Урагири

Глава 34

В залата настъпи напрегната тишина. Контрабандистите, слисани и ужасени, се втренчиха в Сано и другарите му. Откъслечни сцени се мярнаха пред погледа на Сано: дребният игумен Лиу Юн и едрият помощник-директор Де Граеф, замръзнали един до друг; угасналата усмивка на Нирин; стъписаното изражение на Ийшино; стражите от Дешима, стиснали в шепа парите си; свирепият поглед на един от бандитите, чиито ръце бяха целите сини от татуировки. После настъпи хаос.

— Бягайте! — изкрещя някой.

Бандитите хукнаха към противоположната врата. В същото време Хирата и помощниците му се втурнаха през нея с извадени мечове и спряха бягащите. Стражите от Дешима се бяха спуснали след бандитите, но Нирин извика:

— Върнете се, страхливци! Убийте ги и сме в безопасност!

Той извади меча си. Хората му застинаха за момент, после се събраха около него с проблясващи остриета и се нахвърлиха срещу Сано и Такеда. Де Граеф изтича към един страничен изход, а Лиу Юн забърза след него. Ийшино вдигна преносимото си писалище и хукна. Групата на Хирата се изправи срещу бандитите. Единият от тях метна нож и васалът отляво на Хирата извика и се строполи мъртъв с острие, забито в гърдите му.

— Оставете черноборсаджиите! — извика Сано. — Хванете Ийшино, Лиу Юн и Де Граеф!

Нирин се хвърли напред. Мечът му проблесна в тъмнината.

— Сега ще си платиш, задето ме хвърли в кладенеца!

Сано парира удара му. Атакува, но само сряза ръкава на Нирин. После отклони насочен към главата му удар и се извъртя точно навреме, за да отбие ударите на двама от стражите на Дешима. Такеда и помощниците му се биеха с другите десетима. Сано мобилизира сетивата си. Докато атакуваше и отстъпваше, той видя Хирата, който преследваше Лиу Юн и холандеца. Игуменът държеше кинжал в ръката, която доскоро бе крил в ръкава си.

— Твоят съдружник уби брат ми! — изкрещя той и се втурна след Де Граеф. Вероятно бе чакал подходящия момент, за да отмъсти, и нападението го бе подтикнало към действие. — Сега ще се присъединиш към Ян Спаен в смъртта. И редът във вселената ще бъде възстановен — И Чин никога не лъже. Най-накрая ще ви отмъстя, безчестни, продажни холандци!

Ужасеният холандец тичаше из залата. Лиу Юн сипеше проклятия на китайски.

С отривист удар Сано преряза гърлото на един от стражите. Мъжът рухна мъртъв до друг, пронизан от Такеда. Сано прескочи труповете им и продължи да се бие с Нирин и още трима от стражите. Един от помощниците на Такеда разцепи черепа на пазача, с когото се сражаваше, след което разсече гърдите на друг, а после някой го прониза смъртоносно в корема. Върховният съдия се биеше като майстор, но дрехите му висяха на парцали, а по откритите му крака кървяха рани. Сано чувстваше как и собствената му сила намаля, рефлексите му се забавиха, а раненото му рамо отново почна да кърви. Той измъкна късия си меч и започна да се бие с две ръце, за да парира ударите, като намали напрежението върху раната си.

Игумен Лиу Юн притисна Де Граеф до олтара с викове „Умри! Умри!“, като в същото време размахваше кинжала, опитвайки се да прониже противника си. Варваринът вдигна ръце, за да се предпази. Острието наряза дланите му и после прониза гърдите му. Де Граеф изкрещя и рухна на земята. Хирата се опита да издърпа Лиу Юн встрани, но игуменът скочи върху холандеца и продължи да нанася удари с кинжала. После Де Граеф успя да докопа острието и двамата се сборичкаха. В залата отекнаха китайски и холандски ругатни.

Сано се приведе рязко, описа дъга с меча си и отсече краката на своя противник. Когато се изправи, видя как Де Граеф успя да докопа оръжието и да го обърне срещу игумена. В следващия миг изпълнените с болка викове на китаеца заглушиха дрънченето на оръжия. Други двама стражи замениха падналия. Сано бе ранен в бедрото и залитна. Противниците му го заобиколиха, готови да го убият.

В този миг зад тях изникна неясна фигура. И двамата изхъркаха, замръзнаха в гримаса на изненада и политнаха напред. Кръв бликна от раните на тила им. Отзад стоеше Хирата, вдигнал високо кървав меч.

