Тук и отново

34

Алън Дезмънд имаше вид на човек, който не е спал поне от три дни, и бях сигурна, че наистина е така. Лицето на шестдесетгодишния мъж бе посивяло като косата му. Беше висок и слаб и изглеждаше измъчен. Но все пак бе облечен спретнато в костюм и с вратовръзка. Имах чувството, че е от хората, които никога не излизат без вратовръзка, освен ако отиват да играят голф.

Избрахме маса в ъгъла, където никой не можеше да чуе разговора ни. Поръчахме си кафе. Усетих, че господин Дезмънд не е хапнал нищо цяла сутрин, и казах:

— Бих хапнала парче пай, но само ако и вие си поръчате.

— Много сте мила и грижовна, госпожице Декарло. Познахте — не съм ял отдавна. Е, да си вземем по едно парче.

— За мен със сирене — казах на келнерката.

Той кимна утвърдително, после ме погледна.

— Значи се видяхте с Вивиан в понеделник следобед?

— Да. Преди това й звънях, но отказа да се видим. Според мен беше убедена, че се каня да съсипя напълно репутацията на Никълъс Спенсър, и не искаше да участва в това.

— Но защо не се е възползвала от възможността да го защити?

Защото за съжаление невинаги има такава възможност. Неприятно ми е да го призная, но има хора от медиите, които чрез елиминиране на част от интервюто могат да превърнат положителното мнение в страхотно оплюване. Мисля, че Вивиан бе наскърбена от ужасните клюки за Ник Спенсър и не искаше и тя да допринася.

Баща й кимна.

— Вивиан винаги е била изключително лоялна. Чухте ли какво казах, Карли? — намръщи се той с болка. — Говоря за Вивиан като за умрял човек. Това ме ужасява.

Искаше ми се да бях убедителна лъжкиня и да кажа нещо успокоително, но не можех.

— Господин Дезмънд, прочетох изявлението ви, че редовно сте говорил с Вивиан по телефона през трите седмици след катастрофата със самолета на Никълъс Спенсър. Подозирахте ли, че тя има романтична връзка с него?

Той отпи глътка кафе преди да отговори, но нямах чувството, че се опитва да печели време. Очевидно искаше да обмисли въпроса и да даде честен отговор.

— Жена ми твърди, че никога не отговарям директно на въпросите. Вероятно е така — усмихна се той. — Затова позволете ми да ви обясня някои неща. Вивиан е най-малката от четирите ни дъщери. Запозна се с Джоел в колежа и се ожениха преди девет години, когато тя беше на двадесет и две. За съжаление, както сигурно знаете, Джоел почина от рак преди малко повече от две години. По онова време се опитвахме да я убедим да се върне в Бостън, но тя започна работа при Спенсър. Радваше се много, че ще стане част от компанията, която ще пусне на пазара ваксина срещу рака.

Ник Спенсър е бил женен за Лин от две години. Бях готова да се обзаложа, че по онова време бракът им вече не е бил особено добър.

— Ще бъда напълно откровен с вас, Карли — продължи Алън Дезмънд. — Ако Вивиан е имала любовна връзка с Никълъс Спенсър, това не е станало още в самото начало. Тя отиде в компанията му шест месеца след смъртта на Джоел. През уикендите идваше у дома поне веднъж месечно. Майка й или аз, или някоя от сестрите й говорехме с нея всяка вечер по телефона и се притеснявахме, че вечно си е у дома. Карахме я да се запише в някоя група опечалени или да работи за магистърска степен. Искахме да се занимава с нещо извън дома си.

Сладкишите пристигнаха. Изглеждаха великолепно. Стори ми се, че виждам предупреждението пред очите си. Хиляди калории. Запушване на артерии. Ами нивото на холестерола?

Отрязах си малко парченце и го лапнах. Божествено! Рядко си позволявах подобни глезотии. Знам, че са вредни. Но пък са прекалено хубави, за да се тревожиш дълго.

— Очаквам да ми кажете, че в един момент картинката се е променила — казах.

Алън Дезмънд кимна.

Зарадвах се, че докато отговаряше на въпросите ми, Алън разсеяно ядеше сладкиша си.

