Заложници в Рая

Пет

— Ами както виждате, това е положението — каза дребната старица на завеждащия погребалното бюро. — На нас двамата не ни остават много години, макар че здравословно се държим.

Старика развеселен удари с тръстиковия си бастун по пода и се изкикоти.

— Това е цялата работа, — каза той. — Със здравето сме доста добре. Спокойно можем да изкараме и двамата още 20 години.

— И не пропускаме случай да се радваме на доброто здраве — каза дребната бабка. — Целия живот на Джеймс премина в упорит труд. През целия си живот се свивахме и пестяхме. Сега вече той не може да работи и само си седим и си почиваме. Времето ни минава в приказки, гостувания и разни такива. Но финансите ни се топят всеки божи ден. Изяждаме това, което сме спестили. Взимаме, а не притуряме.

— Загубена работа — заяви дядката. — Ако се оттеглим от живота, парите, които са ни останали могат да продължат да носят лихви.

Старицата енергично закима с глава.

— Да ни носят лихви — каза тя — вместо да седим тук и да ги изяждаме.

Погребалния агент потри пухкавите си ръчички.

— Съвсем ви разбирам — каза той. — Няма защо да чувствате неудобство. Тук непрекъснато идват хора с проблем като вашия.