— Лиу Юн и варваринът се убиват взаимно — каза той на Сано. — Хванете Ийшино, аз ще се оправя тук.

Сано се огледа. Преводачът не се виждаше никъде. Тичешком прекоси залата, обзет от страх, че главатарят на контрабандистката мрежа е избягал в суматохата. И тогава го забеляза.

В малка ниша близо до олтара преводачът се бе спотаил в очакване на изхода от битката. Пребледня, когато видя Сано. Стисна писалището и се дръпна по-навътре в нишата.

— Сосакан сама, не е това, което си мислите — той пусна жалко подобие на усмивка. — Всичко ще ви обясня, всичко!

Сано спря пред този подлец, който го бе набедил в предателство и бе оставил хората си да се бият сами.

— Ела тук, Ийшино! — не възнамеряваше да го убива, защото искаше да го види осъден и екзекутиран!

Ийшино събра ръце в умолителен жест.

— Почакайте, аз не съм от тях… — очите му зашариха в тревожно лукавство. — Аз… аз разкрих контрабандата и се внедрих в мрежата, за да разбера кои са престъпниците. Щях да докладвам на властите навреме, за да ви спася — Ийшино се усмихна и закима. — Истина е, кълна се!

— Той… лъже!

Дрезгавият глас беше на Лиу Юн, който лежеше до олтара. От прободните рани по тялото му бликаше кръв и багреше в алено шафрановата му роба. Лицето му се бе превърнало в маска на мъчителна болка. Наблизо с кинжала до ръката лежеше мъртъв помощник-директорът Де Граеф. Лиу Юн се закашля, успя да си поеме дъх и продължи:

— Ийшино сам… започна… контрабандата… Плати ми да направя тайнствените светлини… и да уредя връзка с… черния пазар. Той… уби Спаен… аз съм свидетел. Открадна… моето отмъщение… Но И Чин се оказа прав. Аз прехвърлих бездната… и отнех живота на… другаря на убиеца… на Хси, моя брат. Сега мога да умра… в мир. Хси! Идвам при теб…

Лицето му се отпусна; очите му се замъглиха. Сано се удиви на този страстен копнеж за отмъщение, който нито времето, нито вярата, нито разумът бяха успели да заличат. После отново погледна Ийшино… и дулото на револвера, който преводачът бе насочил към него.

— Не ме доближавайте! Нито крачка напред! — извика Ийшино. Цилиндричният револвер с инкрустирана дръжка от слонова кост и дълга метална цев подскачаше в треперещите му ръце. Сано инстинктивно бе вдигнал меча си да се предпази. Вцепени се от страх. Никога до този момент не бе заставал срещу дулото на пистолет, а знанията му за огнестрелните оръжия идваха от четене на военни справочници. Сега на практика изпита мощта на чуждоземното оръжие. В един бой с мечове той много лесно щеше да победи Ийшино. Но револверът го превръщаше в по-слабия противник.

— Хвърли меча! — нареди му Ийшино.

Сано пусна двата меча и те с тракане паднаха на пода. Знаеше отлично, че контрабандистите имат достъп до огнестрелно оръжие. Трябваше да очаква, че страхливецът Ийшино ще притежава такова оръжие. Как не го уби, докато имаше възможност!

— Свали пистолета, Ийшино! — гласът на Сано прозвуча изтънял в собствените му уши. Хирата и Такеда продължаваха да се бият с Нирин и още трима стражи. Помощниците на върховния съдия бяха мъртви. В този момент насред страха си Сано почувства гневна решителност. Продажният, корумпиран преводач бе безмилостен убиец. Сано не можеше да го остави да се чувства победител. Макар и невъоръжен, той притежаваше съобразителност, която да противопостави на предателя. Пристъпи напред и каза с равен тон: — Моите хора ще победят твоите. Убиеш ли ме, те ще бъдат свидетели. Няма да се измъкнеш! Тъй че по-добре свали оръжието.

Докато Ийшино се свиваше от страх в нишата, погледът му не преставаше да шари напред-назад; устните му се движеха безмълвни. Но продължаваше да държи пистолета насочен към Сано. Протегна лявата си ръка, бръкна в писалището и грабна счетоводната книга — тънък куп листи, подвързани с черна коприна и завързани с ален ширит. Тикна я в пояса си и стана. Изопна напред ръце и стисна още по-здраво оръжието. Сано отскочи назад. Ийшино се измъкна предпазливо от нишата и пое към вратата. Сано забеляза възпламенителното устройство на пистолета — вдигната скоба, крепяща заострен кремък, който запалва барута, когато се дръпне спусъкът.

