Урагири

Глава 20

Сано остави лампата на пода и пропълзя по перваза до входа на пещерата. Хирата го последва. Стъпките отвън приближаваха. Сано вече долавяше учестеното дишане на новодошлия. Една ръка се протегна към стената, а обут в сандали крак се опита да намери перваза в тъмнината. Когато се показа достатъчно, Сано го сграбчи и дръпна рязко.

С вик на изненада непознатият пльосна във водата при входа на пещерата. Сано го сграбчи за китката с едната ръка, а с другата бързо обърна лицето му към светлината.

— Кийоши? — възкликна той. Нима синът на коменданта Охира бе контрабандист?

Откъм гората над тях се разнесе пукот на клони, съпроводен от приглушени гласове.

— Още контрабандисти — каза Хирата. — Ще ги заловя — той се изкатери по скалите и изчезна в тъмната гора.

Кийоши се съпротивяваше. Сано бе забил коляно в стомаха му и притискаше здраво ръцете му към земята.

— Кой те изпрати? На кого служиш? Какво знаеш за контрабандата?

Гърдите на юношата хриптяха в учестено от паника дишане.

— Моля ви, пуснете ме! — умоляваше го той. — Трябва да спра… трябва да предупредя… искам да кажа, че не знам нищо.

Сано го притисна с цялата си тежест.

— Кой уби Ян Спаен? Ти ли?

— Не, не!

Внезапно върху тях се изсипа ярка светлина, а в нощния мрак отекна тропот от бягащи нозе. Сано замръзна; Кийоши изстена.

— Ето ги тук! — разнесоха се викове.

По пътеката откъм гората към тях тичаха няколко самураи. Четиримата отпред стискаха горящи факли. Всички носеха отличителните знаци на пристанищния патрул на Нагасаки. Следваха ги двама дошини, въоръжени с джите, придружени от помощници, стиснали палки, копия и въжета. Най-накрая вървеше йорики Ота. Те бързо заобиколиха Сано и Кийоши.

— Тъй, Кийоши. И сосакан Сано… Арестувайте ги! — нареди той на хората си.

Замаян, Сано пусна Кийоши и стана, вдигнал ръка да се предпази от факлите и насочените към него оръжия. Кийоши се сви, зарови лице в шепите си и се разрида.

— Какво означава всичко това? — попита Сано, опитвайки се да се освободи от дошина, който го държеше. — Защо ме арестувате? Какви са обвиненията?

— Контрабанда на чуждоземни стоки — отвърна Ота.

— Вземете им оръжията и завържете ръцете им! — заповяда той на дошина, след което се обърна към служителите от пристанищния патрул. — Претърсете пещерата!

Дошинът и помощниците му отнеха мечовете на Сано и завързаха ръцете му на гърба.

— Не съм контрабандист! — запротестира той яростно. — Проследих светлините от Дешима до тук и открих пещерата. Хванах Кийоши отвън. С нищо не съм нарушил закона!

Другите служители на реда държаха Кийоши, който бе отпуснал надолу глава и сърцераздирателно ридаеше.

— Истинските контрабандисти вероятно са избягали, когато са ме чули да се приближавам. Ако побързаме, можем и да ги хванем. А сега ме пуснете!

Откъм вътрешността на пещерата един от служителите извика:

— Намерихме го, йорики сан.

Ота се изсмя ехидно в лицето на Сано.

— Как можеш да отричаш вината си, когато те хванахме тук с плячката и с твоя съучастник? — той рязко посочи към хлипащия Кийоши и направи гримаса на отвращение. — Да се сбиете за плячката. Срамно поведение за самураи! И къде е помощникът ти?

Сърцето на Сано се сви. Хирата! Трябваше да го изпрати обратно в Едо! Един дошин се обади:

— Хирата се измъкна от нашия човек, който го следеше днес следобед. Обзалагам се, че е някъде наоколо.

— Не е тук — излъга Сано. Милостиви богове, това беше капан. Какво да прави сега? Събра мислите си и попита: — А вие какво правите тук? Как открихте това място?

— Получихме анонимно предупреждение, че тази пещера се използва от контрабандисти — презрително отвърна Ота. После се обърна към пристанищния патрул и нареди: — Изнесете плячката! А после отведете арестуваните при губернатор Нагай.

— Правите голяма грешка! — изкрещя Сано.

Йорики Ота се изсмя.

— Ще видим.

