Тук и отново

51.

В два часа Нед се скри зад дърветата до къщата за гости. В два и петнайсет някакъв мъж, когото не бе виждал преди, дойде пеша по частния път към къщата. Не приличаше на ченге — дрехите му явно бяха скъпи. Носеше тъмносиньо сако, бежов панталон и риза с разкопчана яка. Походката и видът му бяха на човек, който смята, че владее света.

— Е, ако останеш тук още един час, повече няма да владееш света — промърмори Нед.

Зачуди се дали това бе същият тип, който бе тук и снощи. Не гаджето на Лин Спенсър, а третият човек. Беше напълно възможно.

Днес Нед отново виждаше Ани до себе си. Беше му протегнала ръка. Знаеше, че той скоро ще отиде при нея.

— Няма да се забавя, Ани — прошепна той. — Само още няколко часа.

Главата го болеше, отчасти заради изпитата бутилка уиски. Още не бе решил как ще стигне до гробището. Не можеше да шофира тойотата — търсеха я из цялата страна. А колата на Лин Спенсър бе прекалено лъскава и хората щяха да я забележат.

Загледа се в мъжа, който стигна до къщата и почука. Лин му отвори. Вероятно бе съсед, отбил се на гости за малко. Но или знаеше кода за портата, или Лин му бе отворила от къщата.

След двадесет минути, в три без десет, някаква кола паркира пред къщата.

Нед се вторачи в младата жена, която излезе от нея. Позна я веднага — Карли Декарло. Пристигна навреме, даже подрани малко. Нещата щяха да се развият точно както ги бе планирал.

Само дето онзи непознатият бе в къщата. Е, лош му е късметът!

Декарло се бе издокарала като за прием. Носеше красив костюм, какъвто Нед би искал да купи за Ани. Проклетата репортерка можеше да си позволи подобни дрехи. Тя принадлежеше към бандата измамници, които бяха откраднали парите на толкова много хора и бяха разбили сърцето на Ани, а после излъгаха: «Нямам нищо общо с това. И аз съм жертва.»

Да бе! И затова караш спортна тъмнозелена кола и носиш костюм за сума ти пари!

Ани винаги казваше, че ако може да си позволи нова кола, би искала да е тъмнозелена.

— Помисли, Нед. Черното изглежда прекалено траурно, а тъмносините коли приличат на черни. Но тъмнозелените са невероятно елегантни. Искам да ми купиш тъмнозелена кола, когато спечелиш от лотарията — казваше тя.

— Ани, скъпа, не можах да ти купя, но днес ще дойда при теб с тъмнозелена кола — обеща Нед. — Съгласна ли си?

— О, Нед! — засмя се Ани до него.

Усети целувката й, а после и нежните движения, с които разтриваше гърба му, когато бе преуморен или изнервен.

Започна да обмисля как да подходи. Искаше да влезе в къщата. Оттам изстрелите нямаше да се чуят чак до шосето.

Пропълзя покрай храстите към прозореца на стаята с телевизора. Днес вратата към всекидневната бе притворена и той не виждаше навътре. Но видя непознатия. Стоеше зад вратата в стаята с телевизора.

— Според мен Карли не знае, че той е тук — каза Ани. — Чудя се защо.

— Да проверим — предложи Нед. — Имам ключ за кухненската врата. Хайде да влезем вътре.