Тук и отново

28.

Кен и Дон си бяха тръгнали от работа, докато се прибера от Каспиън, затова се отправих направо към къщи. Оставих им съобщения, разбира се, и те ми звъннаха вечерта. Уговорихме се да се срещнем рано сутринта, за да поговорим на спокойствие.

Поработих върху рубриката си и отново се сетих за ежедневната борба на деветдесет и девет процента от хората по света, които се опитваха да балансират разноските срещу доходите си.

Прегледах съобщенията в електронната си поща, като се надявах да открия нещо от тайнствения очевидец, но нямаше нищо от него. Или от нея.

Довърших рубриката и в единадесет без петнадесет си поръчах малка пица по телефона и си налях чаша вино. Пицарията е съвсем близо и поръчката ми пристигна точно когато започваха новините в единадесет.

Водещата история бе за Ник Спенсър. Медиите бяха свързали слуха, че е бил видян в Швейцария, с изчезването на Вивиан Пауърс. Снимките им бяха показани една до друга, а говорителят съобщи, че имало ново развитие по случая Спенсър. Полицията в Браярклиф Менър се съмнявала, че Вивиан Пауърс е отвлечена.

Реших, че е прекалено късно да звъня на Лин. Тези новини потвърждаваха уверенията й, че не е участвала в плановете на мъжа си. А ако някой наистина бе напуснал дома й само минута преди пожара, можеше да се окаже, че Лин е имала свой план.

Легнах си, обзета от противоречиви емоции, и дълго време не можах да заспя. Ако Вивиан Пауърс бе планирала да се събере с Ник Спенсър само часове след срещата си мен, значи бе невероятна актриса. Зарадвах се, че не изтрих телефонното й съобщение. Възнамерявах да го запазя и да се върна в «Генстоун», за да поговоря с някои от жените, които отговаряха за кореспонденцията.

В осем часа на следващата сутрин Дон и аз бяхме в кабинета на Кен, стиснали чаши с горещо кафе. Двамата ме погледнаха очаквателно.

— Хронологично ли? — попитах. Кен кимна.

Разказах им за дома на Вивиан Пауърс и преобърнатите маса и лампа, които напомняха за сценичен декор. После добавих:

— Но Вивиан говореше невероятно убедително, когато ми съобщи, че знае кой е взел документацията на Спенсър от доктор Бродерик. — Огледах внимателно колегите си. — Мисля, че вече знам защо документацията е била взета и какво е съдържала. Сглобих всичко.

Оставих снимката от официалната вечеря на бюрото и посочих Дора Уитман.

— Посетих я вчера и тя потвърди, че говорила с Ник Спенсър на вечерята. Разказала му как двамата с мъжа й ходили на пътешествие до Южна Америка в началото на ноември. Сприятелили се с двойка от Охайо, които им разказали, че племенницата им живяла в Каспиън преди около тринадесет години. Родила бебето си в болницата в Каспиън, но за неин ужас диагнозата била множествена склероза. Водела го при доктор Спенсър за обичайните ваксини, а в деня преди семейството да се върне в Охайо, той отишъл у тях и инжектирал на бебето пеницилин, защото имало висока температура.

Отпих глътка кафе. Все още се чувствах зашеметена от значението на онова, което бях научила.

— Според тяхната история няколко седмици по-късно доктор Спенсър звъннал на майката в Охайо. Бил ужасно разтревожен. Признал, че по грешка инжектирал бебето с неизпробвана ваксина, върху която работел от години. Казал, че е готов да понесе отговорността си за всички проблеми, които можело да възникнат.

— Инжектирал бебето с неизпробвана ваксина… стара ваксина? Чудо е, че не го е убил — рязко каза Кен.

— Почакай да чуеш останалото. Майката му обяснила, че бебето не реагирало отрицателно на ваксината. Странното е, че не се втурнала да съди лекаря, след като чула признанието му. Но състоянието на бебето наистина било добро. След няколко месеца педиатърът в Охайо казал, че очевидно диагнозата за множествена склероза била грешна, тъй като то се развивало нормално и от заболяването нямало и следа. Сега момиченцето е на тринадесет години, а миналата есен попаднало в катастрофа. Лекарката в спешното отделение казала, че резултатите му показват съвсем леки следи от склероза в някои от клетките. Според нея това било абсолютно невъзможно и решила, че е станала някаква грешка. Майката се обадила в Каспиън и помолила да й изпратят първоначалните рентгенови снимки на бебето, а те доказвали напреднала склероза в главния и гръбначния мозък.

