Урагири

Глава 19

След безплодното дирене на очевидци за нещо обезпокоително около смъртта на Пеони Сано се прибра у дома по здрач. Вървеше пеша и водеше коня си за поводите, тъй като раненото му рамо не можеше да понася тръскането при ездата. Искрящият диск на залязващото слънце пръскаше меко сияние над океана, а виолетовите облаци напредваха от запад като конна армия с развети знамена — легионът на нощта. Само че Сано нямаше време да се любува на природните хубости. Настъпваше краят на първия от двата дни, които холандският капитан му бе дал, за да разкрие убиеца на Ян Спаен. Преди да провери теорията си за Дешима, трябваше да сложи чиста превръзка на раната си и да се види с Хирата. У дома го посрещна само Стария шаран.

— Младият господар е навън — обясни той.

Сано хапна набързо, изкъпа се, превърза раната си и се преоблече в чисти дрехи. Искаше да разбере дали Хирата е успял да обори алибито на игумен Лиу Юн за нощта, в която бе изчезнал Ян Спаен, и да заръча на помощника си да провери къде са били Лиу Юн и Урабе по време на второто убийство. А той щеше да се заеме с разкриването на истината за тайнствените светлини.

Сано излезе и пое надолу по уличката към пристанището. Изведнъж изтръпна — някой го следеше. Някой много по-вещ от шкембелията, който се влачеше подире му през целия ден. Сано се върна вкъщи и завари Стария шаран в кухнята.

— Имам нужда от помощта ти — каза му Сано.

Малко по-късно от прозореца на горния етаж той наблюдаваше развеселен как носачи докараха един паланкин пред вратата и Стария шаран, преоблечен с дрехите му и препасан с резервния му комплект мечове, се качи в паланкина. Носачите го отнесоха в посока към хълмовете. Едва забележима сянка се плъзна вън от алеята и ги последва. Сано спокойно напусна къщата и се отправи към пристанището.

Луната грееше над океана с млечна белота. Очертанията й се размиваха във влажния въздух. Лампи горяха на пристанищния проверочен пункт и на една лодка във водата. Нощните стражи стояха по постовете си, а дървените им клепала с рязко потракване подчертаваха приглушения ромон на океана. Всичко беше спокойно. Патрулите обхождаха крайбрежната улица и доковете. Войници караха каруци, натоварени с оръдия и муниции за евентуална битка с холандския кораб. Сано внимаваше да не го забележат, като се криеше в сянката на стрехите и крадешком се промъкваше надолу по улицата към Дешима.

На около стотина крачки от караулното той притича през улицата. Шмугна се между два склада и продължи към последния пристан преди Дешима. От него се откриваше просторна панорама на подстъпите към острова. Сано притича до самия ръб на пристана. На един кол бе завързана гребна лодка. Изглеждаше празна, ако не се смяташе старото одеяло, застлано на дъното. Сано се спусна в лодката. Краката му едва докоснаха одеялото и то се размърда под него. Светкавично извади меча си и замахна към човешката фигура, която отметна одеялото. Лунната светлина падна върху лицето на мъжа и Сано ахна от изненада:

— Хирата, какво правиш тук?

Младият васал се поклони, стиснал в ръка джите, късо отбранително оръжие на дошин.

— Гомен насай — хиляди извинения, че ви стреснах — прошепна той в отговор. — Чакам, за да пипна тайнствените светлини.

— Казах ти да стоиш далеч от Дешима! — Сано тикна меча обратно в ножницата. — Сега излизай от тази лодка и се прибирай у дома.

— Но, сосакан сама…

Рязко изщракване сложи край на спора им. Сано се обърна и видя светлина между складовете. За миг се озова обратно в лодката заедно с Хирата, който метна одеялото отгоре им. Двамата се спотаиха напрегнати в задушния мрак, докато пристанът скърцаше под стъпките на пазача. Сано искрено се надяваше, че пазачът няма да провери лодката. Точно сега не искаше разправии и усложнения.

Стъпките на пазача се отдалечиха. Сано въздъхна с облекчение, после двамата с Хирата се измъкнаха изпод завивката.

