Тук и отново

45.

В събота спах до осем часа, а когато се събудих, се чувствах много по-добре. Седмицата бе изпълнена със събития и емоции и наистина се нуждаех от почивка. Съзнанието ми бе ясно, но това не ми помагаше да осмисля всичко, което бях научила. Стигнах до извода, че просто ми се иска да греша.

Докато си правех кафе, включих телевизора и чух репортажа за стрелеца, убил пет души през последните няколко дни. Като чух думата „Генстоун“, се вслушах с нарастващ ужас в подробностите около трагедията. Нед Купър, жител на Йонкърс, продал дома си в Гринуд лейк без знанието на жена си и инвестирал парите в „Генстоун“. Жена му загинала при катастрофа в деня, когато научила, че акциите вече не струват нищо.

Снимката на Купър се появи на екрана. Веднага си помислих, че го познавам. Да, точно така! Бях го виждала някъде наскоро. Дали на събранието на акционерите? Възможно бе, но не бях сигурна.

Говорителят съобщи, че покойната съпруга на Купър работела в болница „Сейнт Ан“ в Маунт Киско, а той бил лекуван там за психиатрични проблеми.

Болница „Сейнт Ан“. Да, ето къде го бях виждала! Но кога? Ходих там три пъти: в деня след пожара, няколко дни по-късно и когато говорих с директорката на раковото отделение.

Показаха ограденото с жълти полицейски ленти местопрестъпление в Гринуд лейк.

— Домът на Купър се е намирал между къщите на семейство Харник и госпожа Шафли — каза говорителят. — Според съседите Купър бил там преди два дни и обвинил жертвите, че се опитват да се отърват от него, защото не са уведомили жена му за плановете му.

Последваха кадри от местопрестъплението в Йонкърс.

— Синът на Елва Морган съобщил на полицията, че майка му започнала да се страхува от Нед Купър, след като му наредила да освободи апартамента до първи юни.

През цялото време малката снимка на Купър стоеше в горния ъгъл на екрана. Не свалях очи от нея. Кога го бях видяла в „Сейнт Ан“?

Говорителят продължи:

— Преди три вечери Купър бил предпоследният клиент в аптеката на господин Браун. Според Уилям Гарет, студент, който чакал зад него на касата, Купър купил мехлеми и лекарства за изгорената си дясна ръка и се подразнил, когато касиерката Пег Райс го попитала за раната му. Гарет е сигурен, че Купър бил навън в колата си, когато самият Гарет напуснал аптеката точно в десет часа.

Изгорената му дясна ръка! Дясната ръка на Купър бе изгорена!

Видях Лин в болницата в деня след пожара. Интервюира ме репортер от Канал 4. Тогава видях Купър. Стоеше навън и ме гледаше. Бях убедена в това.

Изгорената му дясна ръка!

Нещо ми подсказваше, че съм го виждала и друг път, но не можех да се сетя кога. Познавах Джуди Милър, една от продуцентките в Канал 4, и й се обадих.

— Джуди, спомням си, че видях Нед Купър пред болница „Сейнт Ан“ в деня след пожара къщата на Спенсър. Пазиш ли още записа от интервюто ми от двадесет и втори април? Камерата сигурно е хванала и Купър.

После звъннах в областната прокуратура на Уестчестър и помолих да ме свържат с детектив Крест от отдел „Палежи“. Обясних му защо го търся и той каза:

— Проверихме спешното отделение в „Сейнт Ан“. Купър не е лекуван там, но в болницата го познавали добре. Може и да не е минал през спешното. Ще те уведомим, когато разберем нещо повече, Карли.

Продължих да сменям каналите и да слушам репортажите за Нед Купър и жена му Ани. Сърцето й било разбито, когато той продал къщата им в Гринуд лейк. Зачудих се дали новината за фалита на „Генстоун“ бе допринесла за катастрофата й. Или бе просто съвпадение, че изявлението за краха на акциите е излязло в деня на смъртта й? Джуди ми звънна в девет и половина.

— Оказа се права, Карли. Камерата ни е хванала Нед Купър пред болницата в деня, когато те интервюирахме.

В десет ми се обади детектив Крест.

— Доктор Райън от „Сейнт Ан“ видял Купър във фоайето във вторник сутринта, на двадесет и втори април, и забелязал сериозно изгаряне на дясната му ръка. Купър твърдял, че се изгорил на печката, докато готвел. Доктор Райън му дал рецепта.

Сърцето ме заболя за жертвите на Купър, но в същото време изпитах съжаление и към самия него. Той и жена му също бяха станали жертви на провала на „Генстоун“.

Но съществуваше и човек, който повече не трябваше да бъде принасян в жертва.

— Марти Бикорски със сигурност не е подпалил къщата на Спенсър — казах на детектив Крест.

— Не ме цитирай никъде, но отново се заемаме със случая. По-късно днес ще направим съобщение.

— Защо не го кажете направо? — попитах рязко. — Марти Бикорски не е подпалил къщата.

После звъннах на Марти. Видял репортажа и се обадил на адвоката си. Долових вълнението и надеждата в гласа му.

— Карли, дясната ръка на този луд била изгорена. Ако не друго, това поне ще всее съмнения сред съдебните заседатели. Адвокатът ми твърди така. Господи, Карли, знаеш ли какво означава това?

— Да, знам.

— Все пак се радвам, че не послушах съвета ти да призная на ченгетата, че съм бил в Бедфорд в нощта на пожара. Адвокатът ми още смята, че щяха да ме осъдят, ако бяха разбрали.

— И аз се радвам, че не го направи, Марти.

Но не му казах, че причината да не искам присъствието му пред имението да се разчува, се различаваше от неговата. Исках да поговоря с Лин преди всички да узнаят за паркираната пред портата й кола.

Разбрахме се да поддържаме връзка и после зададох въпроса, от който се страхувах:

— Как е Маги?

— Храни се по-добре и това й дава енергия. Кой знае, може да остане с нас и по-дълго, отколкото лекарите смятат. Продължаваме да се молим за чудо. Надяваме се и ти да се молиш.

— Бъдете сигурни.

— Защото, ако поживее достатъчно дълго, може и някой да открие лекарство срещу рака.

— И аз вярвам в това, Марти.

Затворих телефона, отидох до прозореца и погледнах навън. От апартамента ми не се разкрива кой знае каква гледка, само къщите от отсрещната страна на улицата, но аз бездруго не ги виждах. В ума ми бе само образът на четиригодишната Маги и ужасната мисъл, че заради алчността си някои хора може би нарочно бяха забавили разработването на ваксината срещу рака.