрязани.

Намеси се и главният инспектор Харпър:

— Да, тя наистина е предвидила всичко. А единственото доказателство, с което вие разполагахте, мис Марпъл, бяха изгризаните нокти на една ученичка.

Мис Марпъл го погледна.

— Много повече — отвърна тя. — Хората, освен всичко друго, говорят много повече, отколкото трябва. Марк Гаскел приказваше твърде много. Когато описваше Руби, той каза, че зъбите й били „извити навътре“. Само че зъбите на мъртвото момиче в библиотеката на полковник Бантри бяха изхвръкнали напред.

Конуей Джеферсън запита доста мрачно:

— А драматичният финал ваша идея ли беше, мис Марпъл?

— Как да ви кажа, признавам, че идеята бе моя. Толкова е хубаво човек да бъде абсолютно сигурен, не е ли така?

— Права сте, най-важно е да си абсолютно сигурен — отговори той.

— Ще се опитам да обясня идеята си — обърна се към него мис Марпъл. — Веднъж научили, че възнамерявате да направите ново завещание, Марк и Джози са били длъжни да предприемат нещо. Те вече бяха извършили две убийства, за да се доберат до парите ви. Нищо не би ги възпряло да извършат трето убийство. Марк, разбира се, трябваше да бъде абсолютно чист, затова отиде в Лондон, срещна се с приятели и ги покани на ресторант, а след това на бар. Отново безупречно алиби. Джози е трябвало да свърши работата. Те все още вярвали, че смъртта на Руби ще бъде прикачена на Базил Блейк, затова решили вашата смърт да бъде вследствие слабо сърце. Както разбрах от главния инспектор Харпър, в спринцовката е имало дигиталин. Всеки лекар би заключил, че смъртта е настъпила от сърдечен удар. Джози предварително била разхлабила една от големите каменни топки на балкона. След инжектирането тя е щяла да я бутне така, че да се чуе силен трясък от падането й. Така смъртта щяла да бъде обяснена с шока от внезапния шум.

Мелчет възкликна:

— Изобретателен дявол!

Сър Хенри попита:

— Значи третата смърт, за която споменахте, трябваше да бъде смъртта на Конуей Джеферсън?

Мис Марпъл поклати отрицателно глава.

— О, не — тогава имах предвид Базил Блейк. Ако бяха успели, той щеше да увисне на въжето.

— Или затворен до края на живота си в Бродмур — добави сър Хенри.

— Не зная как да ви благодаря, скъпа Джейн — намеси се Доли Бантри. — Още веднъж съумяхте да направите чудо — не, три чудеса. Първо, върнахте доброто име на семейство Бантри. Знаете ли, съветът на Редфърдшир се събра и Томпсън най-учтиво предложи на Артър да заеме полагащото му се място на председател — тя стисна ръката на скромно усмихващия се неин съпруг, седнал до нея.

— Второ, Базил Блейк трябва да ви е много благодарен. Освен че му спасихте живота, днес цялото село е благоразположено към него и младата му съпруга. Всички са готови да забравят буйния му живот на филмово величие. И трето, но може би най-важно — истината възтържествува и злостните, алчни убийци ще увиснат на бесилката.

— Благодаря ви, Доли — скромно каза мис Марпъл, с бузи, порозовели от смущение. — Направих каквото можах.

Конуей Джеферсън се прокашля и рече:

— Винаги съм знаел, че Розамунд се ожени за негодяй, но отказвах да си го призная. Тя толкова го обичаше. Да обичаш един убиец! Е, слава Богу, и той, и жената ще си платят за всичко. Радвам се само, че накрая той рухна и сам призна всичко.

Мис Марпъл каза:

— Да, Джозефин Търнър винаги е била силен характер. Целият план за убийствата е бил нейно дело. Ирония на съдбата е, че тя самата е довела момичето тук, без да си представи, че Руби ще завърти главата на мистър Джеферсън и така ще провали всичките й надежди.

Джеферсън възкликна натъжен:

— Бедното момиче… Бедната, малка Руби…

Влязоха Аделайд Джеферсън и Хюго Маклейн. Тази вечер Аделайд изглеждаше почти красива. Тя се приближи до Конуей Джеферсън, положи ръка на рамото му и с малко неспокоен глас изрече:

— Джеф, трябва да ти кажа нещо. Още сега. Реших да се омъжа за Хюго.

Конуей Джеферсън за миг я погледна право в очите. След това каза привидно сърдито:

— Крайно време беше да се омъжиш отново. Поздравявам ви и двамата. И, между другото, Ади, утре ще направя ново завещание.

Тя кимна.

— Да, знам.

— Не, не знаеш — възрази Джеферсън. — За теб ще отделя десет хиляди лири. Всичко останало, което имам, ще получи Питър, когато аз умра. Какво ще кажеш за това, момичето ми?

— О, Джеф — гласът й пресекна. — Ти си… ти си прекрасен!

— Той е много добро дете. Бих желал да го виждам често през времето, което ми остава.

— О, ще го виждаш!

— Страшно чувство има за престъпленията — продължи замислено Джеферсън. — Не само, че притежава нокътя на убитото момиче — на едно от убитите момичета — но за негов голям късмет в счупения нокът се оказва нишка от шала на Джози. Така има сувенир и от убийцата! А това го прави много щастлив!

II

Хюго и Аделайд прекосиха салона за танци. Реймънд се приближи до тях.

Аделайд му каза доста бързо:

— Трябва да ви съобщя новината си. Решихме да се оженим.

Усмивката на лицето на Реймънд беше безупречна — смела, замислена усмивка.

— Надявам се — каза той, без да обръща внимание на Хюго, взирайки се в очите й, — че ще бъдете много, много щастлива.

Те се отдалечиха. Реймънд гледаше след тях.

„Приятна жена — помисли си Реймънд. — Много приятна жена. И при това богата. Жалко за труда, който си направих да назубря всички подробности за рода Стар от Девъншир… Е, както и да е, нямах късмет. Танцувай, танцувай, малки човече!“

И Реймънд се върна в салона за танци.