Тук и отново

25.

Кен и Дон изслушаха съсредоточено разказа за срещите ми в Уестчестър и обаждането от полицията в Браярклиф Менър.

— Какво ти казва инстинктът ти, Карли? — попита Кен. — Сложен план, за да се убедят всички, че става нещо странно? Икономите ти съобщават, че очевидно Ник Спенсър и Вивиан Пауърс били лудо влюбени. Възможно ли е да си се приближила твърде много до истината? Смяташ ли, че Вивиан е възнамерявала да отиде в Бостън, за да поживее с мама и тате, а после да започне нов живот в Австралия или Монако, след като напрежението спадне?

— Напълно е възможно — отговорих. — Но ако е така, открехнатата врата и съборените маса и лампа са прекалени.

След тези думи замълчах колебливо.

— Какво има? — попита Кен.

— Вивиан ми се стори уплашена. Когато позвъних и ми отвори, не свали веригата доста време.

— Била си там около единадесет и половина?

— Да.

— Намекна ли ти от какво се страхува?

— Не. Но ми каза, че повредата в колата на Ник Спенсър е станала само седмица преди катастрофата със самолета му. Според нея нито един от случаите не бил инцидент.

Надигнах се от стола и добавих:

— Ще отида там. А после ще се върна в Каспиън. Вивиан Пауърс се обади да ми съобщи, че знаела самоличността на червенокосия. Ако това не е фарс, мисля, че тя се е превърнала в сериозна заплаха за някого.

Кен кимна.

— Действай. А аз ще използвам връзките си. Едва ли са много хората, отишли да умрат спокойно в «Сейнт Ан», които после са напуснали болницата здрави. Няма да е трудно да идентифицираме онзи тип.

Все още бях новобранец в работата, а Кен отговаряше за историята, но въпреки това казах:

— Кен, когато го откриеш, искам да присъствам на разговора.

Той се замисли за момент, после кимна.

— Добре, това е справедливо.

Имам добро чувство за ориентация. Този път нямах нужда от карта, за да намеря дома на Вивиан Пауърс. До вратата й стоеше ченге, което ме изгледа подозрително. Обясних му, че съм се виждала с нея предишния ден, а после ми е звъннала по телефона.

— Почакайте да проверя — каза той, влезе в къщата и се върна след минута. — Детектив Шапиро нареди да ви пусна.

Детектив Шапиро се оказа кротък мъж с вид на учен, с оредяваща коса и умни кафяви очи. Побърза да ми обясни, че разследването едва започва. Свързал се с родителите на Вивиан Пауърс и предвид обстоятелствата те му дали разрешение да влезе в дома й. Фактът, че предната врата била отворена, а колата й — все още пред къщата, ги притеснил силно и се уплашили дали дъщеря им не е станала жертва на убийство.

— Била сте тук вчера, нали, госпожице Декарло? — попита Шапиро.

— Да.

— Наясно съм, че заради кашоните и хаоса ще ви е трудно, но забелязвате ли нещо различно от вчера?

Намирахме се във всекидневната. Огледах се и не видях промяна. Но после осъзнах, че има и нещо ново. На масичката за кафе стоеше кашон, който не бях видяла вчера. Посочих го.

— Този кашон… вчера не беше тук. Вивиан може да го е опаковала или преглеждала, след като си тръгнах.

Детективът отиде до кашона и извади най-горната папка.

— Работила е за «Генстоун», нали? — попита той. Открих, че споделям с него само информацията, в която бях напълно сигурна, и не му разкривам подозренията си. Представих си как ще реагира, ако му разкажа подробностите.

Вместо това обясних само, че съм интервюирала Вивиан Пауьрс, защото пиша статия за шефа й Никълъс Спенсър.

— Значи тя се е обадила, след като си тръгнахте?

Очевидно детектив Шапиро беше наясно, че не съм му разказала цялата история.

— Да. Обсъдих с Вивиан Пауърс факта, че документацията за лабораторните експерименти на доктор Спенсър е изчезнала. Доколкото тя знаеше, човекът, който я е взел, не е бил упълномощен да го прави. От краткото съобщение на телефонния ми секретар останах с впечатление, че тя може да идентифицира този човек.

Детективът още държеше папката на «Генстоун», но тя бе празна.

— Възможно ли е да е направила връзката, докато е преглеждала тази папка?

— Не знам, но определено ми се струва възможно.

— Сега папката е празна, а Вивиан Пауърс е изчезнала. Какво ви говори това, госпожице Декарло?

— Смятам, че може да е станала жертва на престъпление.

Той ме изгледа остро.

— Докато пътувахте насам, слушахте ли радио?

— Не, не слушах.

Не обясних на детектива, че когато работя по подобно разследване, се радвам на тишината в колата, която ми позволява да обмислям алтернативните сценарии.

— Значи не сте чула репортажа за слуха, че Ник Спенсър е забелязан в Цюрих от човек, който го бил виждал няколко пъти на събранията на акционерите?

— Искате да кажете, че човекът, който го е видял, е надежден?

— Не. Казвам само, че очевидно има нещо ново в случая. Естествено, историята ще бъде проверена внимателно.

— Ако се окаже вярна, не бих се тревожила за Вивиан Пауьрс. Предполагам, че в такъв случай тя вече пътува натам или дори е стигнала.

— Имали са връзка? — бързо попита Шапиро.

— Икономите на Никълъс Спенсър смятат така. А това може да означава, че изчезналите документи са просто част от сложен план. Не споменахте ли, че предната врата била отворена?

Шапиро кимна.

— Може би отворената врата е трябвало да привлече вниманието към изчезването й — каза той. — Ще бъда откровен с вас, госпожице Декарло. Тук има нещо фалшиво и вие май успяхте да ми обясните какво е то. Обзалагам се, че в момента Вивиан Пауърс пътува към Никълъс Спенсър, където и да се намира той.