Тук и отново

12.

След посещението в болницата Нед се прибра у дома и легна на канапето. Беше се постарал да изпълни мисията, но отново се бе провалил пред Ани. Носеше бензин в буркан и запалка. Още една минута — и можеше да направи с болничната стая същото като с палата в Бедфорд.

Но тогава чу как вратите на асансьора се отварят и видя бедфордските ченгета. А те знаеха кой е. Не беше сигурен дали са видели лицето му, но не искаше да започнат да задават въпроси защо е в болницата, след като Ани вече е мъртва.

Разбира се, можеше да им каже, че е тук, защото има час при доктор Грийн. Това си беше вярно. Доктор Грийн бе претоварен с пациенти, но все пак го бе приел през обедната си почивка. Беше свестен човек, макар и да бе съгласен с Ани, че Нед е трябвало да обсъди продажбата на къщата в Гринуд лейк с нея.

Не сподели с доктор Грийн колко е ядосан, само му каза, че е адски тъжен, че Ани ужасно му липсва и все още много я обича.

Докторът не знаеше истинската причина за смъртта на Ани — как побягна от къщата, подкара бързо колата и бе ударена от камиона за боклук. И всичко това защото бе невероятно ядосана на мъжа си заради акциите на «Генстоун». Грийн не знаеше, че Нед бе работил с градинаря, който се грижеше за палата в Бедфорд, и затова познаваше толкова добре мястото.

Лекарят му даде успокоителни и приспивателни. Нед взе две от тях веднага щом се прибра и заспа на канапето. Събуди се четиринадесет часа по-късно — в единадесет в четвъртък сутринта.

Хазайката му, госпожа Морган, звънна на вратата. Майка й бе собственица на къщата преди двадесет години, когато двамата с Ани се нанесоха тук, но госпожа Морган я наследи миналата година.

Нед не я харесваше. Беше едра жена с изражение на човек, който търси разправии. Той застана пред вратата, за да й попречи да влезе, но хазайката пак се опитваше да надникне вътре.

Най-после госпожа Морган заговори. Гласът й обаче не прозвуча грубо и силно както обикновено.

— Нед, мислех, че вече си отишъл на работа.

Той не отговори. Не я засягаше, че отново го бяха уволнили.

— Знаеш, че много съжалявам за Ани — продължи тя.

— Да, разбира се.

Чувстваше се толкова омаломощен от ефекта на приспивателните, че му бе трудно дори да промърмори.

— Нед, има проблем.

Съчувственият тон изчезна, заменен от деловит.

— Договорът ти изтича на първи юни. Синът ми ще се жени и се нуждае от апартамента ти. Съжалявам, но знаеш как е. В памет на Ани ще те оставя да живееш тук през май, без да плащаш наем.

След един час той потегли към Гринуд лейк. Някои от старите му съседи бяха навън и работеха в градините си. Нед спря пред имота, където навремето се бе издигала къщата им. Сега всичко бе зелена морава. Дори цветята, които Ани бе насадила с обич, бяха изчезнали. Дъртата госпожа Шафли, която живееше от другата страна на дома им, подкастряше мимозите в двора си. Тя вдигна глава, забеляза го и го покани на чай.

Сервира му домашен кекс и дори си спомни, че Нед обичаше чая много сладък.

Изглеждаш ужасно, Нед — каза тя с насълзени очи. — Ани не би се зарадвала да те види толкова неспретнат. Тя вечно се грижеше за вида ти.

— Трябва да се изнеса от апартамента — отвърна той. — Хазайката го иска за сина си.

— Къде ще отидеш?

— Не знам.

Макар все още да се бореше с ефекта от приспивателните, Нед внезапно се сети нещо.

— Госпожо Шафли, мога ли да наема стаята ви за гости, докато открия нещо друго?

Веднага забеляза отказа в очите й.

— Заради Ани — добави Нед, тъй като знаеше, че госпожа Шафли много обичаше жена му.

Но тя поклати глава отрицателно.

— Нед, няма да се получи. Не си най-спретнатият човек. Ани вечно разтребваше след теб. Къщата ми е прекалено малка и ще започнем да се караме.

