Вдовицата

Трийсет и шеста глава Детективът

16 януари 2010, събота

Този ден се оказа един от най-нещастните в живота на Матю Еванс. Полицаите цъфнаха на прага му без никакво предупреждение и вратата им отвори жена му, с бебе в ръце и друго, малко по-голямо, в краката ѝ.

— Мат, тук някакви полицаи искат да говорят с теб — извика тя по коридора, после се обърна към единия от тях: — За какво става дума?

Но полицаят не обели и дума, преди съпругът ѝ да застане пред него. „Така е честно“, каза си той.

Еванс подозираше защо полицията го търси. В мига, когато видя Даун и Бела по телевизията и направи някои изчисления разбра, че рано или късно ченгетата ще се появят. Но минаха седмици, месеци, а и години, и в него се зароди надежда.

Може да не е моя, успокояваше се в началото той. Даун спеше и с други, той не беше единствен. Но дълбоко в стомаха си, орган, на който можеше много повече да се довери, отколкото на сърцето, той знаеше, че Бела е негово дете. Приличаше толкова много на „истинската му дъщеря“, че се учудваше, как хората не са го забелязали досега и защо не тичат да съобщят в полицията.

Но нищо подобно не се случи и той продължи живота си, като добави нови завоевания по пътя си. Само че вече не смееше да прави секс без презерватив.

Полицаят попита може ли да поговорят някъде насаме и той с благодарност го въведе в трапезарията, която по принцип не използваха.

— Господин Еванс, познавате ли Даун Елиът?

Еванс бе репетирал лъжите си — беше много добър в тях, но знаеше, че Даун ще го идентифицира, ако се стигне дотам.

— Да. Преди няколко години имах работа по Южния бряг. Имахме нещо като романтична връзка. Нали знаете как стават тези неща. Работиш дълги часове и ти се иска малко разнообразие, малко забавление…

Полицай Пул, баща на тийнейджърка, която често излизаше вечер по дискотеките, го изгледа студено, отчете непослушния перчем, големите кафяви очи и широката уверена усмивка и продължи нататък:

— Знаехте ли, че Даун е родила дете след вашата романтична връзка? Тя потърси ли ви по този повод?

Еванс преглътна тежко.

— Не. Не знаех нищо за детето. Вижте, наложи се да сменя номера на мобилния си, защото тя започна да досажда, а…

— Вие не сте искали жена ви да разбере — довърши полицаят вместо него.

Мат го погледна с признателност и реши да сподели като мъж на мъж.

— Да. Вижте, Шан… жена ми… не е необходимо да научи, нали?

Последния път, когато едно от завоеванията на мъжа ѝ се свърза с нея, Шан Еванс заяви, че няма да прави повече отстъпки, и настоя да си родят още едно дете — третото. „То ще ни сближи отново, Мат“, каза тя.

Но не ги сближи. Безсънните нощи и следродилният мораториум върху секса го принуди отново да потърси забавление извън дома. В момента си имаше една секретарка в Лондон. Не можеше да спре.

— Това зависи от вас, сър — каза полицаят. — Имали ли сте контакт с госпожа Елиът, след като си сменихте номера?

— Не. Прекратих всичко. Опасно е да се връщаш към старите си връзки. Винаги си мислят, че идваш, за да се ожениш за тях.

„Безсърдечен задник“, помисли си полицаят и написа в бележника си едно БЗ. После го замени с БКЗ (безсърдечен кучи задник) и си напомни да поговори с Изи за женените мъже.

Еванс не можеше да си намери място. Явно столът му убиваше.

— Всъщност, знаете ли, веднъж я засякох в една чат стая в интернет. Преглеждах чатовете, както сигурно и вие правите, и я видях. Беше се кръстила „Малката мис Съншайн“, като в онази детска книжка… голямата ми дъщеря я има… но използваше истинската си снимка. Даун не блести с особена интелигентност.

— Дадохте ли да се разбере, че знаете кой се крие зад Малката мис Съншайн?

— Не, разбира се. Смисълът на тези форуми е именно в анонимността. Така е по-забавно.