— Няма да ви оставя сам — прошепна твърдо Хирата. — Намерих свидетели, които са видели игумен Лиу Юн близо до пристанището в нощта, когато Спаен е изчезнал. Хората казват, че той бил страшен магьосник и че сто на сто той е запалил тези светлини. Ако се окаже, че убиецът е Лиу Юн, не трябва да се изправяте срещу него сам!

Сано усети прилив на радост, че разполага с нови улики срещу игумена. Не беше изключено той да е убил и Пеони и да е подхвърлил фалшивото предсмъртно писмо. И въпреки това не можеше да позволи на Хирата да стои повече в Нагасаки.

— Без възражения, Хирата сан — каза той. — Утре заминаваш за… — гласът му секна, тъй като навътре, над водната повърхност внезапно запримигваха светлини — лилава, зелена, бяла. — Махай се от тук, Хирата! — изсъска Сано.

— Няма!

Светлините започнаха да се придвижват към Дешима. Сано се примири с компанията на Хирата. Не беше време за кавги. Светлините все повече приближаваха брега, а от тях се извиваше дим. Бризът довя остър мирис на изгоряло. Сано започна да различава някакви тъмни очертания под светлините, а зад тях — дълга следа, която проблясваше на лунната светлина.

— Лодка? — прошепна Хирата.

Те проследиха с поглед как светлините стигнаха до входа към Дешима. Забелязаха как портите се отвориха и няколко тъмни фигури се спуснаха към водата.

— Холандците? — предположи Хирата.

— Или стражите — добави Сано.

После светлините угаснаха. Мрак обгърна острова. Сано изруга.

— Да идем там.

Той отряза въжето, с което лодката бе привързана към пристана. Хирата застана на кърмата, вдигна греблото и започна да гребе. Лодката се понесе по тъмната водна повърхност. Вятърът задуха студен и влажен, но напрегнатото очакване сгряваше Сано. Той знаеше, че вече е на път да открие убиеца на Ян Спаен. В този момент светлините се появиха отново, просветвайки над водата в южната част на острова по посока към пристанищния канал. Хирата изравни скоростта на лодката с тази на светлините.

— Дай да се приближим още — прошепна Сано.

Задъхан, Хирата напрягаше мускули да скъси разстоянието между тяхната лодка и светлините. Сано се взираше напред. Дали виждаше под светлините лодка с гребец на кърмата и пасажер на носа?

— Може да е Урабе — прошепна той и разказа на Хирата за своя разговор с търговеца и с Кийоши. После му разказа за убийството на Пеони.

Пристанищният канал започна да се стеснява. Те се насочиха към морето между укрепени с дървени стени отвесни брегове, които в горната си част преминаваха в терасирани нивя. Светлините свиха надясно.

— Отиват към брега! — вълнението на Сано нарасна. — Побързай, ще ги хванем там.

Хирата също зави, но светлините внезапно изчезнаха. Остана само едва доловимият мирис на пушек.

— Греби покрай брега! — нареди Сано.

Крайбрежната ивица бе неравна, назъбена. Сано и Хирата лавираха между частично скрити под водата скали. Над тях гората се издигаше като шумоляща черна стена. В брега се плискаха вълни. С напрегнат слух Сано се взираше в мрака. Нищо.

После, когато достигнаха мястото, където светлините бяха изчезнали, видя тесен процеп в бреговата ивица.

— Трябва да са влезли там! — Хирата насочи лодката в процепа. Там мракът бе почти пълен. Лодката се остъргваше в каменните стени на канала. Плясъкът от греблата отекваше в тишината. Като не знаеше какво да очаква, Сано стисна дръжката на меча и се приготви за сблъсък.

Процепът рязко сви наляво и те се озоваха в малък скалист залив. Луната осветяваше стръмен каменист бряг и голям отвор на пещера в средата. Отвътре се разнасяше морава светлина. Хирата насочи лодката към дясната страна на пещерата. Сано стъпи на брега и помогна на своя подчинен да изтегли лодката вън от водата. С Хирата до себе си и с изваден меч той се приближи на пръсти до входа на пещерата и надникна вътре.