— Огнестрелните оръжия не са толкова надеждни колкото мечът, Ийшино — каза Сано. — Барутът може и да не се възпламени… Освен това имаш само един изстрел…

Ийшино се изсмя.

— Това е превъзходен пистолет. Беше на Спаен. Гърми всеки път… без изключение… той ми показа. Не се приближавай повече, предупреждавам те… — в гласа му прозвучаха истерични нотки. Пистолетът в ръцете му се тресеше.

— Ийшино, защо се захвана с контрабанда? — попита Сано съвсем преднамерено, знаейки, че повечето престъпници обичат да оправдават действията си.

— Нямах избор, никакъв избор… — както Сано се бе надявал, гласът на Ийшино прозвуча по-спокоен, ръцете му вече не трепереха толкова и той забави бягството си към вратата. — Губернатор Нагай бе сключил тайна сделка с варварите. Той ми заповяда да уредя всичко… — щом Сано пристъпи към него, той се отдръпна. — Не ме доближавай!

Сано бързо се подчини. Ийшино занарежда припряно:

— Как можех да откажа на губернатор Нагай? Щях да си загубя поста. Освен това той ми плаща много добре, а парите ми трябват. Твърде скъпо излиза постоянно да купуваш подаръци на началниците. Не е достатъчно само да им бъдеш в услуга.

— Като тази да им помогнеш да скалъпят обвинение срещу мен? — възкликна Сано.

— Да… искам да кажа, не! Пък и ти няма да разбереш! — Ийшино се ядоса. — Изобщо не знаеш какво е да си толкова сам, че да бъдеш готов на всичко, само да те приемат. И ти си като всички други, които ме отбягват и ми се присмиват…

— Напротив, разбирам те — възрази меко Сано. — Много добре знам колко жестоки могат да бъдат хората, независимо от това, колко усърдно работим за тях.

— Да. Точно така! — Ийшино закима разпалено.

Сано застана между преводача и вратата.

— И директорът Спаен ли те малтретираше? Затова ли го уби?

Лицето на Ийшино се сгърчи.

— Мислех го за приятел… — ръцете му леко се отпуснаха и Сано се запита дали да не го сграбчи. Не, не още… — Да, зная, че беше задължен да се държи любезно с мен… особено след като му помогнах да продаде личния си дял от стоки. Но винаги бе толкова внимателен и аз се заблудих, че наистина ме харесва. Помислих се, че един варварин може да ме оцени, за разлика от моите сънародници. И бях щастлив! — проплака Ийшино. Изтри с ръка сълзите, които се търкаляха по бузите му. Сано пристъпи по-близо, мобилизирайки самообладанието си. — Но после… онази нощ в заливчето си дадох сметка, че съм се заблуждавал — продължи Ийшино. — Точно бяхме вкарали лодката в пещерата… Спаен, Нирин и аз. Чакахме Лиу Юн да доведе бандитите. Аз бях въодушевен. Засмях се, прегърнах Спаен и каза: „Ние сме най-добрите съдружници на света, ти и аз… макар че вие, холандците, не можете да се мерите по ум с нас, японците.“ — Ийшино, изглежда, отново не си бе дал сметка, че е обидил „съдружника“ си. — Спаен ми се изсмя и каза, че съм измет, която не била достойна дори да оближе подметките му, и че ако не била контрабандата, той нямало да има нищо общо с мен. Тогава разбрах, че приятелството ни е съществувало единствено във въображението ми… Той ме презираше… като всички останали! Първо ме заболя, а после ме обзе гняв. Да бъда отритнат дори и от един варварин! — негодувание пламна в очите му. — Той държеше пистолета си… давах му го да си играе със своята проститутка… Когато се обърна, аз го грабнах и го застрелях…

Какво излизаше? Всички усложнения около убийството — отношенията на Спаен с другите варвари, историята на игумен Лиу Юн, сложните международни връзки и дори контрабандата бяха далеч от основната причина за престъплението. Спаен бе умрял заради насъщната човешка потребност от приятелство — мотив, който излиза извън обсега на културните, политическите и финансовите интереси. Сано бе обзет от жалост към Ийшино, но уязвените чувства не можеха да служат за оправдание на убийство и жалостта не биваше да бъде пречка за справедливостта. Сано пристъпи още по-близо до Ийшино.

