Тук и отново

42.

Рийд и Сюзън Барлоу живееха в къща от бели тухли във федерален стил, разположена в прекрасен имот в края на Лонг Айлънд. Кейси мина по частния път и паркира колата пред къщата им точно в пет часа. Възнамеряваше да отиде на гости на приятеля си, Винс Алкът, докато аз поговоря със семейство Барлоу.

Рийд Барлоу ми отвори, поздрави ме учтиво и каза, че жена му е в зимната градина.

— Гледката към водата е много приятна — обясни той, докато вървяхме по коридора.

Сюзън Барлоу оставяше табла с кана чай с лед и три високи чаши на масичката за кафе, когато влязохме в стаята. Помолих ги да ме наричат Карли. Изненадах се, че са толкова млади — едва ли бяха навършили шестдесет. Косата на Рийд беше прошарена, а на Сюзън — тъмноруса с няколко сребристи косъма. Бяха елегантна двойка, високи и слаби, с привлекателни черти и очи. Неговите бяха кафяви, нейните сиво-сини, но и при двамата се забелязваха следи от тъга. Зачудих се дали страдат за дъщеря си, починала преди осем години, или за бившия си зет Никълъс Спенсър.

Зимната градина бе много приятна. Следобедното слънце огряваше стените и подчертаваше яркожълтите шарки по възглавниците на ратановите мебели. Стените и подът от светъл дъб и ниският цветарник пред френските прозорци засилваха усещането, че си внесъл природата у дома.

Настояха да седна на канапето, което предлагаше чудесна гледка към Лонг Айлънд, а те се настаниха на близките кресла. Приех с удоволствие чаша чай с лед и за кратко поседяхме мълчаливо, като се оглеждахме един друг.

Благодарих, че се съгласиха да ме приемат и се извиних за някои от предстоящите въпроси, които можеше да им се сторят безчувствени. Двамата се спогледаха, после Рийд Барлоу стана и затвори вратата към коридора.

— В случай че Джак се върне, без да го чуем — обясни ми той. — Не бих искал да чуе разговора ни.

— Джак няма навика да подслушва — добави бързо Сюзън. — Но напоследък горкото дете е много объркано. Обожаваше Ник. Тъгува за него, но се справяше сравнително добре, докато не започнаха всички онези истории. Сега иска да вярва, че баща му е жив, но това е нож с две остриета, защото повдига въпроса защо Ник не му се обажда.

Реших да бъда напълно откровена.

— Знаете, че съм доведена сестра на Лин Спенсър — започнах.

И двамата кимнаха. Бях готова да се закълна, че при споменаване на името й по лицата им се изписа презрение, но просто го бях очаквала.

— Истината е, че съм виждала Лин само няколко пъти. Не съм в ролята на нейна адвокатка. Тук съм като журналист, за да науча мнението ви за Ник Спенсър.

Разказах им как се запознах с Ник и описах собственото си впечатление от него.

Говорихме повече от час. Очевидно много обичаха Ник. Шестте години, през които бил женен за дъщеря им, били прекрасни. Диагнозата й ги изненадала по времето, когато Ник планирал да превърне компанията си във фирма за фармацевтични проучвания.

— След като Ник научи за болестта на Джанет, идеята му се превърна едва ли не в мания — прошепна Сюзън Барлоу.

После бръкна в джоба си, за да извади тъмните си очила. Обясни, че слънцето било прекалено силно, но вероятно просто не искаше да видя сълзите, които се опитваше да преглътне.

— Бащата на Ник се опитвал да създаде ваксина срещу рака — продължи тя. — Сигурна съм, че го знаете. Ник взе последните му записки и ги разучи. А дотогава собственият му интерес към микробиологията му бе дал много познания. Почувства, че баща му е бил на две крачки от откритието на лекарство, и реши да събере пари, за да създаде «Генстоун».

— Вие инвестирахте ли в «Генстоун»?

— Да, разбира се — отговори Рийд. — И бих го направил отново. Каквото и да се е объркало, причината не е, че Ник е искал да измами нас или някого другиго.

— След като дъщеря ви почина, останахте ли близки с Ник?

— Абсолютно. Ако е имало някакво напрежение, то се появи едва след женитбата му с Лин — каза Рийд и стисна устни. — Кълна се, че физическата прилика на Лин с Джанет бе определящият фактор за връзката им. Първия път, когато я доведе тук, ние с жена ми преживяхме тежък удар. А и за Джак не бе добре.

— Тогава Джак е бил на шест години, нали?

— Да. Помнеше майка си ясно. След като Ник и Лин се ожениха, Джак ни гостуваше често и нямаше никакво желание да се прибере у дома. Накрая Ник предложи да го запишем на училище тук.

— Защо Ник просто не се раздели с Лин? — попитах.