Пътуваха обратно към града във волска каруца, която според Сано бе докарана от служителите на реда, за да пренесат с нея контрабандните стоки. В къщата на губернатор Нагай стражите заключиха Сано и Кийоши в отделни помещения за няколко часа. После стражите ги отведоха при Нагай. В редица отдясно на губернатор Нагай бяха коленичили йорики Ота, главният преводач Ийшино и комендантът на Дешима Охира. Срещу тях седяха трима самураи, които Сано не познаваше. Запалени фенери хвърляха зловещ воал върху мрачните лица на присъстващите.

Свел поглед към бюрото си, губернаторът Нагай — в черна официална тога — обяви:

— Събрали сме се, за да разгледаме извършените от вас нарушения на закона, включително опитите ви за контрабанда.

Значи си беше съд. И за какви други нарушения говореше?

— Някой действително се е занимавал с контрабанда на Дешима — заяви Сано, — но това не съм аз. Вече обясних на йорики Ота, че проследих проблясващите светлини до заливчето и намерих лодката.

Пълните устни на Нагай изпуснаха кратка скептична въздишка. Дълбоко разположените му очи избягваха Сано.

— Да. Добре. Ще видим какво има да каже вашият съучастник.

Сано хвърли изненадан поглед към Кийоши. Младежът заговори с пресеклив глас:

— Вчера, докато бях дежурен, сосакан сама дойде в стражницата. Нареди ми да открадна стоки от склада на Дешима и да ги отнеса до портите. Каза ми, че ще ме убие, ако откажа.

Слисан от това неочаквано предателство, Сано скочи на крака и сграбчи младия самурай за яката.

— Това е лъжа! Кийоши, ти знаеш, че не съм вършил нищо подобно. Защо…

— Тишина! — прекъсна го гръмогласно губернатор Нагай. Стражите откъснаха Сано от момъка и го принудиха отново да коленичи на пода. — Продължавай, Кийоши.

— Казах на стражите при склада, че баща ми иска да не се намесват. Извадих стоките и ги пренесох до портите — тялото на момъка се разтресе, гласът му съвсем изтъня. Не поглеждаше нито Сано, нито когото и да е от присъстващите. Лицето на коменданта Охира бе неподвижно като маска. — Сосакан ми нареди да помогна на него и на помощника му да натоварят стоките в една лодка… — Кийоши изглеждаше като човек, който всеки момент ще припадне. — Принуди ме да греба до заливчето. Когато се опитах да избягам, той се нахвърли отгоре ми. После дойдоха служителите на реда.

Сано не можеше да повярва на ушите си. Нагай кимна одобрително и се обърна към йорики Ота.

— Намерихте ли Хирата?

— Не, почитаеми.

— Пратете още войски — нареди губернаторът. — Той трябва да бъде заловен и наказан за съучастие.

— Хирата не е извършил никакво престъпление! — възрази Сано яростно. Хванеха ли го, щяха да го убият. И то след всички усилия, които бе положил да предпази младия си помощник! — Контрабандата се е извършвала и преди ние да дойдем в Нагасаки. Ян Спаен е бил убит в пещерата. Лодката, чиито светлини проследихме, трябва да е още…

Нагай отново го прекъсна:

— Следващ подобен изблик може само да утежни положението ви — заяви той хладно. После се обърна към Кийоши и отбеляза: — Понеже си бил принуден със сила да нарушиш закона, няма да накажа и семейството ти, каквато е обичайната мярка за контрабанда… — комендантът Охира за миг притвори очи. Иначе изражението му изобщо не се промени и той не направи и най-малък опит да защити сина си. — Но ти трябва да си платиш за това, че си позволил да станеш жертва на принуда. Ще бъдеш държан в затвора на Нагасаки, докато дойде време за екзекуцията ти.

Подкрепян от двама стражи, младежът напусна помещението. Съзнанието за онова, което ставаше, разпали гнева на Сано. Кийоши не бе злонамерен, той просто бе много млад и уплашен. Със сигурност обвиняваше себе си и Сано, за да спаси някой друг. Но кого? Баща си? Учителя си Ийшино? Или своя покровител — губернатора Нагай? Кого от тях бе искал да „предупреди“ в пещерата?

— Сега ще чуем показанията на другите свидетели — обяви Нагай.

Първият от непознатите самураи заговори:

— Аз следях сосакан, докато той водеше разследването си в града. Той разпита търговеца Урабе и куртизанката Пеони, сякаш нарочно търсеше да накаже за убийството на варварина някой японец.