— И какво стана после?

— Спаен падна. Нирин се разкрещя. Аз хвърлих пистолета и се наведох над Спаен… Имаше толкова много кръв… Той не помръдваше, нито отговаряше, когато го виках по име. Аз се разплаках. Не исках да го убия, а само да му причиня болка, както той бе сторил с мен. После дойде игуменът и рече: „Хвърлете Спаен в океана и кажете, че е избягал от Дешима.“ Но Нирин възрази: „Ако вълните изхвърлят тялото на брега, всички ще видят, че е бил застрелян, и персоналът на Дешима ще бъде основният заподозрян. Губернаторът ще ни пожертва, за да се защити.“ Тогава Лиу Юн съблече Спаен и изряза куршума от раната с ножа си. После с проклятия многократно заби острието си в трупа. Каза, че се бил съгласил да помага в контрабандата, за да може да убие Спаен, и беше побеснял, че някой друг го е изпреварил. Нирин пренесе Спаен в лодката. Аз взех едно разпятие, което възнамерявах да продам на християните, и го сложих около врата му.

— Тъй че, ако бъде намерен, властите да помислят, че го е убил християнин? — попита Сано тихо.

— Не. За да може духът на моя приятел да получи благословията на своя бог… — ридание заседна в гърлото на Ийшино; дулото на пистолета му сочеше към пода.

— А Пеони? Защо отне нейния живот?

— Една нощ, когато пребивавах в „Полумесец“, тя ми открадна счетоводния тефтер. По-късно се опита да ме изнудва. Спаен й казал, че в тефтера са записани всички незаконно внесени стоки, както и всички, замесени в контрабандата. Тя знаеше, че имам вземане-даване с контрабандисти християни, и когато вие сте й казали за разпятието на врата на Спаен, тя се досетила, че аз съм го убил. В нощта, когато той изчезна, тя ме беше видяла да отивам в стаята му и да го отвеждам. Ако не й платях, щеше да изпрати тефтера в Едо и да бъда екзекутиран. Тя ви насочи към погрешна следа, като ви излъга, че Урабе е бил на Дешима, защото не искаше да разберете за мен, преди да съм й платил. Но аз нямах толкова пари. И затова я убих. Нямах друг избор… — гласът му бе пропит с унило отчаяние. Той се свлече на колене, отпускайки ръката, в която държеше пистолета. — Никога не съм целял да причиня зло някому. Нещата просто… се случваха.

— И като подпалихте къщата ми също, така ли? — попита Сано.

Ийшино тъжно кимна:

— Исках просто да съм сигурен, че никога няма да разкриете престъпленията ми… Нямах избор, никакъв избор.

Сано направи предпазлива крачка напред, после още една и още една, докато се озова толкова близо до Ийшино, че можеше да го докосне. Забеляза, че Хирата и Такеда са свели противниците си до Нирин и един пазач. Мечовете им се кръстосваха с нарастваща ожесточеност, докато се обикаляха и нападаха двайсетина крачки по-нататък. С малко късмет битката можеше да завърши с успех за страната на Сано. Последно рязко движение и пистолетът щеше да бъде в ръцете му…

— Спри! Не отивай там! Изтървахме го!

Викът откъм вратата наруши концентрацията на Сано. Ийшино извърна глава. И двамата се втренчиха в Охира, който влизаше в помещението, следван от съдиите Сегава и Дадзай. Прекъсването изтръгна Ийшино от летаргията му. Той скочи на крака и тикна дулото в лицето на Сано.

— Отдръпни се!

Сано отскочи назад. Сърцето му заседна в гърлото.

— Ийшино… — започна той. Очите на Ийшино заблестяха с възродено предизвикателство.

— Мислиш си, че можеш да ме измамиш. Но аз съм хитър, твърде хитър! Няма да ме заловиш, защото аз ще те убия! — треперещият му пръст докосна спусъка.

С периферното си зрение Сано видя, че комендантът Охира вади късия си меч. Съдиите Сегава и Дадзай се суетяха зад него. Битката се вихреше все тъй ожесточена.

— Охира! — извика Сано. — Не!