Полицай Пул записа всичко, като го помоли да повтори буква по буква имената на чат стаите и своето име в тях. След двайсет и пет минути Еванс започна да се надига от стола, но Пул не беше приключил.

— Трябва да ви вземем кръвна проба, господин Еванс.

— Защо? Аз съм повече от сигурен, че Бела е моя. Тя прилича много на другите ми деца.

— Това е добър ориентир. Но трябва да се уверим, за да можем да ви изключим от разследването.

Еванс го погледна ужасено.

— Разследване ли? Нямам нищо общо с изчезването на това момиче.

— Вашето момиче, сър.

— Да, добре, но за какво ми е да крада дете? У дома си имам цели три. Понякога ми се ще да платя на някого да ги отвлече.

— Не се съмнявам, сър — каза Пул. — Но ние трябва да бъдем прецизни и в най-малките детайли, за да можем да ви изключим. Защо не си вземете палтото и не кажете на жена си, че излизате за малко?

Пул не чу размяната на реплики между съпрузите, но когато Еванс влезе в колата с него, разбра, че разговорът не е минал гладко.

— Хайде да приключим веднъж завинаги с това — измърмори той, намести се и мълча чак до участъка.

Щом пристигнаха Еванс даде ДНК проба и се опита да пусне няколко шегички на по-младите полицайки, но не можа да очарова никоя.

„Това не са ти пийналите хлапачки по дискотеките“, изруга го наум полицай Пул и натисна малко по-силно от необходимото пръстите на Еванс в мастилото.

— Извинете, сър, но трябва да натиснем здраво, за да излязат добри отпечатъци.

След един час резултатите пристигнаха при Зара Салмънд и тя побърза да се обади на шефа си.

— Открих го. Както и предполагахме, оказа се сериен прелъстител. От разпита на полицай Пул излиза, че работи в голяма фирма, женен, с три деца.

Спаркс даде сигнал на колегата си, че трябва да проведе разговор по мобилния, излезе в коридора и се облегна на стената.

— Браво, Зара. Нещо интересно около него?

Гласът на Зара потръпваше от вълнение, беше изключително доволна от себе си.

— Видял Даун в една чат стая за тийнейджъри. Играела си на дете, била аматьорка, но все пак…

Спаркс се изправи. Адреналинът го отдели от стената.

— От тази трънка може да изскочи заек, Зара. Може това да е връзката между Даун и Глен Тайлър.

— Знам, сър. Ще проверим всичко.

Зара затвори, но веднага го набра отново:

— Искам да ви кажа, че той май наистина е бащата. Детето в дома му прилича досущ на Бела, но все пак чакаме резултата от тестовете.

Спаркс се засмя.

„Хванахме те, кучи сине“, каза си наум.

Четири дни по-късно го върнаха в отдела. Шефът Паркър беше кратък и ясен.

— Имаме развитие по случая „Бела“. Сигурен съм, че вече си в течение. Искаме да се върнеш. Говорих с шефовете да оформят документите. Колко бързо можеш да пристигнеш?

— Вече пътувам, сър.

Завръщането му мина почти незабелязано.

— Здравей, Салмънд. Хайде да видим докъде стигнаха нещата с Матю Еванс — каза той, свали сакото и потъна в работата, сякаш го бе нямало само няколко минути.

Салмънд и криминолозите нямаха никакви окуражаващи следи. Втурнаха да прегледат отново свалената от компютъра на Тайлър информация и да потърсят връзка с Даун, но не откриха нищо.

— Няма нищо, сър. Нито в чата, нито в пощата му. Проследихме всичко, но тя не фигурира никъде.

Спаркс, Салмънд и детектив Дан Маршал застанаха в неравен полукръг зад стола на компютърния специалист и се вгледаха в изтичащите по екрана имена с надеждата да зърнат нейното. Проверяваха вече четвърти път и настроението в стаята беше гробовно.

Спаркс отиде в кабинета си и набра номера на Даун.

— Здравей, Даун, обажда се Боб Спаркс.

След всичко, през което бе минала, тя заслужаваше спокойствие и грижа, но той трябваше да изясни този въпрос.