Тук и отново

43.

Веднага харесах Винс и Джули Алкът. Винс и Кейси бяха учили заедно в университета „Джон Хопкинс“.

— Никога няма да разбера как ние с Джули събрахме смелост да се оженим още като студенти — засмя се Винс. — Не мога да повярвам, че в неделя се навършват десет години.

Изпих чаша вино заедно с тях. Тактично се въздържаха и не ме разпитаха за посещението при съседите им. Споменах само, че семейство Барлоу са изключително приятни хора, а запознанството с Джак ми е доставило голямо удоволствие.

Според мен обаче Кейси усети, че съм разстроена, и след няколко минути се надигна.

— Не задържайте нахалните гости — каза той. — Карли трябва да поработи върху рубриката си, а и очакваме с нетърпение да се върнем тук в неделя.

Потеглихме към Манхатън в почти пълно мълчание. В седем без петнайсет, когато наближихме центъра, Кейси каза:

— Трябва да хапнеш нещо, Карли. Какво ти се яде?

Внезапно осъзнах, че умирам от глад.

— Хамбургер, ако нямаш нищо против.

„П. Дж. Кларк“, прочутият ресторант на Трето авеню, бе отворен наскоро след сериозен ремонт. Отидохме там. След като поръчахме, Кейси каза:

— Наистина си разстроена, Карли. Искаш ли да поговорим?

— Не сега — отговорих. — Все още обмислям нещата.

— Запознанството с Джак ли те разстрои?

Гласът на Кейси прозвуча невероятно нежно. Знаеше, че се натъжавам, когато видя момченце на възрастта, на която Патрик щеше да е сега.

— И да, и не. Той наистина е много сладко хлапе.

След малко хамбургерите ни пристигнаха.

— Може би все пак ще е по-добре да поговорим — предложих. — Нали разбираш, проблемът е, че мога да събера две и две, но резултатът ме води към нещо лошо и плашещо.