— Вероятно са объркали снимките — обади се Кен. — Това се случва прекалено често в болниците.

— Знам. А и всички в Охайо били убедени, че има грешка. Освен майката. Решила да пише на доктор Спенсър и да го уведоми за това, но той вече бил починал и й върнали писмото. Дора Уитман казала на онези хора, че Никълъс Спенсър е син на доктор Спенсър. Предложила им племенницата да пише направо в «Генстоун» и тя писала, но не получила отговор от него.

— И това е историята, която госпожа Уитман е разказала на Спенсър на вечерята? — попита Дон.

— Да.

— А на следващия ден той се втурнал към Каспиън, за да вземе документацията на баща си, но открил, че липсва — каза Кен, като заклати очилата си.

Запитах се колко ли често му се налага да подменя винтчето на рамката.

— Дора Уитман обещала да даде на Спенсър адреса и телефона на онези хора. Разбира се, не носела бележника си на вечерята. Ник отишъл при нея, след като се видял с доктор Бродерик и научил, че документацията липсва. Бил ужасно разстроен. Звъннал на двойката от Охайо от дома на Уитман, взел номера на племенницата им и говорил с нея. Името й е Карълайн Съмърс. Дора Уитман го чула как пита Съмърс дали има факс. Очевидно имала, защото той искал да отиде в болницата в Каспиън, за да види рентгеновите снимки на дъщеря й, и я помолил да му изпрати по факса разрешение да ги вземе.

— Значи след срещата си с Бродерик е отишъл в болницата?

— Да. Аз също се върнах в болницата, след като говорих с госпожа Уитман. Чиновничката си спомни за посещението на Ник Спенсър, но каза, че не могла да му помогне. Единственият комплект снимки вече били изпратени на Карълайн Съмърс.

— Последователността на събитията сочи, че Съмърс е написала писмото до Спенсър през ноември и веднага след това някой се е втурнал да прибере документацията на баща му — отбеляза Дон.

Забелязах, че драска в бележника си триъгълници, и се зачудих какво ли би казал психолог по въпроса. Аз също имах версия: някой в офиса на «Генстоун» е приел писмото сериозно и или сам е предприел действия, или го е предал на друг.

— Има и още. Ник Спенсър отлетял за Охайо. Запознал се с Карълайн Съмърс и дъщеря й. Прегледал детето, взел бебешките рентгенови снимки и отишъл в болницата в Охайо, където диагностикът твърдял, че вижда следи от склерозирали клетки. Но картонът на момичето го нямало. Човек, използвал името на Карълайн Съмърс, го взел от болницата седмица преди Деня на благодарността. Ник помолил госпожа Съмърс да не говори с никого по въпроса и обещал да се обади отново. Разбира се, не го направил.

— Имал е «къртица» в компанията, а само след един месец самолетът му катастрофирал — каза Кен и си сложи очилата, което бе знак, че се готви да приключи разговора. — Карли, каза, че си говорила със съпругата на доктор Бродерик. Получи ли някаква информация от нея?

— Говорихме съвсем кратко. Знаеше, че съм била при него миналата седмица. Вероятно той се е изказал добре за мен. Споменах, че искам да й задам няколко въпроса, и тя се съгласи да поговорим, но след като състоянието на мъжа й се подобри. Надявам се, че и той ще може да ни обясни какво точно му се е случило.

— Инцидент с Бродерик, самолетна катастрофа, откраднати документи и картони, подпалена къща, изчезнала секретарка, провалена ваксина срещу рак и стара ваксина, която може да е излекувала множествена склероза преди тринадесет години — каза замислено Дон, като се надигна от стола си. — А всичко това започна като история за избягал мошеник.

— В момента мога да ви кажа само едно — прекъсна го Кен. — Множествена склероза никога не е била лекувана с някаква си неизпробвана стара ваксина.

Телефонът ми звънна — беше Лин. Искаше да й помогна да подготви изявление за пресата във връзка със слуха за пребиваването на Ник в Швейцария и изчезването на секретарката му. Чарлз Уолингфорд и Ейдриън Гарнър настоявали да се изкаже.

— Карли, дори ако слухът за Ник се окаже неверен, фактът, че е имал любовна връзка със секретарката си ще ме отдели напълно от него в представите на хората. Ще гледат на мен като на невинната съпруга. А ние искаме точно това, нали?

— Искаме истината, Лин — отговорих, но неохотно се съгласих да обядваме заедно в «Четирите сезона».