— Мислех, че ме харесвате — отвърна Нед и усети как го обзема гняв.

— Харесвам те. Но да живееш с някого е друго нещо — каза тя и погледна през прозореца. — О, виж, Хари Харник.

Госпожа Шафли изтича до вратата и повика Харник.

— Ела у нас. Нед ми е на гости.

Хари Харник беше съседът, който предложи да купи къщата им, защото се нуждаеше от по-голям двор. Ако Хари не бе дал офертата си, Нед нямаше да продаде дома си и да вложи парите в проклетата компания. А сега Ани я нямаше, къщата я нямаше, а хазайката искаше да го изрита от апартамента. Госпожа Шафли, която винаги се държеше мило, когато Ани бе тук, дори не искаше да му даде стая под наем. А Хари Харник влизаше в къщата със съчувствена усмивка на лицето си.

— Нед, ужасно съжалявам за Ани. Беше прекрасен човек.

— Прекрасен — потвърди госпожа Шафли. Предложението на Харник да купи имота им бе първата стъпка към смъртта на Ани. А госпожа Шафли го бе повикала тук само защото не искаше да остава насаме с Нед. Страхуваше се от него. Дори и Харник го гледаше странно. Очевидно той също се страхуваше.

Хазайката, макар и да се надуваше, му предложи да остане безплатно в апартамента през май, защото и тя се страхуваше от него. Синът й никога не би се нанесъл при нея — двамата не се разбираха. Просто искаше да се отърве от Нед.

Лин Спенсър се уплаши от него, когато застана до вратата на болничната стая. Сестра й, онази Декарло, почти не го погледна, докато я интервюираха пред болницата, а вчера едва вдигна глава, за да го види. Но той щеше да промени това. Тя също щеше да се страхува от него.

В душата му се надигна дива ярост. Чувството му бе познато още от дете, когато стреляше по катерици в гората. Харник, Шафли, Лин Спенсър, сестра й — всичките бяха катерици. И щяха да си получат заслуженото също като катериците.

А той щеше да подкара доволно колата си и да ги остави смазани и кървящи, както бе постъпвал с катериците.

Каква беше онази песничка, която си пееше в колата? А, да. «Отиваме на лов». Точно така.

Нед се засмя весело.

Хари Харник и госпожа Шафли се вторачиха в него.

— Нед — каза госпожа Шафли, — нали не забравяш да взимаш лекарството си?

Той си помисли, че не трябва да буди подозрения, и успя да потисне смеха си.

— Не забравям. Ани би искала да си взимам лекарството. Разсмях се, защото си припомних как Хари побесня заради старата кола, която се канех да поправям.

— Две стари коли, Нед. Заради тях улицата изглеждаше ужасно мизерна и Ани те накара да се отървеш от тях.

— Спомням си. Сигурно затова купи къщата ни — не искаше да докарвам тук стари коли за поправка. И когато жена ти искаше да звънне на Ани и да я пита съгласна ли е с продажбата, ти не й позволи да се обади. А вие, госпожо Шафли, знаехте, че Ани ще полудее от мъка, ако къщата й изчезне, но и вие не й се обадихте. Не й помогнахте да спаси дома си, защото искахте да ме разкарате оттук.

Лицата на събеседниците му издаваха силното им чувство за вина. Може и да бяха обичали Ани, но не достатъчно, за да й оставят дома.

Не им показвай как се чувстваш. Не се издавай.

— Ще тръгвам — каза Нед. — Надявам се, вече осъзнавате, че съм наясно с конспирацията ви и се моля да горите в ада заради нея.

Обърна им гръб и излезе. Докато отваряше вратата на колата си, забеляза червено лале близо до пътеката, където навремето бе къщата им. Пред очите му изникна образът на Ани, която садеше цветята си с любов.

Нед се втурна към лалето, изскубна го и го вдигна към небето. Обеща на Ани, че ще отмъсти за нея. Лин Спенсър, Карли Декарло, хазайката му, госпожа Морган, Хари Харник, госпожа Шафли. Ами Бес — съпругата на Хари? Нед се замисли и добави и Бес към списъка. Можеше все пак да се обади на Ани и да я предупреди за продажбата на къщата. И тя не заслужаваше да живее.