37ЗОГРАФ БОЖИН СТРАДА ОТ ЛУДИ МЕЧТИ

Може да се каже, че тази нощ Божин не спа. Какви чудни видения се нижеха пред очите му! Дали затваряше очи, или ги отваряше и се взираше в дебелите дъбови греди на потопа над леглото си, все същите картини!

Как плава в графовия сает към Константинопол … Графът го взе със себе си от Несебър до Калацерка, беше така приятно, а сега по-далеч… Как отсяда заедно с Амадей при неговата първа братовчедка, византийската императрица Ана Савойска… Може би ще рисува и нея в цял ръст, ако времето позволи… Как после цялата савойска флота поема през Дарданелите към Егея и оттам към Средиземното море… Вълшебство!… Как гостува… Къде? Например в Неапол… Непознат пищен град… Везувий… Прием у неаполитанския крал… Блясък, блясък! … Може би там ще бъде и Джото… Може би Джото, посъветван от граф Амадей, ще пожелае да приеме Божин между своите приближени…

Невъобразимо! Неизразимо! Трябва здраво да се държи за савойския владетел! Та той е повече от златно съкровище!

На другия ден Божин чакаше с нетърпение часа, когато ще влезе при графа, за да продължи живописването. В главата му се въртяха багри, светлини, от-сенки… Ще огледа работата си, така ще я изпипа, че действително тя да смайва. Трябва да бъде по-прелестна, по-внушителна дори от живия човек.

Отиде в черквата, спря се пред иконата на свети Григорий Палама, която довършваше. Какво несъвършенство! Какво безличие! Какво подражателство на византийския вкус! Искаше му се да замахне с четка, натопена в гъста боя, да оплеска образа на блажения старец.

Излезе от черквата с бързи крачки, тръгна из града, полута се, после мина във вътрешната крепост, свърна към Баликовия дворец, предоставен на Амадей.

Графът го прие с любезна усмивка. По напрегнатия му израз позна, че душата на суетливия художник е добре разчовъркана. Да, може да се извърши вторият пристъп, замислен с Добротица.

— Маестро Божин, приемаш, вярвам, да нарисуваш българския цар Иван-Александър.

— Разбира се, ваше сиятелство.

— Това ме радва, защото той е един от значителните днешни владетели. Папа Урбан Пети, мой близък, желае да има неговия образ с оглед на папски благослов над християнското българско царство, което възпира възхода на друговерците мохамедани. Държах сръчен изобразител да нарисува правдиво Иван-Александър. Работата ти върху моя портрет ме убеди в твоите качества. Готов ли си да заминеш с дар от деспот Добротица при Иван-Александър?

— Готов съм, ваше сиятелство. Царевец не е затворен за мене.

— Отлично! Ще довършиш моя портрет, виждам, на привършване е и съм много доволен, и ще отпътуваш за Търновград.

Загрузка...