Каменни стени и сводест таван ограждаха къс коридор. Дъното му бе покрито с морска вода. Досами водата от двете страни имаше тесни каменни первази. В дъното на коридора скалата се издигаше и оформяше площадка. Там се виждаше завързана лодка. Лодкарят бе изчезнал. При носа на лодката имаше прикрепен прът и нещо на пръта, което излъчваше силна морава светлина. Сано прибра меча си и направи знак на Хирата да го последва в пещерата. Запълзя покрай перваза, прилепен до грапавата повърхност на стената. Добраха се до площадката и от там се озоваха в лодката, която бе натоварена с дървени сандъци. Сано с любопитство огледа светещото приспособление. Представляваше метален фенер с форма на пирамида и причудливи вратички на всяка страна. Едната от тях бе отворена и вътре в метална чашка силно гореше някакво вещество. Отделяше морава светлина и черен дим. Сано завъртя дръжката встрани от пирамидата и започнаха да се отварят и другите вратички — зад всяка от тях имаше метална чашка с утайка от веществата, които най-вероятно бяха горели в зелено, виолетово и бяло.

— „Тайнствени светлини“. Дрън-дрън — каза той и гласът му отекна в пещерата. Това сигурно е дело на игумен Лиу Юн или на холандците…

Хирата вдигна капака на един от сандъците.

— Вижте това тук!

Сгушени в пластове памучна вата, лежаха десет механични часовника, досущ като онзи, който бяха видели в канцеларията на губернатор Нагай. Сано и Хирата отвориха и другите сандъци. В тях имаше мускети, револвери, муниции, аркебузи, китайски порцелан, персийска коприна, християнски разпятия и броеници и пакети с подправки, които изпълниха пещерата със сладкия аромат на канела и индийско орехче.

— Контрабандна стока — установи мрачно Сано. Ян Спаен бе водил своята незаконна търговия както в Япония, така и на Островите на подправките, и тя бе надживяла неговата смърт. — Светлините са държали всички далеч от Дешима, докато контрабандистите са пренасяли стоките от складовете и са ги криели тук — после сърцето му се смрази от страшната равносметка. — За да успее операция от такава величина, в нея трябва да са замесени много хора — варвари, които да осигуряват стоката; служители от Дешима, които да организират пренасянето й; стражи, които да си затварят очите; търговци като Урабе, които да я продават; пристанищните патрули, силите на реда, губернатор Нагай… Всеки от тях би могъл да е стрелецът, който ми попречи да ги заловя.

— Къде ли е отишъл лодкарят? — попита Хирата.

В една вдлъбнатина в стената бе оставена газена лампа. Сано я запали от моравия пламък на фенера и тръгна към дъното на пещерата. Изведнъж замръзна на място с вперен надолу поглед. По каменния под на пещерата се открояваха тъмни петна. Сано коленичи и успя да различи странни драскотини, все едно че някой се бе опитвал да остърже петната от пода, но камъкът бе попил цвета. Помириса ги и усети едва доловимата метално кисела жилка.

— Кръв — каза той. — Спаен е бил застрелян и намушкан именно тук. Ето защо нямаше никакви улики за убийството му на Дешима и гмурците не можаха да намерят оръжията.

Но пък щом Спаен е дошъл тук, значи всеки от останалите варвари също е можел да го стори… и да има достъп до оръжието. Сано потъна в мисли — трябваше пак да разпита холандците. Стана, за да продължи огледа на пещерата, и видя, че Хирата е изчезнал.

— Насам, сосакан сама — чу той гласа му от нишата зад една издатина в стената.

Сано вдигна лампата към цепнатината и видя продължаващ нагоре коридор. Пламъчето на лампата затрепери от студения полъх.

— Тунел. Вероятно контрабандистите го използват, за да пренасят плячката. Тръгнали са доста преди нас, но може би все още не е късно да ги настигнем.

Само че преди да успеят да влязат в тунела, откъм входа на пещерата се разнесоха шумолене, пукот на клони и трополене по каменния под.