Вдовицата

Трийсет и седма глава Майката

13 юли 2006, четвъртък

Преди години Даун Елиът обичаше да излиза от къщи. Имаше си ритуал — вана с ароматизирана вода, сушене на косата със сешоар пред огледалото. Обичаше да си слага силен грим, докато музиката свиреше доста силно. После хвърляше последен поглед към огледалото на вратата на гардероба и так-так-так с токчетата към таксито с повдигащи се от вълнение и очакване гърди. Когато излизаше, си мислеше, че винаги ще бъде на осемнайсет.

С раждането на Бела това спря за известно време. Беше голяма глупост да забременее, но вината си бе само нейна. Искаше да му достави удоволствие. Той беше толкова секси. Когато очите му я фиксираха за първи път, започна да танцува пред нея, за да я доближи. Спря, хвана ръката ѝ и я въртя, докато ѝ се зави свят от въртенето и от смях. После излязоха да допият чашите си навън, с пушачите, за да подишат свеж въздух. Казваше се Мат и вече беше женен, но не ѝ пукаше. Мат посещаваше Саутхамптън веднъж в месеца, но в началото ѝ пишеше по мобилния всеки ден, когато излизаше уж да вземе нещо от колата или да изведе кучето на разходка.

Това продължи шест месеца. Един ден той ѝ каза, че го местят от Южния бряг на североизток. Последната им среща беше толкова страстна, че тя се почувства като пияна. Той я помоли да правят секс без презерватив: „Така ще бъде още по-специално, Даун“. И наистина беше специално, но цената плати само тя. Както каза майка ѝ: „Женените мъже се възползват от наивността на такива глупави момичета като теб. Имат си жени и деца, а от вас търсят само секс. Какво ще правиш сега с това бебе?“.

В началото тя не знаеше какво да прави, отлагаше решението с надеждата Мат да пристигне като рицар на бял кон и да я отведе някъде, където щяха да започнат живота си на чисто. Но той не се появи, тя започна да чете лъскави списания за бебета и се потопи в майчинството.

Даун не съжаляваше за решението си, е, поне не съжаляваше често, само когато Бела се будеше през нощта на всеки час, докато ѝ растяха зъбите, или беше кисела цял ден. Животът с бебе не се оказа вечен празник, както го представяха в списанията, но двете оцеляха и нещата се подобриха, когато момиченцето поотрасна малко и започна да прави компания на майка си.

Но часовете пред телевизора и видеоигрите на мобилния не можеха да запълнят празнината в живота ѝ. Даун беше самотна. Беше само на двайсет и шест. Не биваше да е сама, но кой се интересуваше от самотни майки?

Тя имаше влечение към солидни женени мъже. Някъде бе чела, че по-възрастният мъж представлява фигурата на бащата, а халката носи вълнението на забранения плод. Не че се бе сетила за библейската притча, но разбираше тази смесица от чувство за опасност и в същия момент на сигурност. Искаше да намери друг Мат, но не можеше да си позволи детегледачка, а майка ѝ не беше съгласна тя да излиза вечер.

— Какво ще правиш вечер? Ще ходиш по нощни клубове и дискотеки? За бога, Даун, виж докъде стигна с това. Сега си майка. Защо не излезеш на кафе с някоя приятелка?

Тя се обади на Каръл, приятелка още от училище, и двете отидоха на пица. Хавайската пица беше чудесна, но ѝ липсваше замайването от водката и силната музика.

Един ден заведе Бела на лекар и докато чакаше, се зачете в едно списание. Там споменаваха името на онази чат стая.

Бела имаше температура и обрив и Даун знаеше, че доктор Джон, както искаше да го наричат, обичаше да си говори с нея и щеше да ѝ обърне специално внимание — „ще пофлиртува с мен“. Затова реши в последната минута да си сложи грим. Имаше нужда някой да пофлиртува с нея. „Всяка жена има нужда“, каза си Даун.

Разлиствайки младежкото списание, омазано от десетки пръсти преди нея, тя прочете за нов сайт за запознанства в интернет. Толкова се увлече, че пропусна номера си. Сестрата трябваше да извика името ѝ, за да я чуе. Тя скочи, грабна ръката на Бела, отдели я от легото и прибра списанието в чантата си, за да го разгледа по-късно.

Лаптопът ѝ беше стар, поочупен и прашасал, защото го държеше върху гардероба, далече от лепкавите пръстчета на Бела. Един приятел от работата ѝ го подари, когато си купи нов. В началото тя го ползваше, но когато батерията му се повреди и не намери пари да си купи нова, изгуби интерес.

На връщане от доктора Даун купи нова батерия с кредитната карта, която пазеше за спешни случаи.

Чат стаята беше страхотна. Тя се зарадва на вниманието на новите си приятели. Мъжете искаха да знаят всичко за нея, питаха я за живота ѝ, за мечтите, искаха да видят нейна снимка. Фактът, че има дете, не ги притесняваше. Някои дори я помолиха да им разкаже за малкото си момиченце.

Тя не каза на никого за тези мъже. Те си станаха само за нея и за лаптопа.