С нечовешки вик комендантът Охира заби меча дълбоко в корема си. Духът на самурай в Сано приветства решението на Охира, което предотвратяваше позора на публичната екзекуция и възстановяваше честта му, но съвестта му се сгърчи от това, че причинява нова смърт. Може би тайно се бе надявал по някакъв начин да спаси коменданта? Но самобичуването трябваше да почака. Ийшино наблюдаваше предсмъртната агония на Охира. Сано се хвърли напред. Сграбчи с една ръка десницата на преводача, а с другата стисна цевта на пистолета.

— Пусни го, пусни! — изкрещя Ийшино.

Докато се бореха за оръжието, то се люлееше застрашително в двете вкопчени в него ръце, като описваше произволни дъги във въздуха. Мършавият Ийшино бе по-силен, отколкото Сано бе очаквал — блъскаше и риташе с дървените си обуща. Болка прониза краката на Сано. Той политна, но с отчаяни усилия задържа пистолета. Ийшино се изплю в очите му. Топлата слюнка заслепи Сано. Двамата се завъртяха в странен танц. Сано дръпна оръжието нагоре, като я го насочи в тавана. Ако успееше да изстреля патрона във въздуха… Но Ийшино затисна предпазителя с пръсти. Когато Сано се опита да ги отмести, преводачът наведе глава и го ухапа по ръката малко над китката. Сано неволно отпусна пръсти. Тогава Ийшино го извъртя и миг след това бе насочил дулото между очите на Сано.

— Ще те убия! Мразя те, както и всички останали. Вие ме превърнахте в престъпник!

Сано напрегна всички сили и рязко блъсна преводача в една колона, но той продължаваше да стиска оръжието. Тогава Сано дръпна своя противник от колоната, приклещи крака му със своя и го сви рязко. Ийшино изпусна вик на изненада и политна назад. Двамата се строполиха на пода, като Сано се озова отгоре. Сега пистолетът бе притиснат между гърдите им. Под тежестта на Сано не можеха да помръднат вкопчените си ръце, а преводачът бе прикован към пода. Той заби острите си колене в слабините на Сано и се извърна на една страна. Двамата се превъртяха няколко пъти, лицата им почти се докосваха, а брадичките им бяха разделени от стоманената цев. Сано забрави желанието си да види този престъпник официално осъден и пратен на екзекуция. За да оцелее, той трябваше да убие Ийшино. Една колона спря движението им, когато с трясък се блъснаха в нея. Сано вложи цялата си сила и дръпна пистолета. Тялото на преводача се повдигна заедно с него. Сано го тръшна обратно и блъсна главата му в каменния под. Ръката, стиснала оръжието, леко се отпусна. Пръстът на Сано се озова на извития метален спусък и го дръпна.

Светът избухна. Пистолетът даде откат в гърдите му и го зашемети. Ушите му писнаха, остър барутен дим нахлу в дробовете му. Топла кръв опръска лицето му и обагри всичко в червено. Стенейки, се претърколи настрани от тялото на преводача. Почувства нечии ръце върху раменете си и чу Хирата да казва:

— Сосакан сама, всичко е наред. Ийшино е мъртъв, а така също Нирин и стражите. Вие сте добре. Свърши се.

Сано хвърли поглед към Ийшино. Преводачът лежеше неподвижно по гръб, все още с пистолета в ръце. Под лявата страна на челюстта му, там, където куршумът бе пронизал шията, зееше дълбока рана. Очите му бяха изцъклени в безмълвен шок.

Такеда застана до Сано.

— Ще изпратя в Едо доклад за днешните събития, в който ще бъде упоменато, че трибуналът обявява вас и вашия помощник за невинни по всички предявени обвинения — другите съдии с неохота закимаха утвърдително. — А вие ще получите награда за героичната си борба срещу предателите на шогуна.

Думите блъснаха Сано като звуци на фалшив акорд. Той стана бавно и огледа лежащите на пода двайсет и един трупа. Наместо ликуване усещаше кръвта на Ийшино по кожата си, чувстваше метално соления й вкус. Справедливост ли бе дирил или отмъщение за враговете си? За какво умряха Пеони, Охира и Стария шаран? В името на принципите или за да задоволят жалката му потребност да доказва моралното си превъзходство — както бе сторил с Аой, жената, която никога нямаше да престане да обича?

Как да продължи напред, без да знае истината за самия себе си?

— Хайде, сосакан сама — Хирата го хвана за ръка. — Да се махаме от тук.