Вторият също се обади:

— Аз пък го проследих до затвора, където той проведе разговор насаме със затворник християнин. Преди да умре, затворникът покръсти сосакан Сано.

А последният каза:

— Аз наблюдавах една среща между сосакан сама и игумен Лиу Юн. Сосакан Сано предложи пари на Лиу Юн, за да организира нахлуването на китайски войски в Япония.

Сано отчете, че свидетелите лъжеха доста убедително. Онзи пазач с шкембето е бил просто за отвличане на вниманието от действителните шпиони. И той се бе поддал на измамата. Каква глупост! Но най-страшните свидетелски показания дойдоха от Ийшино и Охира.

— Аз превеждах разговорите между сосакан Сано и холандския капитан — заяви Ийшино. — Храната, изпратена на борда, бе плата за оръжията, които варварите му предложиха да купи… — Ийшино пусна към Сано усмивка, която изглеждаше едновременно извинителна и потайна. — Подслушвах пред вратата по време на личния му разговор с доктор Хюйгенс. Сосакан Сано предложи на варварина да сключат договор — ако му помогнат да стане шогун, той щял да отпусне на Холандия неограничени правомощия за търговия с Япония.

С далечен и равен глас комендантът Охира добави:

— Аз наблюдавах как сосакан Сано непрекъснато прави отстъпки на варварите. Отнася се към тях с прекомерна отзивчивост и изглежда очарован от възможността да им бъде от полза. Искам да ви уверя, че направих всичко, което ми е по силите, за да осуетя подобно покровителство, но той не отстъпи.

— Сега, след като изслушахме всички показания срещу вас, сосакан Сано — каза губернатор Нагай, — можете да се изкажете в своя защита или да признаете престъпленията си и да си направите сепуку, за да спасите честта си.

Сано се изсмя.

— Да призная? Нямам какво да признавам! Показанията срещу мен са лъжливи. Свидетелите изопачават както думите, така и действията ми. Този процес е един истински фарс!

Нагай мрачно поклати глава.

— Възраженията ви ще бъдат отразени най-прилежно. Но показанията са представени от надеждни свидетели и напълно подкрепят собствената ми преценка за вашата жалка природа. Вие сте избрали урагири но мини, пътя на предателя, вместо Бушидо, Пътя на воина. Затова ви обвинявам в шест форми на предателство: поддържане на контрабандна мрежа; възползване от разследване на убийство, за да преследвате японски граждани; конспирация с доктор Хюйгенс за сваляне на правителството; отпускане на провизии за холандския капитан срещу доставка на оръжие; опит за подсигуряване на военна подкрепа от страна на китайците със съдействието на игумен Лиу Юн; практикуване на християнство.

Държавна измяна! Най-големият позор за един самурай, който се наказва единствено със смърт. Сано бе обзет от ужас.

— Обвиненията са абсурдни и без всякакво основание. Аз съм обект на заговор. Невинен съм!

Твърде късно си даде сметка, как фатално бе рискувал своя живот и живота на Хирата заради любопитството се към холандците и заради желанието си да разкрие истината и да защити справедливостта. Действията му го бяха поставили в зависимост от губернатора Нагай, преводача Ийшино и коменданта Охира. Сано бе сигурен, че някой от тях или може би всички заедно са замесени в контрабандата и са го набедили, за да се застраховат срещу последствията от неговите разкрития. Може би действията им са били планирани предварително, по нареждане на дворцовия управител Янагисава?

— Но заради вашия ранг — продължи Нагай, — не можете да бъдете хвърлен в затвора. Делото ви ще се гледа от специално свикан трибунал с магистрати от три провинции. Ще са ми необходими около три дни, за да ги събера в Нагасаки. Радвайте се на свободата си до свикването на трибунала. Но не си позволявайте волности и не правете опити да напускате града: Ще бъдете под наблюдение.

Сано добре знаеше какъв ще е изходът от този процес. Магистратите също бяха пряко подчинени на Янагисава. Нямаше смисъл да очаква от тях справедливост или снизходителност. Вече чувстваше тежестта на железните окови върху китките и глезените си; виждаше войниците, които го водеха към мястото за екзекуции, и чуваше свистенето на меча, който щеше да отсече главата му…

Докато стражите го извеждаха от залата, Сано хвърли гневен поглед към Нагай, Ийшино и Охира:

— Това няма да ви се размине!

После вратата се затвори.