Урагири

Глава 27

Подгизналата от дъжда панорама на Нагасаки отминаваше като размазана картина пред погледа му, докато Хирата се носеше по мокрите улици, спускаше се по зловонни пътеки и тичаше нагоре по хлъзгави стълби. Измръзнал и изтощен, той копнееше за топла вана, храна и сън. Но нямаше пари, а и трябваше да се движи, за да не позволи да го заловят войниците, които продължаваха щателно да претърсват града.

Миналата нощ край пещерата бе чул шумове в заливчето и се бе върнал точно навреме, за да види как арестуват Сано и Кийоши. После пристанищният патрул се втурна след него. И Хирата прекара цялата нощ, тичайки през гората, катерейки се по хълмовете и пълзейки през нивята. Призори, изтощен до припадък, бе откраднал час почивка, покатерен на едно дърво. Но сънят не му бе донесъл покой, защото сънува предишния си господар, засадата в чайната и собственото си бягство.

Когато се съвзе, първо се зае да установи какво се бе случило със Сано. Навсякъде из града вестопродавци се надвикваха: „Сосакан Сано е урагири!“ Хирата дръпна един вестник и прочете възмутителните обвинения срещу господаря му. С облекчение научи, че Сано ще остане жив и на свобода до свикването на трибунала сред три дни — достатъчно време да събере доказателства срещу истинските престъпници и да оневини господаря си.

Започна с посещение при Урабе. Пред магазина за чуждестранни стоки срещна дъщерята на търговеца Джунко, която го помоли да спаси Кийоши:

— Той е невинен. Кажете им да го пуснат! — тя се разплака.

— Щом не е контрабандист, какво е правел онази вечер в заливчето? — попита Хирата.

И тогава Джунко му разказа за предсказанието и как Кийоши бе преследвал тайнствените светлини.

— Моят Кийоши е добър самурай. Никога не би нарушил закона.

Хирата си спомни подозренията на Сано, че Урабе е помагал на Ян Спаен в контрабандата и вероятно е продавал стоките на черния пазар. Дали Кийоши бе излъгал, за да спаси Джунко, която според закона би понесла същото наказание като баща си?

Докато се навърташе в магазина на Урабе, пристигнаха трима селяни с непочтен вид и татуировки на ръцете — белег, че са бандити. Хирата забеляза, че получиха от търговеца обемист пакет срещу няколко наниза монети. После дойде някакъв лихвар, който взе стоки от Урабе вместо плата за непокрит дълг. Търговецът очевидно се намираше в тежко финансово положение.

След това Хирата се отправи към улицата на коменданта Охира, но там не успя да събере никаква важна информация — според съседите на коменданта той живеел пестеливо и имал репутацията на строг и почитащ закона сановник.

После попита някакъв случаен минувач как да открие главния преводач Ийшино, и получи следния отговор: „Трябва да се срещнете с мадам Кихара, съпругата на градския ковчежник. Тя е посредникът, който уреди брака на Ийшино, и сигурно може да ви каже с точност къде живее преводачът.“

Откри имението на мадам Кихара в богаташкия район, близо до дома на губернатора. Стражът пред портата го изгледа от глава до пети и предположил, че е клиент за брак, извика един слуга да го отведе при госпожата.

— Обувките и оръжието ви, господарю.

Хирата се сепна — инстинктът му за съхранение възропта срещу повелите на етикета. Ами ако войници дойдат да претърсят къщата, докато той е вътре?

Но пък иначе би събудил подозрение. С неохота свали сандалите си, нахлузи чифт чехли за гости и остави оръжията си на рафта. Слугата го придружи вътре в къщата до просторна приемна. След малко го въведоха при мадам Кихара — ниска изпита жена около шейсетте. Бе коленичила сред натрупани възглавници и полузавършено копринено ръкоделие. Пушеше и дълга сребърна лула.

— Значи си търсите невеста, млади господарю? — попита тя с дрезгав глас. — Май не сме се виждали с досега — отбеляза тя, като дърпаше от лулата си. — Обикновено уреждам бракове само на хора, които познавам. Как ви е фамилията?

За да не му се налага да си измисля произход и после да насочва разговора в желаната посока, Хирата каза:

— Макар че не познавате нито мен, нито семейството ми, между нас има връзка. Стар познат съм на главния преводач Ийшино, още от деца. Известно време учехме при един и същ преподавател. Разбрах, че вие сте уредили брака му, затова дойдох при вас с надеждата, че можете да ми помогнете.

— А, да… Ийшино. Дълго го разследвах. Но преговорите завършиха добре. Ожени се за племенницата на губернатора. Между нас казано, родът Нагай се отърва от едно момиче, родено в годината на коня, което означава голямо нещастие — мадам Кихара напълни лулата си. — А сега кажете, млади господарю. Имате ли някакви препоръки, които да гарантират за вашия характер?