— Според мен Вивиан се промени в края на миналото лято. Изглеждаше по-щастлива, макар да се тревожеше, че с ваксината има проблеми. Но не ни обясни подробно. Реших, че става дума за поверителна информация. Но Вив спомена, че Спенсър бил ужасно разтревожен.

— Някога намекна ли ви, че имат любовна връзка?

— Не. Но сестра й Джейн се усети. Думите й бяха: „Вив изтърпя достатъчно мъка. Надявам се, че е достатъчно умна да не се влюби в женения си шеф.“

— Попитахте ли я дали има връзка с Никълъс Спенсър?

— Шеговито я подпитах има ли интересен мъж на хоризонта. Вив ми отговори, че съм непоправим романтик. После ми каза, че ако се появи някой, веднага ще ми съобщи.

Усетих, че Алън Дезмънд се готвеше да ми зададе въпрос, затова побързах да го изпреваря.

— Като изключим романтичната страна, Вивиан споменавала ли е някога какво е отношението й към Никълъс Спенсър?

Той се намръщи замислено, после ме погледна право в очите.

— През последните седем или осем месеца, когато Вив говореше за Спенсър, човек би си помислил, че той е безгрешно божество. И точно затова, ако ни беше съобщила, че отива при него в Швейцария, нямаше да одобря намерението й, но щях да я разбера.

Видях как очите му се напълниха със сълзи.

— Карли, ще се зарадвам безкрайно, ако сега получа подобно съобщение, но знам, че няма да стане. Където и да е Вивиан, дано да е жива, явно няма възможност да се свърже с нас. В противен случай вече щеше да го е направила.

Знаех, че е прав. Разказах му за срещата си с Вивиан и плана й да поживее с родителите си, докато си намери собствен апартамент. Споменах му и за обаждането и увереността й, че ще може да идентифицира човека, който бе откраднал документацията на доктор Спенсър.

— Изчезнала е малко след това, нали? — попита той. Кимнах.

Оставихме си сладкишите недоядени. Бях убедена, че и двамата си представяме красивата млада жена, чийто дом не се оказа нейна крепост.

Внезапно се сетих нещо.

— Напоследък е ужасно ветровито. Вивиан имаше ли проблеми с входната врата?

— Защо ме питате?

— Защото фактът, че предната врата е била отворена, ми прилича на покана към съседа да прояви любопитство и да звънне, за да провери има ли проблем. И точно така е станало. Но ако вратата се е отворила от вятъра, изчезването на Вивиан можеше да не бъде забелязано поне още един ден.

Спомних си как Вивиан стоеше пред вратата и ме наблюдаваше, докато се качвах в колата.

— Може и да сте права. Знам, че тази врата се затваряше трудно.

— Да предположим, че се е отворила от вятъра. А дали преобърнатите маса и лампа са били опит да покажат изчезването й като обир и отвличане?

— Полицаите смятат, че тя е инсценирала отвличането си. Вивиан ви се е обадила в петък следобед, госпожице Декарло. Как ви се стори?

— Притеснена — признах. — Разтревожена.

Усетих присъствието им преди да ги видя. Детектив Шапиро беше единият от мъжете с мрачни лица. Другият бе униформен полицай. Пристъпиха към масата ни.

— Господин Дезмънд — каза Шапиро, — бихме искали да поговорим с вас насаме.

— Намерихте ли я? — попита Алън Дезмънд.

— Да кажем, че сме открили следите й. Съседката й Дороти Боус е добра приятелка на дъщеря ви. Била на почивка. Дъщеря ви имала ключ от къщата й. Боус се прибрала у дома тази сутрин и открила, че колата й е изчезнала от гаража. Вивиан имала ли е някога психични проблеми?

— Избягала е, защото се е уплашила — намесих се. — Убедена съм, че е било така.

— Но къде е отишла? — попита Алън Дезмънд. — Какво я е уплашило толкова много, че да реши да бяга?

Помислих си, че вероятно знам отговора. Вивиан подозираше, че телефонът на Ник Спенсър се подслушва. Реших, че след като ми се е обадила, е осъзнала, че и нейният е подслушван. Това би обяснило паническото й бягство. Но защо не се бе свързала със семейството си по някакъв начин? Къде ли бе отишла? И бяха ли я проследили?