Тук и отново

32.

След като пушката бе вече в гроба на Ани, Нед се чувстваше в безопасност. Знаеше, че ченгетата ще се върнат, и не се изненада, когато позвъниха на вратата. Този път им отвори веднага. Бе сигурен, че изглежда по-добре, отколкото във вторник. След като зарови пушката, дрехите и ръцете му бяха кални, но не му пукаше. Прибра се у дома, отвори бутилка скоч, просна се на канапето и пи, докато заспа. Единственото, за което можеше да мисли, докато заравяше оръжието си, бе, че ако продължи да копае, ще стигне до ковчега на Ани и ще може да го отвори и да я докосне.

Едва успя да си наложи да изглади пръстта и да се отдръпне от гроба. Ани му липсваше ужасно.

В сряда се събуди около пет сутринта. Прозорците бяха мръсни, но въпреки това видя изгрева. Стаята се освети от слънцето и Нед забеляза мръсотията по ръцете си. Дрехите му също бяха покрити със засъхнала кал. Ако ченгетата се бяха появили в този момент, веднага щяха да попитат къде е копал. И може би щяха да се сетят да проверят гроба на Ани и да намерят пушката.

Затова се пъхна под душа. Стоя под горещата вода дълго време, като се търкаше с дългата четка, която Ани му бе купила. После дори си изми косата, обръсна се и си изряза ноктите. Ани винаги му казваше, че трябва да изглежда чист и представителен.

— Нед, кой ще те назначи, ако не се бръснеш, не се преобличаш и не се решиш, а приличаш на дивак? Понякога изглеждаш толкова ужасно, че хората не искат да се приближат до теб.

В понеделник, когато отиде до библиотеката в Хейстингс, за да изпрати първите две съобщения на Карли Декарло, забеляза, че библиотекарката го гледа странно, сякаш мястото му не е там. В сряда, когато отиде в Кротън, за да изпрати последните съобщения, беше облякъл чисти дрехи и никой не му обърна внимание.

И така, макар да си бе лежал с дрехите, знаеше, че изглежда по-добре, отколкото във вторник.

Дойдоха същите две ченгета — Пиърс и Карсън. И веднага забелязаха, че изглежда по-добре. После ги видя как поглеждат стола, където миналия път лежаха мръсните му дрехи. След като полицаите си бяха тръгнали, беше ги метнал в пералнята.

Нед проследи погледа на Карсън и забеляза, че ченгето оглежда калните обувки на пода. Мамка му! Беше забравил да ги прибере.

— Нед, може ли да поговорим няколко минути? — попита Карсън.

Ченгето се опитваше да се държи като стар приятел, който случайно се е отбил в дома ти. Но не успя да заблуди Нед, който знаеше как действат полицаите. Преди пет години го бяха арестували, защото се сби в бара с онзи кретен — градинаря на Спенсър, който му каза, че никога вече няма да го вземе на работа. Отначало ченгетата бяха добронамерени, но после го обявиха за виновен.

— Разбира се, заповядайте — покани ги Нед.

Детективите се настаниха на същите столове като миналия път. Възглавницата и одеялото още лежаха на канапето, където бе спал през последните две нощи.

— Нед — започна детектив Карсън, — беше прав за човека, който е бил на опашката зад теб в аптеката на Браун. Казва се Гарет.

Е, и? Нед едва се сдържа да не отговори хапливо.

— Гарет твърди, че те видял в колата пред аптеката, когато си е тръгнал. Вярно ли е?

Трябваше ли да признае, че го е видял? Да, нямаше начин. Пег се опитваше да хване автобуса и бе обслужила човека бързо.

— Разбира се, бях още там — отговори той. — Онзи човек излезе една минута след мен от аптеката. Качих се в колата, завъртях ключа, смених станцията на радиото, за да чуя новините в десет, и после потеглих.

— Къде отиде Гарет?

— Не знам. Защо да се интересувам от него? Излязох от паркинга, завих и се прибрах у дома. Да не би да искате да ме арестувате задето съм направил обратен завой?

— Е, когато движението не е натоварено, и аз правя обратни завои — отвърна Карсън.

Пак се държи приятелски, помисли си Нед. Опитват се да ме вкарат в капан.

— Нед, имаш ли някакви оръжия?

— Не.

— Стрелял ли си някога?

Внимавай, предупреди се Нед.

— Стрелях като дете с въздушна пушка.

Беше готов да се обзаложи, че ченгетата вече знаеха за това.

— Бил ли си арестуван?

— Веднъж. Стана недоразумение.

— А бил ли си в затвора?

Беше лежал в областния затвор, докато Ани събере парите за гаранцията. И там научи как да изпраща електронни съобщения, които не могат да бъдат проследени. Мъжът в съседната килия му бе обяснил, че просто трябва да отидеш в някоя библиотека, да седнеш пред компютър, да влезеш в интернет и да използваш хотмейл.

— Услугата е безплатна, Нед — беше добавил затворникът. — Можеш да влезеш в интернет с фалшиво име и никой няма да разбере. Ако ченгетата решат да те издирят, ще стигнат до библиотеката, но не могат да те открият.

— Бях в затвора само за една нощ — мрачно отговори Нед.

— Виждам, че обувките ти са много кални. Случайно да си ходил в парка онази нощ, след като си тръгна от аптеката?

— Казах ви, че се прибрах направо у дома.

Беше захвърлил трупа на Пег в парка.

Карсън отново оглеждаше обувките му.

Но аз не съм излизал от колата, напомни си Нед. Наредих на Пег да слезе и да се прибере пеша, а когато се затича уплашено, я застрелях. Нямат причина да говорят за обувките ми. Не съм оставил отпечатъци от тях в парка.

— Нед, имаш ли нещо против да разгледаме колата ти? — попита Пиърс.

Не разполагаха с никакви сериозни улики срещу него.

— Да, имам — рязко отговори Нед. — Определено съм против. Отивам в аптеката да си купя лекарства. Нещо се случва със симпатичната жена, която извади лош късмет да си изпусне автобуса, а сега вие се опитвате да изкарате, че съм й направил нещо. Разкарайте се оттук.

Видя, че очите им се вледениха. Беше надрънкал прекалено много. Откъде можеше да знае, че Пег е изпуснала автобуса? Да, сигурно това си мислеха.

Реши да рискува.

— По радиото съобщиха, че си е изпуснала автобуса. Така е, нали? Някой я е видял да тича към спирката. Да, имам нещо против да огледате колата ми. Освен това ми е неприятно да идвате тук и да ми задавате всички тези въпроси. Разкарайте се. Чувате ли? Изчезвайте и стойте далеч оттук!

Не бе възнамерявал да размахва ръце срещу ченгетата, но точно така постъпи. Превръзката на ръката му падна и полицаите видяха мехурите.

— Как се казва лекарят, който лекува ръката ти, Нед? — тихо запита Карсън.