Звездата на бан Батил

34КАК БЕШЕ ОТВЛЕЧЕНА МНИМАТА ГОДЕНИЦА

Смрачи се. Площадът полека се изпразни, заглъхна. По домовете масленичетата гаснеха едно след друго. Клатушкащият им се, мъждеещ светлик не предразполагаше към бдение, освен ако някъде имаше болен.

Аладиновото семейство щеше да нощува тук, в края на самия площад, върху една-две черги до каруцата и коня, ако Батил не беше заплатил на стария с цяла пунгия сребърници да потеглят още тази вечер, „след като откраднем момата“.

— Приберете си всичко в каруцата, впрегнете коня — нареди Батил — и чакайте.

И ето че моментът настъпи. Радуша се появи на своя балкон. Тихо, с котешки стъпки войводата се озова под балкона.

— Скачай, Рад войводо! — прошепна.

Девойката не се поколеба. Двукатни се строяха болярските къщи тогава. Балконът беше на не повече от два човешки ръста над земята. А и долу стоеше Батил. Радуша скочи едва ли не в ръцете му.

— Удари ли се, Радуша?

— Не, бате Батиле.

— Скоро в каруцата!

Девойката се шмугна при двете момичета и майка им.

— Дий!

На капрата Аладин подкани коня, отдавна свикнал да върви само ходом. Тримата сина крачеха пред каруцата. Батил и Инокентий яздеха отзад.

Излязоха из Карвуна така спокойно и невинно, както бяха влезли. При градската порта никой не ги спря. Карвуна не беше ограден с ров, нямаше повдигаем мост. Градът е бил винаги средище за търговия, не бранителна твърдина. От военна гледна точка високият пояс от хълмове над града все е представлявал опасност.

Когато малката дружина се изкачи до билото, Батил каза на глумците:

— Е, добри хора, сега сбогом! Вие на юг, ние на север!

Такава беше уговорката: да се разделят горе на разклона и повече едните да не берат грижа за другите.

Радуша скочи от каруцата, метна се на Алчо зад Батил!

— Хайде, побратиме — обърна се войводата към Инокентий, който беше почнал да дреме върху седлото.

С неспирни пожелания за щастие, здраве и обилна челяд Аладин и семейството му се разделиха с крадената мома, предоволни, че това просто отвличане им донесе много по-голяма печалба, отколкото десет, пък и повече представления по градските и селските площади.

Каруцата затрополи на юг. А тримата потеглиха на север, сякаш щяха да се завърнат в Калацерка.

— Лъжлив ход — пошепна Батил на Радуша. — Предназначен е да заблуди глумците.

Скоро се откри криволичещ селски път през гората. Ездачите тръгнаха по него. Отец Инокентий си подремваше на седлото, оставил коня си да върви след Алчо. Но Батил въпреки преумората си се напрягаше да слуша Радуша, която, въодушевена от свободата си и от това, че Батил е при нея, задъхано му разказваше премеждието си.