Заложници в Рая

Двадесет и пет

Двама старчоци се срещнаха в парка на партия „чекърз“.

— Ти чу ли? — запита единият зевзек. — За новото във Вечния?

— Чуваме ги най-различни — отвърна другия, — човек не знае на какво да вярва. Говорят сега, че ако постигнат безсмъртие, няма да има нужда да се умира въобще. Ще ни наредят един до друг, ще ни набоцкат по ръцете и отново ще станем млади и ще живеем вечно. Какво ще кажеш, а?

Старият зевзек разклати глава.

— Нямах предвид това! Чух го от сигурно място. Моя племенник има шурей, който работи в една лаборатория на Вечния, той ми го каза. Сигурен съм, че много хора ще бъдат шашнати.

— Шашнати от какво? — нетърпеливо запита другия.

— Не, може би думата не е най-точната. Те не могат да бъдат шашнати. Трудно може да се шашне един мъртвец.

— Отново се отплесна — възропта събеседникът му. — Какво в края на краищата искаш да кажеш?

— Ама не може без увод, без подготовка.

— Добре де, казвай и да започваме играта.

— Изглежда — каза стария зевзек, — че са открили някакви бактерии — стори ми се така каза той, — някакви бактерии, които живеят в мозъка и че тези бактерии продължават да живеят и след замразяване на тялото. Мозъка става на буца лед, но бактериите остават незасегнати. Те продължават да живеят и се размножават непрекъснато като изяждат мозъка.

— Бягай бе, това е невъзможно — каза другият. — Човек чува какви ли не глупости и повярвай ми, Джон, капка истина няма в тях. Нищо чудно ония — Холите да ги пускат, за да ни объркват. Ако наистина има такива бактерии, защо не изяждат мозъка ни докато сме още живи?

— Там е работата — каза Джон. — Докато сме живи има нещо в мозъка ни — антитела ли, знам ли, които възпират тези бактерии. А когато мозъкът замръзне вече не може да произвежда тези антитела и бактериите полудяват. Уверявам те, много от тези в камерите нямат в главите си никакъв мозък — само празни черепи, претъпкани с бактерии.