Звездата на бан Батил

18САВОЙЦИ ЧУКАТ НА МАНАСТИРСКАТА ПОРТА

Савойският патрул, за който Батил разказа на игуменката, се вести още на другия ден и потвърди истинността на Батиловите признания.

Защо ли още на другия ден? Много просто. При редовната си обиколка из пътищата Джовани, Гуидо и Лоренцо решиха да се поотклонят, да видят доколко орли и гарвани са се справили с леша.

Неприятна изненада. Ни вест, ни кост от омразния българин. Поеха надолу покрай пропастта, поеха нагоре — никаква следа.

— Нали ви казах да го дотрепем? — ръкомахаше Гуидо.

— Каза, ама кога? Когато бяхме отново в кръчмата пред бъкела с червено.

— Важното е, че се досетих — настояваше Гуидо.

— Къде ли се е шмугнал? Не може да е отишъл далеч — тюхкаше се Джовани.

По едно време Лоренцо забеляза дирята, която беше оставил между камъните влаченият от Алчо Батил.

Нова загадка, защото дирята стигаше до пътя и там спираше, просто изчезваше сред утъпканото от копитата на Алчо място.

— Манастирът! — махна Джовани. — Манастирът! Никъде другаде!

Дръпнаха юздите на конете, тръгнаха нагоре по склона, озоваха се пред обкованата с желязо дъбова манастирска порта.

Дълго време чукаха по портата, провикваха се, докато най-после се появи игуменката, придружена от Параскева.

В обителта беше настъпила суматоха. Какво ли целят тези разбойници? Монахините тичаха насам-натам пощурели. Едни се втурнаха към черквата да укрият някои стари свещени книги, посребрения потир и украсения с резба седембедрен свещник, дар от деспот Балик; други вече бяха грабнали вили, мотики, колове да защищават обителта и себе си.

Теодосия знаеше истинската причина на насиленото посещение. Високо, отривисто заповяда на монахините да се приберат в килиите и да имат търпение, взе със себе си Параскева, за да не е сама пред савойците, и открехна проходната вратичка, врязана в голямата порта.

Разбира се, между савойски стражи, които не знаят български, и карвунски монахини, които не знаят италиански, не можеше да има разбирателство.

Все пак, колкото и савойците да ръкомахаха, колкото и да крещяха, колкото и да напираха, господарствената игуменка не ги пусна да влязат.

— Манастирът е женски. Мъж не може да влезе освен свещено лице. Такъв е канонът — повтаряше и преповтаряше. — Извикайте свещено лице, то може да влезе.

Най-сетне савойците избълваха всеки по една своя ругатня — порка-диа, порка-ла-мадона, — дръпнаха юздите на конете и се махнаха.

Но Теодосия вече добре знаеше, че нечаканият гост не е измамник, получи такова неопровержимо потвърждение на неговите думи! И промени отношението си към него, още повече, че е средечкият войвода Батил, за чиито подвизи беше чула, защото както нищо лошо, така и нищо добро не остава скрито.