Тук и отново

13.

Не бях сигурна дали не навлизам в територията на доктор Кен Пейдж, когато потеглих към офиса на „Генстоун“ в Плезънтвил, но чувствах, че трябва да го направя. Докато шофирах от Кънектикът към Уестчестър, не спирах да обмислям възможността човекът, прибрал документацията на доктор Спенсър, да е изпратен от детективска фирма, която можеше да е наета дори от самата компания.

В речта си на събранието на акционерите Чарлз Уолингфорд заяви, или поне намекна, че липсващите пари и проблемът с ваксината били абсолютно шокиращи и неочаквани. Но месеци преди катастрофата на самолета някой бе прибрал старата документация. Защо?

„Нямам толкова време, колкото си мислех“ — бе казал Ник Спенсър на доктор Бродерик. Не е имал време за какво? Да си прикрие следите? Да си осигури бъдеще на ново място с ново име, може би дори ново лице и милиони долари? Или пък съществуваше съвсем различна причина? И защо мислите ми непрестанно се връщаха към тази възможност?

Този път помолих да се видя с доктор Келтавини и казах, че е спешно. Секретарката ме накара да изчакам. Мина около минута и половина преди да ми каже, че доктор Келтавини е зает, но помощничката му доктор Кендал ще ме приеме.

Сградата на лабораторията се намираше зад и вдясно от главния офис и до нея се стигаше по дълъг коридор. Пазачът провери чантата ми и ме накара да мина през детектор за метали. После зачаках доктор Кендал да дойде да ме вземе.

Тя се оказа сериозна жена между тридесет и пет и четиридесет и пет години, с права тъмна коса и издадена брадичка. Заведе ме в кабинета си.

— Вчера се запознах с доктор Пейдж от вашето списание. Той прекара доста време с доктор Келтавини и с мен. Смятах, че сме успели да отговорим на всичките му въпроси.

— Има един въпрос, който Кен Пейдж не би могъл да зададе. Свързан е с нещо, което научих едва тази сутрин. Доктор Кендал, разбрах, че първоначалният интерес на Никълъс Спенсър към ваксината е бил предизвикан от проучванията на баща му в домашната лаборатория.

Тя кимна.

— И аз съм чувала същото.

— Ранната документация на доктор Спенсър е била запазена за Ник от лекаря, който купил къщата им в Каспиън, Кънектикът. Но човек, който твърдял, че е от „Генстоун“, отишъл там миналата есен и взел документацията.

— Защо казвате „твърдял, че е от «Генстоун»“?

Обърнах се. Доктор Келтавини стоеше до вратата.

— Причината е, че Ник Спенсър лично отишъл да прибере документите и според доктор Бродерик бил видимо разстроен, когато научил за онова посещение.

Трудно бе да се прецени реакцията на Келтавини. Изненада? Загриженост? Или по-скоро нещо като тъга? Бих дала всичко, за да мога да прочета мислите му.

— Знаете ли името на човека, който е взел документацията? — попита доктор Кендал.

— Доктор Бродерик не помни името му. Описа го като добре облечен мъж с червеникава коса, на около четиридесет години.

Спогледаха се. Доктор Келтавини поклати глава.

— Няма такъв човек, свързан с лабораторията. Вероятно секретарката на Ник Спенсър, Вивиан Пауърс, би могла да ви помогне.

Искаше ми се да задам поне двайсет въпроса на доктор Келтавини. Инстинктът ми сочеше, че възрастният човек е във война със самия себе си. Предния ден ми бе казал, че презира Ник Спенсър не само заради лицемерието му, но и защото бе съсипал репутацията му. Не се съмнявах, че говореше искрено, но чувствах, че в главата му се върти още нещо. Той се обърна към доктор Кендал:

— Лора, ако ние бяхме изискали документацията, нямаше ли да използваме собствените си доставчици?

— Така мисля, докторе.

— Аз също. Госпожице Декарло, знаете ли телефона на доктор Бродерик? Бих искал да поговоря с него.

Дадох му телефона и си тръгнах. Отбих се на рецепцията и там потвърдиха, че ако господин Спенсър е искал да му се достави нещо, със сигурност би използвал един от тримата си доставчици за тази цел. Поисках да се видя и с Вивиан Пауърс, но ми съобщиха, че си е взела почивен ден.

Напуснах „Генстоун“ сигурна поне в едно: човекът с червеникавата коса, който бе взел документацията на доктор Спенсър, не е бил упълномощен да направи това.

Въпросът беше къде са отишли документите. И каква важна информация са съдържали?