Звездата на бан Батил

37ЗОГРАФ БОЖИН СТРАДА ОТ ЛУДИ МЕЧТИ

Може да се каже, че тази нощ Божин не спа. Какви чудни видения се нижеха пред очите му! Дали затваряше очи, или ги отваряше и се взираше в дебелите дъбови греди на потопа над леглото си, все същите картини!

Как плава в графовия сает към Константинопол … Графът го взе със себе си от Несебър до Калацерка, беше така приятно, а сега по-далеч… Как отсяда заедно с Амадей при неговата първа братовчедка, византийската императрица Ана Савойска… Може би ще рисува и нея в цял ръст, ако времето позволи… Как после цялата савойска флота поема през Дарданелите към Егея и оттам към Средиземното море… Вълшебство!… Как гостува… Къде? Например в Неапол… Непознат пищен град… Везувий… Прием у неаполитанския крал… Блясък, блясък! … Може би там ще бъде и Джото… Може би Джото, посъветван от граф Амадей, ще пожелае да приеме Божин между своите приближени…

Невъобразимо! Неизразимо! Трябва здраво да се държи за савойския владетел! Та той е повече от златно съкровище!

На другия ден Божин чакаше с нетърпение часа, когато ще влезе при графа, за да продължи живописването. В главата му се въртяха багри, светлини, от-сенки… Ще огледа работата си, така ще я изпипа, че действително тя да смайва. Трябва да бъде по-прелестна, по-внушителна дори от живия човек.

Отиде в черквата, спря се пред иконата на свети Григорий Палама, която довършваше. Какво несъвършенство! Какво безличие! Какво подражателство на византийския вкус! Искаше му се да замахне с четка, натопена в гъста боя, да оплеска образа на блажения старец.

Излезе от черквата с бързи крачки, тръгна из града, полута се, после мина във вътрешната крепост, свърна към Баликовия дворец, предоставен на Амадей.

Графът го прие с любезна усмивка. По напрегнатия му израз позна, че душата на суетливия художник е добре разчовъркана. Да, може да се извърши вторият пристъп, замислен с Добротица.

— Маестро Божин, приемаш, вярвам, да нарисуваш българския цар Иван-Александър.

— Разбира се, ваше сиятелство.

— Това ме радва, защото той е един от значителните днешни владетели. Папа Урбан Пети, мой близък, желае да има неговия образ с оглед на папски благослов над християнското българско царство, което възпира възхода на друговерците мохамедани. Държах сръчен изобразител да нарисува правдиво Иван-Александър. Работата ти върху моя портрет ме убеди в твоите качества. Готов ли си да заминеш с дар от деспот Добротица при Иван-Александър?

— Готов съм, ваше сиятелство. Царевец не е затворен за мене.

— Отлично! Ще довършиш моя портрет, виждам, на привършване е и съм много доволен, и ще отпътуваш за Търновград.