Хирата започна да се изнервя, попаднал в капана на тази задушна стая, невъоръжен, докато войниците претърсваха града, за да го открият. Питаше се какво ли прави Сано. Помисли си за холандския кораб, който седеше в пристанището като бомба, готова да избухне, и за магистратите от трибунала, които щяха да пристигнат в Нагасаки след два дни. Ако продължеше да играе тази комедия, рискуваше да се издаде.

— Преди да говорим за мен — каза той, — трябва да знам каква информация предлагате на клиентите си за бъдещите брачни партньори. Например какво показа вашето разследване за Ийшино?

Мадам Кихара свъси вежди.

— Резултатите са поверителни… — тя замълча, но Хирата зачака с надеждата, че за нея ще е удоволствие да се похвали колко много факти успява да събере за един човек. — Но щом сте стар познат на главния преводач, няма да навреди, ако го използвам за пример, за да ви покажа какво мога да свърша за вас. Например служебното му досие беше безупречно… — мадам Кихара взе ръкоделието си и започна да бродира. — Заплатата му е двайсет коку27 — по-висока от обичайната за мъж от неговия ранг… но той често взема заеми. Е, винаги ги връща в срок.

Често посещава квартала на удоволствията, но няма някоя постоянна куртизанка. Обича разнообразието… — мадам Кихара замълча. Хирата се запита с какво Ийшино бе заслужил такава голяма заплата. И защо му бяха нужни заеми? Дали е посещавал дома за удоволствия „Полумесец“? — Перспективите на Ийшино бяха солидни — продължи мадам Кихара. — Да владееш холандски в днешно време, носи много пари. Единственият дефект в характера му е, че е най-досадният човек, когото някога съм виждала! — тя направи поредния бод, изпусна дим от лулата си и продължи с гримаса:

— Знаете ли какво ми каза? „Мадам Кихара, трябва да ви кажа нещо за ваше добро, за ваше добро. Не трябва да пушите. Не е женствено, а и лулата привлича погледа към липсващите зъби в устата ви.“ Ама че нахалник! — мадам Кихара заби иглата си в плата. — Когато организирах миай, почнеше ли да говори, всеки път трябваше да го паря с лулата си, за да не обиди семейство Нагай.

Хирата се разсмя и попита:

— Нагай са можели да намерят и по-добър кандидат за момичето си. Защо приеха предложението му за брак?

— Защото умее да купува с подаръци благоволението на хората, които иска да спечели.

Това бе възможното обяснение, защо Ийшино имаше нужда от заеми. Хирата точно се чудеше как елегантно да си тръгне, когато в коридора се разнесоха тежки стъпки и мъжки гласове:

— … беглец… издирваме… млад…

Ужасен, той се втурна към външната врата, механично посягайки към оръжията си… които все още стояха на полицата в антрето.

— Какво има, млади господарю? — лулата падна от зяпналата уста на мадам Кихара. — Къде хукнахте?

— Извинете, мадам — заекна Хирата, плъзгайки встрани вратата. Видя трима самураи, които претърсваха градината. Единият от тях беше пазачът шкембелия от къщата на Сано. Хирата скочи обратно в стаята, но твърде късно.

— Ето го! — изкрещя пазачът. И тримата се втурнаха след него. В същото време още четирима влязоха в приемната с извадени мечове и го приклещиха.

— Как смеете да нападате моят гост? — попита гневно мадам Кихара. — Вън!

— Този човек е беглец — обясни техният водач. После се обърна към Хирата: — Предай се и няма да пострадаш.

Докато войниците пристъпваха към него, Хирата сграбчи един мангал с дървени въглища и се завъртя с него, разпилявайки горещи въглени и пепел върху войниците. Те отскочиха назад с викове, а мадам Кихара изпищя. Хирата се хвърли върху хартиената преградна стена и я разкъса. В следващия миг вече се носеше през гостни, спални и коридори. Уплашени слуги отскачаха встрани от пътя му. Войниците се втурнаха след него. Тялото му бе плувнало в пот, сърцето му биеше до пръсване. Стрелна се през една отворена врата и се озова в тесен двор до задния зид на имота. При отворената порта бе застанал пазачът шкембелия.

— Пипнах те! — извика той, впил поглед в Хирата.

Стената бе твърде висока и гладка, за да се покатери по нея. Къщата вече бе пълна с войници. Пазачът се изсмя и се хвърли напред. Приклещен от всички страни, Хирата усети как отчаянието му вдъхва сили. Сграбчи ръката на пазача, която стискаше меча, и го удари с юмрук в окото. Онзи изкрещя. Хирата го блъсна в стената и изтръгна меча му. Пазачът се окопити, издърпа късия си меч и застана между Хирата и портата.

— Предай се! — изхриптя той. — Не можеш да избягаш!

И отново се хвърли напред. Хирата замахна с отнетия от него меч. Острието му избягна париращия удар на шкембелията и проряза гърлото му от челюстта до адамовата ябълка. Той се свлече на земята сред хриптящ, гъргорещ фонтан от кръв. Хирата хвърли изцапаното оръжие, прескочи тялото и изтича през портата навън. Докато се носеше надолу по улицата, чу как виковете на войниците заглъхват, и видя, че не го преследва никой. Беше спасен.