Тук и отново

39.

— Това е басейнът им, Ани — каза Нед. — Сега е покрит, но миналото лято, когато работих тук, беше открит. На онези тераси имаше маси. Градините бяха невероятно красиви. Затова исках и ти да получиш същото.

Ани му се усмихна. Започваше да разбира, че не е искал да я нарани, когато продаде къщата.

Нед се огледа наоколо. Стъмваше се. Не бе възнамерявал да влиза в имота, но си спомни кода за портата. Така беше влязъл и когато запали пожара. Портата се намираше в лявата част на имението, зад английската градина. Богатите не обичаха да виждат прислугата си. Не искаха разнебитените коли или пикапи на слугите да задръстват частния им път.

— И затова винаги имат буферна зона, Ани — обясни Нед. — Садят дървета, за да са сигурни, че няма да ни виждат как идваме и си отиваме. Хак им е, че можем да обърнем това срещу тях. Можем да влизаме и излизаме колкото си искаме, а те нищо няма да разберат.

Докато работеше в имението, Нед се грижеше за моравите, подрязваше храстите и садеше цветя около басейна. Познаваше всеки сантиметър от околността.

Обясни всичко това на Ани по пътя насам.

— Нали разбираш, трябваше да използваме тази порта, когато работех тук. Виж какво гласи надписът: «Служебен вход». Икономът трябва да натисне домофона, за да пусне вътре доставчиците или хората, които работят тук. Но главният градинар, онзи гаден тип, когото набих, знаеше кода. Всеки ден паркирахме пред този гараж. Не го използват за друго, освен за складиране на градински мебели. Е, предполагам, че това лято няма да го използват. Никой не би искал да посети подобно място с опожарена къща. В задната част на гаража има малка баня с тоалетна и мивка. За хора като мен. Да не мислиш, че биха те пуснали да припариш в къщата им? По никакъв начин, Ани. Семейството, което се грижеше за господарската къща, бяха свестни хора. Ако ги бяхме срещнали, щях да спра да им кажа, че съжалявам за пожара. Днес изглеждам добре и всичко щеше да е наред. Но имах чувството, че няма да ги видим, и се оказах прав. Изглежда са напуснали. Колата им я няма, а и къщата, в която живееха, е тъмна. Вече няма господарски дом, за който да се грижат. И те трябваше да използват служебния вход. Всички тези дървета са засадени, за да скриват гледката от портата и гаража към голямата къща. Ани, когато работех тук, чух как онзи тип Спенсър обясняваше по телефона, че ваксината му е вълшебна и ще спаси света. А миналата година чух други хора да казват, че са купили от акциите му, които са удвоили цената си и продължават да растат.

Нед погледна Ани. Понякога я виждаше много ясно, друг път, като сега, до него имаше само сянка.

— Е, както и да е, вече знаеш как стана всичко.

Протегна се да хване ръката й, но макар да знаеше, че е там, не можеше да я усети. Жегна го разочарование, но го прикри. Ани сигурно още му беше ядосана.

— Време е да вървим — най-после каза той.

Мина покрай басейна и горичката към гаража, където прибираха градинските мебели.

— Искаш ли да хвърлиш един поглед преди да си тръгнем, Ани?

Вратата на гаража не беше заключена. Някой бе допуснал грешка. Но нямаше значение. Бездруго можеше с лекота да счупи някой прозорец. Нед влезе вътре. Възглавниците на мебелите бяха струпани по рафтовете в задната част.

— Виждаш ли, Ани? Чудесен гараж. Чист и спретнат — закачливо се усмихна той. — Е, скъпа, да тръгваме към Гринуд лейк. Трябва да се погрижим за онези хора, които се отнесоха толкова гадно с теб.

Гринуд лейк се намираше в Ню Джърси. Нед стигна за около час и десет минути. По новините не чу нищо за госпожа Морган — значи полицаите още не я бяха открили. Но пък няколко пъти чу, че приятелката на Ник Спенсър била намерена. Съпруга и приятелка! Точно това можеше да се очаква от Спенсър.

— Приятелката му е много зле, скъпа — каза той на Ани. — Тежко болна. И тя си получи своето.

Не искаше да стига до Гринуд лейк прекалено рано, защото семейство Харник и госпожа Шафли си лягаха след новините в десет. Отби се в малко ресторантче и си поръча хамбургер.

Беше точно десет, когато паркира на мястото, където преди стоеше любимата им къща. У госпожа Шафли светеше, но в къщата на семейство Харник бе тъмно.

— Ще пообиколим наоколо, скъпа — реши Нед.

В полунощ семейство Харник още не се бяха прибрали у дома и Нед реши, че не може да чака тук повече. Ако застреля госпожа Шафли през прозореца, би било чудесно, но няма да може да се върне никога вече.

— Ще се наложи да изчакаме, скъпа — каза той. — Къде да отидем сега?

— Да се върнем в имението — чу гласа й. — Скрий колата в гаража и си приготви удобно легло на една от кушетките. Там ще си в безопасност.