— Мисля, че постепенно щеше да се стигне и дотам — отговори Сюзън. — Но Ник бе толкова зает с опитите по ваксината, че проблемите с брака му бяха изтикани на заден план. Известно време той се тревожеше много за Джак, но после детето дойде да живее при нас и очевидно бе щастливо, така че Ник се съсредоточи само върху «Генстоун».

— Виждали ли сте някога Вивиан Пауърс?

— Не — отговори Рийд. — Разбира се, четохме за нея, но Ник никога не бе споменавал името й.

— Намеквал ли е, че в компанията има проблем, който е доста по-сериозен от обикновен провал на обещаващо лекарство при окончателните опити?

— През последната година нямаше съмнение, че е ужасно притеснен — каза Рийд, погледна жена си и тя му кимна утвърдително. — Довери ми, че взимал заеми срещу акциите си, защото смятал, че има нужда от допълнителни проучвания.

— Взимал е заеми срещу своите акции, а не от активите на компанията? — попитах веднага.

— Да. Ние сме финансово обезпечени, госпожице Декарло, и месец преди катастрофата Ник попита дали мога да му дам личен заем за необходимите изследвания.

— Дадохте ли му?

— Да. Няма да ви кажа колко точно, но вярвам, че ако Ник е взел всички онези пари, похарчил ги е за проучвания, а не ги е пъхнал в собствения си джоб.

— А вярвате ли, че е мъртъв?

— Да, вярвам. Ник никога не би изоставил сина си — увери ме Рийд, като вдигна ръка предупредително. — Мисля, че Джак влезе. Тренировката му по футбол е приключила.

Чух детски крачета да тичат по коридора и да спират пред затворената врата. Момчето надникна през френските прозорци и вдигна ръка да почука. Рийд му махна и скочи да го прегърне.

Джак беше слабичко хлапе с рошава коса и огромни сиво-сини очи. Широката усмивка, предназначена за баба му и дядо му, се превърна в свенлива усмивчица, когато се запозна с мен.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Декарло — рече той.

Усетих буца в гърлото. Спомних си думите на Ник Спенсър, че синът му е прекрасно дете. Прав беше. Веднага си личеше. И точно на възрастта, на която щеше да е синът ми Патрик, ако не беше умрял.

— Бабо, Боби и Питър ме поканиха да спя при тях. Може ли? Ще ядем пица. Майка им също ме покани.

Семейство Барлоу се спогледаха.

— Само ако обещаеш, че няма да стоите до много късно и да правите глупости — каза Сюзън. — Не забравяй, че рано сутринта си на тренировка.

— Обещавам. Благодаря ти, бабо. Казах, че ще им звънна веднага, ако се съгласиш — сериозно отговори хлапето и се обърна към мен. — Радвам се, че се запознахме, госпожице Декарло.

Джак вървя бавно до вратата, но когато излезе в коридора, веднага се затича. Баба му и дядо му се усмихнаха. Рийд Барлоу сви рамене.

— Както виждате, това е втори шанс за нас, Карли. Смешното е, че Боби и Питър са близнаци, а родителите им са само няколко години по-млади от нас.

— Въпреки всичко, което му се е случило, Джак изглежда чудесно и добре приспособено хлапе, а това е чест за вас.

— Той също си има тежки дни, разбира се — тихо промълви Рийд. — А и не можем да очакваме друго. Беше изключително близък с Ник. Несигурността го съсипва. Снимките на Ник и историите за него непрестанно се появяват по телевизията и вестниците. Един ден Джак се опитва да превъзмогне смъртта на баща си, а на следващия чува, че някой го е видял в Швейцария. И започва да си фантазира, че Ник може да е скочил с парашут от самолета преди катастрофата.

Поговорихме още малко и аз станах да си ходя.

— Бяхте много мили — казах. — Обещавам, че когато се видим в неделя, ще бъда само гостенка, а не репортер.

— Радвам се, че имахме време да поговорим на спокойствие — отвърна Сюзън Барлоу. — Искахме обществеността да научи мнението ни. Никълъс Спенсър беше честен човек и себеотдаден учен. Да, мога да го нарека учен, макар да не бе завършил микробиология. Каквото и да се е объркало в «Генстоун», не е било по негова вина.

Семейство Барлоу ме изпратиха до вратата. Рийд ми отвори, а жена му каза:

— Карли, сетих се, че дори не те попитах за Лин. Добре ли е вече?

— Почти.

— Трябваше да й се обадя. Честно казано, не я харесах още в самото начало, но винаги ще съм й благодарна. Тя каза ли ти, че Ник възнамеряваше да вземе и Джак със себе си в Пуерто Рико? Лин обаче го убеди да промени плановете си. Джак беше ужасно разочарован, но ако беше в онзи самолет, щеше да катастрофира заедно с Ник.